Решение по дело №1146/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба подадена от „Агрипланет“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Е. Ф. Ф., чрез пълномощник адв. И. М., срещу:

1) Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [улица];

2) Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ с адрес [населено място], [улица], ет. 6;

3) Министерството на транспорта и съобщенията с адрес [населено място], [улица];

4) Министерството на отбраната с адрес [населено място], [улица].

Ищецът твърди, че е дружество с предмет на дейност отглеждане на ориз на площ от 2 149.2 дка в землищата на [населено място] конаре, обл. Пловдив – общо 179.66 ха и в землището на [населено място], обл. Пловдив – общо 35,83 ха, които са декларирани пред ДФ „Земеделие“. Изложено е че обработката на засетите площи се извършва със собствена селскостопанска техника и персонал като за стопанската 2021-2022г. е бил подписан предварителен договор за покупко-продажба от 08.04.2021г. с дружество „Тайфун Агро БГ“ ЕООД с ЕИК ********* съгласно който ищецът се задължил да осигури и продаде оризова арпа в количество между 5 000 и 7000 тона за стопанската 2021г. като след постигане на съгласие относно крайното количество и цена да се подпише окончателен договор за покупко-продажба. На 23.08.2021г. след уточнение на засетите площи и очаквания среден добив е подписан анекс с който е прието, че ищецът е засял, обработил и декларирал общо 219.42 ха земеделска земя с ориз от които 183.59 ха в землището на [населено място] конаре, община М. и 35.83 ха в землището на [населено място], община Р. като е било уговорено крайно количество оризова арпа за доставка от 1 650 тона при среден добив от 750 кг на дка и цена от 650 евро на тон. Купувачът „Тайфун Агро БГ“ ЕООД е превел авансова сума в размер на 666 061,98 евро с два броя платежни нареждания от 09.04.2021г. и 01.06.2021г. Заявената оризова арпа е следвало да бъде доставена до 31.12.2021г. като след нейната жътва да бъде съхранявана в складовата база на ищеца в [населено място] за сметка на купувача.

Ищецът твърди, че за производството на договореното количество оризова арпа е вложена сумата в размер на 1 394 204 лева разходи, които включвали почвени обработки, семена, торове, препарати за растителна защита, напояване и други необходими за производството и съгласно необходимите агротехнически практики или средно по 635 лв на дка.

Твърди се че на 28.08.2021г. в активния сезон за работа на противоградовата защита по смисъла на чл. 5 от Инструкция № 4 от 16.07.2010г. за противоградова защита на Р.България / Инструкцията/ започва образуването на градоносни облаци, които са регистрирани в [населено място] и [населено място] около 18:10 часа.

Оперативен дежурен служител в команден пункт Регионална дирекция „Борба с градушките“ след оценка на метеорологичната обстановка отправя искане до дежурни служители от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ и военно въздушните сили в Центъра за координиране използването на въздушното пространство / ЦКИВП/ за активиране противоградова защита като разрешението е било дадено и е започнало обработването на градоносните облаци.

Според ищеца полигоните за борба с градушките се активират и деактивират от ЦКИВП, което е уредено в чл. 6 от Инструкцията. Органите за въздушно движение /ОВД/ и военните контролни органи след получаване на искане от ЦКИВП са длъжни 5 минути преди началото на активацията на полигоните за борба с градушките да осигурят освобождаване на зоната, която ще бъде обработвана с противоградови ракети от въздухоплавателни средства, като според ищеца дейността по обработване на градоносните облаци представлява опасна зона за въздухоплаване.

Изстрелването на ракетите за обработка на градоносните облаци продължава до 19:18 часа на 28.08.2021г., когато от ЦКИВП е дадена забрана за стрелба с тези ракети поради кацане в летище Пловдив на самолет С-130 на United States Air Force, който се движи по маршрут Рамщайн /Германия/ – Пловдив / България/. Забраната за стрелба е дадена за район, който обхваща всички поделения на регионалните дирекции „Борба с градушките“ в областите Пловдив и Пазарджик с изключение на един сектор – [населено място], в рамките на който попадат 7 ракетни площадки, но изстрелването на ракети било неефективно.

Забраната за стрелба е отменена от служител в ЦКИВП в 20:12 часа като за периода на забраната, който е продължил 54 мин. градовите облаци са образували едра градушка с диаметър на зърната над 2.0см.

В резултат на забраната за обработка на градоносните облаци, облачната клетка, която следвала своя естествен цикъл е формирала интензивна градушка, която е унищожила 60% от оризовите посеви в [населено място] с площ от 76.06 ха и в [населено място] 60% от засятите 35.83 ха които щети били документирани с Протоколи № АР-07-164-1/09.09.2021г. и АР-07-139-2/08.09.2021г. на Общинска служба земеделие М..

Засегнатите от градушката посеви не можели да бъдат рекултивирани и възстановени поради което ищецът е претърпял имуществена вреда – загуба в размер на 953 189,90 лева, която представлява стойността на произведената продукция след вложените разходи за извършването на всички агротехнически мероприятия за площ от 1 500,14 дка и пропусната полза в размер на 472 880,69 лева, която представлява нереализирана печалба от невъзможността да бъдат доставени общо 1 125.105 тона оризова арпа на стойност 731 318,250 евро при цена от 650 евро за тон и среден добив от 750 кг/дка или 1 426 070,59 лева изчислени, като разлика между себестойността на продукцията от 953 189,90 лева и договорената цена в анекса от 23.08.2021г.

Имуществената вреда е в пряка причинно-следствена връзка, според ищеца, с бездействието на ИА „Борба с градушките“, която е преустановила противоградовата защита от градоносните облаци над землищата в [населено място] и [населено място] конаре, като солидарно отговорен е ДП РВД, който посредством ЦКИВП е дал забрана за стрелба с противоградови ракети поради кацане на самолет С-130 на United States Air Force на летище Пловдив, които са били конституирани като ответници по делото и които е поискано да бъдат осъдени от съда солидарно да заплатят обезщетение за претърпените имуществени вреди от ищеца – загуба и пропусната полза в размера на сумата от общо 1 426 070,59 лева затова, че незаконосъобразно са преустановили противоградовата защита на 28.08.2021г. в часовия диапазон от 19:18 часа до 20:12 часа в землищата на [населено място] и [населено място] конаре обл. Пловдив в резултат на което е била унищожена собствената на ищеца оризова арпа на площ от 1 500.14 дка или общо 1 125.105 тона ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на исковата молба – 03.05.2024г. до окончателното й изплащане

С молба вх. № 1249/12.07.2024г. ищецът е заявил субективно изменение на предявения иск като наред с първоначално конституираните ответници е насочил иска си и спрямо Министерство на транспорта и съобщенията и Министерство на отбраната при запазване размера на претендираното обезщетение за претърпяна загуба и пропусната полза.

С Определение № 6627/24.07.2024г. съдът е допуснал поисканото субективно изменение на предявения иск като наред с първоначално конституираните ответници са конституирани и поисканите от ищеца ответници Министерство на транспорта и Министерство на отбраната на основание чл. 228, ал.3 ГПК вр. с чл. 144 АПК, които отговарят по така предявения иск при условията на солидарност.

