№ 150
гр. Велико Търново, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
гражданско дело № 20214000500400 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 260024 от 26.02.2021г. по гр.д. № 23/ 2020г. по описа
на ОС-Габрово е осъден „Дженерали Лойд Италико“-Италия да заплати на
Т.Г. К. от гр.Габрово сумата от 15000лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 02.05.2015г., ведно
със законната лихва, считано от 02.05.2015г. до окончателното й изплащане.
С решението е отхвърлен искът на Т. К. за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата от 15000лв. до 30000лв. като
неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Т. К. чрез
пълномощника адв.О., срещу решението на ГОС в частта, с която е отхвърлен
предявеният от нея иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата
от 15000лв. до 30000лв. Счита, че решението в обжалваната част е
неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита, че
първоинстационният съд неправилно, в разрез с принципа за справедливост,
1
визиран в чл.52 ЗЗД и ППВС №4/1968г., е присъдил този размер на
обезщетението, като не е отчел вида и характера на уврежданията и травмите,
които е получила К. при ПТП, степента и интензитета на болките и
продължителността на лечението и възстановителния период, и отраженията
върху психиката й. Счита, че така определеният размер на обезщетението е
несправедлив и същият не отговаря на обективно установеното състояние на
ищцата чрез събраните гласни доказателства, медицинска документация и
експертизи. Счита, че при определяне размера на дължимото справедливо
обезщетение за неимуществени вреди ВТОС е приложил неточно въведения с
чл.52 ЗЗД критерий за справедливост, в противоречие с ППВС № 4/ 1968г.,
като не е оценил комплексно и в пълен обем релевантните обективно
съществуващи и установени по делото обстоятелства-не е отчел в пълна
степен факта, че ищцата е претърпяла травматични увреждания на фона на
протичаща напреднала бременност, който факт допълнително е стресирал в
по-голяма степен ищцата поради получените болки и контракции с опасност
от преждевременно раждане. Моли възивният съд да отмени решението на
ОС-Габрово в обжалваната част и да уважи предявения от нея иск в пълния
претендиран размер.Претендира разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната
жалба от ответника по нея „Дженерали Лойд Италико“-Италия.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата
на ответниците по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради
2
което не я възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на
първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната
практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и
доказаността на предявения иск до размера на сумата 15000 лв. обезщетение
за неимуществени вреди.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя: съдът намира
същите за неоснователни.
Оплакването, че първоинстационният съд неправилно е присъдил този
размер на обезщетението, като не е отчел вида и характера на уврежданията и
травмите, които е получила К. при ПТП, степента и интензитета на болките и
продължителността на лечението и възстановителния период, и отраженията
върху психиката й, е неоснователно. Чрез заключението на СМЕ, изцяло
възприета от съда, е обективно установено състоянието на ищцата Т. К. на
база приложената медицинска документация-същата е получила вследствие
на ПТП контузия на главата, контузия на гръдния кош, разкъсно-контузна
рана на дясната ръка, множество порезни рани по лицето, кръвонасядания по
врата и в долната част на корема. Вещото лице е посочило, че по време на
инцидента пострадалата е била бременна в осми месец и е получила болки в
кръста и ниско долу в корема, появили се контракции на 2 минути, като
съществувал риск от преждевременно раждане, за което е лекувана в болница
и амбулаторно и състоянието е овладяно. По-късно било констатирано
изкривяване на носа с частично нарушение на носното дишане-вероятно
счупване на носа при инцидента. Вещото лице е посочило, че периодът на
възстановяване на външните увреждания е около 1 месец, а стабилизирането
на състоянието на бременността е около 10-15 дни. Към момента на изготвяне
на СМЕ ищцата имала субективни оплаквания от болки в пети пръст на
дясната ръка при промяна на времето и смущения в дишането през левия
носов отвор, от нараняванията на носа, брадичката вляво и на дясната ръка, са
останали видими белези, които с течение на годините е възможно да намалеят
по интензитет и размер. От заключението на СПЕ се установява, че ищцата
3
след ПТП страда от протрахирано разстройство в адаптацията с чести
декомпенсации на фона на непсихотичен посттравматичен си4ндром., има
симптоми на тревожност, депресия, паническо разстройство и агорафобия,
които негативни преживявания са нарушили социалната й адаптация и
функциониране. Експертът е посочил, че състоянието й е психично
разстройство в широкия смисъл на думата и няма динамика в него-лечение не
се провежда. Предвид изложеното, настоящата инстанция счита, че в
съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД първоинстанционният съд
правилно е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 15000лв. При определяне размера на обезщетението съдът е
спазил принципа на справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
като е взел предвид и обсъдил всички релевантни обстоятелства в тяхната
конкретика-вид, характер и степен на уврежданията, получени от К., вкл.
факта, че по време на инцидента ищцата е била бременна в осми месец, което
е създало допълнителен стрес заради страха от загуба на плода, период на
проявление на болките и страданията, тяхната продължителност и
интензивност, препятстването на нормалния живот на пострадалата, възрастта
й, обективното й здравословно състояние към настоящия момент, датата на
настъпване на увреждането и икономическата конюнктура в страната към
този момент, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/ 68г. и
Постановление № 17/ 63 г. на Пленума на ВС, като се е съобразил и със
съдебната практика в сходни случаи. При определяне размера на
обезщетението, първоинстанционният съд е отчел всички посочени
релевантни обстоятелства, поради което присъденото от него обезщетение е в
правилно определен размер, съответстващ на получените от ищцата при
процесното ПТП травми. С оглед изложеното, неоснователни са
оплакванията, че така определеният размер на обезщетението е несправедлив
и същият не отговаря на обективно установеното състояние на ищцата чрез
събраните гласни доказателства, медицинска документация и експертизи,
както и че при определяне размера на дължимото справедливо обезщетение за
неимуществени вреди ГОС е приложил неточно въведения с чл.52 ЗЗД
критерий за справедливост, в противоречие с ППВС № 4/ 1968г., като не е
оценил комплексно и в пълен обем релевантните обективно съществуващи и
установени по делото обстоятелства- не е отчел в пълна степен факта, че
ищцата е претърпяла травматични увреждания на фона на протичаща
4
напреднала бременност, който факт допълнително е стресирал в по-голяма
степен ищцата поради получените болки и контракции с опасност от
преждевременно раждане.
Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният от Т.
К. иск за обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан в така
определения от първоинстанционния съд размер-15000 лв.
С оглед изложеното и предвид на това че решението в обжалваната
част не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде
потвърдено от въззивния съд.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260024 от 26.02.2021г. по гр.д. № 23/ 2020г. по
описа на Окръжен съд-Габрово в обжалваната част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5