№ 20732
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20221110163909 по
описа за 2022 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 257430/23.11.2022г. на СРС, с
последващи уточнения, подадена от А. П. Г. срещу „*************“ ЕАД /с предходно
наименование „**********“ ЕАД/. С Разпореждане № 21025/15.02.2023г. е осъществено
частично връщане на исковата молба и прекратяване на производството поради
недопустимост на предявено с нея искане. С Определение от 21.11.2023г. е допуснато
изменение на единия от предявените искове, като претенцията е намалена по размер.
Ищецът А. П. Г. е предявил срещу ответника "*************" ЕАД искове с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да му
заплати, сумите, както следва:
405,68 лева - недължимо надплатени за периода м.12.2019г.-м.06.2021г. суми
по сключен с ответника договор за доставка на мобилни услуги;
49,08 лева - недължимо платена сума, начислена извън срока на договора,
включително неустойка за прекратяване на договора;
350,00 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в подлагане
на ищеца на тормоз в работно време, при което той се е налагало многократно да
обяснява, че е надвнесъл суми и не е длъжник на дружеството.
Ищецът твърди, че сключил с ответника договор за мобилни услуги за срок от 24
месеца, считано от 29.03.2019г., до 29.03.2021г. Тъй като загубил телефона със сим-картата,
от ищеца било поискано да подпише нов договор. Ищецът надписал сметките за
предоставените услуги, поради което от страна на ищеца били заплатени суми в по-висок
размер, описани в исковата молба и уточненията към нея. Наред с това след приключването
на срока на договора на ищеца били начислени суми за плащане, въпреки прекратяването
му. Ответникът подложил ищеца на тормоз, включително в работно време, като се налагало
многократно да обяснява едни и същи факти - че е надвнесъл суми и че не е длъжник на
мобилния оператор, с което му причинил неимуществени вреди. За насрочените по делото
1
публични съдебни заседания ищецът не се явява или се явява лично. Предявените искове се
поддържат, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "*************" ЕАД чрез юрк. Ж.С. е
подал Отговор на исковата молба, вх. № 126327/05.05.2023г. на СРС, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Сочи, че ищецът имал сключени два договора - за
мобилен интернет и за мобилни гласови услуги. Вторият договор се отнасял към номер,
който бил пренесен в мрежата на "*******" едва на 08.07.2019г. Номерът съответно бил
пренесен в мрежата на друг оператор на 10.06.2021г. и, тъй като договорът бил прекратено
предсрочно, била начислена неустойка от 13,44 лева. След 10.06.2021г. за номера не били
начислявани месечни такси, тъй като не бил ползван в мрежата на ответника. Що се касае до
договора за интернет обаче, срокът на същия изтекъл на 29.03.2021г. Поради липса на
заявление за отказ от услуги договорът се трансформирал в безсрочен и оставал активен.
Аргументира се коректно начисляване на дължимите суми. Твърди, че щом ищецът ги е
платил, значи е съгласен с размера им. Претенциите за неимуществени вреди се преценяват
като неоснователни. За насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът не
изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове, становището и възраженията на ответника в отговора ù,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено
решение или решение при признание на иска.
Съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание
чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на описаните в исковата молба плащания в сочения от
него завишен размер. Ответникът следва да установи наличие на основание да задържи
сочените от ищеца суми. По иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
доказателствената тежест е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи противоправно поведение на служители на ответника /действие или
бездействие/, възникване на сочените от него вреди и техния характер, както и причинна
връзка с противоправното поведение на служителите на ответника. Извън това в тежест на
всяка от страните е да установи обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици.
Видно от представеното по делото заверено копие, А. Г. и ответникът, тогава
„**********“ ЕАД, са сключили Договор за мобилни услуги от 04.07.2019г. за номер
+********** и абонаментен план Тотал+15,99 при месечен абонамент от 15,99 лева. Срокът
на договора е 24 месеца, считано от датата на успешно пренасяне на номера в мрежата на
оператора. Налице е подписано заявление от същата дата за пренасяне на номера в мрежата
на Теленор /тогава/. Изрично в договора е посочено, че след изтичането на срока му той се
превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план, като може
да бъде прекратен по всяко време с писмено предизвестие. При предсрочно прекратяване на
договора по вина или инициатива на потребителя се дължи неустойка в размер на всички
абонаментни такси до изтичане на срока на договора, но не повече от три такива.
Видно от представеното по делото заверено копие, А. Г. и ответникът, тогава
„**********“ ЕАД, са сключили Договор за мобилни услуги от 29.03.2019г. за номер
+*********** и абонаментен план Интернет+16,99 при месечен абонамент от 16,99 лева.
Договорът влиза в сила на 29.03.2019г. и е за срок от две години, като изтича на 29.03.2021г.
