№ 5425
гр. София, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110155262 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. Л.. В., ЕГН
**********, чрез адв. Д.Д., срещу [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] иск с правно
основание чл. 50 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 10 368,66 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в СМР, необходими за отстраняване на
вредите по сградата и сумата в размер на 5 230,58 лв. представляваща
мораторна лихва за периода от 05.10.2016 г. до 24.09.2021 г., както и сумата в
размер на 4 150,00 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, тъй
като ищецът е бил възпрепятстван да ползва процесния етаж от жилищна
сграда за периода от 05.10.2016 до 05.08.2017 г. и сумата в размер на 1 900,76
лв, представляваща мораторна лихва за периода от 05.11.2016 г. до 24.09.2021
г., както и сумата в размер на 3 770,70 лв., представляваща стойността на
увредените движими вещи, ведно със законната лихва за забава от
завеждането на исковата молба- 24.09.2021 г. до окончателното плащане. При
условията на евентуалност предявява иск по чл. 49 ЗЗД.
Ищецът основава претенциите си с твърденията, че на 06.10.2016 г. на
[АДРЕС в близост до собствения на ищеца имот с админситративен адрес
[АДРЕС], е аварирал водопровод [АДРЕС]. Излагат се доводи, че подземният
водопровод се е спукал и водата е избила над уличното платно към двора на
ищеца, като е наводнила сутерена на двуетажната му къща и с това е
1
причинила неимуществени вреди. Сочи се, че в късните часове на 05.10.2016
г. водоподаването е било спряно, но вече изтеклата вода е наводнила изцяло
сутерена на сградата. Релевират се доводи, че в резултат на това в сутерена
подовите настилки, преградните стени, касите и вратите, каменната вата,
гипсокартонът, електрическата инсталация, мебелите, черна техника, машини
и инструменти са увредени или унищожени. Твърди се, че в помещението се е
появил мухъл и неприятна миризма, които са се разпространили и по горните
етажи на къщата. Обръща се внимание, че ищецът е изпомпал водата с
машина и е включил калорифери, обезвлажнители и други електроуреди, за
да изсуши пода и стените. Аргументира се, че ответника стопанисва
водопровода, поради което той отговаря за нанесените от вещта вреди.
Претендират се и пропуснати ползи, доколкото се твърди, че ищецът не е
могъл да ползва процесния имот 10 месеца- от 05.10.2016 г. до 05.08.2017 г.
От страна на ответното дружество е постъпил писмен отговор на
исковата молба в законоустановения срок по чл. 131 ГПК. Счита се, че
предявените искове са допустими, но по същество са неоснователни. Оспорва
се произхода на вредите в процесния имот. Поддържа се, че вредите не са
били причинени от въпросната авария, тъй като те са били следствие от
наводнение продължило дълго време, а авариите от водопроводите са били
отстранявани своевременно. Излагат се съображения, че ищецът
неоснователно твърди, че не е могъл да ползва етажа от сградата за периода
от 05.10.2016 г. до 05.08.2017 г. Сочи се, че твърдяния размер на вредите по
движимите вещи на етажа е прекомерно завишен. Осперва се размера на
претендираните мораторни лихви от датата на увреждането, както и за
периода, в който ищецът не е могъл да ползва тази част от имота си.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на главния иск по чл. 50, ал.1 ЗЗД ищецът следва да
докаже следните факти: наличието на вреди, причинени на ищеца от
обективните свойства на вещ; причинна връзка между вредоносното деяние и
настъпилите вреди; вещите, причинили вредите да са в собственост или под
надзора на ответника; вредите да причинени от противоправно поведение на
ответника. За основателността на евентуалния иск по чл. 49 ЗЗД следва да се
2
докажат следните факти: вреди, причинени на ищеца; вредите да са
причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД /ответникът/ е
възложил работата; вредите да са причинени при или по повод изпълнението
на работата, възложена от ответника; вредите са причинени в резултат на
противоправно поведение на работника, респ. служителя; работникът да има
вина за причинените вреди.. За основателността на иска по чл. 86, ал.1 вр с
чл. 84, ал.3 ЗЗД ищецът следва да докаже основателността на иска по чл. 50,
ал. 1 ЗЗД или евентуално по чл. 49 ЗЗД.
В настоящото исково производство е прието ч.г.дело №43906/2020 г. по
описа на 49-ти състав на I ГО на СРС, по което са били обезпечени
веществени доказателства по реда на чл. 207 ГПК.
По делото се установи, че ищецът е собственик на УПИ IV-157 в кв. 26
по плана на [АДРЕС] с административен адрес [АДРЕС] съгласно
приложения по делото нотариален акт (л.8-9). От писмо на [ЮЛ] до Г.В. от
18.10.2016 г., както и от показанията на свидетелите А и Б, които бяха
разпитани по делото, съдът установи, че на 05.10.2016 г. е възникнала авария
с водопровод [ЮЛ], който е преминавал в близост до процесния имот, по
[АДРЕС]. В следствие на тази авария се е наводнил приземния етаж на
ищцовия имот.
Съдът установи, че процесния водопровод е бил под надзора на [ЮЛ],
като видно от решение № РД 02-14-2234/22.09.2009 г. на минситъра на
регионалното развитие и благоустройството ответното дружество е следвало
да стопанисва и експлоатира водопреносната мрежа в [АДРЕС].
По делото е приета СТЕ, която съдът намира за обективно и
компетентно изготвена. От заключението по тази експертиза се установява, че
в процесният сутерен е имало масирано наводнение, което е продължило
дълго време и то се е дължало на аварията на уличияния водопровод, който се
намира в непосредствена близост до сградата. Това е така, тъй като нивото на
[АДРЕС] е било по-високо от нивото на терена, в който е изградена
въпросната жилищна сграда. Отделно от това самата улица Нанесните вреди
са се изразявали в големи влажни ивици по долната част на всички стени на
помещенията, които са били облицовани с гипсокартон на височина до 1,50 м.
от пода. По тях е избил мухъл. Гипсокартонът е бил раздут и разкривен, като
картонът и латексът върху него са се отлепили и са висяли на парцали.
3
Подовете на двете стаи са били с деформиран и напълно компрометиран
ламинат. Подовите первази са били мухлясали и разкривени. Във вестибюла
поставения теракот е бил пропаднал, плочките са били изпочупени и
разлепени. Под плочките се е виждала компрометираната каменна вата.
Върху касите на вратите и върху самите врати също са били нанесени вреди,
тъй като са били раздути и мухлясали.
От горепосоченото заключение на вещото лице става ясно, че
стойността на видовете ремонтни работи, необходими за отстраняване на
причинените щети в процесната жилищната сграда са 8 641,00 лв. без ДДС.
Съдът намира механизма, въз основа на който вещото лице е формирало този
извод, за пазарно адекватен и пълен.
По делото е ангажирана и съдебно-оценителна експертиза.
Заключението на вещото лице по тази експертиза съдът намира за обективно
и компетентно дадено. Въз основа на него се установява, че движимите вещи,
които са се намирали на наводнения сутерен не са били годни за последваща
употреба по предназначението си. Мебелите са били изработени от ПДЧ и от
влагата са били раздути, от което следва, че не е било възможно да бъдат
възстановени. Матраците са били покрити с мухъл, поради което също не са
били годни за ползване. Електрически уреди, с които е бил обзаведен етажът
са били намокрени, като тяхната употреба дори е опасна. Методологията, въз
основа на която вещото лице е определило стойността на повредените
движими вещи, съдът намира за изчерпателна и пазарно адекватна. В тази
връзка съдът установи, че стойността на тези вещи е била 3 770,70 лв.
От назначената СТЕ е видно, че приземния етаж на сградата не е бил
годен за ползване по предназначението си в продължителност на 10 месеца,
вследствие на причинените вреди. Това е така, тъй като за да бъдат остранени
всички вреди на етажа, е било необходимо след извършване на всички
демонтажни работи в него, да бъде изчакан определен срок от време, за да
изсъхнат изцяло намокрените от наводнението повърхности и едва след това
да започне изпълнението на възстановителните видове работи. Следва да се
вземе предвид и обстоятелството, че аварията е възникнала през зимния
период от годината, което допълнително затруднява процеса по изсъхване.
Въз основа на показанията на свидетелите А и Б, които съдът кредитира
като последователни, логични, вътршно непротиворечиви и кореспондиращи
4
с останалите доказателства, съдът установи, че ищецът е положил дължимата
грижа на добрия стопанин като е потърсил съдействие от местната власт за
аварията. Наред с това е правил опити да изпомва водата. От свидетелските
показания се установява още, че подобни аварии са се случвали и преди.