Със становище депозирано в о.с.з от 16.09.2024г. ищецът е уточнил, че ЦКИВП координира използването на опасните зони от отделните ползватели, вкл. дейността по разрешаване и забрана стрелба по градоносните облаци, което координиране е било незаконосъобразно тъй като още преди въздухоплавателното средство да навлезе на територията на страната зоната около летище Пловдив е била определена като опасна и ЦКИВП не е изпълнило задължението си – на въздухоплавателното средство не е следвало да бъде разрешен полет в опасната зона като се вземат необходимите мерки за освобождаването й. ЦКИВП няма самостоятелна правосубектност, тъй като е гражданско-военен орган, който е в структурата на ДП РВД, чийто принципал е Министерство на транспорта. Структурата и правилата на работа на ЦКИВП са регламентирани в разпоредбите на чл. 14 до чл.18 от Наредба № 19 от 27.11.2012г. /отм./ където в чл.15, т.5 от същата Наредба е уредено, че ЗКИВП координира използването на опасните зони от отделните ползватели, в който смисъла са и разпоредбите на Инструкция № 25 от 01.11.1999г. за Структурата и правилата за работа на Центъра за координиране използването на въздушното пространство на Република България /отм./ издадена от Министъра на транспорта. Според ищеца под координиране използването на опасните зони от отделните ползватели следва да се разбира и разрешаването и забраната за стрелба по градоносни облаци, което координиране се твърди, че не е било извършено и в това се състои незаконосъобразно бездействие на министъра. Заявено е още че ЦКИВП се ръководи от служител на военното „Ръководство на въздушното движение“ поради което и за вредите причинени от действия и/или бездействия на служители на ЦКИВП следва да отговаря и Министерство на отбраната.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник ДП РВД чрез юрк. П. и юрк. Д.С. в срока за отговор на исковата молба оспорват предявения иск както по допустимостта му, така и по основателността му по подробно изложени съображения, а именно:

• този ответник не притежава пасивна процесуална легитимация и не може да носи отговорност по реда на ЗОДОВ, тъй като не е административен орган и не изпълнява административна дейност;
• не е налице отменен административен акт по смисъла на чл. 204 АПК;
• законосъобразно служител на ЦКИВП е издал забрана за стрелба по градоносните облаци в периода от 19:18 часа до 20:11 часа на 28.08.2021г. във връзка с извършен полет на въздухоплавателно средство тип С-130J Hercules от летище Рамщайн до летище Пловдив като от страна на ЦКИВП не е допуснато нарушение на който и да било нормативен акт от областта на аеронавигационното обслужване, а безопасността, редовността на полетите и трафикопотокът имат приоритет пред противоградовата защита в Р.България;
• дейността на ЦКИВП не е в предмета на дейност на ДП РВД съгласно чл. 53, ал.2 ЗГВ, ръководител на ЦКИВП е служител на военното РВД, което е част от структурата на военно въздушните сили, а не от ДП РВД;
• никъде не е уредена процедура за отклонение на самолет от маршрута му във връзка с изпълнение на противоградова защита;
• ДП РВД не е имало правомощие да променя полетния план, като единствено информира пилота за метеорологичната обстановка, а решението дали полетът ще бъде отклонен към запасно летище е от компетентността на екипажа на въздухоплавателното средство като ако се поиска такова отклонение, разрешение трябва да бъде дадено от органа на ОВД на ДП РВД какъвто не е настоящия случай;
• Не е доказана пряка причинно-следствена връзка между твърдяната забрана за спиране противоградовата защита и възникналите вреди – загуби и пропуснати ползи, ефективността на противоградовата защита не е 100%, няма категорични данни, че дори и да нямаше градушка, ищецът е щял да произведе планираното количество оризова арпа, възможна е предходна градушка да е увредила посевите, каквато е имало на 25.06 и 01.07 в същите землища;
• Размерът на иска не е доказан – изплатена е помощ de minimis в размер на 48 895.75 лева, а стойността разходите за производство на декар оризова арпа възлиза на 444,94 лева, а не на 635 лева както поддържа ищеца;
• Не е положена грижата на добрия търговец и земеделската продукция е могла да бъде застрахована, което не е било сторено.

Предвид на гореизложеното се иска оставяне без разглеждане на предявения иск, евентуално отхвърлянето му като неоснователен и недоказан.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник ИА „Борба с градушките“ с представляващ служител с юридическо образование – К. Д. оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен като поддържа, че спирането обработването на градоносните облаци е по искане и получена забрана от ЦКИВП за извършването на тази дейност като агенцията е действала при условия на обвързана компетентност и не е имала право на преценка, поради което и няма причинно-следствена връзка между твърдяната вреда и незаконосъобразно действие и/или бездействие на служители на агенцията.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник Министерство на транспорта чрез юрк. М.Л. и Р. Р. в подадения отговор на исковата молба възразяват срещу предявения иск като го считат за нередовен, недопустим и неоснователен. Поддържат, че предмета на искането е неясен, липсва пасивна процесуална легитимация на ответника да отговаря по така предявения иск, липсват изискуемите от чл. 1, ал.1 ЗОДОВ елементи на фактическия състав за възникване отговорността на ответника, а именно: липсва претърпяна вреда в резултат на незаконосъобразна административна дейност, липсва причинно-следствена връзка. Иска се отхвърлянето на предявения иск като неоснователен. Претендират се разноски.

Ответник Министерство на отбраната чрез юрк. М.Г. счита иска за допустим, но неоснователен. Подробни съображения развива в подадения отговор като поддържа, че обезщетението за вредите, което се претендира не е възникнало от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на органи и длъжностни лица от Министерство на отбраната при и по повод изпълнение на административна дейност.

Длъжностните лица от сектор „Гражданска координация“ са подчинени на зам.ръководителя на ЦКИВП и на „Ръководител полети координатор – ръководител на смяна“. Същите са от състава на ДП РВД съгласно чл. 38 от Инструкция № 25 от 1.11.1999г. за структурата и правилата за работа на ЦКИВП /отм. ДВ., бр.41 от 2024. Длъжностните лица от сектор „Военна координация“ са военнослужещи и цивилни служители от състава на военновъздушните сили и са подчинени на ръководителя на ЦКИВП, а в оперативно отношение на зам.ръководителя на ЦКИВП и на Ръководител полети координатор – ръководител на смяна – чл. 39 от Инструкцията. Процесният полет С-130 на ВВС на САЩ е поддържал радио-комуникация и е получавал радионавигационно обслужване от гражданските органи за обслужване на въздушното движение от ДП РВД при спазване правилата за полети на гражданската авиация. В 19:18 часа на 28.08.2021г. дежурни длъжностни лица от сектор „Гражданска координация“ от ЦКИВП въвеждат забрана за спиране дейността на полигоните за борба с градушките в района на летище Пловдив. Дежурни длъжностни лица от сектор „Военна координация“ в ЦКИВП не са въвеждали забрана за спиране дейности на полигони за борба с градушката, респ. тази забрана е била отменена от дежурни длъжностни лица от сектор „Гражданска координация“ в ЦКИВП, т.е през цялото време полетът е бил на управление на гражданските органи за ОВД. Иска се отхвърлянето на иска като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.

Окръжна прокуратура – Пловдив чрез прокурор К.П. взема становище за неоснователност и недоказаност на исковата молба .

Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 144 АПК вр. с чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа страна следното.

Не е спорно обстоятелството, че ищецът е регистриран земеделски производител съгласно регистрационна карта на Министерство на земеделието и храните от 22.03.2012г. с място на дейност землище на [населено място] конаре, община М. и землище на [населено място], [населено място], община Р. с обща обработвана земеделска площ от 1 810.8928 ха от която площ засети с ориз са 242,3823 ха. С Протокол № АР-07-139-2/08.09.2021г. съставен от сформирана комисия с Председател: Началник Общинска служба земеделие Родопи са констатирани щети по отглежданите от ищеца земеделски култури: ориз и пипер в резултат на паднала градушка на 28.08.2021г. в землището на [населено място] като заключението на комисията при обследваната култура ориз е че нанесените щети са на 60% от ориз с площ от общо 35.83 ха като растенията не могат да се възстановят в добър или задоволителен вид и са достигнали фаза на зреене, налице са трайни или невъзобновими увреждания: прекършени стъбла и съцветия, полегнали растения, формираните семена в метлицата са изронени, добивът е компрометиран. С Протокол № АР-07-164-1/09.09.2021г. на Общинска служба земеделие Марица се констатират нанесени щети по оризовите насаждения в землището на [населено място] конаре отново в резултат на същата паднала градушка от 28.08.2021 с обща площ от 76,06 ха в размер на 60% и щети от 80% за земеделска площ от 103,60 ха всичките в землището на [населено място] конаре.

Според вещото лице проф. д-р Б. С. специалист по оризовите насаждения към момента на падането на градушката оризът е във фаза на восъчна зрялост, което значи, че растението е достигнало пълен растеж, метлицата е нацяло оформена, а зърното /арпата/ е достигнала пълен размер. Следващата фаза е достигане до пълна зрялост след 15-20 дни. Нанесените щети са непоправими и никакви агротехнически и технологични мероприятия не биха възстановили причинените загуби от градушката. Вещото лице установява, че ищецът е приложил всички необходими агротехнически и технологични мероприятия за получаване на добив от над 750кг/дка и следователно очакваният добив за засегнатата площ в [населено място] от 35,83 ха е 268 725 кг., в [населено място] конаре очакваният добив от 76,06 ха е 570 450 кг., респ. от 103,60 ха добивът е 777 000 кг. В резултат на градушката като се имат предвид определените проценти невъзстановима оризова култура от органите на службата по земеделие ищецът за площта от 35,83 ха е понесъл щета в размер на 161 235 кг. ориз, за площта от 76,06 ха е понесъл щета в размер на 342 270 кг. ориз, за площта от 103,60 ха е понесъл щета в размер на 621 600 кг или общо 1 125 105 кг. ориз.

Съдът не кредитира изчисленията за средния добив от оризова арпа на територията на землищата от [населено място] конаре и [населено място] от други земеделски производители посочени от вещото лице Я., тъй като, първо вещото лице не е изследвало какви агротехнически и технологични мероприятия тези дружества са приложили, за да се приеме че статически е възможно да постигнат такъв добив, второ, критерият „среден добив“ за [населено място] от 200-350 кг/дка и [населено място] от 250-340 кг/дка е по данни на НСИ, но този среден добив не отчита единствено падналата на 28.08.2021г. градушка, а и други фактори посочени от вещото лице - лоши климатични условия. Следователно и дадените стойности за добив на други земеделски производители, който отглеждат ориз в района на падналата градушка са след това събитие, което е изрично посочено от вещото лице, при което очакваният добив от ищеца от общо 1 616 175 кг ориз съпоставен с понесената от него щета от 1 125 105 кг. дава като резултат разлика от 491 070 кг., което пък формира много по-нисък добив от средния за района на падналата градушка - 200-340 кг./дка, а именно около 227,88 кг/дка. Ето и защо съдът приема че очакваният добив за обработваната и засегната площ с ориз за ищеца е 750 кг/дка.

Съгласно съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице И. С. от 21.11.2023г. разходите за производството на ориз са 575,31 лева на декар или общо 1 394 204,32 лева, която сума обаче според вещото лице С. е непрецизна тъй като неправилно експерта счетоводител е отнесъл стойността за разходите за капково напояване, защото при отглеждане на ориз не се използва капково напояване, както и неправилно експерт счетоводителя е отнесъл разходите за закупуване на хедър за зърнокомбайн като разходи за производството на ориз, защото хедърът е дълготраен материален актив и погиването на оризовата реколта не води до погиването на този актив. След приспадането на тези разходи вещото лице С. определя стойност на вложенията на ищеца за производството на ориз в размер на сумата 444,94 лева за дка или сума в размер на 0,593 лв за килограм произведен ориз като се има предвид приетия за очакван добив от 750 кг ориз на декар.

Следователно, ищецът е вложил за производството и отглеждането на унищоженият от градушката ориз, който възлиза на 1 125 105 кг. сума в размер на 667 472,29 лева.

Видно от допълнителното заключение на вещото лице С. ДФЗ е изплатил на ищеца на 16.06.2022г. сума в размер на 48 895,75 лева, която представлява помощ de minimis поради настъпило неблагоприятно климатично събитие градушка за пипер – 5,76ха и ориз 215,49 ха като пропорционалната част, според вещото лице, която се отнася за ориза е в размер на 47 623,29 лева.

Установено по делото е че землището на [населено място] и [населено място] попадат в зоната за защита на полигона за борба с градушките [населено място], обл. Пловдив, което е изрично потвърдено от вещото лице Я. и не се оспорва от ответник ИА „Борба с градушките“.

На 28.08.2021г. във връзка с извършван полет със самолет – въздухоплавателно средство /ВС/ тип С-130J Hercules с регистрация 08-8601 и сериен номер 5609 на ВВС на САЩ от летище Рамщайн /Германия/ до летище Пловдив /България/ е издадена забрана от длъжностно лице в ЦКИВП при ДП РВД за стрелба по градоносни облаци в часовия диапазон от 19:18 часа до 20:11 часа вкл. като съгласно приетата съдебно-метеорологична експертиза с вещо лице Б. М. – гл.асистент в НИМХ поради издадената забрана РД „Борба с градушките“ – Пловдив, в 19:18 часа КП Поповица, която защитава територията на землището на [населено място] и [населено място] от градушка спира обработката на потенциално градова Клетка № 2 / точен час на дадена команда за стрелба: 20:07 часа и 20:10 часа, която не е изпълнена в резултат на забраната на ЦКИВП/, описана с контури 5,6,7,8,9,10,11, 12, 13 и 14 / справка предоставена от ИАБГ/, както и се спира в 19:19 часа обработката на градова Клетка от полигон КП Г. Ч. /която обработка е вече започнала още в 19:11 часа/ като и за двете градоносни клетки е категорично доказано че са налице предпоставките за противоградовото им обработване – имат отражаемост над 45dBZ и дебелина на слоя с отражаемост 45 dBZ, на височина 2 км над изотерма 0 градуса Целзий към часа на издадената забрана от ЦКИВП.

Към 19:49 часа градовата клетка на Г. Ч. е над 65dBZ при което вече има формирани големи градови зърна и големи водни капки, намира се на северозапад от [населено място] конаре и [населено място] и е част от мощен многоклетъчен щорм, който се движи на изток-югоизток. По същото време в 19:49 часа на югозапад от КП Поповица се формира Клетка № 2, която е в развитието си на активно нарастване на градови зърна и се очаква да се развие като силна градова клетка за която също има забрана от ЦКИВП за обработване. И за двете клетки е установено, че по методиката на ИАБГ за провеждане на активни въздействия подлежат на противоградова обработка, която се състои в засяването им с реагент /сребърен йодид/ чрез изстрелване на ракета към определената зона за засев в съответната клетка. Градовата клетка онагледена на фиг. 6 /л.527 от делото, т.3/ Голям Чардак до 20:09 часа е набрала мощност, слива се с дъщерна клетка и приближава землището на [населено място] конаре и [населено място] като към този момент вече са образувани големи градови зърна. Дъщерната клетка подхранва основната клетка като внасянето на реагент води до образуване на ледени кристали, които нарастват до градови зародиши върху които се разпределя преохладената вода и заедно с естествено формираните градови зърна се образува по-голям брой и по-малки по размер зърна в сравнение със случаите при които не е внесен реагент в облака. Изводът на вещото лице е че двете градоносни клетки се обединяват в новосформирана клетка и в периода от 19:18 часа до 20:12 часа когато е свалена забраната увеличават значително областта с формирани градови зърна като след 20:12 часа клетката е била в зрял стадий с оформени градови зърна и последващата й обработката не влияе върху нарастването на зърната. Формираният град пада на земята с размери от царевица до орех.

