№ 839
гр. София, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000500367 по описа за 2022 година
С решение № 262585 от 21.04.2021 г., по гр.д. № 4102/18 г., СГС, І-7 с-в,
осъжда ЗАД „Алианц България“ да заплати Е. Й. Т. на основание чл. 226, ал. 1
от КЗ (отм.) сумата от 96 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди
от ПТП на 22.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 22.09.2015 г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до 150 000 лв.
Със същото решение се осъжда ЗАД „Алианц България“ да заплати на
Е. Й. Т. обезщетение за имуществени вреди на стойност 5 976, 80 лв., ведно
със законната лихва от 06.10.2015 г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до 7 471 лв.
Срещу решението е постъпила жалба от ЗАД „Алианц България“, в
която се сочи, че определеният от съда принос от страна на ищеца е занижен,
и следва да бъде приет за ½. Отделно намира, че неправилно е приложен
принципа на чл. 52 ЗЗД за определянето на размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Счита, че законната лихва върху главниците следва да
се присъди от исковата молба. Моли решението да се отмени в обжалваните
части и да се отхвърлят исковете. Прилага ЕР на ТЕЛК от 13.03.2020 г.
1
Претендира разноски.
От името на ищеца Е. Й. Т. е постъпила насрещна въззивна жалба в
отхвърлителната част на решението. Претендира исковете да се уважат в
пълния им предявен размер, респ. да се намали размера на приноса, по
подробно изложени съображения. Претендира разноски.
В писмени отговори страните оспорват взаимно жалбите си.
Третите лица помагачи на страната на застрахователя – Б. Л. Я., М. Л. Я.
и Т. Л. Я. (чрез законния си представител В. Г. С.) не вземат становище по
жалбите.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226 КЗ (отм.).
Ищецът Е. Й. Т. твърди, че на 22.09.2015 г., на пътя между София и
Варна, в област Ловеч, настъпило тежко ПТП между т.а. "Пежо Партнер",
управляван от водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, и л.а. "Пежо Партнер", управляван от ищеца. Твърди се, че другият
водач е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта - 1, 7 %о, с превишена
скорост от 122 км/ч, (при максимално разрешена 80 км./ч.) и при завой
навлезнал в насрещната лента, където в обратната посока към гр. София се
движел със скорост около 66 км/ч лекия автомобил на ищеца. Твърди, че от
ПТП получил счупване с разместване на дясна илиачна кост на десния крак с
последващо оперативно наместване, счупване на гръбначния стълб в поясната
област с последващо оперативно лечение, двустранен хемоторакс, обуславящ
временна опасност за живота, счупване на едно ребро, разкъсване на
терминалния илеум (крайната част на тънкото черво), локален перитонит,
контузия с охлузване по горен клепач. Лечението било оперативно (вкл.
ортопедични операции и коремна операция), в това число в УМБАЛСМ "Н.
И. Пирогов", където престоял до 14.10.2015 г. Домашното лечение
първоначално било предимно на постелен режим, движението на десния крак
е било затруднено за близо 8 месеца, а болките в таза и поясната част
отшумявали много бавно за около 1 година. В края на м. октомври 2016 г.
оперативно била отстранена стабилизацията в гръбначния стълб. За
2
търпените болки и страдания, негативните психически изживявания,
нарушеният ритъм на живот, безпокойството, притеснения, страх от
шофиране, безсъние, нестабилна походка с накуцване, претендира
обезщетение в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
ПТП. За разходите по лечението отделно претендира обезщетение в размер на
7 471 лв., ведно със законната лихва от 06.10.2015 г. до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „Алианц България“ оспорва иска, като сочи, че вина за
ПТП имат и двамата водачи, респ. твърди принос от ищеца.
Третите лица помагачи на страната на застрахователя Б. Л. Я., М. Л. Я.
и Т. Л. Я. (чрез законния си представител В. Г. С.) са оспорили исковете.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че на 22.09.2015 г. е настъпил инцидент, при който ищецът
Т. е пострадал като водач на едно от превозните средства. Няма спор, че
другият водач – Л. Б. Я., е управлявал превозното средство с доказано
съдържание на алкохол в кръвта в размер на 2.06 %о, както и че гражданската
му отговорност била застрахована при ответника по иска.
По делото е приета СМЕ, която е установила, че ищецът е получил в
резултат на инцидента съчетана гръдно-коремна травма, изразяваща се в
счупване на седмо ребро вдясно и двустранен хемоторакс (наличие на кръв в
гръдната кухина), травматично разкъсване на тънкото черво с развитието на
локален перитонит, многофрагментно разместено счупване на дясната
хълбочна кост, счупване от компресивен тип на трети поясен прешлен,
контузия на лявото коляно с разкъсноконтузна рана, охлузване на горния
клепач на дясното око. Предприето е оперативно лечение, като са изпълнени
пет операции – за коремната травма и за фрактурите (вкл. за премахване на
поставените синтезни материали). Констатирано е, че животът на ищеца е бил
застрашен поради тежестта на коремната травма. Посочено е, че ищецът е
изпитвал интензивни болки, като същите макар и отслабнали ще продължат.
Поради травмата на таза и левия долен крайник е настъпила атрофия на
мускулатурата и функцията на засегнатия крайник не е възстановена в пълен
обем. Общия възстановителен период е достигнал 12 месеца, като е имал
3
нужда от чужда помощ за обслужване.
Не е спорно, че с Експертно решение № 0783 от зас. № 049 на
17.03.2017 г. на ТЕЛК при МБАЛ Габрово е определена ТНР в размер на 64
%. Приложено е още и ЕР на ТЕЛК от 13.03.2020 г.
Приетата САТЕ установява, че автомобилът, управляван от Я. (наричан
от експерта МПС 1) се е движел със скорост от 121 км/ч, а този на ищецът
(МПС 2) – със скорост от 66 км/ч. Я. навлезнал в насрещната пътна лента, а
когато разстоянието между двата автомобила е било около 17 - 20 м, ищецът
Т. предприел навлизане в насрещната за него пътна лента. По същото време
другият водач Я. започнал връщане в собствената си пътна лента. Последвал
сблъсък (челен и кос) около средата на пътното платно. Вещото лице сочи, че
и двамата водачи са имали техническа възможност да спрат преди мястото на
удара. Разяснено е, че ако ищецът е бил спрял в своята пътна лента е можело
да се разминат безконфликтно. Допълнително е пояснено, че ако Я. се е
движел с разрешена скорост (80 км/ч), то той би спрял преди мястото на
удара при аварийно спиране. Като първопричина за настъпване на
произшествието е посочено предприетото навлизане на водача Я. в
насрещната пътна лента, при което ищецът е реагирал със също такова
отклоняване (в свое ляво) с навлизане в насрещната за него пътна лента. В
допълнителното заключение обаче е посочено, че с оглед конкретното
състояние на водача Я. и ако ищецът бе предприел спиране, ударът между
двете превозни средства нямало да бъде избегнат, но е щял да им по-ниска
сумарна скорост – само тази на МПС 1, управлявано от Я. – 121 км/ч. При
разпит в о.з. е посочено, че няма регистрирани спирачни следи от никой
автомобил, а само колебливи движения на всеки от участниците, с оглед
навлизането на Я. в насрещната пътна лента и опита на ищеца да избегне
стълкновението.
Разпитан е св. Й. К. Т., баща на ищеца, който разказва, че в болницата
синът му бил блед, уплашен и много травмиран. Оперирали го в Ловеч,
заради скъсано тънко черво, а след това бил преместен в „Пирогов“ където
бил опериран отново и лежал 20 дни. В къщи имал нужда от придружител за
да ходи до тоалетна, ползвал рехабилитатор у дома, и към Нова година (след
около 3 месеца) започнал да ходи с патерици. Понастоящем ищецът още имал
болки, не можел да кляка добре, наложило се да ползва болничен за 6 месеца,
4
а след това сменил работата си тъй като тя била свързана с много пътувания.
След ПТП станал още по-затворен.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Не се спори пред настоящата инстанция, че при процесния инцидент е
пострадал ищецът, като водач на МПС, както и че другият участник в
събитията е имал застраховка на гражданската си отговорност при ответния
застраховател. Страните спорят относно приноса на ищеца в произшествието,
относно размера на дължимата обезвреда и относно началната дата на
законната лихва.
От събраните доказателства се налага извода, че водачът Я. с
поведението си е нарушил правилата на чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 16,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Установява се на първо място, че водачът е шофирал след
употреба на алкохол, като в това си състояние е нарушил забраната за
навлизане в лентата за насрещно движение. Няма данни в случая да е било
необходимо извършването на предвидена в закона разрешена маневра като
изпреварване или заобикаляне. Отделно от това Я. не е спазил и
ограничението на скоростта за процесния участък (80 км/ч), като е
надхвърлил същото с ½ (движейки се с 121 км/ч.). Сочените нарушения
следва да се приемат за извършени виновно, тъй като презумпцията на чл. 45,
ал. 2 ЗЗД не е оборена. С това си поведение водачът е предизвикал реакцията
на движещия се насрещно ищец, който се е отклонил инстинктивно в ляво,
където след завръщането на Я. в неговата лента е настъпил фаталния
инцидент. Данните по делото сочат, че нито Я., нито ищеца са предприели
аварийно задействане на спирачните системи на автомобилите за да изпълнят
задължението си по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и да спрат при възникнала опасност за
движението. При тези данни следва да се приеме, че всеки от тях е допуснал
неизпълнение на законово вменените му задължения, но категорично
значително по-голям принос има загиналият водач – същият е шофирал в
нетрезво състояние, със значително превишение на скоростта, извършвал е
колебливи движения на пътното платно без причина, не е предприел аварийно
спиране. Преминаването в насрещната лента от ищеца, от друга страна, е
съставлявало спасителна маневра за него, предприета е първосигнално и само
поради желание да се предотврати инцидент. В този смисъл настоящият
5
състав приема, че приносът от ищеца следва да бъде намален на 10 % с оглед
поведението и на двамата водачи и съпоставката на обема от противоправния
характер на същото за всеки от тях. Съдът отчита, че ищецът е нарушил
правилата за движение единствено поради обстоятелството, че водачът Я. е
имал неподходяща и опасна траектория на придвижване по пътното платно.
Взето е предвид и заключението от допълнителната експертиза, която е дала
мнение, че дори и при изпълнение на задължението да се започне аварийно
спиране от страна на ищеца, ударът не е можело да се избегне, но
последствията са можели да бъдат в по-малък обем.
Що се касае до конкретния размер на обезвреда, съдът намира, че
определената от първостепенния съд сума от 120 000 лв. е адекватен и
подходящ за да обезщети търпените от ищеца болки и страдания. Този размер
е съобразен с установените по делото физически увреди на пострадалия ищец,
разположени в различни части на тялото му (тежка коремна травма с
разкъсване на тънко черво, фрактури на ребро, на дясна хълбочна кост, на
поясен прешлен), множество рани по лицето и крайниците, необходимостта
от неколкократни последователни оперативни интервенции, създадената
временна опасност за живота му, продължителността на възстановителния
период (около година), неминуемия шок, претърпени болки и страдания,
неудобства в обслужването, необходимостта от чужда помощ, установената
ТНР над 60 %, наложилата се промяна в трудовата дейност и ежедневието.
Следва да се държи сметка, че травмата на таза и левия долен крайник са дали
трайно отражение на мускулатурата и функцията на крака и движението на
същия не е в обичайния обем и все още е с намален капацитет. При отчитане
на казаното, и при съобразяване на възрастта на пострадалия, обществено-
икономическите условия към датата на инцидента (2015 г.), принципа на
справедливост в чл. 52 ЗЗД и обичайната практика, съдът намира, че сумата
от 120 000 добре отговаря на обезщетителната функция, заложена в чл. 226
КЗ (отм.). Намалена с процента принос дължимата сума възлиза на 108 000
лв. Тази стойност се дължи със законната лихва от датата на деликта, каквато
е константната практика по приложение на отменения КЗ, възприемана
безпротиворечиво от ВКС. Оплакването на застрахователя в тази насока е
напълно неоснователно.
Що се касае до претенцията за имуществени вреди – същата е уважена
от първостепенния съд със съответно отчитане на приноса на ищеца от 20 %.
6
При промяна в същия (с оглед мотивите на настоящото решение) следва да се
увеличи и размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди – от
5976, 80 лв. на 6723,90 лв. По делото безспорно се установява, че разходите,
за които са депозирани фактури са извършени от ищеца за неговото лечение и
са заплатени от него. Ето защо решението следва да се коригира и в тази част.
Лихва върху това вземане се дължи от датата на вредата за ищеца, а същата е
настъпила от момента на плащане – 6.10.2015 г.
При този изход на спора разноски пред въззивния съд се дължат от
застрахователя на пострадалия в размер на 254,94 лв. за държавна такса, а за
адвокатска защита допълнително и за двете инстанции общо 1 824,83 лв., с
оглед въведеното възражение относно размера от страна на застрахователя.
Разноските възложени в тежест на ищеца следва да се намалят до 1 770,30 лв.,
а застрахователят дължи държавна такса в полза на съда допълнително в
размер на 764,83 лв. за двете инстанции.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262585 от 21.04.2021 г., по гр.д. № 4102/18 г.,
СГС, І-7 с-в, в частта, в която исковете на Е. Й. Т. срещу ЗАД „Алианц
България“ с основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за обезщетяване на
неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над сумата от 96 000 лв. до
сумата от 108 000 лв. и за обезщетяване на имуществени вреди за разликата
над сумата от 5976, 80 лв. на 6723,90 лв., както и в частта, в която Е. Й. Т. е
осъден да заплати в полза на ЗАД „Алианц България“ разноски над сумата от
1770,30 лв. до сумата от 1967 лв., като вместо това постановява:
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ , ЕИК *********, да заплати Е. Й.
Т., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата от 12 000
лв., допълнително като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на
22.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 22.09.2015 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 747,10 лв. допълнително като
обезщетение за имуществени вреди от ПТП на 22.09.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от 6.10.2015 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ да заплати Е. Й. Т. разноски в
размер на още 2 079,77 лв. общо.
7
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ да заплати в полза на бюджета на
съда държавна такса от 764,83 лв. допълнително.
ПОТВЪРЖДАВА решение в останалата му обжалвана част.
Решението е постановено при участие в процеса на Б. Л. Я., М. Л. Я. и
Т. Л. Я. (чрез законния си представител В. Г. С.) – трети лица помагачи на
страната на ответника ЗАД „Алианц България“ АД.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8