№ 26
гр. Враца, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Лидия Кр. Нецовска-Кътова
Членове:Веселка Ц. Иванова
Васил П. Ганов
при участието на секретаря Мария К. Ценова
в присъствието на прокурора Е. В. С.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело
№ 20231400200074 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 32 вр. чл. 16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ и е образувано въз основа на искане
за признаване на решение на несъдебен орган на Република Австрия, а именно
Решение № BHRO/921130269847/21 от 02.03.2022 г., влязло в сила на 19.05.2022 г.,
постановено от Областна администрация Линц Ланд, Сервизен център, Република
Австрия. Със същото е наложена финансова санкция – глоба в размер на 160 евро /сто
и шестдесет евро/ за извършено от българския гражданин А. Ж. К. от гр. ***, роден на
********** г., нарушение на правилата за движение по пътищата на Република
Австрия. Решението е придружено с удостоверение, издадено в изпълнение на чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изменено с рамково решение
2009/299/ПВР на Съвета.
В съдебно заседание представителят на ОП – Враца заявява, че липсват
основания да бъде отказано признаването на решението на органа на Република
Австрия за налагане на финансова санкция, поради което настоява същото да бъде
признато и изпратено на НАП за изпълнение.
Засегнатото лице А. К., нередовно призовано, не се явява.
Назначеният на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 3 ЗПИИРКОРНФС
1
служебен защитник адв.Р. Н.-ВрАК навежда доводи за това, че по делото липсват
доказателства засегнатото лице А. К. да е извършил твърдяното нарушение на
правилата за движение по пътищата в издаващата държава, за което е санкциониран.
Счита освен това, че същият е бил лишен от правото да участва лично в
производството и да бъде уведомен за възможността и сроковете за обжалване на
решението, поради което и на основание чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС моли съдът да
откаже да признае и допусне изпълнение на решението за налагане на финансова
санкция.
Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено
следното:
Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова
санкция е такова по чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПИИРКОРНФС, а именно издаден от несъдебен
орган и влязъл в сила в държава – членка на Европейския съюз акт за налагане на
задължение за плащане на глоба за извършено административно нарушение на
правилата за движение по пътищата на територията на Република Австрия.
Този акт е придружен съгласно изискванията на чл. 4 и чл. 5 ЗПИИРКОРНФС
от удостоверение по образец съгласно приложение № 2 към закона и в изпълнение на
чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
Удостоверението е издадено и подписано от съответния компетентен орган на
издаващата държава, който е удостоверил неговото съдържание. От съдържанието на
удостоверението е видно, че съдържа всички предвидени реквизити.
За извършеното от засегнатото лице административно нарушение на правилата
за движение в Република Австрия, а именно при управление на МПС превишил
скоростта на движение с 36 км/ч, при разрешена максимална скорост от 100 км/ч, не се
изисква двойна наказуемост съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС /макар че
същото съставлява административно нарушение и по българското законодателство/.
Засегнатото лице е с постоянно местоживеене в гр. ***, поради което съгласно
чл. 31, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване и
изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд –
гр. Враца.
Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл. 35 ЗПИИРКОРНФС
основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението
на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по
образец и както по-горе бе посочено, съдът приема, че то отговаря на изискванията за
форма и съдържание /чл. 35, т. 1 от закона/. Няма данни срещу същото лице и за
същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансова
санкция /чл. 35, т. 2 от закона/. Решението не се отнася за деяние, подсъдно на
2
български съд съгласно чл. 4 от ЗАНН, поради което не следва да се обсъжда въпросът
за евентуално изтекла давност по българското законодателство /чл. 35, т. 3 от закона/.
Засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство,
които да правят изпълнението на решението недопустимо /чл. 35, т. 4 от закона/.
Решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на
Република България или е било извършено извън територията на издаващата държава
и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния /чл. 35, т. 5 от закона/. Наложената
финансова санкция не е по-малка от 70 евро /чл. 35, т. 6 от закона/ – същата е в размер
на 160 евро с левова равностойност 312.93 лева по фиксирания курс на БНБ 1.95583 лв.
за 1 евро. Решението е по отношение на физическо лице, което е
административнонаказателно отговорно /чл. 35, т. 8 от закона/. Производството е било
писмено и лицето е уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото
си и срока за обжалване на решението /чл. 35, т. 9 от закона/, от което право не се е
възползвало, видно от изричната отметка в удостоверението. В удостоверението
изрично е посочено, че решението е било връчено на лицето лично на 04.05.2022 г.,
както и че лицето е било уведомено, съгласно законодателството на издаващата
държава, за правото на обжалване или ново разглеждане на делото с негово лично
участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество с представяне на
нови доказателства и възможност за отмяна на първоначалния акт, както и е било
уведомено за сроковете за обжалване, но лицето не е поискало повторно разглеждане
или обжалване в предвидения срок /чл. 35, т. 10, б. „в” от закона/.
По възраженията на защитата за липсата на доказателства засегнатото лице да е
извършил посоченото нарушение на правилата за движение по пътищата в издаващата
държава, тъй като те касаят въпроси по същество, българският съд в настоящото
производство, което е формално, не е компетентен да вземе отношения по тях.
Неоснователни са и твърденията на служебния защитник, че засегнатото лице е било
лишено от правото да участва лично в производството и да бъде уведомено за
възможността и сроковете за обжалване на издаденото решение за налагане на
финансова санкция. В случая, видно от изричните отметки в т. 3, б.“з“ от
удостоверението, производството е било писмено, решението е било връчено лично на
лицето на 04.05.2022 г. и същото е било уведомено лично за правото си и срока за
обжалване, от което не се е възползвало, с което са спазени изискванията на чл. 35, т. 9
и т. 10 от ЗПИИРКОРНФС. По изложените съображения съдът приема възраженията
на защитата за неоснователни.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че искането за признаване и изпълнение
на решението на несъдебен орган на Република Австрия против лицето А. К. от гр.
Враца за наложена финансова санкция следва да бъде уважено. Левовата
равностойност на финансовата санкция от 160 евро е 312.93 български лева съобразно
3
официалния курс на БНБ към датата на постановяване на решението, чието признаване
и изпълнение се иска – 02.03.2022 г., а именно 1.95583 лв. за 1 евро.
За признаване на решението и изпращането му на компетентния български
орган за изпълнение следва да бъде уведомен компетентният орган на издаващата
държава, а именно – Областна администрация Линц-Ланд, Република Австрия, а копие
от уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република
България.
При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1
ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № BHRO/921130269847/21 от 02.03.2022 г., влязло в сила
на 19.05.2022 г., издадено от Областна администрация Линц-Ланд, Република Австрия,
с което на А. Ж. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. *** е наложена
финансова санкция – глоба в размер на 160 евро /сто и шестдесет евро/ с левова
равностойност 312.93 лева /триста и дванадесет лева и деветдесет и три стотинки/ за
извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата в
Република Австрия.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес
пред Апелативен съд – гр. София.
ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от настоящото решение на ТД на
НАП-офис Враца за изпълнение.
ДА СЕ УКАЖЕ на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите
действия по изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентният орган на издаващата държава –
Областна администрация Линц-Ланд, Република Австрия, за признаването на
Решението за налагане на финансова санкция и изпращането му на компетентния орган
за изпълнение, като уведомлението бъде в превод на езика на издаващата държава, а
съгласно чл. 13, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС разноските са за сметка на Република България
като изпълняваща държава.
КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерство на
правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5