Според вещото лице валежът от град е регистриран от Клетка 2 с контур 5 /дъщерната клетка/ като обработката й от полигона Поповица започва в 20:15 часа до 21:13 часа. При разпита си вещото лице М. уточнява, че за нито един процес, свързан с изкуствени въздействия върху купесто-дъждовна облачност не може да се гарантира, че би имал 100% ефективност и допълва, че ефективността на противоградовата обработка е 80-90% и в конкретния случай е било възможно да се постигне такава ефективност. Вещото лице посочва и че прекъсването на обработката на градовите клетки в рамките на три, четири минути, води до образуването на големи градови зърна, които трябва да се извалят, а процеса по изваляването е необратим и в единия случай при обработката им с реагент зърната са по-малки като обем, а в другия случай при липса на такава обработка големината на градовите зърна няма да се промени или ще се промени при изваляването им. Следователно, установява се че преустановената обработка с противоградови ракети, е причина за размерите и мащаба на падналата градушка на 28.08.2021 г. в Пловдивска област, в т.ч. и в селата М. К. и Шишманци.

От заключението на аеронавигационната експертиза с вещо лице З. П. деактивирането на полигони 11, 12 и 13 / сред който е и полигона Поповица, който защитава землището [населено място] и [населено място] конаре/ е било необходимо с цел осигуряване на подхода и кацане на полета на ВС С-130 на летище Пловдив. Периодът на деактивиране включва и необходимото време за координация между ОВД и ЦКИВП, както и времето за координиране между ЦКИВП и ИАБГ без да посочва какво е това време, като прави извод, че това време е адекватно за безопасното изпълнение на конкретния полет в съответствие с Инструкция № 4 от 16.07.2010г. за противоградова защита в Р.България. Процедурата по деактивация на полигоните е започнала по-рано, за да се подсигури предварително безопасен маршрут за долитане на ВС на летище Пловдив, като ВС завършва кацането си в 20:00 часа и след издаване на указания за рулиране и напускане на ВС, ръководител полети при ДП РВД дава разрешение към ЦКИВП за възобновяване на стрелбата и в 20:11 часа забраната за противоградова обработка е преустановена. Кацането на летище Пловдив от ВС е извършено по възможно най-краткия маршрут с цел осигуряване минимално време за деактивиране на полигоните за противоградова защита. Времето от 53 минути през който полигоните са били деактивирани съответства на времето, необходимо за безопасно преминаване на ВС и кацането на самолета, включително и заложените в процедурите координационни дейности. Екипажът на ВС не е поискал кацане на резервно летище тъй като летище Пловдив не е затворено за полети и съгласно действащите приоритети на Инструкция № 4 към актуалната й редакция приоритетът за изпълнение на полети е по-висок от дейността на ИАБГ за противоградова защита. Решение за промяна на полетния план не може да се взема от ОВД, а само от пилота на ВС.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.

Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България е предвидено, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Проекция на този принцип е разпоредбата на чл. 203 от АПК, съгласно която исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, а за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на ЗИНЗС. За да се разграничат отговорността за причинени вреди по чл. 45 и следващите от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и тази по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, следва да се направи анализ, чрез съпоставка на двете норми. На първо място различието помежду им е свързано с тяхното основание. Отговорността по ЗЗД почива на забраната да не се вреди другиму, докато отговорността по ЗОДОВ е изградена върху идеята за задължение на държавата и общините да спазват правата и законните интереси на гражданите. Именно при неспазване на това основно задължение и когато в следствие на него е причинено увреждане на граждани и юридически лица, възниква основание за ангажиране на отговорност на съответните държавни институции. Съгласно чл. 205 от АПК това са юридическите лица, представлявани от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Отговорността по чл. 45 от ЗЗД и тази по ЗОДОВ се изграждат на различна плоскост. Елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане по ЗЗД, свързан с неговата субективна страна, винаги е вината, т.е. субективното отношение на деликвента към противоправното деяние. Характерно е за втория вид отговорност, че е обективна и безвиновна. Тя възниква само при или по повод на осъществяване на административната дейност на държавата или общините. Чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ употребяват термините „актове“, „действия“ и „бездействия“, за които легално определение няма в цитираните закони, но под „акт“ не следва да се разбира всеки такъв на административен орган или длъжностно лице, а определена категория актове - нормативни, общи и индивидуални административни актове. Издаването на подобни актове е регламентирано в съответните закони. Касае се за всички видове административни актове, издавани от държавни или общински органи в кръга на законово определената им компетентност. Държавата и общините ще носят отговорност за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Анализът на тази норма, налага разграничаване на дейността по издаване на административни актове и тази, която е проява на физическото действие или бездействие. Това има значение при решаване на въпроса за предпоставката, при която увреденият може да търси обезщетение. Незаконосъобразните административни актове са последица от несъобразност на поведението на длъжностните лица с разпоредбите на закона или подзаконовите нормативни актове.

Активно легитимирана страна по иска по чл. 203 от АПК може да бъде всяко лице, което твърди, че е претърпяло вреди, в следствие на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни и общински органи и длъжностни лица. Този иск представлява автономно средство за защита на частноправните субекти срещу несъобразена със закона административна дейност. Те обаче следва да докажат претърпените вреди, техният характер и размер и най-вече, че вредоносният резултат е в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на държавен или общински орган или длъжностно лице, при или по повод на изпълнението на административната дейност. Това е така, защото деликтната отговорност на държавата/общината не се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца /арг. чл. 154, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на предявения иск, а за съда съществува задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан.

Според чл. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК, а местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ.

В случая както ищецът, така и ответниците са легитимирани да бъдат страни в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали същите са такива и в материалното /по възникване на фактическия състав на отговорността/ следва и може да се направи само с решението по същество на правния спор. Това е така, защото ищецът е юридическо лице, което твърди настъпили имуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия от страна на длъжностни лица и административни органи, следователно исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация. Ответниците по иска, доколкото са юридически лица, които разполагат със средства и извършват дейности, които подпомагат, съпътстват или допълват основния им предмет на дейност, са лица, притежаващи процесуална правоспособност, което е една от абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. Въпросът за наличие на материалноправна легитимация е въпрос по съществото на спора, на който отговор ще бъде даден по-долу в решението.

За да възникне правото на обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда – имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В конкретния случай се твърди, че са налице незаконосъобразни действия и бездействия, поради което и следва да се има предвид, че законът има предвид фактически действия, отграничавайки ги от действията по чл. 21, ал. 3 и 4 от АПК, които кодексът приравнява на индивидуални административни актове. Незаконосъобразно е всяко действие на орган или длъжностно лице, извършено в противоречие с материалноправна или процесуалноправна норма. Бездействието е незаконосъобразно, когато е извършено в противоречие с предписан от нормативен акт волеви акт, т.е. когато е налице пасивно поведение в разрез с изискуемо от норма активно такова. Бездействието е основание за отговорност, когато се изразява в неизпълнение на задължение, произтичащо от закона, подзаконовите нормативни актове, правилата и характера на дейността.

Съгласно Регламент (ЕО) 2150/2005 г. за установяване на общи правила за гъвкаво използване на въздушното пространство (OB L 342, 24.12.2005 г.) държавите членки на Европейския съюз трябва да регламентират своята политика за управление на въздушното пространство в съответствие с концепцията за гъвкаво използване на въздушното пространство, която се основава на принципа, че същото не трябва да се определя само като гражданско или военно, а да се разглежда като едно цяло и да отговори във възможно най-голяма степен на изискванията на всички ползватели. В допълнение, документите на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) и законодателството на Европейския съюз, регламентиращи управлението на въздушното пространство, изискват установяването и функционирането на система за планирането и използването на въздушното пространство в интерес на всички ползватели.

Съгласно чл. 2, т. 22 от Регламент (ЕО) № 549/2004, „гъвкаво използване на въздушното пространство“ означава концепция за управление на въздушното пространство, прилагана в зоната на Европейската конференция за гражданска авиация, както е посочено в първото издание от 5 февруари 1996 г. на „Наръчник за управление на въздушното пространство за прилагане на концепцията за гъвкаво използване на въздушното пространство“, издаден от Евроконтрол.

Безспорно е, че по силата на чл. 2а, ал. 2 от Закона за гражданското въздухоплаване /ЗГВ/, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на отбраната определя реда за въвеждане и правилата за работа на единната система за гражданско и военно управление на въздушното пространство.

В тази връзка и от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е издадена приложимата към исковия период Наредба № 19 от 27.11.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданско и военно управление на въздушното пространство /ЕСГВУВП/, обн., ДВ, бр. 99 от 14.12.2012 г., в сила от 14.12.2012 г., отм., бр. 61 от 18.07.2023 г., в сила от 17.10.2023 г., която съгласно § 5 от ПЗР, е съгласувана с министъра на отбраната.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от цитираната наредба в актуалната към исковия период редакция, Наредбата осигурява прилагане на Концепцията за гъвкаво използване на въздушното пространство /ВП/ в съответствие с изискванията на Регламент /ЕО/ № 2150/2005 на Комисията от 23 декември 2005 г. за установяване на общите правила за гъвкаво използване на въздушното пространство и изпълнение на ангажиментите на страната, поети с членството в Европейския съюз, НАТО и по други международни договори.

Съгласно чл. 3 от Наредба № 19 от 27.11.2012 г. /отм./, ЕСГВУВП функционира на три нива: 1. стратегическо /ниво 1/; 2. предтактическо /ниво 2/, и 3. тактическо /ниво 3/. Функциите на ЕСГВУВП на стратегическо ниво се изпълняват от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната, подпомагани от Съвет за управление на въздушното пространство /СУВП/. Функциите на ЕСГВУВП на предтактическо ниво се изпълняват от Център за планиране и разпределение на въздушното пространство /ЦПРВП/. Функциите на тактическо ниво се изпълняват от: 1. Център за координиране използването на въздушното пространство /ЦКИВП/ и 2. гражданските и военните органи за обслужване на въздушното движение.

Към 28.08.2021 г., съгласно действащото законодателство, органът, отговорен за изпълнение на изискванията на Регламент (ЕО) № 2150/2005 г. на стратегическо ниво, е Съветът за управление на въздушното пространство (СУВП), който е консултативен орган към министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната. Съветът за управление на въздушното пространство прави предложения, в т.ч. и предлага за утвърждаване от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната приоритетите за използване на въздушното пространство от различни ползватели /така чл. 6, т. 3, б. „з“ от Наредба № 19/, които впоследствие се утвърждават от двамата министри.

Действащата процедура се установява, че забавя процеса за вземане на решения и/или не дава възможност за преценка на приоритетите, включително и по въпроси, пряко свързани с безопасността, като по този начин съдът намира, че не е постигнато прилагане на концепцията така, както е определена в цитирания по-горе чл. 2, т. 22 от Регламент (ЕО) № 549/2004. В подкрепа на този извод е отмяната на самата наредба, приемането на новата Наредба № 19 от 06.07.2023 г. за функциониране на Единната система за гражданско и военно управление на въздушното пространство, а така също и измененията в Инструкция № 4 от 16.07.2010 г. за противоградовата защита в Република България и Инструкция № 245 от 24.04.2024 г. за функциониране на Единната система за гражданско и военно управление на въздушното пространство на предтактическо и тактическо ниво, които нови и/или изменени подзаконови нормативни актове дават вече възможност за осигуряване на ефективно планиране, разпределение и използване на въздушното пространство, събиране на статистически данни за изготвяне на анализи и доклади с цел оптимизиране на използването му. Определени са конкретни процедури за анализ и обработка на постъпили заявки за използване на управляеми структури на въздушното пространство, които са публикувани в сборника AIP на Република България или създадени със съобщение NOTAM. Предвидени са необходимите процедури във връзка с изготвяне на План за използване на въздушното пространство и на неговата актуализация и съответно разпространение му до всички ползватели на въздушното пространство. Установени са процедурите за управление на въздушното пространство на тактическо ниво за активиране или деактивиране на структурите на въздушното пространство съгласно План за използване на въздушното пространство, изготвен на предтактическо ниво, за взаимодействие с Изпълнителна агенция „Борба с градушките“, за създаване и активиране на ad-hoc зони, в които да се извършват неотложни дейности, както и по отношение на координация в реално време за извършването на дейности по използването на въздушното пространство, нещо, което към 28.08.2021 г. не се спори между страните, че не е било уредено.

Ето защо съдът приема, че към 28.08.2021 г. задължените лица – министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласувано с министъра на отбраната, не са определили реда за въвеждане и правилата за работа на единната система за гражданско и военно управление на въздушното пространство в съответствие с прилагането на Концепцията за гъвкаво използване на въздушното пространство в съответствие с изискванията на Регламент /ЕО/ № 2150/2005 на Комисията от 23 декември 2005 г. за установяване на общите правила за гъвкаво използване на въздушното пространство и изпълнение на ангажиментите на страната, поети с членството в Европейския съюз, НАТО и по други международни договори, поради което се следва изводът, че тяхното бездействие да изпълнят вмененото им със закона задължение, представлява противоправно бездействие по повод изпълнение на административна дейност, което е самостоятелно основание да бъде ангажирана отговорността на министерството на транспорта и съобщенията и министерството на отбраната.

В допълнение по отношение на Министерство на транспорта и съобщенията, следва да бъде съобразено, че съгласно чл. 3, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерството на транспорта и съобщенията, министърът ръководи и представлява министерството, а съгласно чл. 2, ал. 1 от същия устройствен правилник, Министерството на транспорта и съобщенията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, [улица]. По идентичен начин ответникът Министерство на отбраната, съгласно чл. 2 от Устройствения правилник на Министерството на отбраната, е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, [улица]. Министерството на отбраната е организирано в административни звена, които интегрирано и във взаимодействие помежду си подпомагат министъра на отбраната, заместник-министрите, постоянния секретар на отбраната и началника на отбраната при осъществяване на правомощията им, осигуряват технически дейността им и извършват дейности по административното обслужване на физическите и юридическите лица. При това положение двете министерства за исковия период имат както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговарят по предявените искове.

Съдът намира за необходимо да посочи още и че по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат правилата на гражданските закони, като към тях се числят и нормите на ГПК. Правната възможност за изменение на предявен иск чрез изменение на страните, в това число и привличане на нов ответник е уредена в нормата на чл. 228, ал. 3 от него, където се допуска насочване на иска срещу ответник, дори когато последният не е съгласен да встъпи в делото. Отказът да се допусне търсеното изменение на иска в конкретния случай би било преграждане на по-нататъшното развитие на образуваното вече производство срещу привлечените нови ответници, в което ищецът цели произнасяне на еднакво осъдително решение по отношение на всички конституирани от него ответници. По същността си привличането на ответник, наравно с досегашните такива, срещу които е предявен иск, представлява субективно съединяване на искове, уредено на свой ред в нормите на чл. 215 и сл. от ГПК. Налице е фигурата на обикновеното другарство. При субективното съединяване на искове, законодателят не е предвидил подобно чл. 210, ал. 2 от АПК възможност за съда да раздели исковете, поради причина, че съвместното разглеждане ще бъде значително затруднено. Тази възможност касае само обективно съединените искове - случаите на предявени срещу един и същ ответник няколко иска. Ето защо, наведените в тази връзка възражения, съдът намира за неоснователни.

На следващо място следва да бъде съобразено, че структурата и правилата на работа на ЦКИВП са регламентирани в разпоредбите на чл. 14 до чл. 18 от Наредба № 19 от 27.11.2012 г. /отм./. Така съгласно чл. 15 от същата наредба, ЦКИВП: 1. осъществява управление на въздушното пространство на тактическо ниво; 2. осигурява изпълнение на задачите по контрол над въздухоплаването при охрана на въздушното пространство; 3. въвежда забрани и/или ограничения за ползвателите на въздушното пространство в случай на: а) нарушаване суверенитета на въздушното пространство; б) провеждане на тренировъчни полети на военни въздухоплавателни средства, изпълняващи задачи за контрол над въздухоплаването и охрана на въздушното пространство; 4. осигурява преминаването към военен контрол и ръководство на въздушното пространство при обявени извънредни условия по чл. 4 от Наредба № 23 от 1999 г. за реда за използване на въздушното пространство при прехода към военен контрол и ръководство на въздушното пространство при повишаващи се нива на извънредни условия /обн., ДВ, бр. 99 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 91 от 2008 г./; 5. координира използването на опасните зони от отделните ползватели; 6. осигурява изпълнение на полетите на въздухоплавателните средства. Под координиране използването на опасните зони от отделните ползватели следва да се разбира и разрешаването и забраната стрелба по градоносни облаци, което координиране в настоящия случай се твърди от ищеца, че не е било извършено и което твърдение съдът намира за доказано.

Доказано е по делото, че още преди ВС да навлезе на територията на страната, зоната около летище Пловдив е била определена като опасна такава. Опасна зона за въздухоплаване по смисъла на параграф 1, т. 9 от Инструкция № 25 от 01.11.1999 г. за структурата и правилата за работа на Центъра за координиране използването на въздушното пространство на Република България, е въздушно пространство с установени размери, в пределите на което за определен период от време се осъществява дейност, представляваща опасност за полети на въздухоплавателните средства.

Следователно, доколкото няма данни в този период да са били извършвани други полети, ЦКИВП е следвало да изпълни задължението си да координира използването на опасните зони от отделните ползватели, каквито безспорно са ВС и Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ и да насочат ВС към друго резервното летище. До извод в противната насока не води и заключението на вещото лице по съдебно-аеронавигационната експертиза, съгласно което към 28.08.2021 г., с оглед действащата към момента на процесния полет Инструкция № 4, приоритетът за изпълнение на полети е по-висок от дейността на ИАБГ. Това е така, защото в чл. 8 от Инструкция № 4 от 16.07.2010 г. за противоградовата защита в Република България, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията /в приложимата редакция/ е регламентирано, че органите за ОВД след получаване на искане от ЦКИВП са длъжни 5 минути преди началото на определеното време за стрелба да вземат необходимите мерки (отклоняване на въздухоплавателни средства (ВС), кацане на запасни летища и др.) за освобождаване района на въздействието от въздухоплавателни средства, като за това докладват в ЦКИВП. В този смисъл неоснователни са възраженията, че искане за отклоняване на ВС, в т.ч. и кацане на запасни летища, може да бъде направено само от ВС. С такива правомощия разполага и ЦКИВП. ОВД са длъжни и са могли да знаят, че е възникнала опасна зона във въздушното пространство на ПБГ Г. Ч. съгласно чл. 3 от ПМС № 44 от 2010 г. за определяне на зоните във въздушното пространство на Република България, в които се ограничава въздухоплаването (ДВ, бр. 25 от 2010 г.), наречени "ракетни площадки" (РП) и които опасни зони са индивидуализирани със съответните географски координати в който би следвало да се ограничи въздухоплаването, а ДП РВД е бил наясно с полетния план на разписанието на движение на ВС С-130 и затова че ВС ще премине през опасна зона активирана и възникнала поради обработката на градоносна клетка, аналогично ЦКИВП също е бил длъжен да уведоми ОВД, че е активирана опасна зона през която предстои преминаване на ВС и да поиска от ОВД да упражнят правомощията си по чл. 8 от Инструкцията. Вместо това дежурният в ЦКИВП е разпоредил незабавно прекратяване (забрана) на стрелбата по градоносни облаци от ПБГ Г. Ч. и Поповица в 19:18 и 19:19 часа като неправилно е приложен чл. 9, ал.2 от Инструкцията в относимата й редакция, защото систематическото място на нормата е след чл. 8, т.е не са спазени нормативно предвидените задължения при активиране на опасната зона във въздушното пространство, да се освободи района от въздействието на въздухоплавателните средства.

Следователно, ЦКИВП при активирана опасна зона и предоставена услуга за ползване от страна на ИА „Борба с градушките“ не следва да допуска движение на ВС в същата опасна зона като я освободи от всякакви въздухоплавателни средства.

Действително, съгласно чл. 9, ал. 2 от инструкцията, за осигуряване на безопасността на полетите при необходимост дежурният в ЦКИВП може да разпореди незабавно прекратяване (забрана) на стрелбата по градоносни облаци от ПБГ, но доколкото, както вече се посочи и по-горе, за този полет ЦКИВП е имал информация още към момента, в който е дал разрешение, съответно вече е била разпоредена стрелбата, т.е. зоната вече е била обявена за опасна, то следва да се приеме, че е имало достатъчно време полетът да бъде пренасочен към планираното резервно/запасно летище София, както предвижда чл. 8 от Инструкция № 4 от 16.07.2010 г., което не е било сторено. Това е така, защото в чл. 10 от Инструкция № 4 от 16.07.2010 г. за противоградовата защита в Република България, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията /в приложимата редакция/ е регламентирано, че по време на въздействието върху градоносните облаци на ВС не се разрешават полети в опасните зони, съответно, в случай, че по време на въздействието върху градоносните облаци възникнат случаи, които не са уредени с тази инструкция, те се изясняват и разрешават от ЦКИВП. Така, съгласно чл. 36 от Инструкция № 25 от 01.11.1999 г. за структурата и правилата за работа на ЦКИВП /в приложимата редакция/ в оперативно отношение ръководителят на ЦКИВП е подчинен на главния директор на ГП РВД, понастоящем ДП РВД. В чл. 37 от същата инструкция е посочено, че назначаването на ръководителя на ЦИКВП се извършва след съгласуване с главния директор на ГД РВД.

Ето защо, за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на служители на ЦКИВП и длъжностни лица в системата на тази администрация, следва да отговаря юридическото лице – в случая - Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“, което е самостоятелно юридическо лице, създадено със закон. Все в тази насока следва да се посочи още и че съгласно чл. 53 от Закона за гражданското въздухоплаване, ДП е юридическо лице по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, което притежава свидетелство за извършване на аеронавигационно обслужване и изпълнява държавни функции по предоставяне на аеронавигационни услуги в обслужваното гражданско въздушно пространство на Република България. В ал. 2 на чл. 53 от ЗГВ е посочен основният предмет на дейност на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“. Аналогичен е текстът на чл. 4 от Правилника за устройството, функциите и дейността на ДП „Ръководство на въздушното движение“. В чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за публичните предприятия изрично е регламентирано, че публични предприятия са държавните предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. В този смисъл, наведените възражения, от ответник ДП РВД, че не притежава пасивна процесуална легитимация и не може да носи отговорност по реда на ЗОДОВ, тъй като не е административен орган и не изпълнява административна дейност съдът намира за неоснователни.

Друг е въпросът, че към въпросната дата 28.08.2021 г. е спорно приложението на разпоредбите на Инструкция № 25 от 01.11.1999 г. за структурата и правилата за работа на Центъра за координиране използването на въздушното пространство на Република България (отм.), доколкото същата е издадена на основание т. 4 от Програмата за модернизиране на организацията на въздушното пространство и управлението на въздушното движение за периода 1999 до 2005 г. и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 19 от 1999 г. за реда за въвеждане и правилата за работа на единната система за гражданско и военно управление на въздушното пространство (ДВ, бр. 13 от 1999 г.), която наредба е отменена и в новата Наредба № 19 от 27.11.2012 г. – понастоящем също отменена, нито има чл. 14, ал. 1, още по-малко пък е предвидено издаването на каквато и да било инструкция. И не на последно място, действително, длъжностните лица на Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ са преустановили противоградовата стрелба на основание постановената от ЦКИВП забрана, именно това преустановяване на противоградовата стрелба обаче е довело до образуване на нова дъщерна клетка, която, обединявайки се с основната такава, е причина за увеличената значителна област с формирани градови зърна, в т.ч. и тяхната големина, които са унищожили селскостопанската продукция на ищеца.

Както вече се посочи и по-горе, съгласно чл. 10, ал. 2 от Инструкция № 4 от 16.07.2010 г., ако по време на въздействието върху градоносните облаци възникнат случаи, които не са уредени с тази инструкция, те се изясняват и разрешават от ЦКИВП. Съгласно чл. 9, ал. 2 от Инструкция № 4 от 16.07.2010 г. /в приложимата редакция/ за осигуряване на безопасността на полетите при необходимост дежурният в ЦКИВП може да разпореди незабавно прекратяване (забрана) на стрелбата по градоносни облаци от ПБГ. От КП на съответната РДБГ докладват в ЦКИВП за изпълнение на дейностите по забраната. Т.е. от КП е можело и да докладват, че дейностите по забраната не са изпълнени, тъй като, съгласно цитирания вече чл. 8 от тази инструкция, районът би следвало преди даденото разрешение да е освободен от въздухоплавателни средства и това въздухоплавателно средство не е открито /ново/ такова по смисъла на чл. 9, ал. 3 от инструкцията.

В този смисъл и съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностни лица на Изпълнителна агенция „Борба с градушките“, която Агенция съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Борба с градушките“, е юридическо лице със седалище София – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на земеделието, храните и горите. Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ защитава с ракетен способ за засев на градоопасни облаци територия над 2 милиона хектара в силно градобитни райони в страната. Дейността на агенцията се осъществява чрез наблюдение на атмосферните процеси с доплерови радари МРЛ5-IRIS и провеждане на активни въздействия. Тук е мястото да се посочи още и че съгласно чл. 3 от Инструкция № 25 от 01.11.1999 г. за структурата и правилата за работа на ЦКИВП на Република България /в приложимата редакция/, организационната структура на ЦКИВП включва ръководство и дежурни смени, като съгласно чл. 5, ал. 1 от същата инструкция, дежурните смени включват сектор „Гражданска координация“ /СГК/ и сектор „Военна координация“ /СВГ/, като в СГК, съгласно ал. 2, са включени длъжностни лица от Главна дирекция „РВД“, дирекция „Борба с градушките“ и фирма „Войнтех“ ЕООД, т.е. при всички случаи в дежурната смяна, взела решението за спиране на противоградовата обработка, е било включено и длъжностно лице от ИА „БГ“, което длъжностно лице пък, съгласно чл. 6, т. 2 от същата инструкция, е радиопрограмен ръководител към ДБГ /сега ИА „БГ“/.

Ето защо, за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на служители на Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ за исковия период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

С оглед всичко, изложено до тук, съдът намира, че са налице твърдяните незаконосъобразни действия и бездействия от страна на органи и длъжностни лица на ответниците. Макар да са налице отделни деяния на всеки от ответниците, осъществени съответно чрез тяхното действие и/или бездействие, то те са причинили общ вредоносен резултат, поради което и следва да отговарят солидарно.

РДБГ незаконосъобразно е спряла изстрелването на противоградни ракети, поради незаконосъобразна забрана от страна на ЦКИВП, която пък е сторила това, поради незаконосъобразното бездействие на министъра на транспорта и съобщения и министъра на отбраната да определят реда за въвеждане и правилата за работа на единната система за гражданско и военно управление на въздушното пространство в съответствие с прилагането на Концепцията за гъвкаво използване на въздушното пространство в съответствие с изискванията на Регламент /ЕО/ № 2150/2005 на Комисията от 23 декември 2005 г. за установяване на общите правила за гъвкаво използване на въздушното пространство и изпълнение на ангажиментите на страната, поети с членството в Европейския съюз, НАТО и по други международни договори.

Следователно, налице е първата предпоставка по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразни действия и бездействия на органи и длъжностни лица на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“, Изпълнителна агенция „Борба с градушките“, Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на отбраната при или по повод изпълнението на административна дейност.

На ищеца са причинени вреди от незаконосъобразните действия и бездействия, допуснати при и по повод осъществяване на административна дейност от органи и длъжностни лица на ответниците, вследствие на унищожената селскостопанска продукция от падналата на 28.08.2021 г. градушка в землищата на селата М. К. и Шишманци.

Причинените вреди на ищеца са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия и бездействия на ответниците.

В случай, че министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласувано с министъра на отбраната, бяха определили реда за въвеждане и правилата за работа на единната система за гражданско и военно управление на въздушното пространство в съответствие с прилагането на Концепцията за гъвкаво използване на въздушното пространство в съответствие с изискванията на Регламент /ЕО/ № 2150/2005 на Комисията от 23 декември 2005 г. за установяване на общите правила за гъвкаво използване на въздушното пространство и изпълнение на ангажиментите на страната, поети с членството в Европейския съюз, НАТО и по други международни договори, каквото между другото е сторено с приемането на новата Наредба № 19 от 06.07.2023 г. за функциониране на Единната система за гражданско и военно управление на въздушното пространство, а така също и с измененията в Инструкция № 4 от 16.07.2010 г. за противоградовата защита в Република България и Инструкция № 245 от 24.04.2024 г. за функциониране на Единната система за гражданско и военно управление на въздушното пространство на предтактическо и тактическо ниво, щеше да бъде осигурено ефективното планиране, разпределение и използване на въздушното пространство, в т.ч. адекватното функциониране на системата за противоградова защита така както вещото лице П. по съдебно-аеронавигационната експертиза посочва - определянето на различен приоритет на дейностите – приоритет за борбата с градушките, пред въздухоплавателното средство.

Съответно, ако ЦКИВП бе координирал законосъобразно използването на опасните зони от отделните ползватели, а от КП на съответната РДБГ бяха докладвали в ЦКИВП, че дейностите по забраната не са изпълнени, тъй като, съгласно чл. 8 от Инструкция № 4/16.07.2010 г. районът би следвало да е освободен от въздухоплавателни средства и не е налице открито по смисъла на чл. 9, ал. 3 от инструкцията въздухоплавателно средство, респ. не бяха спрели противоградовата защита, то не би паднала градушка с установените в т.ч. и от съдебно-метеорологичната експертиза размери и мащаби, съответно нямаше да бъде унищожена земеделската продукция на ищеца. А че продукцията на ищеца е унищожена е било установено и от съответните общински служби по земеделие, за което са съставени и съответните протоколи.

По изложените до тук мотиви, съдът приема за частично основателен и доказан предявеният иск за имуществени вреди - реално претърпяна вреда, която сума представлява себестойността на произведената продукция, съизмерима с вложените разходи за извършването на всички агротехнически мероприятия, ведно със семена, торове, препарати за растителна защита, почвени обработки, напояване и пр. на унищожените от градушката площи, засети с ориз.

По делото е доказано, че засятата с площ ориз в землищата на [населено място] конаре и [населено място] е 1 500,14 дка /от общо 2135,5 дка/ като по-горе се изясни, че унищоженият добив на ориз възлиза на на 1 125 105 кг. е в размер на сумата от 667 472,29 лева тъй като сумата в размер на 444,94 лева е средният разход на декар, който ищецът е направил, поради което и за 1 500,14 дка, реално претърпените вреди се явяват такива от 667 472,29 лева и този размер е именно реално претърпяната вреда, поради което искът се явява основателен до размера на 667 472,29 лева.

Искът за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 472 880,69 лева - пропуснати ползи, съставляващи нереализираната печалба от невъзможността да бъдат доставени общо 1125,105 тона оризова арпа на стойност 731 318,250 евро при цена от 650 евро за тон и среден добив от 750 кг на дка или 1 426 070,59 лева, изчислени като разлика между себестойността на продукцията от 953 189,90 лева и договорената цена в анекс от 23.08.2021 г. към договор за продажба от 08.04.2021 г., е основателен и доказан по следните съображения.

Пропусната полза представлява осуетяване на възможността да се увеличи наличното имущество на увредения в резултат на вредоносното деяние. Установяването на вредите във формата на пропуснати ползи е резултат от умозаключение, което се основава на конкретни факти по делото, по които може да се съди за предполагаемото развитие на имуществените работи на увреденото лице при нормално развитие на обстоятелствата, поради което пропуснатата полза следва да е реално предвидима, а не хипотетична. Според заключението по съдебно-агротехническата експертиза ищецът е приложил всички необходими агротехнически и технологични мероприятия в мащаб за получаване на добив над 750 кг/дка. След справка обаче в НСИ е установено, че средните добиви от оризова арпа в България са около 485,6 кг/дка, поради лошите климатични условия, в т.ч. и падналата на 28.08.2021 г. градушка, вследствие на която са поразени близо 1/3 от оризовите площи, т.е. ако 485,6 кг/дка са определени на база 2/3 от непоразените оризови площи, то ако не беше паднала градушката, добивите биха били 728,4 кг/дка, което се доближава до претендираното от ищеца, поради което и съдът приема, че при приложени всички необходими агротехнически и технологични мероприятия за получаване на добив над 750 кг/дка и среден добив от 728,4 кг/дка – по данни от НСИ /ако не беше паднала градушката/, претендираният от ищеца добив от 750 кг/дка е реално предвидим, а не хипотетичен.

Ето защо, от унищожените 1500,14 дка се установява, че ищецът би добил 1 125 105 кг оризова арпа /1125,105 тона/, която претендира, че е договорил на цена от 650 евро за тон, съгласно представения договор и анекс към него, с нотариална заверка на подписите. При това положение, за да се определи претендираната от ищеца печалба като пропусната полза, следва от 1 389 504,68 лева /а не както е посочил ищецът 1 426 070,59 лева, доколкото 1125,105 тона х 650 евро = 731 318,25 евро х 1,96 = 1 389 504,68/, която сума се претендира като продажна цена, да се извади себестойността на продукцията, изчислена от вещото лице - агроном и приета от съда 667 472,29 лева и би се получила печалба от 722 032,39 лева. С оглед установеното в т.ч. и от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, която съдът кредитира, че на ищеца ДФЗ е изплатил на 16.06.2022 г. сума в размер на 47 623,29 лева, представляваща помощ de minimis, то от така установената печалба, следва да се приспадне получената помощ и се получава сума в размер на 674 409,10 лева, която сума е по-голяма от претендираната от самия ищец - 472 880,69 лева. Ето защо и на ищеца ще следва да се присъди именно претендирания от него размер – 472 880,69 лева. Дружеството ищец е договорило именно претендираната цена от 650 евро на тон, която цена не само е договорена, а се установява и че предварително е платена от купувача, за което са представени надлежни доказателства още отпреди градушката. Ето защо, изложените в тази връзка възражения от ответниците съдът намира за неоснователни.

Във връзка с наведените от ответниците възражения по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ следва да се посочи, че тяхната отговорност не би могла да се ангажира, ако увреждането е причинено по изключителна вина на дружеството-ищец, каквато в настоящия случай не се установява. Фактът дали унищожената реколта е била застрахована или не няма отношение към грижата на добрия търговец, защото изплащането на застрахователното обезщетение би имало отношение за възникване правото на регрес от застрахователя, но не рефлектира върху отговорността на ответниците по ЗОДОВ. Предвид приетото за установено по делото, не се установяват и предпоставките за намаляване на обезщетението по причина, че той е допринесъл за увреждането.

Крайният извод, който се налага е, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществените вреди на ищеца, е частично основателен, като ще следва да бъде уважен за сумата от общо 1 140 352,98 лева /667 472,29 лева – претърпяни вреди + 472 880,69 лева – пропуснати ползи/, а за разликата над тази сума, до пълния претендиран размер от 1 426 070,59 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 03.05.2023 г. до окончателното изплащане на главницата.

С оглед изхода от спора, на страните следва да бъдат присъдени, направените разноски на основание чл. 10, ал.3 и ал. 4 ЗОДОВ като ответници предвид естеството на спорното материално правоотношение и солидарната им отговорност следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят сума в размер на 10 355,43 лева съразмерно на уважената част на предявения иск, а в полза на ДП РВД следва да се присъди сума в размер на 292.52 лева разноски съразмерно на отхвърлената част на иска като се съобрази, че юрисконсултското възнаградение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, а именно сума в размер на 540 лева на основание чл. 24 вр. с чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В полза на останалите ответници следва да бъде присъдено единствено юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска – за всеки ответник сума в размер на 112.20 лева по същия ред тъй като тези ответници не са извършили други разноски.

Воден от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ с адрес [населено място], [улица], ет. 6, Министерството на транспорта и съобщенията с адрес [населено място], [улица] Министерството на отбраната с адрес [населено място], [улица]солидарно да заплатят на „Агрипланет“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Е. Ф. Ф., обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата от общо на 1 140 352,98 лева, от които 667 472,29 лева – претърпяни вреди и 472 880,69 лева – пропуснати ползи, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковете до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искови претенции за разликата над 1 140 352,98 лева, до пълния претендиран размер от 1 426 070,59 лева.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ с адрес [населено място], [улица], ет. 6, Министерството на транспорта и съобщенията с адрес [населено място], [улица] Министерството на отбраната с адрес [населено място], [улица]солидарно да заплатят на „Агрипланет“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Е. Ф. Ф. да заплатят сумата от 10 355,43 лева, която представлява сторените по делото разноски съразмерно на уважената част на предявените искове;

ОСЪЖДА „Агрипланет“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Е. Ф. Ф. да заплати в полза на „Ръководство на въздушното движение“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]сумата от 292.52 лева разноски по делото съразмерно на отхвърлената част на предявените искове;

ОСЪЖДА „Агрипланет“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Е. Ф. Ф. да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ с адрес [населено място], [улица], ет. 6, Министерството на транспорта и съобщенията с адрес [населено място], [улица] Министерството на отбраната с адрес [населено място], [улица]общо на всеки сума в размер на 112,20 лева разноски по делото съразмерно на отхвърлената част на предявените искове;

 

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Върховния административен съд.