РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 25.08.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на трети август през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5534 по описа за 2017 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) от Н.П.П. срещу „З.К.Л.И.” АД, за сумата от 150 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди – болки
и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП, реализирано
на 08.11.2015 г., около 08:00 ч. на главен път I-6 на км. 142-ри+365, в
землището на гр. Елин Пелин, обл. Софийска, по вина на И.Т.В., управлявал лек автомобил
„Мерцедес С 220“, с рег. № ********, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество, ведно
със законната лихва от датата на деликта – 08.11.2015 г., както и сумата от
13 976,12 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от
ищцата имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на получените от
процесното ПТП травматични увреждания.
В исковата молба са изложени твърдения, че на горепосочените дата и място
е настъпило ПТП между лек автомобил „Мерцедес С220“, с рег. № ********,
управляван от И.Т.В. и лек автомобил „БМВ 330 ХД“, с рег. № ********,
управляван от Л.П.В., в който е пътувала ищцата. В резултат на инцидента е Н.П.
е получила телесни увреждания, изразяващи се в счупване на тялото (диафиза) на тибията, закрито вляво и счупване на талуса, закрито вляво.
Сочи, че по повод на травматичните увреждания се е подложила на оперативни
интервенции, като от процесното ПТП търпи неимуществени вреди – болки и
страдания. Излага, че е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи в разходи за
лечението ѝ за сумата от общо 13 976,12 лв.
Поддържа, че вината на водача на л.а. „Мерцедес С220“ е установена от
наказателния съд, като към датата на ПТП гражданската отговорност на сочения
делинквент е била застрахована при ответното дружество.
Ответникът „З.К.Л.И.” АД оспорва исковете за имуществени и неимуществени
вреди по основание и размер. Счита, че процесното ПТП не е настъпило
изключително от поведението на водача на лек автомобил „Мерцедес С 220“, като
причината за ПТП е в действията на другия участник в произшествието - водачът
на лек автомобил „БМВ 330 ХД“ с рег. № *******. Оспорва да е налице валидна
застраховка Гражданска отговорност на лек автомобил „Мерцедес С 220“ при
ответника, като в хода на производството променя становището си и признава съществуването
на застрахователно правоотношение. Релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна ищцата, която не е била с поставен
обезопасителен колан. Оспорва претенцията за лихва с твърдения, че не му е била
представена банкова сметка ***. 380 КЗ.
Третото лице помагач на страната на ответника - И.Т.В. не е подал писмен
отговор, а в открито съдебно заседание оспорва ищцовите претенции като
неоснователни, евентуално като завишени по размер.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното:
Фактическият състав на отговорността по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)
произтича от следните обстоятелства: в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, на ищцата са причинени травматични увреждания, от
които е претърпяла неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, както
и имуществени вреди под формата на извършени разходи за лечение.
С доклада по делото е отделено за безспорно обстоятелството, че предвид
задължителната сила на одобреното от наказателния съд споразумение по чл. 381 НПК от 01.07.2016 г., по НОХД №231/2016 г., по описа на РС-Елин Пелин, сключено
между Прокуратурата и водача на л.а. „Мерцедес С 220“, с рег. № *******И.Т.В.,
последният е признат за виновен, затова, че на 08.11.2015 г. около 08:00 ч., на
кръстовище, образувано между първокласен път № 6 от републиканската пътна
мрежа, в зоната на километър 142+356 метра, землището на гр. Елин Пелин, обл.
Софийска и път № III - 105 от републиканската пътна мрежа, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес”, модел “Ц 220 ЦДИ”,
с peг. № *******, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.
5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 47, чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и чл. 46, ал. 2 от
ППЗДвП и по непредпазливост е причинил телесни повреди на Н.П.П., изразяващи се
в счупване на лявата голямопищялна кост и счупване на лявата скочна (талус) кост, която
участва в изграждането на глезената става, което деяние представлява
престъпление.
За установяване претърпените от ищцата травматични увреждания от
процесния инцидент по делото е приети съдебномедицинска експертиза, неоспорена
от страните, според която в причинна връзка с ПТП Н.П. е получила: 1/ счупване
на тялото на голямопищялната кост лява подбедрица-закрито, причинило трайно
затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок между 8 и 12 месеца; 2/
счупване на скочната кост и кубоидната кост - ляво ходило - закрито, причинило
трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от около
3 - 4 месеца.
На ищцата е проведено комплексно лечение в болнични и домашно-амбулаторни
условия. След инцидента е била хоспитализирана в УМБАЛСМ „Пирогов“ и е
оперирана по спешност по повод счупване на тялото на лявата голямопищялна кост
чрез кръвно наместване и метална фиксация с интрамедуларен пирон и
застопоряващи винтове. С
отложена спешност е оперирана и по повод на счупванията на скочна кост и
кубоидна кост-ляво стъпало. След два месеца е оперативно отстранен фиксационния
метал (киршнерови
игли) от ходилото.
Проведено е физиолечение, балнеолечение, рехабилитация, като пострадалата е
ползвала помощни средства – проходилка и патерици.
На 12.04.2017 г. ищцата е претърпяла нова оперативна интервенция по
отстраняване на остеосинтезните средства от ляво ходило, а на 03.08.2017 г. е
оперирана отново по повод инфекция и възпалителна реакция, дължаща се на
вътрешно фиксиращо устройство вляво, отстранен е интрамедуларен пирон и
инфектиран хематом.
