Решение по дело №1305/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 227
Дата: 15 август 2022 г. (в сила от 12 август 2022 г.)
Съдия: Румяна Бончева Пенева
Дело: 20215501001305
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 23 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. С.З., 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело №
20215501001305 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260010/12.03.2021 г., постановено по гр. д. № 172/2020 год.
по описа на РС –Г., с което З. „О.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. ***, представлявано от изпълнителните директори ***, чрез юрк. С.Х. е осъдено да
заплати на „Д.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: обл. С.З., гр. Г., ул. ***, ЕИК
***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Л.Г.Д., чрез адвокат
П.К., АК С.З. сумата от 15680.00 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по застраховка „Пълно каско“, ведно с мораторна лихва в размер на 2469.60
лв., считано от деня на забавата - 31.10.2018 г., до подаване на исковата молба в съда -
19.05.2020 г.
Въззивникът ЗАД „О.“ АД счита, че решението е незаконосъобразно и необосновано,
като излага подробни съображения. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
отхвърли предявените искове. Претендира направените разноски пред двете инстанции.
Въззиваемият „Д.“ ЕООД е подал в законоустановения срок писмен отговор, с който
оспорва жалбата. Претендира разноски пред настоящата въззивна инстанция. Направено е
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:
От данните по делото въззивният съд приема за безспорно установено, че на
22.08.2018 г. около 20:15 ч. в община С. на автомагистрала „Т.“, км 262 в посока гр. Б. е
настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на влекач „В. Ф12 - 4x2“ с per. №
1
СТ 0024 АТ, собственост на „Д.“ ЕООД. Механизмът на ПТП бил следният: при движение
по автомагистрала „Т.“ в посочената посока на състав от пътни превозни средства, влекач
„В. Ф 12 - 4x2“, с peг. № СТ 0024 АТ и прикачено към него полуремарке с per. № СТ 0642
ЕМ, управляван от Т.Г., водачът изгубил контрол над превозното средство, навлязъл вдясно
в канавката, вследствие на което се преобърнал. В резултат на описаното пътнотранспортно
произшествие били причинени материални щети.
Не е спорно съществуването на валидно застрахователно правоотношение по договор
за имуществена застраховка със ЗАД „О.“, обективиран в застрахователна полица
№0020600201700157 със срок на валидност от 00:00 ч. на 31.10.2017 г. до 24:00 ч. на
30.10.2018 г.
Ищецът е заявил пред ответното дружество претенция за определяне и изплащане на
обезщетение за причинените имуществени вреди, като е образувана щета №0020-600-
0056/2018 г., по която ответникът е заплатил обезщетение в размер на 11062,33 лева.
С оглед установяване на фактическите обстоятелства по делото е назначена и приета
съдебна авто-техническа експертиза по първоинстанционното производство. От
заключението й се установява, че сумарната стойност за извършването на ремонт и
възстановяването на щетите е икономически неизгодно и би било близко до сумата за
закупуване на подобен товарен автомобил от същата марка и модел в изправно техническо
състояние. Според експертизата, възстановяването на превозното средство е технически
недопустимо, поради уврежданията на шасито - усукано и скъсано, поради което е
забранено да се ремонтира. За пълнота следва да се отбележи, че спор относно
обстоятелството, че е налице тотална щета, вследствие настъпилото ПТП, няма. От отговора
на исковата молба и от събраните писмени доказателства е видно, че застрахователят не
оспорва факта относно наличието на тотална щета. В сключения между страните договор за
имуществена застраховка, обективиран в застрахователна полица № 0020600201700157, със
срок на валидност от 00:00 ч. на 31.10.2017 г. до 24:00 ч. на 30.10.2018 г., е посочено, че
застрахователната сума е в размер на 28800.00 лв. /двадесет и осем хиляди и осемстотин
лева/. В приложения по делото въпросник от 17.10.2017 г. е отразено, че застрахователната
стойност е определена на базата на експертна оценка. Съгласно заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, към датата на сключване на договора за застраховка,
застрахователната сума на процесния автомобил възлиза на тази стойност. Според съда, тази
стойност е реална, тъй като видно от експертното заключение, тя е по-ниска от
справедливата пазарна стойност на подобен товарен автомобил от същата марка, модел и
възраст, която също е ориентир за действителната стойност на имуществото. Същата варира
от 27000 лв. до 32000 лв., в зависимост от техническото състояние, пробега, извършваните
ремонти, поддръжката и техническата експлоатация, като средната такава стойност възлиза
на 29500.00 лв., т.е. в процесния случай размерът на действителната стойност не надвишава
пазарната цена, определена към датата на сключване на застрахователния договор.
От заключението на назначената по настоящото производство повторна
автотехническа експертиза се установява, че пазарната стойност на товарен автомобил В.
2
Ф12 -4x2 с per. № СТ 0024 АТ, определена при сравнителен анализ по аналог на подобни
автомобили към 22.08.2018 г. е 29 758,00 лв.
В резултат на ПТП, настъпило на 22.08.2018 г., по товарен автомобил „В. Ф 12 - 4x2“
с per. № СТ 0024 АТ са увредени следните части: Челно стъкло; Кабина; Дясна и лява врата;
Дясно огледало; Преден капак; Броня; Маска между фаровете; Долен спойлер на дясна
врата; Ляво и дясно бомбе; Фарове; Ключалка; Амортисьори; Кутия на въздушен филтър;
Тръба ауспух; Кормилни щанги; Конзоли на скоростна кутия; Тампони на скоростна кутия;
Карданен вал; Турбина двигател; Казанче за вода на чистачките; Подкалник;Компресор на
климатик; Радиатор на климатик; Дясна чистачка; Датчик на скоростна кутия; Дифузьор;
Въздушни възглавници. Рамата (шасито) е деформирана (посукана) и скъсана.
Според повторната експертиза, технически невъзможно и недопустимо е да се
възстанови посукана и скъсана рама (шаси) така, че товарният автомобил да отговаря на
условията за безопасно движение.
Предвид получените увреждания на основни части, възли и агрегати е технически и
икономически нецелесъобразно да бъдат закупени нови части, необходими за
възстановяване на товарния автомобил. Общата стойност, необходима за закупуване на нови
части, стойността на труда, необходим за ремонт, за демонтаж и монтаж, боядисване и др. е
близка до пазарната стойност, необходима за закупуване на автомобил със същите
технически характеристики.
В резултат на възникналото ПТП са увредени основни елементи от охладителната
уредба, кормилната уредба, електрообзавеждането, осветителната и сигналната уредба,
както и на силовото предаване на т.а. В. Ф 12-4x2. Увреден е основен елемент от МПС -
скъсана е надлъжната греда на рамата, като същата е усукана в надлъжно направление.
Рамата е носещата част на автомобила и е предназначена за закрепване на кабината,
товарната надстройка и всички механизми на автомобила. На рамата са монтирани и
буксирните устройства за теглене на ремаркета и полуремаркета. От техническа гледна
точка, рамата не подлежи на възстановяване.
Експертизата е категорична, че товарен автомобил В. Ф12 - 4x2, с per. № СТ 0024 АТ
не подлежи на възстановяване.
При направения оглед на товарен автомобил В. Ф 12 - 4х, с per. № СТ 0024 АТ
експертизата установява, че няма запазени части, възли и агрегати, които могат да бъдат
използвани без риск при повторна употреба.
Действителната стойност на товарен автомобил В. Ф12 -4x2 с per. № СТ 0024 АТ, към
датата на настъпване на застрахователното събитие - 22.08.2018 г. е 29758,00 лв.
Стойността на щетите, посочени в опис на щетите от 19.07.2017г. по щета № 0020-
600-0083-2017 е 2015,00 лв.
Действителната стойност на процесния автомобил към датата на сключване на
договора за застраховка -17.10.2017 г. е била 30621,00 лв.
3
Действителната стойност на товарен автомобил В. Ф12 -4x2 с per. № СТ 0024 АТ,
като са взети предвид изминатият пробег, годината на производство и техническото му
състояние към 22.08.2018 г. е 29758,00 лв.
Експертизата е категорична, че не са налице щети по автомобила към датата на ПТП,
които по вид, степен и конфигурация съвпадат с тези, заснети от застрахователя на
19.07.2017г.
В резултат на ПТП товарен автомобил „В. Ф12 - 4x2“ с per. № СТ 0024 АТ е получил
увреждания, които е технически и икономически нецелесъобразно да бъдат възстановени.
Налице е тотална щета на МПС.
При направения оглед на товарен автомобил В. Ф 12 - 4х, с per. № СТ 0024 АТ
експертизата установява, че няма запазени части, възли и агрегати, които могат да бъдат
използвани без риск при повторна употреба.
По тази причина, процесният товарен автомобил би могъл да бъде реализиран на
вторичния пазар единствено, ако се предаде за скрап.
Видно от експертизата, средната стойност, която би могла да се получи за товарен
автомобил В. Ф 12 - 4х , ако бъде предаден за скрап и се достави до съответната база на
фирмата, която го изкупува е 1067 лв.
Средната стойност, която може да бъде получена за товарен автомобил В. Ф 12 - 4х, с
per. № СТ 0024 АТ, ако той бъде предаден за скрап е 1089 лв.
В съдебно заседание на 21.04.2022г. експертът е отговорил на всички поставени в
писмената молба на застрахователното дружество въпроси, като отговорите и разясненията,
дадени от експерта в съдебно заседание не променят депозираното и прието от съда
експертно заключение.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ.
Разпоредбата предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност
на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други.
Съгласно нормата на чл. 390, ал. 2 КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 % от
действителната му стойност.
В настоящия случай, от заключението на повторната автотехническа експертиза се
установява, че средната пазарна цена на автомобила възлиза на 29 758,00 лв. Според
4
заключението, товарен автомобил В. Ф12 - 4x2, с per. № СТ 0024 АТ не подлежи на
възстановяване. Или, необходимата стойност за ремонт на автомобила надвишава
действителната му стойност, което налага извода, че е налице хипотезата на тотална щета по
смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. От сумата от 29 758,00 лв. следва да бъде приспадната
стойността, която ищецът би получил при предаване на автомобила за скрап и се достави до
съответната база на фирмата, –1067 лева и сумата от 11 062,33 лева, представляваща
заплатеното от ответното дружество застрахователно обезщетение, при което дължимото
обезщетение следва да бъде определено в размер на 17 628,68 лева. В другият сочен случай
в заключението средната стойност, която може да бъде получена за товарен автомобил В. Ф
12 - 4х, с per. № СТ 0024 АТ, ако той бъде предаден за скрап е 1089 лв., обезщетението
възлиза в размер на 17 606,67 лева.
В съдебно заседание вещото лице, посочва източниците на информация, които ползва
и уточнява, че при възникналото ПТП на 22.08.2018 г. товарен автомобил В. е преминал
годишен технически преглед на 20.08.2018 г., т.е. два дни преди процесното произшествие.
Съответно, има издадено удостоверение за техническа годност, като автомобилът е
технически безопасен да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване. Сочи, че
предният капак е червен на цвят и не отговаря на фабричния цвят, който е бял/син.
От представения снимков материал на CD от застрахователя, има следи от
изхабяване и повърхностна корозия на боята, което е в рамките на допустимото за един
автомобил с 14 годишна употреба, който е на открито. Корозията е в части, които се виждат,
когато са свалени пластмасови елементи на места, където се събира вода и са повърхностни,
нямат дълбочина.
Деформациите в задна горна част на кабината са налице към дата 19.07.2017г. и към
24.08.2018г., както и към момента на огледа, който експертът е направил. Те са в резултат на
контакт между кабината и ремаркето, получени при товаро - разтоварни дейности преди
застрахователните събития от двете дати. Според вещото лице, тези деформации нямат
отношение към експлоатационните качества на автомобила и не влияят на основното му
предназначение - превоз на товари, но като налични и са взети предвид при определяне на
действителната стойност на автомобила - с корекция намаляване на стойността заради
техническо състояние.
Експертът е пояснил в последното съдебно заседание, че корекцията е намаляване
стойността на процесния товарен автомобил в размер на 7% спрямо средната пазарна
стойност на аналозите, което е около 2000 лв. и е заради разликата в пробега, в годината на
производство и техническото състояние на приетите аналози. Под техническо състояние се
има предвид различният цвят на капака, наличие на повърхностна корозия и деформацията в
горна задна част на кабината, както и изминатия пробег.
Според експерта, основен принцип при определяне на процента на корекция или на
процентното му изражение е до каква степен е разликата по отношение на характеристиката
на приетите аналози и оценявания обект.
5
Експертът е пояснил в последното съдебно заседание, че са увредени основни части,
възли и агрегати от влекача, а рамата е посукана и скъсана. Щетите по автомобила се
виждат и от снимковия материал, направени при огледа и приложени към заключението.
Деформациите са от всички страни, предвид механизма на самото произшествие, а именно
поради загуба на контрол на МПС от водача, съставът от влекач и прикачено към него
ремарке напуска платното за движение, попада в отводнителната канавка и се преобръща.
Отново експертът подчертава, че няма запазени части, възли и агрегати, които могат да
бъдат използвани без риск при повторна употреба. Най-основните и съответно най - скъпите
агрегати от дадено МПС са двигателят, скоростната кутия и диференциалът.
Според експерта, за да се определи стойността на изброените части, изобщо на дадена
част, тя трябва да е оценена като годна за ползване, като работещ компонент. Принципно
технически правилно е, за да бъде оценен един агрегат, да се извърши първо демонтаж. За
целта е необходима специална техника подемна, специализиран труд, който съответно се
остойностява. В конкретния случай е невъзможно това да бъде извършено на
местоположението, където към момента на огледа се намира автомобилът, в един двор и
това не може да се направи там. Автомобилът трябва да се премести в специализиран
сервиз. Необходимо е транспортирането му до сервизно помещение, за да се осъществят
дейностите по демонтажа.
Разясненията и допълнителните отговори на експерта от последното съдебно
заседание, както беше вече посочено, не променят приетото от Окръжен съд заключение на
съдебно-автотехническата експертиза.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е
основателен и доказан за сумата 15 680.00 лв., в какъвто размер искът е бил уважен и от РС.
Окръжен съд намира за законосъобразно и правилно решението на РС досежно размера на
главния иск по изложените по-горе съображения.
По претенцията за законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, съдът
приема следното:
От представените по делото доказателства е видно, че пред застрахователя е
предявена претенция за заплащане на имуществени вреди на 31.10.2018 г. От датата на
постановяване на отказа за изплащане на обезщетение по чл.108, ал.1, т.2 от КЗ - 31.10.2018
г., застрахователят е в забава по отношение на неизплатената част от обезщетението в
размер на 15 680.00 лв., като на основание чл.86 от ЗЗД дължи на „Д.” ЕООД обезщетение
за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва върху сумата от
15680.00 лв., за която е отказано изплащането на обезщетение и която представлява
разликата над платеното застрахователно обезщетение от 11062.33 лв. до дължимото такова
от 28800.00 лв., намалено със стойността на частите на автомобила, които могат да бъдат
предадени за скрап. От деня на забавата – 31.10.2018 г. до датата на подаване на исковата
молба в съда - 19.05.2020 г., размерът на обезщетението възлиза на 2469.60 лв. /две хиляди
четиристотин шестдесет и девет лева и шестдесет стотинки/. В този размер искът по чл.86
6
ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. В този смисъл е и решението
на РС, което настоящата инстанция намира за правилно, поради което следва да го
потвърди.
По отговорността за разноски:
Въззивникът, с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, следва да заплати
на въззивамия разноските по делото, направени пред настоящата инстанция. От
представения по делото договор за правна помощ и процесуално представителство от
въззивника се установява, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лева с
ДДС.
Въззивникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може по искане на насрещната страна, да присъди
по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, ако то не съответства на
фактическата и правна сложност на делото. Възможността за намаляване на
възнаграждението е ограничена до минимално определения размер по чл. 36 от ЗА, който в
ал. 2 предвижда, че при договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не
би могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в Наредбата на Висшия адвокатски съвет.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес възнаграждението се определя по следния начин : при интерес от
10 000 лв. до 100 000 лв. –830 лв. + 3 % за горницата над 10 000 лв. В настоящия случай
минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба №1/09.07.2004 г. при материален интерес 18 149,60 лв. възлиза на 1 074, 48 лева.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се
счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се
дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай адвокат П.К. е регистриран по ЗДДС и адвокатските възнаграждения се претендират
с ДДС, след служебна справка в портал на НАП за лица, регистрирани по ЗДДС.
Следователно, при спазване на посочените правила дължимото адвокатско
възнаграждение на адвокат П.К. за осъществено процесуално представителство на ищеца е в
размер 1 289,38 лева с ДДС.
Претендира се и адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева с ДДС за
допълнителни две проведени съдебни заседания.
Съгласно разпоредбата чл. 7, ал. 9 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения при защита по дело с повече от две съдебни
заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв.
7
В настоящия случай са проведени три открити съдебни заседания и следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 120 лева с ДДС за явяване в едно съдебно
заседание над предвидените в чл. 7, ал. 9 от Наредбата две съдебни заседания.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260010/12.03.2021 г., постановено по гр. д. №172/2020
год. по описа на РС –Г..
ОСЪЖДА З. „О.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ***
да заплати на „Д.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: обл. С.З., гр. Г., ул. ***, ЕИК
*** сумата от 1 409,37 лева /хиляда четиристотин и девет лв. и 37 ст./, представляваща
разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8