От отговора на вещото лице М. по допълнителната задача на
назначената СТЕ става ясно, че средната пазарна наемна цена за процесния
период е била 415,00 лв. Съдът намира, че методологията, по която вещото
лице е формирало този извод, отговаря на пазарната обстановка през този
период. Средната пазарна наемна цена за целия период е възлизала на 4
150,00 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД съдържа по императивен начин общата
забрана да не се вреди другиму. Нарушението й поражда отговорността на
причинителя да заплати обезщетение, което на основание чл. 51,ал.1 ЗЗД
обхваща всички вреди, както претърпени загуби, така и пропуснати ползи,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По правило
деликтната отговорност е лична и се носи от този, който със своите
противоправни действия или бездействия е причинил вредите. Отклонение
от това правило са чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД. Според първата норма този, който
е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнението на тази работа, а според втората за
вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. И в двата случая
отговорността е обективна и безвиновна, като разликата е в източника на
вредите. Тази на възложителя по чл. 49 ЗЗД е за чужди противоправни
действия, докато тази на собственика, респективно на лицето упражняващо
надзор по чл. 50 ЗЗД, произтича от вещ. В съдебната практика е изяснено (
ППВС № 17/193г. и ППВС № 4/1975г.), че ако вредите са резултат от
виновното поведение на дееца и са настъпили при или по повод изпълнение
на възложена работа, отговорността пред увредения е за този, който е
възложил работата по чл. 49 ЗЗД. Ако вредите са резултат от обективните
свойства, качества или дефекти на вещта, а не на действия свързани с нейната
правилна експлоатация или управление, тогава отговорността е по чл. 50
5
ЗЗД. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани
или други общоприети правила приложение намира съставът на чл. 45,
съответно чл. 49 ЗЗД, а при липса на допуснати такива нарушения чл. 50 ЗЗД.
(Така в Решение № 94 от 21.07.2011 Г. по гр.д. № 537/2010 Г., Г. К., ІV Г. О.
на ВКС).
С оглед казаното в настоящия случай не е налице една от
предпоставките на иска по чл. 50, ал.1 ЗЗД, а именно, че вредата трябва да се
дължи да обективни свойства, качества или дефекти на вещта. По делото се
установи, че вредата е причинена от авария на спукан водопровод, както и че
подобна авария не е единичен случай за [АДРЕС] в [АДРЕС]. Обективните
вътршени свойства и качества на тази вещ не предполагат честото им
авариране. Ето защо съдът намира предявения главен иск с правно основание
чл. 50, ал.1 ЗЗД за неоснователен.
По предявения, при условията на евентуалност, иск с правно основание
чл. 49 ЗЗД съдът намира следното:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди противоправни действия. Тази
отговорност възниква когато има вреди и тези вреди са причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа, както и вредите
да са причинени при или по повод изпълнение на работата. Тоест
отговорността по чл. 49 ЗЗД е налице винаги когато вредите са резултат на
виновно поведение на лицето, на което е възложено извършването на
определена работа. (Така в Решение № 77 от 19.07.2013 г. по гр. д. №
968/2012 Г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС).
Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал.1 от Закона за водите авариралият
водопровод е публична общинска собственост. Качеството на оператор на
водоснабдителна и канализационна услуга на въззвиника е уредено в чл.1 от
Закона за регулиране наводоснабдителните и канализационни услуги. В ал.2
на чл.1 от същия закон е посочено, че [ЮЛ] услуга са и дейностите по
изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационни системи, включително на пречиствателните станции и други
съоръжения. В качеството му на дружество - [ЮЛ] оператор/ оператор на
услуга по водоснабдяване и/или канализация е с предмет на дейност
водоснабдяване, канализация и/или пречистване на води, съгласно чл. 42 от
Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
6
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, на ответното дружество е възложено оперативно управление на
водоснабдителната и канализационната система да я поддържа в съответствие
с техническите изисквания и с изискванията за опазване на околната среда, да
разработва програми и да провежда мероприятия за откриване на
течове. „[ЮЛ]” . осъществява това свое нормативно установено задължение
чрез своите работници и служители и в тази връзка е налице възлагане по
смисъла на чл. 49 ЗЗД на друго лице - негови работници и служители
на работа по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи. Противоправно поведение
на ответника в качеството му на възложител на работа се изразява в
бездействие, неизпълнение на вменените му със законови норми задължения,
а именно недостатъчна активност при изпълнение на тяхното задължение за
поддържане в изправност на водоснабдителната и канализационната система,
част от която е процесният аварирал водопровод. Отговорността на
ответника, като юридическо лице е безвиновна и произтича от вината на
лицата, натоварени със задължението за качествено поддържане на
водоснабдителната система, част от която е процесният водопровод, дори и
да не е установено кои са конкретно тези лица.
При така съобразените доказателства в тяхната съвкупност съдът намира,
че в настоящото производство са доказани елементите от фактическия състав
на непозволеното увреждане по чл. 49 ЗЗД. Ето защо съдът намира
предявения иск по чл. 49 ЗЗД за основателен.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД се определя, че обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Изразът "всички вреди" очертава обхвата на подлежащото на
компенсация. Всички имуществени вреди подлежат на обезщетяване, ако се
докаже, че са в причинна връзка с увреждането, включително и бъдещи вреди
и пропуснати ползи, но само доколкото е сигурно, че такива действително са
настъпили, или непременно ще се осъществят. Настъпването на вредите,
съответно - неизбежността от настъпването им, се доказва от увредения.
Съдът намира, че ответникът дължи на ищеца за нанесени имуществени
вреди размера на увредените СМР и мебели с включено ДДС, доколкото няма
как ищецът да закупи материалите и мебелите на цена без ДДС. Поради
изложеното съдът намира, че исковете следва да бъдат уважени в пълните
7
предявени размери, установени от СТЕ и СОЕ.
Основателността на главния иск води до основателност и на акцесорния
иск. Съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД при непозволено увреждане длъжника изпада в
забава от момента да увреждането, а именно 05.10.2016 г. Поради изложеното
искът за законна лихва за забава е основателен от 05.10.2016 г. до деня преди
депозиране на исковата молба в претендирания размер, определен от съда на
основание чл. 162 ГПК с електронен калкулатор. Поради изложеното
акцесорния иск следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По разноските:
При този изход на правния спор ищецът има право на разноски в общ
размер на 3548,43 лв., от които 30 лв. държавна такса за обезпечителното
производство; 550 лв. депозити за експеритизи в обезпечителното
производство; 400 лв. адвокатско възнаграждение за обезпечителното
производство; 1016,83 лв. държавна такса за исковото производство; 1551,60
лв. адвокатско възнаграждение за исковото производство
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Л.. В., ЕГН:**********, с постоянен адрес
в [АДРЕС] иск с правно основание чл. 50 ЗЗД срещу [ЮЛ]- СОФИЯ, с ЕИК
[НОМЕР], със седалище и адрес на управление в [АДРЕС] за осъждане на
[ЮЛ]- СОФИЯ да заплати на Г. Л.. В. сумата в размер на 10 368,66 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в СМР, необходими за отстраняване на вредите от авария на водопровод,
преминаващ под [АДРЕС], на която се намира и собствения на ищеца УПИ
IV-157 в кв. 26 по плана на [АДРЕС] с административен адрес [АДРЕС]№ 3 и
сумата в размер на 5 230,58 лв. представляваща мораторна лихва за периода
от 05.10.2016 г. до 24.09.2021 г., както и сумата в размер на 4 150,00 лв.,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода от 05.10.2016
до 05.08.2017 г. и сумата в размер на 1 900,76 лв, представляваща мораторна
лихва за периода от 05.11.2016 г. до 24.09.2021 г., както и сумата в размер на
3 770,70 лв., представляваща стойността на увредените движими вещи в
8
процесния имот, ведно със законната лихва за забава от завеждането на
исковата молба- 24.09.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА [ЮЛ]- СОФИЯ, с ЕИК [НОМЕР], със седалище и адрес на
управление в [АДРЕС] на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на Г. Л.. В. ,
ЕГН:**********, с постоянен адрес в [АДРЕС] сумата в размер на 10 368,66
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в СМР, необходими за отстраняване на вредите от авария на
водопровод, преминаващ под [АДРЕС], на която се намира и собствения на
ищеца УПИ IV-157 в кв. 26 по плана на [АДРЕС] с административен адрес
[АДРЕС]№ 3, ведно със законната лихва за забава от завеждането на исковата
молба- 24.09.2021 г. до окончателното плащане и сумата в размер на 5 230,58
лв. представляваща мораторна лихва за периода от 05.10.2016 г. до 24.09.2021
г., както и сумата в размер на 4 150,00 лв., представляваща обезщетение за
пропуснати ползи за периода от 05.10.2016 до 05.08.2017 г., ведно със
законната лихва за забава от завеждането на исковата молба- 24.09.2021 г. до
окончателното плащане и сумата в размер на 1 900,76 лв, представляваща
мораторна лихва за периода от 05.11.2016 г. до 24.09.2021 г., както и сумата в
размер на 3 770,70 лв., представляваща стойността на увредените движими
вещи в процесния имот, ведно със законната лихва за забава от завеждането
на исковата молба- 24.09.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА [ЮЛ]- СОФИЯ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати
на Г. Л.. В. сумата в размер от 3548,43 лв., представляваща разноски за
обезпечителното и исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9