След това се превръща в безсрочен при стандартни условия на избрания план, като може да
2
бъде прекратен по всяко време с едномесечно писмено предизвестие. При предсрочно
прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя се дължи неустойка в
размер на всички абонаментни такси до изтичане на срока на договора, но не повече от три
такива.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира изцяло като изготвено от вещо лице с необходимата компетентност,
при изчерпателно и ясно дадени отговори на поставените въпроси и без данни за евентуална
неправилност. При извършената проверка в счетоводството на ответника и на
представените по делото доказателства вещото лице е установило, че за периода
29.03.2019г.-14.10.2021г. ответникът е издал на ищеца фактури за задължения на обща
стойност от 822,56 лева. Същите са начислени на основание сключени договори от
29.03.2019г. и 04.07.2019г., като вещото лице подробно е описало коя фактура вземания по
кой договор и в какъв размер съдържа. Видно е, че фактурите, издадени от 15.04.2019г. до
15.06.2019г. включват вземания само по договора от 29.03.2019г. за абонаментен план
Интернет+16,99. Тези, които са издадени от 15.07.2019г. до 15.06.2021г. – вземания по този
договор и по договора от 04.07.2019г. за план Тотал+. Фактурите/кредитните известия,
издадени в периода 15.07.2021г.-15.10.2021г. включват вземания/корекции само във връзка с
договора от 29.03.2019г. за абонаментен план Интернет+16,99. Налице е начислена една
неустойка в размер от 13,44 лева с Фактура № **********/15.06.2021г. От общо
начислените задължения в размер на 822,56 лева са платени 790,95 лева, като има остатък за
плащане от 31,61 лева. Последното плащане е извършено на 09.08.2021г. Вещото лице в
отделна таблица е представило установените за период м.12.2019г.-м.07.2021г. /фактури,
издадени в този период/ начислени вземания, като същите се отнасят за периода
15.11.2019г.-14.07.2021г./: установена е начислена главница от 562,39 лева и неустойка от
13,44 лева. Плащанията са в размер на общо 575,83 лева, като последното е извършено на
09.08.2021г.
При това положение се установява, че на ответника са начислявани задължения по
фактури във връзка със и на основание сключени между страните договори за
телекомуникационни услуги /интернет и мобилен телефон/. Не се събраха доказателства за
начислени и претендирани спрямо ищеца суми, които да са начислени без основание или в
разрез с условията и потреблението по договорите. Факт е, че след м.06.2021г. и издаването
на фактурата през м.07.2021г. повече суми във връзка с договора за гласови услуги по план
Тотал+ не са начислявани, поради което обяснението на ответника, че номерът е прехвърлен
към друг оператор и повече суми във връзка с него не са търсени, следва да бъде
кредитирано. Договорът предвижда клауза за неустойка за предсрочното му прекратяване по
инициатива на абоната, поради което и с оглед оставащото до изтичането на срока на
договора време са били налице основанията за начисляването ù, включително в процесния
размер. Не може да се приеме, че тази неустойка по начина, по който е уговорена в
договора, нарушава правата на ищеца като потребител, или че съставлява неравноправна
клауза или надхвърля присъщите ù обезпечителна и санкционна функции, поради което да е
недействителна.
Що се касае до договора за мобилен интернет Интернет+16,99, то в него ясно е
посочено, че е със срок до 29.03.2021г. Също така ясно е уговорено, е след тази дата
договорът се трансформира в безсрочен, т.е. продължава да действа и да поражда
задължения между страните, включително за потребителя да заплаща абонаментната такса и
стойността на предоставените услуги, при това по стандартните за тарифния план цени.
Поради това за ищеца по делото надлежно са възникнали задължения за заплащане на
сумите по издадените фактури. По делото не бяха ангажирани каквито и да било
доказателства, че начислените на, съответно заплатените от ищеца суми не кореспондират с
уговорките по двата договора и с фактически предоставените и ползвани по тях услуги.
Евентуални оплаквания по отношение на качеството на тези услуги, доколкото ищецът не е
3
реализирал правото си да развали договора поради неизпълнение от страна на мобилния
оператор, нямат отношение към предмета на настоящото дело. Надвнасяните суми, когато е
имало такива, видно от заключението на вещото лице, са коректно приспадани към
задълженията. Що се касае до сумата от 29.98 лева, платена на 07.05.2021г., то никъде няма
дублирано плащане на фактурата с номер **********, доколкото втората таблица на по
задача 3 от заключението на вещото лице е извадка от първата таблица.
Извод в противна насока не следва и от отговора на Комисията за регулиране на
съобщенията, изх. № 04-01-1084-4/09.12.2021г. на същата. В него изрично е посочено, че
след изтичане на срока на договора той се преобразува в безсрочен, а не се прекратява
автоматично. Прекратяване на договора има само при прехвърляне на договора в системата
на друг оператор. А, както бе установено по делото, след м.06.2021г. и фактурата от
м.07.2021г. суми във връзка с договора за мобилен телефон не са начислявани, явно тъй като
същият вече се счита за прекратен.
Що се касае до претенцията за неимуществени вреди, съдът намира, че по делото не
се събраха доказателства за противоправно и виновно поведение на служители на ответника,
включително във връзка със сключените между страните договори, което изключва
възможността той да носи отговорност за причинени на ищеца неимуществени вреди. За
пълнота следва да се изтъкне, че ищецът не доказа и настъпването на такива вреди.
Представените доказателства за прекратяване на трудовото му правоотношение в тази
насока са ирелевантни, тъй като от една страна по никакъв начин нямат връзка с предмета
на спора, а от друга прекратяването на трудовото правоотношение е на основание чл. 328,
ал. 1, т. 10 КТ – придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С оглед горното предявените искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени в цялост.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само
ответникът. В негова полза следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер – 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. П. Г. , ЕГН **********, с постоянен адрес в град
Русе и настоящ адрес в град София, срещу "*************" ЕАД, ЕИК **********, със
седалище в град София, искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати, сумите, както следва:
405,68 лева - недължимо надплатени за периода м.12.2019г.-м.06.2021г. суми
по сключен с ответника договор за доставка на мобилни услуги;
49,08 лева - недължимо платена сума, начислена извън срока на договора,
включително неустойка за прекратяване на договора;
350,00 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в подлагане
на ищеца на тормоз в работно време, при което той се е налагало многократно да
обяснява, че е надвнесъл суми и не е длъжник на дружеството.
ОСЪЖДА А. П. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в град Русе и настоящ адрес
в град София, да заплати на "*************" ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град
София, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 100,00 лева, представляваща
4
юрисконсултско възнаграждение по делото на първа инстанция (гр.д. № 63909/2022г. на
СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5