№ 401
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Н. Метанов
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20231001000264 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от несъстоятелния длъжник – „Рила лейк“ АД/в
несъстоятелност/, ЕИК ********* чрез адв. Л.-Т. срещу решение № 260088 от 14.02.2023
год., постановено по т.д. № 4017/2015г. по описа на СГС, т.о., VІ – 9 състав, с което е
възобновено спряното производството по делото за несъстоятелното дружество.
Въззивникът/несъстоятелният длъжник – „Рила лейк“ АД/в несъстоятелност/, счита, че
обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че внесената от
„Интермекс СД“ ООД сума в размер на 22 000 лева по депозитната сметка на СГС, за
възобновяване на спряно производството по несъстоятелност на „Рила лейк“ АД/в
несъстоятелност/, било нищожно правно действие. Според въззивника, тези средства били
запорирани от публичен изпълнител и от ЧСИ. На следващо място твърди, че „Интермекс
СД“ ООД не разполагал с пари, което се установявало от ГФО обявени в ТР. Плащането на
разноски било наредено през Изипей, чрез подставено лице - г-жа Д. от името и за сметка на
„Интермекс СД“ ООД, за да бъдела избегната забраната за това действие на двамата -
управители г-н и г-жа Д.. Счита, че първоинстанционният съд неправилно не е прогласил
нищожността на това правно действие, което противоречало на решението по тълкувателно
дело № 1/2020г. на ОГТК на ВКС. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
прогласи за нищожни извършените пет броя плащания, представляващи разноски за
възобновяване на спряното производство по несъстоятелност. Не претендира разноски за
1
въззивното производство.
Кредиторът - „Интермекс СД“ ООД е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба,
чрез адв. Б.. Счита аргументите на въззивника за неоснователни и правно неиздържани
според закона. Според него било недопустимо да се иска прогласяване нищожността на
процесните плащания за разноски. Твърди, че плащането за привнесени разноски не е
станало от запорираната сметка на кредитора и/или със запорирани средства. Трайна била и
съдебната практика, че съдебните разноски можело да се плащат от трети лица, а преводите
били направени на части от по пет хиляди лева, поради копмютърно ограничение от
Изипей. Моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба. Претендира
разноски за въззивното производство, които да се определят по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащи на въззивно
обжалване решение на СГС, в законоустановения срок, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При служебно извършената от въззивния съд проверка, на основание чл. 269 ГПК, се
установява, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните факти по делото и страните
не спорят, че с решение 390/16.02.2018 год., по т.д.417/2015г. по описа на СГС е открито
производството и е обявена неплатежоспособността на длъжника - „Рила лейк“ АД. С
решение № 260799 от 18.05.2021г. по т.д. № 417/2015г. по описа на СГС е спряно
производството по делото поради липса на средства за покриване на началните разноски на
несъстоятелността. С молба вх. № 286038/16.05.2022г., кредиторът „Интермекс СД“ е
поискал възобновяване на спряното производство по несътоятелност и е представил
доказателства за внасяне по депозитната сметка на съда на сума в общ размер на 22 000
лева.
За да уважи молбата по чл. 632 ал. 2 от ТЗ, първоинстанционният съд е изложил решаващи
мотиви, че е подадена от кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност
на длъжника, в едногодишния срок от вписване на решението и са представени
доказателства за внасяне на необходимите разноски за възобновяване на спряното
производство по несъстоятелност.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна
страна, следното:
В разпоредбата на чл. 632, ал. 2 ТЗ, са уредени три кумулативно дадени елементи от
фактическия състав на правната норма – молба на кредитор с прието вземане в
производството по несъстоятелност, подадена в едногодишен срок от вписване на
решението за спиране на производството, депозиране на необходимата сума за предплащане
на разноските за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност.
Неоснователно е възражението на въззивника, че било нищожно правно действие внесената
от „Интермекс СД“ ООД сума в размер на 22 000 лева по депозитната сметка на СГС, за
възобновяване на спряно производството по несъстоятелност на „Рила лейк“ АД/в
2
несъстоятелност/. Материалният закон не въвежда забрана трето лице да плаща от името и
за сметка на кредитор необходимите разноски за възобновяване на спряно производство по
несъстоятелност.
Ирелевантно за това производство е възражението на въззивника, че произходът на сумата
от 22 000 лева, както и твърдението на обстоятелството, че наложени запори от публичен
изпълнител и от ЧСИ. Неправилно процесуалният представител на въззивника смесва
правните последици на относителната недействителност на извършени разпореждания със
запорирани средства, с тяхната евентуална нищожност.
Ирелевантно за това производство е възражението на въззивника, че „Интермекс СД“ ООД
не разполагал с пари, както и че плащането на разноски било наредено през Изипей, чрез
подставено лице. Евентуалното установяване на тази нищожност или недействителност не е
включено в предмета на делото по чл. 632, ал. 2 ТЗ. Правото на лицата имащи правен
интерес да искат нейното установяване или обявяване може да е предмет на други
производства и по реда на общия исков процес.
Неоснователно е искането на адв. Б. за присъждане на адв. възнаграждение в размер на
1 500 лева, на основание чл. 38, ал. 2, т. 3 от Закон за адвокатурата.
Горецитираната правна норма е императивна и не подлежи на разширително тълкуване,
както неправилно счита процесуалния представител на въззиваемия. Страна по делото е
юридическото лице, което няма „близки“ и отношенията на адвоката с неговия законен
представител са ирелевантни.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260088 от 14.02.2023 год., постановено по т.д. № 4017/2015г.
по описа на СГС, т.о., VІ – 9 състав.
ПРЕПИС от решението да се изпрати за вписване на Търговския регистър при Агенция по
вписванията.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на СГС, т.о., VІ - 9 състав за вписване в книгата по чл.
634в ТЗ.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 7- дневен срок от вписването му в Търговския
регистър, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4