Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1280 23.05.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд XXXVIII - ми граждански състав
На двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година
в открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: Марина Д.
Като разгледа гражданско дело № 5158/2018 г. по описа на Бургаския районен съд,
докладвано от съдията Ковачева,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Янд” ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя А.К.А.,
против ЗД „Бул инс” АД, ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К.. Иска се осъждане
на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 21577,85 лева, представляваща
незаплатена от застрахователя част от пълната стойност на настъпилите на
26.08.2017 г. вреди в резултат на ПТП, настъпило на 26.08.2015 г., при което е
увредено собствено на ищеца МПС – влекач Волво, рег. № ****, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 26.08.2015 г. до окончателното
плащане на главницата.
Твърди се, че на 26.08.2015 г. е настъпило ПТП при движение в гр. Д. по
околовръстен път в посока КПП Варна, при което е увредено собствено на ищеца
МПС по вина на водача на автомобил модел Рено 19 с рег. № **** С.М.П., за което
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. В ЗД
„Бул инс” АД била образувана преписка по щета ********** и **********, като на
ищеца била изплатена сума в размер на 13879,82 лева за уврежданията по влекача
и прикаченото към него полуремарке, като за влекача била заплатена сумата от
10422,15 лева. Процесуалният представител на ищеца счита, че реално
претърпените вреди са на по-висока стойност – в размер на 34897,82 лева, но
ответникът е отказал да заплати разликата над 13879,82 лева.
Моли съда да уважи исковете и
осъди ответника да му заплати направените по делото разноски.
Ответното дружество е оспорило размера на предявените искове. Посочило е,
че дружеството е изплатило изцяло определеното на ищеца обезщетение в размер на
13879,82 лева. Сочи, че размерът на претенцията е силно завишен. Моли съда да
отхвърли иска и присъди на ищеца съдебно-деловодни разноски.
В производството са привлечени като трети лица – помагачи наследниците на С.М.П.
– П.Г.П. и М.Т.Д., на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ. Приети за съвместно
разглеждане са предявени при условията на евентуалност обратни искове на ЗД
„Бул инс” АД срещу П.Г.П. и М.Т.Д. за сумата 21259,76 лева, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 26.08.2015 г. до окончателното плащане на главницата.
Процесуалният представител на ответниците е оспорил претенцията.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
С определението на съда по чл. 146 ГПК съдът е приел за безспорни и е изключил от предмета на
доказване обстоятелствата относно настъпването
на ПТП на 26.08.2015 г. в гр. Д. по околовръстен път в посока КПП Варна между
управляван от представител на ищеца Д.Я.влекач Волво, рег. № **** и прикачено
към него полуремарке Шмид СО 1, рег. № **** и МПС Рено 19 с рег. № ****,
управлявано от С.М.П., застраховано при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност”. Прието за безспорно е обстоятелството, че ответникът е заплатил
на ищеца сума в размер на 13879,82 лева като част от претендираната сума. Видно
от приложените по делото преписки от застрахователя с № ********** и
**********, касаещи съответно полуремаркето и влекача, по първата
застрахователят е платил сумата 3197,91 лева на 15.03.2018 г., а по втората – общо
10422,15 лева на 28.03.2018 г. и 12.04.2018 г.
Настъпването на
процесното ПТП се установява и от приложените по делото доказателства – констативен
протокол за ПТП от 26.08.2015 г., постановление за прекратяване на наказателно
производство от 29.05.2017 г., влязло в сила на 31.07.2017 г., поради смърт на
извършителя. Приложен е протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол, като кръвната
проба е показала 0,57 % в кръвта на П. и 0,00 % - на Я..
Приложено по делото е досъдебно производство № 786/2015 г. по описа на
Първо РУ на МВР - Д.. В тройната автотехническа експертиза са посочени повреди на
седловия влекач - деформирана и повредена кабина, счупена рамка пред радиатора,
стъпенка лява, стъпенка дясна, челен панел с декоративна решетка, фар ляв, фар десен,
панел декоративен долен десен, предна броня к-т, преден ляв ъглов панел, панел
под лява врата, калник преден ляв, преден десен ъглов панел, сполер горен на
тавана на кабината, спойлер ляв вертикален страничен, габарит страничен ляв,
резервоар за гориво, акумулаторна батерия, кутия за акумулаторна батерия,
калник заден ляв, радиатор воден, дифузор и вентилатор, съд за вода за
чистачките, картер на двигателя. Деформирани са джанти предна лява и задна лява
външна, разкъсана задна гума лява външна. Деформирана е рамата на влекача, при
което е нарушена геометрията на окачването на предния мост, задния мост и
седлото за прикаченото полуремарке. В автотехническата експертиза има
заключение, че възстановяването на седловия влекач и бъдещата му експлоатация
по предназначение е невъзможно.
Приета по
делото е съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е описало
подробно механизма на произшествието. Посочило е, че е налице
причинно-следствена връзка между сблъскване на двата автомобила и описаните щети.
Вещото лице е съобразило конкретния механизъм на ПТП и авточастите, които са
влезли в ударно съприкосновение, и е посочил по пера и стойност унищожените и
увредени авточасти на влекач Волво и
прикаченото към него полуремарке, като е взел данни за увредените части от
описите на застрахователя, без да е направил оглед на автомобила. Определил е, че общата
стойност за възстановяване на техническата изправност на автомобила чрез
използване на алтернативни части (неоригинални) е в размер на 19502,60 лева. В
допълнителна експертиза е определил стойността на увредените части по влекача,
като е преценил фактура на официалния представител на марката
автомобили Волво, съставена от Volvo Truck Center гр. Бургас, и предоставена му от сервиза
информация за стойността на оригинални части, и е посочил, че разходите за
възстановяване на процесния автомобил възлизат на сумата 67900,48 лева и
надвишават 70 на сто от действителната му стойност от 32000 лева.
Възстановяването на автомобила е икономически необосновано и технически
нецелесъобразно, тъй като увреждането му е тотална щета. Разликата в извода на
вещото лице в първата и втората ескепртиза относно наличието на тотална щета и
невъзможността шасито да бъде възстановено се дължи на обстоятелството, че
първата експертиза е изготвена на база само на представения по делото опис на
застрахователя. В допълнителната експертиза вещото лице е взело предвид не само
документите, съставени от застрахователя, но и документи от преписката по
досъдебното производство – протокол за оглед на местопроизшествие от 26.08.2015
г., автотехническа експертиза от 02.10.2015 г., комплексна експертиза от
01.12.2015 г., тройна автотехническа експертиза от 13.11.2016 г.
На ищцовото
дружество е указано задължението да представи снимков материал на увредения
влекач, изготвен по преписката в застрахователното дружество, с оглед преценка
на вещото лице дали шасито подлежи на възстановяване, но това не е сторено,
въпреки неколкократно дадената възможност. Поради това съдът намира, че следва
да кредитира допълнителното заключение на вещото лице Т., в което е отразено,
че шасито не подлежи на възстановяване, тъй като дружеството, непредставяйки
снимковия материал, находящ се в преписките, е създал пречки за събиране на
относими доказателства и следва да бъдат приложени последиците, посочени в чл.
161 ГПК.
Събрани са
гласни доказателства. Свидетелят К. е посочил, че през 2015 г. управителят на
ищцовото дружество е купил камион „Волво”, модел FH 13, цвят светлозелен.
Още на първия курс се случил инцидента с този камион. Камионът бил задържан в
гр. Д. за нуждите на разследването. Когато го освободили от полицията през 2017
г., свидетелят и Я. ходили заедно да го приберат. Не можел да се движи на собствен ход и наели пътна
помощ. Оставили камиона в базата на с. С.. Автомобилът бил доста деформиран от
катастрофата, стоял на една страна и застрахователите казали, че ще дойдат на
втори оглед, за да снимат и шасито отвътре, тъй като трябвало да се махне
кабината, за да се види шасито. Свидетелят помогнал при втория оглед да се
свалят броните на товарния автомобил, двата радиатора, кабината също, за да
може да се види шасито, и тогава видели, че предната част на шасито е влязла
вътре в самия двигател. Човекът от застрахователя, който правел огледите, казал,
че шасито не подлежи на възстановяване и самият автомобил също.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а предявеният обратен иск е с квалификация
чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 227, ал. 1 КЗ (отм.).
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 226, ал. 1 КЗ,
е необходимо да са налице няколко предпоставки: договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпило
застрахователно събитие, причинени от застрахования на трето лице вреди,
причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и вредите.
Съдът приема за доказано наличието на валидно
застрахователно правоотношение към момента на увреждането между ответника ЗД „Бул инс” АД и собственика
на автомобила, управляван от причинителя на вредите С. П.. От направената в eisoukr.guaranteefund.org служебна справка се установи, че към 26.08.2015
г. за автомобил с рег. № **** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 226 КЗ, трябва да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за носене на
деликтна отговорност от застрахованото лице, което е причинило вредите. В
процесния случай е прието за
безспорно, а се установява и от събраните доказателства
(констативен протокол за ПТП, който има задължителна доказателствена сила за
съда относно пряко възприетите от длъжностното лице факти; съдебна автотехническа експертизи), че на 26.08.2015 г. е настъпило застрахователно събитие – ПТП, от което е увреден автомобил, собственост на ищеца (видно от
представените писмени доказателства) – седлови влекач Волво, рег. № ****. Произшествието е причинено от П., която като водач на лек автомобил по непредпазливост е нарушил установени в ЗДвП правила за
движение. Противоправността
в поведението на водача са установени с констативния протокол за ПТП, който съставлява официален документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК –
издаден е от длъжностно лице в кръга на службата му, при установените в НПК
форма и ред и съставлява доказателство за удостоверените в него обстоятелства, от
документите по преписката от ДП № 786/2015 г. по описа на Първо РУП - Д.. Останалите елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане се установяват по безспорен начин от събраните по делото доказателства
– вредата за ищеца по делото, изразяваща се в щети по собствения му автомобил, и причинната им
връзка с виновното и противоправно деяние на виновния за настъпване на ПТП
водач на лек автомобил. Констатациите
в протокола за оглед и изготвената въз основа на него експертиза съдържат данни
и технически изводи относно механизма на автопроизшествието. Не се оспорва от
ответната страна, че от инцидента е
увреден именно седлови влекач Волво и прикаченото към него полуремарке. Причинно-следствената връзка между деликта и
претърпените вреди се установява и от приетата в настоящото
производство съдебно-автотехническата експертиза, в която е посочено, че
механизмът на ПТП отговаря на описаното в протокола за ПТП. Тези обстоятелства
са признати от ответното дружество посредством заплащането на застрахователно обезщетение
на ищеца от процесното ПТП в размер на 13879,82 лева.
Спорен по делото е въпросът относно
размера на щетите по влекача на ищеца, както и обстоятелството дали шасито на
автомобила е възстановимо. Съдът намира за установено от събрания
доказателствен материал – протокол за оглед и фотоалбум към него, въз основа на
които са изготвени и авто-техническа експертиза и допълнителна комплексна
експертиза в досъдебното производство, че възстановяването на седловия влекач и
бъдещата му експлоатация по предназначение е невъзможно. Деформирана е рамата ма
влекача и е нарушена геометрията на окачването, което означава огъване и
осукване на шасито, правещи го технически негодно. Констатациите
в протокола за оглед и изготвената въз основа на него експертиза следва да бъдат кредитирани в настоящото производство
съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана напр. в Решение № 18 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 434/2011 г., III г.
о., ГК. Вещото лице Т., изследвайки
материалите по досъдебното производство, също е дало отговор, че в случая е
налице тотална щета на влекача. Дължимото от ответника застрахователното
обезщетение следва да е равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.). Ответникът
е длъжен да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане, т. е. следва да е налице пълно репариране на преките
вреди. Размерът на застрахователното обезщетение се определя съобразно
доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда и не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено
по пазарната му стойност. Според заключението по приетата автотехническа
експертиза общата пазарна стойност на средствата, необходими за
възстановяването на увредения влекач, е в размер на 67900,48 лева. Пазарната му
стойност е 32000 лева. От тази сума следва да се приспадне сумата от 10422,15
лева, представляваща получено от застрахователя обезщетение. Предвид тези
изчисления претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 21577,85 лева се
явява основателна и доказана в пълен размер. Съгласно практиката на ВКС в случая е меродавна не
възстановителната, а действителната стойност на вещта. При нейното пълно унищожаване тази
действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото
качество и вид може да бъде купено (в
този смисъл напр. Решение № 37/23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г., I т. отд., ВКС)
Предявеният в условията на кумулативност иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ЗД
„Бул инс” АД за заплащане на мораторната лихва за
забавено изпълнение на претендираните имуществени вреди, начислена за периода от 26.08.2015 г. до
окончателното плащане на главницата, следва да бъде уважен. Отговорността на застрахователя за
заплащане обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор,
а не от непозволено увреждане. Доколкото обаче отговорността му е обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, то
застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите
условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това законната
лихва върху обезщетението с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД
следва да бъде начислена именно от датата на увреждането, а не от поканата за
плащане на застрахователно обезщетение (в този смисъл напр. Решение №
45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г., II т. о. ВКС).
Предвид уважаването на главните
искове, съдът присъпи към разглеждане на предявения в условията на евентуалност
обратен иск срещу наследниците на виновното за ПТП лице.
С разпореждане от 19.10.2018 г. съдът
е указал на ищеца по обратния иск да отстрани нередовности на същия, свързани с
отговорността на наследниците – дали отговарят разделно или солидарно и в каква
част. Съобщението за това е връчено на процесуалния представител на ЗД „Бул
инс” АД на 09.11.2018 г. Срокът за отстраняване на нередовности е изтекъл на 16.11.2018
г., но ищецът не е уточнил иска си, което прави невъзможно разглеждането му по
същество. Изрично указано на страната е, че при неизпълнение на указанията в
срок следва връщане на иск. Обратният иск следва да бъде върнат на основание
чл. 129, ал. 3 ГПК, а производството по делото в тази му част – прекратено.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
присъдени направените от ищеца съдебно-деловодни
разноски в размер на общо 2900,39 лева.
Водим от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.) ЗД „Бул инс” АД, ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., да заплати на „Янд” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от управителя А.К.А., сумата от 21577,85 лева (двадесет и една хиляди петстотин
седемдесет и седем лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща незаплатена
от застрахователя част от пълната стойност на настъпилите на 26.08.2017 г.
вреди в резултат на ПТП, настъпило на 26.08.2015 г., при което е увредено
собствено на ищеца МПС – влекач Волво, рег. № ****, ведно със законната лихва
от датата на увреждането – 26.08.2015 г. до окончателното плащане на
главницата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД „Бул инс” АД, ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Джеймс Баучер” № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., да
заплати на „Янд” ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя А.К.А., сумата от 2900,39 лева
(две хиляди и деветстотин лева и тридесет и девет стотинки), представляваща съдебно-деловодни
разноски.
ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 ГПК предявеният в условията на евентуалност
обратен иск от ЗД „Бул инс” АД, **** срещу М.Т.Д., ЕГН ********** и П.Г.П., ЕГН
********** и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част.
Решението е поставено при участието на трети лица – помагачи на страната на ответника ЗД „Бул инс” АД, **** – М.Т.Д., ЕГН ********** и П.Г.П., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта, с която се връща обратния иск – в частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред БОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п. / не се чете/
Вярно с оригинала! МД