РЕШЕНИЕ
№ 2670
гр. Бургас, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20222120102504 по описа за 2022 година
Производството е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” АД против С. С.
Р., за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответницата, че дължи на
ищцовото дружество 1054.57 лв. – непогасена главница по договор за заем ***** год.,
сключен между нея и ****** АД, 187.41 лв. – договорна лихва по посочения договор за
заем, за начислена за периода от 10.05.2020 год. до 10.09.2021 год.; 66.77 лв. - мораторна
лихва за периода от 11.05.2020 год. до 24.01.2022 год. и законната лихва върху главницата,
начиная от 25.01.2022 год. до окончателното й изплащане, вземанията за които са
прехвърлени на ищцовото дружество с приложение от 10.08.2020 год. към договор за цесия
от 16.01.2015 год. и за които вземания по ч.гр.д. № *****/2022 год. на БРС е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание
е в чл.79, ал.1 от ЗЗД и в чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, редовно
призовано. Пълномощникът на ответницата оспорва основателността на исковете по
съображения, изложени в отговора на исковата молба.
След анализ на събраните по делото доказателства, Бургаският районен съд
приема за установено от фактическа страна следното:
***** АД и Р. са сключили договор за паричен заем „****” № ******/*****год.
при общи условия, по силата на който посоченото дружество, в качеството на заемодател, е
предало в собственост на ответницата - заемател сумата от 1100 лв., срещу задължението на
последната да я върне, ведно с договорената лихва, на 18 равни месечни вноски от по 82.52
1
лв.
На същата дата страните са сключили и договор за допълнителни услуги, пакет
„Комфорт“, с предмет: предоставяне на допълнителни услуги - посещение вкъщи или на
удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на
клиента по банкова сметка на ****** АД, безплатно внасяне на вноска директно в офис на
дружеството, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути,
право на участие в промоции, преференциално обслужване.
За тези услуги ответницата се е задължила да изплати 18 месечни вноски от по
59.62 лв., заедно с погасителните вноски по заема.
На 16.01.2015 год. „Агенция за събиране на вземания” ЕАД (тогава ООД, съгл.
служебна справка в ТР) – цесионер (купувач) и ***** АД – цедент (продавач), са сключили
рамков договор за цесия, за прехвърляне на ликвидни и изискуеми вземания на цедента,
произтичащи от договори за заем и за допълнителни услуги. Страните по този договор са се
съгласили вземанията да бъдат индивидуализирани и прехвърляни на месечна база, в
нарочно приложение към договора.
В съответствие с чл.99, ал.3 от ЗЗД, цедентът е издал потвърждение за цесия,
извършена с договора от 16.01.2015 год. и приложението с № 1 от 10.08.2020 год. На ред 616
от последното е вписано вземане на ***** АД към Р., произтичащо от договор с № ******,
възлизащо на 2415.52 лв.
„Агенция за събиране на вземания” ООД, действащо от името и за сметка на
***** АД, по силата на изрично пълномощно, е изпратило уведомление до ответницата за
станалата цесия, което е останало неполучено, с отразяване от пощенския служител, че
пратката е непотърсена.
По заявление на ищцовото дружество, депозирано на 25.01.2022 год., по ч.гр.д.
№ ***** / 2022 год. на ПРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за исковите
суми.
Въз основа на така установените от доказателствата факти, настоящият състав на
Бургаския районен съд намира исковете за частично основателни.
Безспорно е, че процесният договор за заем, като такъв, се подчинява на
режима, установен със ЗПК и следва да съдържа годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин -
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Според § 1, т.1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
2
Не така е в случая - липсва изрично посочване на действителната обща сума,
дължима от потребителя. В графа ”удостоверяване получаването на одобрения заем и
задължението за изплащането му“ фигурира ”обща сума за плащане“, но не и общите
разходи за потребителя, в това число ”допълнителните услуги“, пряко свързани с кредита,
чиято величина се отразява пряко на стойността на годишния процент на разходите, защото
той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК.
Затова, като не е включил възнаграждението за допълнителни услуги,
кредиторът е заобиколил изискванията на закона, което в крайна сметка е довело до
неспазването му - чл.11, ал.1, т.10 във вр. с чл.19, ал.1 от ЗПК и договорът за потребителски
кредит е недействителен – чл.22 от ЗПК.
Но не само - възнаграждението за закупените т.нар. „допълнителни услуги“ е
част от възнаграждението за предоставения кредит, умишлено обособено като отделно, с
цел заобикаляне ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния
процент на разходите. Тези „допълнителни услуги“ са свързани с усвояване и управление на
кредита, а на практика възнагражденията за тях са възнаграждения по договора за кредит,
което противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК и клаузите, с които е уговорена дължимостта им са
нищожни на основание чл.21 от с.з.
Освен това, както се каза, касае се за възнаграждения по усвояване и отпускане
на кредита, т.е. те също трябва да са включени в годишния процент на разходите - чл.19 ал.1
от ЗПК и макар това да не е сторено, те участват във формирането на същия. Само че с тях
се надвишава ограничението по чл. 19 ал.4 от ЗПК, поради което клаузите за дължимост на
възнагражденията за допълнителни услуги са нищожни и на друго основание - чл. 19, ал.5 от
ЗПК.
Следователно, ответният потребител дължи връщане само чистата стойност на
кредита, но не и лихви или други разходи по него - чл.23 от ЗПК, в т.ч. и обезщетения за
забава, т.к. при недействителност на договора приложима за забавата е разпоредбата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД. Т.е. едва с исковата молба, която съобразно фикцията на чл. 422 ГПК, се счита
предявена от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, ответникът е в забава и би
дължал законна лихва върху главницата.
Изложеното налага да се постанови решение, с което исковете за главница и за
лихва за забава, начиная от предявяване на исковете, да се уважат, а останалите искове - да
се отхвърлят като неоснователни.
На страните, на основание чл.78, ал.1, ал.3 и ал.4 от ГПК, се следват деловодни
разноски, чийто размер за ищцовото дружество съдът определя на 124.46 лв. за настоящото
производство и на 43.28 лв. за производството по ч.гр.д. № ***** / 2022 год. на БРС, а
разноските на ответницата - на 222.52 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен
съд
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. С. Р. от гр.Б*****, ЕГН - **********, дължи на
„Агенция за събиране на вземания” ЕAД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:
гр.С***, представлявано от Д* Б*, на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, сумата от 1054.57 лв. – неплатена главница по договор за потребителски кредит
„*******” № ******, сключен на *******год. между нея и ****** АД, както и законната
лихва, начислена върху главницата, за периода от 25.01.2022 год. до окончателното й
изплащане, вземанията за които са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕAД
с приложение от 10.08.2020 год. към договор за цесия от 16.01.2015 год. и за които по ч.гр.д.
№ *****/2022 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ исковете за договорна лихва в размер на 187.41 лв. и за
мораторна лихва в размер на 66.77 лв.
ОСЪЖДА С. С. Р. да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕAД
деловодни разноски за настоящото производство в размер на 124.46 лв., както и за
производството по ч.гр.д. № ***** / 2022 год. на БРС - в размер на 43.28 лв.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕAД да заплати на С. С. Р.
деловодни разноски за настоящото производство в размер на 222.52 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
4