Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 278
Гр. Габрово, 04.09.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в
публично съдебно заседание на 03.08.2017 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Христо Х.
При секретаря Красимира
Николова, като разгледа докладваното от съдия Х. гр.д. № 85 по описа за 2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по установителен иск съгласно чл. 422 о ГПК, предявен от
"Енерго – Про Продажби" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна 9009, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – Г
срещу С.Х.Х., с ЕГН **********, с адрес: *** за установяване на дължими суми за
ел. енергия.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от
значение за претендраните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Твърди, че ответникът е
клиент на "Енерго - Про Продажби" АД, с клиентски номер № **********,
във връзка с продажба на енергия за обект с абонатен № 1439018, с. Дебел дял,
общ. Габрово, ул. ******** №34, като имал неизпълтени задължения в общ размер
на 315.25 лв. за посочения обект на потребление - 277.37 лв. – главница за
задължения и такса възстановяване по издадени фактури №
**********/17.04.2015г., №**********/19.05.2015г. и № **********/25.06.2015г. и
мораторна лихва 37.88 лв. за периода от 25.05.2015 г. до 03.11.2016 г., като
следва:
по фактура с
№**********/17.04.2015г. за период на потребление от 13.03.2015г. до
02.04.2015г, на стойност 251.47 лв.,
издадена по редовен отчет за реално потребена, отчетена и незаплатена
електроенергия. Падежът на горепосочената фактура настъпил на 25.05.2015г. За
просрочието се дължала мораторна лихва в размер на 36.93 лв. до 03.11.2016г.
включително;
по фактура с
№**********/19.05.2015г. за период на потребление от 03.04.2015г. до
02.05.2015г. на стойност 6.90 лв., издадена по редовен отчет за реално
потребена, отчетена и незаплатена електроенергия. Падежът на горепосочената
фактура настъпил на 25.06.2015г. За просрочието се дължала мораторна лихва в
размер на 0,95лв. до 03.11.2016г. включително;
по фактура с №
**********/25.06.2015г. за възстановяване на захранването.
На основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката, на 22.11.2016г.в Районен съд Габрово било подадено Заявление за издаване на
Заповед за изпълнение срещу С.Х.Х., ЕГН **********, в резултат на което било
образувано ч.г.д. №2541/2016г. по описа на Районен съд Габрово за следните
суми: 277.37лв. (двеста седемдесет и седем лева и тридесет и седем стотинки) -
представляваща главница за задължения и такса възстановяване, за които имало
издадени фактури № **********/17.04.2015г., №**********/19.05.2015г. и №
**********/25.06.2015г; 37.88 лв. (тридесет и седем лева и осемдесет и осем
стотинки) - мораторна лихва до 03.11.2016г.; 325 лв.(триста двадесет и пет
лева) - разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ИСКАНЕТО НА ИЩЕЦА Е
съдът да установи със силата на присъдено нещо, че ответникът С.Х.Х., ЕГН **********
дължи на Енерго-Про Продажби АД заплащане на сумата 277.37 лв. – главница за задължения и такса
възстановяване по издадени фактури № **********/17.04.2015г.,
№**********/19.05.2015г. и № **********/25.06.2015г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението и сумата 37.88 лв., представляваща сбор
от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 03.11.2016 г.,
за които е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №2541/2016г. по описа на
Районен съд Габрово,
както и да му бъдат
присъдени направените съдебни разноски по настоящото дело, в това число и юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
2. От страна на ответника:
Ответникът оспорва
исковата претенция, като неоснователна.
Не дължал процесната
сума, поради това, че не той потребявал количеството ел. енергия по фактурите.
Недвижимият имот, за който били издадени процесните фактури бил продаден от
него на 27.02.2015г. Продажбата била изповядана с Нотариален акт №44, т.1,
рег.№1269, нот.д..№33 от 27.02.2015г. на нотариус №093 Светослав Василев - PC
Габрово, вписан в ИР при АВ по акт № 73, т. ІІ, д. №254, парт. 8995, 8996, 9476
– 9480, вх.рег.№535 от 27.02.2015г. на ИР при АВ.
Той със семейството си не бил ползвал имота
още от преди продажбата. На датата на прехвърлянето на собствеността предали
владението на новия купувач и от тогава не му било известно какво се случва с
имота. Ключовете му били дадени още в края на октомври 2014г. Фактурите били
издадени след продажбата на имота и обхващали период също след продажбата на
имота.
Лицето на чието име била
партидата за ток работело от години в Германия и поради тази причина не било
прехвърлило партидата на друго име. Същото задължение имал и купувачът на
имота, който го ползвал и който реално бил потребил ел.енергията а и той
разполагал и с актуалният нотариален акт. На тях нотариален акт не им дали,
защото вече не били собственици.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:
1. От фактическа и правна страна:
Приложимото материално
право на които основава ищеца претенцията си не е съгласно посочените и
представените по делото от него Общи условия, публикувани във Варненски местен
вестник на 8 август 2014 г. Същите са отменени с Решение № 798 от 20.01.2017 г.
на ВАС по адм. д. № 3068/2016 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева, с
което решение се потвърждава Решение № 90 от 6.01.2016 г. на АдмС - София по
адм. д. № 2731/2015 г., с които са отменени приложените по делото Общи условия.
Поради това ищецът не може да извлича
права въз основа на посочените от тези общи
условия и искът, като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Освен заявен на
основание неприложимото материално право, искът е и недоказан. Претенцията,
основаваща се на издадени от ищеца фактури и вторични документи издадени въз
основа на тях е оспорена от отвеника още с отговора на исковата молба.
Представените фактури и
вторичните документи издадени от ищеца въз основа на фактурите, като основание
за плащане, представляват частни свидетелстващи документи. Същите се ползват с
формална доказателствена сила, която обхваща факта на писменото изявление и
неговото авторство. В конкретния случай тези документи са издадени от ищеца /което
не се оспорва/ и са свидетелство за начисляване от негова страна на
претендираните суми, но същите не
съдържат подпис на ответника, поради което не могат да бъдат ползвани за
доказване на неизгодни за него факти, а
именно за дължимостта от него на претендираните суми.
Ел. енергията е движима
вещ и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. Установяването
на обстоятелство, че по партидата на ответника е реално доставена ел. енергия
/тъй като такова е основанието на исковата претенция/ е в доказателствена тежест на ищеца /разпределено
с доклада по делото/. Относно това обстоятелство не беше проведено главно и
пълно доказване. Сами по себе си представените от ищеца фактури и факта на
неплащането им /установено чрез съдебно-счетоводната експертиза/ не са
основание за вменяване на задължение на ответника да заплати сумите по тях,
а други доказателства не бяха
представени.
Видно от заключението на
вещото лице Д.К., двете фактури за отчетена ел. енергия са издадени за отчитане
с електромери с различни номера, но няма
представен протокол за замяна на
електромер. Фактура № ********** от 25.06.2015г. се отнася за сумата от 19.00 лв.,
която е за „възстановяване на захранването (електромер)”. По делото обаче няма
доказателства кога същото е било спряно и пуснато, както и ответникът да е
искал възстановяване на захранването. Ако същото е спряно, поради неплащане на
предишни задължения, не става ясно въз основа на какво е възстановено.
По изложените
съображения искът на ищеца за главница следва изцяло да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан
При неоснователност и
недоказаност на главния иск следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск за
заплащане на лихви.
2. Относно претенциите за разноски:
С оглед изхода на делото,
на ответника следва да бъдат присъдени направените и претендирани разноски, а
именно 300 лева заплатен адвокатски хонорар.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК от „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс - Г срещу С.Х.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, с който се иска да бъде прието за установено, че С.Х.Х., с ЕГН ********** дължи на „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********:
- сумата
277,37 лв. – главница за задължения и такса възстановяване по издадени
фактури № **********/17.04.2015г., №**********/19.05.2015г. и №
**********/25.06.2015г., ведно със законна лихва от 23.11.25016 г. /датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК/
до окончателното изплащане на задължението;
- сумата
37.88 лв., представляваща сбор от мораторната лихва на всяка фактура от падежа
й до 03.11.2016 г.,
за които
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4772/24.11.2016 г. по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2541/2016 г. по описа на Районен съд - Габрово,
като неоснователен и недоказан, на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс
- Г да заплати на С.Х.Х., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 300 лева /триста лева и 00 стотинки/ - разноски по делото, на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване от страните пред ОС – Габрово в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: