Р Е Ш Е Н И Е
№ 1482
гр. Пловдив, 29 юли 2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I
отделение, пети състав, в открито заседание на 20,06,2022година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА , като
разгледа докладваното адм. дело № 1218 по описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.226 от АПК, във връзка с чл.124, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Жалбоподателят
- Г.К.М. с ЕГН **********, с адрес *** е оспорил Заповед №
ЧР-СП-365/13.04.2020г., издадена от председателя на Управителния съвет на
Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, с която на основание чл.12,
ал.1 и чл.108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното
правоотношение на жалбоподателя на длъжност „главен експерт“, в отдел
"Административно обслужване и социални дейности“, в дирекция
„Административно обслужване, човешки ресурси и управление на собствеността“ при
Агенция „Пътна инфраструктура“ в срока на изпитване, считано от 15.04.2020 г.
Жалбоподателят счита оспорената
заповед за незаконосъобразна като излага доводи, че чл.12 ал.1 от ЗДСл се
отнася за лица назначени за първи път на държавна служба, което понятие държавна
служба е по-всеобхватно от държавен служител. Все в тази насока изтъква, че от
12.12.1994г. до 18.02.1997г. е бил народен представител в 37-мо Народно
събрание и твърди, че народното представителство несъмнено е държавна служба.
Посочва, че в периода 1997-2001г. е бил заместник-директор на Агенция за
чуждестранна помощ и до прекратяване на дейността й по-късно -31.05.2007г. е
бил директор на агенцията, като счита че и двете длъжности са държавна служба.
В свое писмено становище / л.13/ жалбоподателя
тълкува чл. 108, ал. 1 от ЗДСл и чл. 12,
ал.1 във връзка с ал. 3. Изразява становището по неприемане съображенията на
състава на ВАС в частта им относно смисъла на съдържанието на израза в чл. 12,
ал.1 от ЗДСл, „когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба“,
Обсъжда се разпоредбата на чл. 333 от КТ и понятието държавна служба, като в
крайна сметка иска уважаване на жалбата и отмяна на оспорената заповед.
Ответникът -
Председател на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", се представлява от юриск. М.А. , която в свое
становище /л.21/ счита жалбата за неоснователна
и моли за присъждане на юк. Възнаграждение.
Административен съд - Пловдив в настоящия състав, намира първоначалната
жалба за подадена от лице с правен интерес, в законоустановения срок, поради
което следва да се приеме, че е процесуално допустима.
Съдът намира за установено от фактическа страна на следното:
Настоящото съдебно производство е по
реда на чл. 226 от АПК и е образувано в изпълнение на Решение № 4187 от
04.05.2022 година, постановено по адм. дело № 10806/2021 година по описа на
Върховния административен съд на Република България – Пето отделение, с което е
отменено Решение № 866 от 26.04.2021 година, постановено по адм. дело №
2102/2020 година по описа на Административен съд – Пловдив, ІХ състав и делото
е върнато за ново разглеждане от настоящия състав , при съобразяване с указанията и тълкуването на
закона.
Няма спор , че тълкуването на закона
и указанията на ВАС са задължителни за настоящия докладчик , поради което съдът
следва да обсъди представените по делото
писмени доказателства и да установи
дали М. е бил назначен за
държавен служител за първи път, дали народния представител изпълнява държавна
служба и т.н.
По ад № 2102/20г. съдът е приел , че жалбоподателя не е постъпил за
първи път на държавна служба в АПИ, а и прекратяването на служебното му
правоотношение е извършено след изтичане на едногодишния срок от назначаването
му като държавен служител в АПИ на 11.01.2019 г., считано от 19.01.2019 г.
Допълнително съдът се е аргументирал и със съображения за недобросъвестно
упражняване на правомощия от страна на органа по назначаването, защото М. е
изпълнявал същите функции, отговорности и задачи по трудово правоотношение със
същия работодател преди назначаването му по служебно правоотношение, както и че
са нарушени принципите на съразмерност и целесъобразност.
От своя страна ВАС в мотивите си е приел , че по адм. д. № 6318/2020 г. по
описа на Административен съд-София-град се намират два документа на л. 22 и л.
42 представляващи справки за използваните от
М. отпуски в периода 1.01.2019 г. – 30.04.2020 г., но тези два документа
въобще не са обсъждани от първата инстанция и липсват фактически установявания
относно продължителността на времето, през което държавният служител е ползвал
законоустановен отпуск, както и че съдът
не е съобразил и правилото на чл. 12, ал. 3 от ЗДСл, според което срокът
за изпитване не тече през времето, през което държавният служител е бил в
законоустановен отпуск. ВАС е посочил и
че поради забраната по чл. 220 от АПК не разполага с правомощие да установи за
първи път продължителността на времето, през което държавният служител е бил в
законоустановен отпуск, а този факт е от значение на основание чл. 12, ал. 3 от
ЗДСл за изчисляване на срока за изпитване по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. По горните
съображения ВАС е приел оспореното СР по ад. 2102/20г. за необосновано и
постановено при допуснато съществено процесуално нарушение.
В единственото осз. по настоящото дело
, жалб. М. изрично е заявил , че не оспорва приложените по адм. д. № 6318/2020
г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/ два документа на л. 22 и л. 42 представляващи
справки за използваните от него отпуски в периода 1.01.2019 г. – 30.04.2020г. В
същото осз. съдът е приел и събраните по ад. № 2102/20г. писмени доказателства.
В единственото осз. по настоящото
дело , М. изразява
становище / л. 14/ за неприемане мотивите на ВАС в частта им относно
смисъла на съдържанието на израза в чл. 12, ал.1 от ЗДСл, „когато кандидатът се
назначава за първи път на държавна служба“, като счита че и „службата му“ ,
като народен представител е държавна по своя характер.
Спор по фактите няма. Не се спорят от
страните длъжностите и периодите по които М. е полагал трудови или служебни
правоотношения и които са установени от предходния съдебен състав, поради което
настоящия докладчик няма повторно да
уточнява горното.
Спорът между страните е правен и се свежда до преценката дали са налице материално правните
предпоставки на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл за прекратяване на служебното
правоотношение на жалбоподателя и конкретно в периода като народен представител
дали е бил държавен служител, установяването
от двата документа на л. 22 и л. 42, по адм. д. № 6318/2020 г.
по описа на Административен съд-София-град на използваните от М. отпуски в периода 1.01.2019 г. –
30.04.2020 г., както и съпоставимостта и сравнението на длъжността, изпълнявана
по трудов договор от 1.01.2018 г. и
длъжността в АПИ, изпълнявана от М. от 18.01.2019 г. по служебно
правоотношение, за да се прецени превратно упражняване на правомощия от органа
, както и евентуалното нарушаване
принципите на съразмерност и целесъобразност.
При така установеното от
фактическа страна, съдът излага следното
от правна страна:
Съдът счита процесната заповед за издадена от компетентен орган, в предписаната
от закона форма , при законосъобразно прилагане на метериалния закон и при
липсата на допуснати съществени процесуални нарушения.
Заповедта е подписана от Председателя
на УС на АПИ, който съгласно чл.108, ал.1 от ЗДСл и чл.11, ал.1 от Правилника
за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна
инфраструктура", назначава и
освобождава служителите на агенцията.
Заповедта е в писмена форма и съдържа
всички законово изискуеми реквизити, посочва правното основание за
прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба, като
е отразено, че същият не се запазва на основание чл.12, ал.4 от ЗДСл.
По отношение на материалната
законосъобразност на оспорения административен акт, съобразно мотивите на ВАС съдът счита за необходимо да изложи следното:
В оспорената заповед ответния орган е
посочил като правно основание чл.12,
ал.1 от ЗДСл., според който когато кандидатът се назначава за първи път на
държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност,
органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без
предизвестие.
Цитираната разпоредба въвежда
изпитателен срок, установен в полза на органа, в рамките на който да бъдат
прецени качествата на служителя, необходими да изпълнява служебните функции и
задачи, именно като служител по служебно правоотношение. Прекратяването на
правоотношението с правно основание чл.12, ал.1, изр.1 от ЗДСл е право на
органа по назначаване, упражнявайки го по целесъобразност, с оглед качествата,
показани от служителя по време на работата му, като целта и разумът на закона
са да се защити държавната служба от лошо изпълнение, като се създаде облекчен
ред за прекратяване на служебното правоотношение без предизвестие.
В цитираната хипотеза на прекратяване
на служебно правоотношение следва да са
налице две кумулативно дадени
предпоставки, а именно лицето за първи път да заема държавна служба и да не
е изтекла една година от първото му назначаване на държавна служба, и органът
по назначаването да прецени, че желае в рамките на този едногодишен срок да
прекрати служебното правоотношение с държавния служител, без да дължи отправяне
на предизвестие и излагане на мотиви за това свое решение.
В случая безспорно се установи ,
че М. за първи път е назначен за
държавен служител , като работата му
като народен представител в периода от 12,12,94г.-18,02,97г. не следва да се
приема за държавна служба по смисъла на
чл. 12 от ЗДС.
Не е държавна служба и изпълняваната дейност от М. за
периода от 01.01.2018 г. до 18,01,2019г. , когато е бил назначен да изпълнява
длъжността „главен специалист“, в
отдел "Административно обслужване и социални дейности“, в дирекция
„Административно обслужване, човешки ресурси и управление на собствеността“ при
Агенция „Пътна инфраструктура“-ЦА, за неопределен срок. Съответно със заповед
Заповед № ЧР-СП-3/11.01.2019г. М. е назначен на длъжност „главен експерт“, в отдел "Административно обслужване и
социални дейности“, в дирекция „Административно обслужване, човешки ресурси и
управление на собствеността“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ .
Няма идентичност между двете длъжности
, т.е. главен специалист и главен
експерт са различни длъжности , видно от приложените по делото на АССГ
длъжностни характеристики, като за втората е предвидено заемането й от държавен
служител.
Каза се по-горе , че приетите по делото два документа на л. 22 и л. 42 от делото на
АССГ, които представляват справки за използваните от Г. М. отпуски в периода
01.01.2019 г. - 30.04.2020 г. не са оспорени от М. и няма пречка да се кредитират, съобразно
отразеното в тях.
Съдът установи , че М. реално е ползвал всички посочени в тях отпуски
за временна неработоспособност или за периода от 30.04.2019г. до 02.03.2020г. е
използвал общо 233 работни дни/ 353 календарни дни отпуск. От тях 209 работни /300
календарни дни/ отпуск за временна неработоспособност и 53 работни / 74
календарни/ дни платен отпуск. За период от 10 работни /З1 календарни/ М. не е представил болничен лист.
Съгласно трайната съдебна практика,
едногодишният срок по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл се равнява на 365 календарни
дни, и при "удължаването" на годината с дните на законоустановен
отпуск те трябва да бъдат също календарни, респективно едногодишният срок за
изпитване на М. е започнал да тече на
18.01.2019г. се удължава със 300 календарни дни след 18.01.2020г.
Предвид горното съдът счита, че към
13.04.2020г., когато е издадена оспорената заповед, едногодишния срок на
изпитване все още не е бил изтекъл.
Съдът не установи и превратно упражняване на правомощия от страна
на органа , както и нарушаване принципите на съразмерност и целесъобразност при
издаването на процесната заповед.
По изложените съображения съдът
намира оспорената в настоящото производство заповед, за правилна и
законосъобразна, а подадената жалба
срещу нея за неоснователна.
При този изход на спора, на ответника
следва да се присъди юк. Възнаграждение в размер на 100/сто/ лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.К.М. с ЕГН **********, с адрес ***
срещу Заповед № ЧР-СП-365/13.04.2020г., издадена от председателя на
Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" .
ОСЪЖДА Г.К.М. с ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" София , бул.
Македония № 3 юк. Възнаграждение в размер на 100/сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването.
Административен
съдия: