РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 30.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публично заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретаря ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2510 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази:
Иск за развод с правно основание чл.49, ал.1 СК.
Производството е образувано въз основа на искова молба за развод, подадена от С.Н.Д. ***, с адрес за призоваване: гр.Ловеч, ул.”Стефан Караджа”№3, офис 5 – чрез адв. С.Д. против П.В.Б. с адрес за призоваване в Германия, гр.Мюнхен.
Ищцата излага в исковата молба, че с ответника първоначално живеели на съпружески начала, като на 16.10.2005г. в гр.Плевен, сключили граждански брак. Бракът бил сключен от тях няколко дни преди раждането на синът им – П. Пламенов Б. , роден на ***г. Твърди се, че преди брака, родителите на ищцата и прехвърлили с договор за дарение жилище – апартамент, находящ се до Кооперативния пазар в гр.Ловеч. Ищцата посочва, че с ответника са живели в гр.Ловеч на квартира. Първите 10 години от съвместното им съжителство преминали в границите на нормалното, защото изпитвала силни чувства към съпруга си. Още преди да сключат гражданския брак ответникът убедил ищцата да регистрира фирма на нейно име като едноличен търговец. Фирмата била регистрирана, тъй като ответникът искал чрез нея да произвежда и продава мебели. Наведени са твърдения, че след сключването на гражданския брак ищцата, чрез регистрираната от нея фирма под давлението на ответника, изтеглила няколко кредита за закупуване на цех, машини и апартамент в гр.Плевен. Преместили местоживеенето си и производството си в гр.Плевен.
Ищцата твърди, че първоначално обслужвали взетите кредити, но в последствие, след като поръчките рязко намалели, ответникът не искал да плаща вноските и в резултат на това изпаднала в забава. При създалата се ситуация, ответникът заявил, че „няма какво да ми вземат“. Това наложило образуването на изпълнителни дела срещу ищцата. Споделя, че от този момент насетне животът й станал много труден, тъй като била постоянно притеснявана от банките, частни съдебни изпълнители и т.н. Не можела спокойно да се грижи за децата си, дори се влошило здравословното и състояние. Започнала да получава нервни кризи. Дори се стигнало до там, че и дареният апартамент от родителите и бил продаден на публичен търг. Твърди, че всички тези обстоятелства я принудили да отиде да работи в Германия, да научи език и да се справя съвсем сама, заради децата си. Ищцата посочва, че освен детето П., има още едно дете, от първия и брак, което тогава било ученик. След като успяла да се устрои на работа в Германия, ищцата взела при себе си ответника и двете си деца. В Германия обаче ответникът показал и другото си лице – на абсолютен егоист. Ищцата твърди, че получаваната от него заплата, харчел единствено за себе си. Пазарувал и си готвел само за себе си, като не давал никакви средства за семейството.
Твърди се, че от 8 месеца страните по делото живеят разделени, като ответникът напуснал жилището, ползвано от двамата съпрузи и децата. Роденото от брака непълнолетно дете живее с ищцата в Германия, като към момента на подаване на исковата молба е ученик. Ищцата не вижда смисъл да прави опити за възстановяване на взаимоотношенията помежду им, тъй като от поведението на ответника и е станало ясно, че брачните взаимоотношения между тях е невъзможно да продължат. Счита, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, няма никаква възможност, същия да бъде оздравен и продължен, поради за ищцата е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
В петитумната част е отправено искане съдът да постанови решение, с което:
- да прекрати сключения граждански брак между страните, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без да се произнася по въпроса за вината;
- да предостави упражняването на родителските права върху непълнолетното дете П. Пламенон Б., род.на *** г. на майката С.Н.Д. – Балтийска;
- моли да се определи личен контакт между бащата П.Б. и детето всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч.до 18.00 ч. в неделя, с преспиване, както и възможност да го взима по един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката;
- моли съдът да осъди бащата П.Б. да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 500 лв., считано от датата на предявяване на иска до навършването на пълнолетие на детето или настъпване на обстоятелства, изменящи или погасяващи това задължение;
- моли да се постанови след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име – Д..
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез
пълномощника си – адв. С.Л., е депозирал писмен отговор, с който не оспорва, че
бракът му с ищцата е дълбоко и непоправимо разстроен,както и че от м.април
С протоколно определение от 06.07.2020 г. съдът е прекратил производството по делото в частта досежно предявените искове за упражняване на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения и издръжката на непълнолетното дете, поради международната им неподведомственост на съда. Производството по делото е продължило по предявения брачен иск за развод с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
В насроченото открито съдебно заседание на
ищцата се представлява от адв. Ст.Д. с изрично пълномощно. Поддържа иска и моли
същия да бъде уважен без да се разглежда въпроса за вината.
Ответникът невзема лично участие в процеса, като се представлява от адв. С.Л., с изрично пълномощно по делото. Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати брака между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се третира въпроса за брачната вина.
Съдът като съобрази доводите и становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните са сключили граждански брак на 16.10.2005 г. в гр. Плевен, за което е съставен акт за граждански брак № 0610 от 16.10.2005 г. на длъжностно лице по гражданско състояние при Община – Плевен. При сключването на брака съпругата е добавила фамилното име на съпруга си към своето и след брака носи фамилното име Д. – Балтийска.
От брака си страните имат родено едно непълнолетно дете – П. Пламенов Б., роден на *** г.
Между страните не е спорно, че са съжителствали на съпружески начала още преди сключването на гражданския брак, като синът им е роден само няколко дни след сключването на брака. Първоначално заживяли на квартира, като отношенията им се градили на уважение, взаимност, разбирателство и обща грижа за семейството.
След сключването на брака на името на ищцата е регистрирана фирма, като основната търговска дейност по производство на мебели се осъществявала от ответника. За развиване на търговската дейност /закупуване на цех, машини, оборудване/ от името на фирмата са изтеглени няколко кредити, като поради необслужването им и изпадането в забава, от страна на банките са предприели действия по принудително изпълнение. Междувременно и производствената дейност на фирмата, и местоживеенето на семейството били преместени в гр.Плевен.
Есента на 2015 г. съпругата заминала сама за Германия и след като се устроила и постигнала някаква сигурност в чужбина /овладяла езика, започнала работа, наела подходящо жилище/, през 2016 г. при нея отпътували ответникът и двете й деца. Тук съдът отбелязва, че освен роденото от брака й с ответника дете, същата има и друго по-голямо дете от първия й брак, което към онзи момент било ученик.
По делото е безспорно установено, че в периода на пребиваване на семейството в Германия отношенията между съпрузите трайно и непреодолимо се влошили. От м. април 2019 г. страните се намират във фактическа раздяла, като непълнолетният им син П. живее заедно с майка си. Съпрузите не поддържат контакти, всеки от тях самостоятелно организира живота си и не проявяват интерес един към друг.
При така изложената фактическа обстановка, решаващият съд намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което следва да бъде прекратен без да се произнася по въпроса за вината, каквото е и тяхното желание. Безспорно установено е, че двамата съпрузи не поддържат нормални семейни отношения. В случая липсва и минималната наличност на изискуемото от закона и морала съдържание на една брачна връзка, тъй като между съпрузите липсва общуване и взаимен интерес и са прекъснати всякакви икономически, физически и духовни връзки помежду им. Продължаващата повече от година фактическа раздяла несъмнено е довела до тяхното пълно отчуждаване. Именно трайната фактическа раздяла се явява един от най-характерните признаци на дълбокото и непоправимо брачно разстройство. При анализиране отношенията между съпрузите съдът достига до извода, че бракът е изпразнен от съдържание при безспорно установеното състояние на съпружеската връзка и съществува само формално, поради което следва да бъде прекратен с развод.
С ИМ е направено искане след прекратяването на брака съпругата да носи предбрачното си фамилното си име –Д., което следва да се уважи.
Страните не предявяват претенции за издръжка един към друг след прекратяването на брака.
Констатира се, че при завеждане на исковата молба ищцата е внесла по сметката на съда държавна такса в размер на 50.00 лв, с оглед на което с настоящото решение не следва да се присъжда допълнителна държавна такса, съгласно чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от ГПК съдът намира, че доколкото в настоящия процес не се издирва въпроса за вината, разноските следва да останат в тежест на всяка от страните така, както са ги направили.
Мотивиран от горните съображения съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.49, ал.1 от СК,
сключения между С.Н.Д. –БАЛТИЙСКА, ЕГН **********, с адрес: *** и П.В.Б., с ЕГН
**********, с адрес: Германия, гр.Мюнхен, 85309, Бавария, ул.“Бергринд“№3 с акт №0610/ 16.10.2005 г. на Община – Плевен граждански
брак, като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име –Д..
След прекратяване на брака съпрузите не си дължат издръжка един на друг.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните .
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от настоящето решение да се изпрати на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: