Р Е Ш Е Н
И Е № 781
04.11.2019г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Йорданка Попова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№788 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от
Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.
Образувано е по жалба на С.М.Г. срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-1253-000388 от 28.06.
2019г., издадена от Началник група Сектор Пътна полиция Хасково. В жалбата се
сочи, че заповедта била незаконосъобразна поради неспазване на установената
форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Сочат се
конкретните наказателни постановления, за които е прието, че били влезли в
сила, но за част от тях се твърди, че не били връчени на жалбоподателя. През
2005г. жалбопадателят узнал за две от наказателните постановления, като знаел,
че са му отнети общо 16 контролни точки /НП №1383/16.11.2004г. и НП
№109/17.01.2005г./, поради което и на 12.02.2005г. възстановил 13 контролни
точки. При подновяването на СУ МПС на 07.11.2011г. също не бил уведомен за
посочените от административния орган наказателни постановления и за отнетите с
тях контролни точки. Повече от 13 години органите бездействали, а целта на ПАМ
била да се предотврати извършването на нови нарушения. Считало се, че към
12.01.2006г. били отнети всички точки, но след този момент било издадено ново
СУ МПС, а било напълно безсмислено 13 години след това да се налага ПАМ. Иска
се отмяна на заповедта, както и да бъдат заплатени направените по делото
разноски.
Ответникът – Началник група към ОД на МВР
Хасково, с-р Пътна полиция, взема становище в придружителното писмо от
17.07.2019г., като счита, че жалбата не следва да бъде уважена.
Като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №19-1253-000388 от 28.06. 2019г.,
издадена от Началник група Сектор Пътна полиция Хасково, със същата е наложена
ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС №********* от водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е
изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Заповедта е връчена на
оспорващия на 04.07.2019г., а жалбата срещу нея е постъпила в съда на 05.07.2019г.
Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че са отнети всички контролни точки с
влезли в сила наказателни постановления – НП №403/18.12.2002г. – 4 к.т.; НП №1396/14.05.2003г.
– 8 к.т.; НП №5979/14.11.2003г. – 4 к.т.; НП №135018/12.12.2003г. – 10 к.т.; НП
№13836/16.11.2004г. – 6 к.т.; НП №109/17.01.2005г. – 10 к.т.; възстановени 13
к.т. на 12.02.2005г. с протокол; НП №12787/12.01.2006г. – 10 к.т.
Видно от представената справка – л.8-12 от
делото, посочените в заповедта наказателни постановления са описани в справката
под №№3-6, 8-10, като за тях е отбелязано, че са влезли в сила. От същата
справка се установява и че СУМПС №********* е било валидно до 17.09.2012г.,
като на 24.11.2011г. било издадено нов с №*********, валидно до 07.11.2021г. За
последното е отбелязано, че е иззето на 25.06.2017г.
Представеното в препис Наказателно
постановление №139/14.05.2003г., с което
са отнети 8 контролни точки е влязло в сила на 13.06.2003г. Представеното Наказателно постановление №109 е
с дата на издаване 28.01.2005г. за деяние, извършено на 17.01.2005г., като
видно от същото без да е положен подпис при връчването му от сочения за
нарушител, то административния орган е направил отбелязване за влязло в сила на
25.02. 2005г.
При отговор относно изисканите процесни
наказателни постановления се установява, че наказателните постановления от
2003г. били бракувани; НП №403/18.12.2002г. било унищожено, а НП
№12787/12.01.2006г. – също.
Видно от представения Протокол
№9/17.02.2005г. на ЕТ Б.-К. К. – Д. Д. на водача С.М.Г. било проведено
допълнително обучение, изготвен тест с №12 и съответни точки – 10, при издадено
удостоверение с №52.
Със Заповед №272з-906/20.03.2019г.
Директорът на ОД на МВР Хасково на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР е оправомощил
длъжностните лица, които да издават принудителни административни мерки по
чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, т.6 , т.7 и т.8 от ЗДвП, между които по т9 от заповедта –
държавните служители от сектор ПП.
При така установеното по фактите и в
рамките на съдебната проверка съгласно чл.168 от АПК във вр. с чл.146 от АПК и чл.169 от АПК, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна –
адресат на оспорения акт, съответна е на изискванията за форма и реквизити и е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Оспореният акт е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, тъй като засяга пряко правната сфера на
своя адресат и подлежи на съдебен контрол. Поради това жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП /в
приложимата към датата на издаване на акта редакция/, принудителните
административни мерки по чл.171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а",
т. 6 и 7
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. ЗДвП регламентира правата и задълженията на определени от
Министъра на вътрешните работи служби за контрол, като според чл.165, ал.2, т.2
от ЗДвП същите имат правомощия да изземват и задържат документи, включително
свидетелството за управление на водача. Към административната преписка е
приложена и Заповед №272з-90/20.03.2019г. на Директора на ОДМВР Хасково, с
която последният, в изпълнение на Заповед №8121з-1524/09.12.2016 г. на
Министъра на вътрешните работи и на основание чл.43, ал.4 във вр. с чл.43,
ал.3, т.1 от ЗМВР е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР Хасково, между които и
- т.9, държавните служители от сектор Пътна полиция към ОДМВР – Хасково, да
издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки, включително
по чл.171, т.4 от ЗДвП. Така съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, разполагащ с материална
и териториална компетентност, както и че заповедта е издадена съобразно предоставените му
правомощия.
При
издаване на заповедта е спазена формата по чл.59, ал.1 от АПК. Заповедта
съдържа и задължителните реквизити по чл.59, ал.2, т.1-8 от АПК, посочени са
релевантните обстоятелства, съставляващи фактическите основания за издаването
й. Оспорената заповед е мотивирана,
доколкото в същата са посочени както правни, така и фактически основания за
издаването ѝ. За да приложи процесната принудителна мярка,
административният орган е приел от фактическа страна, че са отнети всички
контролни точки на жалбоподателя, посочил е наказателните постановления, въз
основа на които те са отнети, както и че водачът не е изпълнил задължението си
по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
При
преценка законосъобразността на обжалвания акт съдът намира, че в случая е
налице основанието по чл.146, т.4 от АПК за отмяна на заповедта, като
постановена в противоречие с материалноправни разпоредби.
Приложимата
хипотеза, посочена в административния акт, е нормата на чл.171, т.4 от ЗДвП,
съгласно която, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се налага като принудителна
административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което
не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Последната разпоредба
предвижда задължение за водач, на когото са отнети всички контролни точки, да
върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР, тъй като губи
придобитата правоспособност. Така изземването на свидетелството за управление
на МПС на основание чл.171, т.4 във вр. с чл.157, ал.4 от ЗДвП може да се
приложи при установяване, че за допуснати нарушения на правилата за движение на
водача са отнети всички контролни точки и свидетелството за правоуправление не
е върнато в съответната служба на МВР.
По
делото е установено и не е спорно, че първоначалното СУМПС /за категория В/ на
жалбоподателя е издадено на 18.09.2002г. и е било валидно до 17.09.2012г.
Впоследствие е издадено на 24.11.2014г. СУМПС, като това свидетелство - №*********,
е със срок на валидност до 07.11.2021г.
Според
приложимата към 18.02.2002г. редакция на чл.157, ал.1 от ЗДвП – ДВ
бр.20/1999г., при издаване на свидетелство за управление притежателят му
получава контролен талон за потвърждаване
валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. В ал.3 на същата разпоредба е предвидено, че Министърът на
вътрешните работи определя първоначалния максимален размер на контролните точки
и списък на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение. Съгласно последователно издаваните на основание чл.157, ал.3 от ЗДвП
наредби на министъра на вътрешните работи, а именно: отменените Наредба
№I-167/26.06.2001г., Наредба №I-139/16.09.2002г. и Наредба
№Iз-1959/27.12.2007г., както и сега действащата Наредба №Iз-2539/17.12.2012г.,
първоначалният максимален размер на контролните точки на водач на моторно
превозно средство е 39.
При
издаването на обжалваната заповед административният орган се е обосновал от
фактическа страна с отнемането на всички контролни точки на водача - по
изброени 7 броя наказателни постановления, от които е представено в заверен вид
по административната преписка само едно – НП№1396/14.05.2003г. Не следва да се
обсъжда като влязло в сила другото представено НП№109/28.01.2005г. /погрешно
посочена като дата на издаването му датата на извършване на нарушението/, тъй
като не се установи същото да е било връчено на нарушителя – липсва подпис. Но
дори и да се има предвид изложеното в жалбата, че знае за това НП, т.е. не се
оспорва, че му е връчено, то общият брой на отнетите с тях контролни точки на
водача са 18. Последното обаче наказателно постановление, на което административният
орган се позовава, и с което се счита, че е достигнат общия брой 39 или
преминат, е НП №12787/12.01.2006г. Съгласно разпоредбата на чл.158, ал.1 от ЗДвП (включително и в редакцията на нормата преди изм. и доп. ДВ
бр.51/26.06.2007г.) броят на контролните точки за отчет на извършваните
нарушения се възстановя чрез частично увеличаване след преминато допълнително
обучение – т.1, както и служебно – т.2, след изтичане на две години, считано от
датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което
на водача са отнети контролни точки. Разпоредбата на чл.158, ал.2 от ЗДвП
предвижда възстановяването да е до максималния размер, като изключението от
това правило понастоящем е предвидено само за новите водачи. В представената
справка за нарушител, касаеща жалбоподателя, не само липсва отбелязване за
възстановяване, но и съществуват още 9 броя наказателни постановления,
последното от 17.11.2017г., които не са били обсъдени от административния орган
и при обсъждането им фактическата страна, която би се установила, е различна от
установената от органа. Отделно от това в оспорената заповед е обсъден
Протокол, с който след проведено допълнително обучение, е прието, че са
възстановени 13т., които пък видно от самия представен протокол не са 13т., а
са 10т. Наред с това в оспорения акт след като е обсъден протокола и
възстановените точки, то е посочено още едно наказателно постановление, което
дори да е влязла в законна сила и да е било отчетено, то към този момент не би
могъл да направен извод за липсващи точки, тъй като вече има други
възстановени. Като краен се налага извода, че задължението за водене на отчет и
изчисляване на отнетите контролни точки е на административния орган и
законосъобразното развитие на производството е изисквало същият да извърши
проверка и да удостовери колко са били наличните контролни точки на водача към
момента на издаване на заповедта, като постанови ЗППАМ само в случай, че към
този момент същите са отнети до пълния им размер. Като не обсъдил всички
наказателни постановления и не е отчел коректно възстановяване на контролни
точки по силата на чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП, административният орган е
допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което може да се
определи като съществено, тъй като недопускането му води до различен от
постановения правен резултат.
По изложените съображения съдът приема, че
издадената на посоченото правно основание – чл.171, т.4 от ЗДвП, заповед не
съответства на действащите законови разпоредби, а подадената жалба е основателна
и следва да бъде уважена.
Жалбоподателят претендира разноски, поради
което и претенцията следва да бъде уважена съобразно представения списък за
разноски.
Поради изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-1253-000388
от 28.06. 2019г., издадена от Началник група Сектор Пътна полиция Хасково, с правно основание чл. 171, т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР Хасково да заплати на С.М.Г.,
ЕГН **********, направените по делото разноски 510 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Съдия: