РЕШЕНИЕ
№
град С., 10.05.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесет и
шести април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ОЛГА КАДЪНКОВА
ДЕСИСЛАВА ВЛАЙКОВА
при секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 14109/2016 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 20.07.2016 г.,
постановено по гр.д. № 24755/2015 г. по описа на СРС, 125-ти състав е отхвърлен
предявеният от Д.С.Д. ЕГН ********** и М.А.Д. ЕГН ********* против Г.Б.Б. ЕГН **********
иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищците са
собственици, в режим на съпружеска имуществена общност, въз основа на договор
за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № 78, т.IХ, рег.№
12549, н.д. № 1380 от 2003г. на нотариус И.Н., вписан в СП под № 236799 с рег.№
48980, акт № 177, том LLLIX, дело № 37111/03г. и осъждане на ответницата да им
предаде владението на складово помещение с площ около 12 кв.м., с отделен вход
откъм двора, при съседи : вътрешен двор, стълбище, коридор и от две страни мазе
на Й.А., находящо се в гр.С., ж.к.*******, ул. „*******” № 42, съставляващо
реална част от описано по н.а. за доброволна делба на съсобствени недвижими
имоти № 58, т.II, рег.№ 3675,
н.д. № 110/2011г.
на нотариус П.Т., вписан в СП под № 36332, акт № 255, т.Х: складово избено
помещение в сутерена на сградата на улица „*******“ № 42 с площ от 39 кв.м. с
вход откъм двора, при граници на складовото помещение от две страни двор, мазе
№ 4, коридор, стълбище, собствено на съделителите складово помещение и пералня-
находящо се в сграда гр.С., ж.к.*******, ул.„*******” № 42, построена в УПИ
VIII-10 в кв.285 по плана на гр.С., местност „Еврейски гробища”, целият УПИ с
площ 275 кв.м. и граници на УПИ : улица, УПИ IX-11, УПИ V-7, УПИ VI - 8 и УПИ
VII-9. Ищците са осъдени и да заплатят направените в хода на делото разноски от
ответната страна в размер на 600 лв. на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Срещу посоченото съдебно решение
ищците Д.С.Д. ЕГН ********** и М.А.Д. ЕГН ********* са подали настоящата
въззивна жалба, с твърдение за неговата неправилност и незаконосъобразност.
Въззивникът твърди, че обжалваното
решение e постановено
при наличие на съществено процесуално нарушение, изразяващо се във вътрешно
противоречие на мотивите, както и в противоречие между тях и диспозитива. В
тази връзка навежда, че в мотивите на решението съдът е приел от една страна,
че спорният недвижим имот е индивидуализиран, а в следващия момент, че липсва
индивидуализация на същия, поради което искът следва да се отхвърли. Последното
съответно е довело до постановяването и на отхвърлителен диспозитив. Намира, че
не са обсъдени всички релевантни по делото доказателства и в частност
Удостоверение № ОСЖН-94-0-115/25.08.2004 г., издадено от СО район „ *******“, в
полза на праводателя им С.С.и приложената към него скица, което е довело до
неправилни изводи на съда по отношение на правото на собственост върху имота.
Въззивникът твърди, че съдът неправилно е приел и че имотът не може да се
индивидуализира въз основа на представените документи за собственост като в
противоречие на твърденията на ответната страна намира, че след като имотът не
е индивидуализиран изцяло в нотариалния акт, това няма пречка да се постигне
чрез другите представени по делото доказателства.
Въз основа на изложеното моли
настоящият съд да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови друго, с
което да уважи предявения от тях иск с правно основание чл. 108 ЗС. Претендират
се и направените в хода на настоящето дело разноски.
Въззиваемата страна е представила
отговор на въззивната жалба извън законоустановения срок, предвид което
наведените от нея доводи и възражения не следва да се взимат предвид от съда.
Страните не представят
нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
За да се произнесе,
Софийски градски съд съобрази следното :
Жалбата е процесуално допустима,
подадена в срок, от легитимирана страна в процеса и против акт, подлежащ на
разглеждане по реда на въззивното производство.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта
му – в
обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. При преценката на неговата
правилност въззивният съд намира следното:.
Уважаването
на иск по чл. 108 от ЗС зависи от кумулативното наличие на следните
предпоставки: ищецът да е собственик на процесния имот, същият да се владее от
ответника и това да става без същият да има правно основание.
Неоснователно
е възражението на въззивника, че е налице противоречие в мотивите на решението,
както и между тях и постановения диспозитив. Първоинстанционният съд е обсъдил
и при постановяването на съдебното решение е взел предвид всички събрани в хода
на делото доказателства, като настоящата съдебна инстанция намира достигнатите
от него правни изводи за правилни и законосъобразни. Видно е, че след преценка
на доказателствата съдът е достигнал до заключението, че процесния имот е
индивидуализиран от гледна точка на заявената претенция спрямо него, а именно
установено е кое точно мазе ищецът претендира, че е негово. От представените
доказателства и от изслушаната и приета експертиза, която настоящият съд също кредитира,
като обективно и компетентно изготвена, е установено, че същото това мазе, към
момента се намира във владение на ответника, както и че заеманата от него площ
се включва в площта, която след възстановяването на собствеността на имота и
съответно след договора за делба между наследниците на А.Н.А./Й./ се пада в дял
на ответницата Г.Б., на която е отреден апартамент № 9 на етаж 5, заедно с
избено помещение № 3 с полезна площ 9,41 кв.м. и складово избено помещение в сутерена на сградата на улица ******* №
42, с площ от 39 кв.м., с вход откъм
двора, при граници - от две страни избено помещение и пералня, заедно със
съответните ид.ч. от общите части на сградата.
Изложеното
не противоречи на приетото от СРС, което настоящата съдебна инстанция напълно
споделя, че в хода на делото ищците не са успели да докажат, че именно това е
имотът, по отношение на който те имат право на собственост по силата на
договора за покупко- продажба от 10.12.2003г, сключен с С.С.Савов, с който в
тяхна полза се прехвърля собствеността на апартамент, находящ се в гр.С., район
*******, ул.”*******” № 42/ бивша „Д.Х.”/, вход 1, на първи етаж, заедно е „принадлежащото мазе, без площ и съседи по
легитимационен нотариален акт”. Съобразно
акта за собственост апартаментът има съответно мазе, но то не е индивидуализирано и няма възможност да се
установи кое от всички мазета и други помещения в сградата е съответстващото на
посочения апартамент мазе. Действително правилен е доводът на въззивниците, че
въпреки, че в акт за собственост имотът не е изцяло индивидуализиран чрез съседите,
местоположението и площта му, то това може да бъде сторено и с други средства в
рамките на настоящето производство. Представените от тях доказателства обаче не
способстват за достигането на индивидуализацията доколкото нито от представения
архитектурен проект, нито от скицата към удостоверение № ОСЖН-94-0-115/25.08.2004 г., издадено от СО район „ *******“ и самото
удостоверение може да се заключи, че именно процесното мазе е това, което е
обект на правото на собственост на въззивниците. Архитектурният проект не
съответства на действителния вид и разпределение на сградата, в него липсва
отреждане на мазетата по принадлежност на апартаментите и няма обект с външен
излаз към двора. Посочената скица и удостоверение също не дават никаква
информация за това кое точно е мазето, което е прилежащо на продадения
апартамент, находящ се в гр.С., район *******, ул.”*******” № 42/ бивша „Д.Х.”/,
вход 1, на първи етаж- липсват посочени граници, достъп до него и
местоположение в сутерена на сградата.
Предвид изложеното напълно правилен е изводът на
първоинстанционния съд, че спорният имот е индивидуализиран като предмет на
спора, но липсва индивидуализация на имота, по отношение на който се простира
правото на собственост на ищците, съобразно представените от тях документи за
собственост и другите представени писмени доказателства. Съответно в рамките на
делото не е доказана първата предпоставка, необходима за уважаването на
претенцията за ревандикация на процесното мазе, а именно правото на собственост
на ищците по отношение на него. С оглед изложеното съдът правилно е отхвърлил
предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Между страните не е налице спор по отношение на
останалите правни и фактически констатации на първоинстанционния съд и
възражения досежно тях не са направени във въззивната жалба, предвид което и
съобразно своята компетентност, настоящата съдебна инстанция не следва да ги
обсъжда. Доколкото изводите на тази инстанция съвпадат с тези на първата, то
съдът препраща и към мотивите на обжалваното съдебно решение на основание чл.
272 ГПК и потвърждава същото като правилно и законосъобразно.
Предвид
изхода на делото жалбата на въззивника, като неоснователна следва да се отхвърли.
По разноските:
Въззиваемата страна не е направила своевременно искане за
присъждане на разноски в настоящето производство, поради което такива не следва
да се присъждат.
По изложените мотиви,
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.07.2016 г., постановено по гр.д. № 24755/2015 г. по описа
на СРС, 125-ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.