Лечебният и възстановителен период е около една година, като има етапен
характер. Болките и страданията на ищцата са били най-интензивни непосредствено
след травмата, след оперативните интервенции по кръвно наместване на
счупванията, изваждане на фиксационния метал, отстраняване на инфектирания
хематом, при продължителната физиотерапия и рехабилитация. Освен възпалителното
усложнение няма медицински данни за остатъчни явления при лечението на
уврежданията на ищцата, получени вследствие на процесното ПТП. С оглед
възрастта и съвременното лечение на подобен вид счупвания, се очаква добро
функционално възстановяване, като за в бъдеще при натоварване и промени във
времето е възможна появата на болка и дискомфорт в местата на увредите.
По делото е приета, без възражения от страните, и допълнителна
съдебномедицинска експертиза от 09.03.2020 г., според която с оглед
продължителния възстановителен период на Н.П. от около една година, свързан с
етапни оперативни интервенции - кръвно наместване на фрактури с метална
фиксация, отстраняване на остеосинтезния материал, възникнало усложнение
(възпалителен процес), които травматичните увреждания, изискват продължително
обездвижване, е възможно да възникне посттравматична остеопороза в начален
стадий в местата на счупванията, каквато се наблюдава при ищцата. Началният му
стадий обаче прави заболяването преодолимо с продължителна рехабилитация,
физиолечение, балнеолечение и медикаментозна терапия - калциеви препарати.
Свидетелката Р.А., пътувала на предна дясна седалка в лeкия автомобил.
„БМВ“, сочи, че ищцата се е намирала в същия автомобил на задната лява седалка
с поставен обезопасителен колан. След инцидента Н.П. е хоспитализирана, като е
извършена операция, а възстановителния период е бил дълъг. Общо около шест
месеца се е придвижвала с помощта на инвалидна количка и патерици, като не е
могла да полага грижи за шестмесечното си дете. Към момента се придвижва
самостоятелно, но понякога се оплаква от болки в крака.
По аргумент от чл. 300 ГПК, горепосоченото определение на наказателния
съд, с което е одобрено споразумение по чл. 381 НПК, задължава гражданския съд
да приеме за установено в настоящото производство, че процесното ПТП е
причинено виновно от посочения в исковата молба делинквент, в резултат на което
на ищцата е получила описаните в определението телесни увреждания, изразяващи
се в счупване на тялото на голямопищялната кост лява подбедрица-закрито и
счупване на скочната кост и кубоидната кост - ляво ходило, което се потвърждава
и от приетата по делото СМЕ. Видно от приложената по делото Застрахователна
полица № 22114002757336 от 10.11.2014 г., със срок на действие една година от
датата на издаване, т.е. до 10.11.2015 г. (л. 143), към дата на ПТП за
процесния лек автомобил е била налице валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ със ответното застрахователно
дружество, поради което и последното дължи заплащането на застрахователно
обезщетение на ищцата.
Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът
приема следното:
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 226, ал.1 от КЗ
във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл.
52 от ЗЗД принцип за справедливост (ППВС № 4/68 г.). Критериите за определяне
на този размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди от травматични
увреждания, установени в медицинската експертиза и одобреното от наказателния
съд споразумение; периодът на възстановяване – около една година, общо петте
хирургически интервенции в областта на лявото стъпало и голямопищялна кост,
през които периоди на ищцата се е налагало да се придвижва с помощни средства и
да провежда рехабилитационни процедури; обстоятелството, че пострадалата и към
момента продължава да изпитва дискомфорт в увредената област предвид наличието
на начален стадий на посттравматична остеопороза. Последната обаче е лечима и
извън нея, следва да се отчита, че общото здравословно състояние на
пострадалата е подобрено с прогноза за добро функционално възстановяване.
Съобразявайки тези обстоятелства, възрастта на ищцата (24 г.), както и
икономическата обстановка в страната, съдът намира, че сумата от 70 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране
на вредите от ПТП. Обезщетението в този размер съответства, както на
установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и възмездява
неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното
увреждане.
В настоящото производство ищцата претендира присъждането и на обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на травматичните
увреждания в общ размер на 13 976,12 лв. Като доказателства за сторените
от нея разходи са представени: Фактура № ********** за сума от 450,00 лв.; Фактура
№ ********** за сума от 3 714,00 лв.; Фактура № ********** за сума от 802,00
лв.; Фактура № ********** за сума от 2 922,00 лв.; Фактура № ********** за сума
от 802,00 лв.; Фактура № ********** за сума от 316,00 лв.;Фактура № **********
за сума от 32,00 лв.; Фактура № ********** за сума от 56,00 лв.; Фактура №
********** за сума от 15,30 лв.; Фактура № ********** за сума от 40,60 лв.;
Фактура № ********** за сума от 73,00 лв.; Фактура № ********** за сума от
28,07 лв.; Фактура № ********** за сума от 23,70 лв.; Фактура № ********** за
сума от 26,80 лв.; Фактура № ********** за сума от 14,40 лв.; Фактура №
********** за сума от 69,25 лв.; Фактура № ********** за сума от 40,00 лв.;
Фактура № ********** за сума от 75,00 лв.; Фактура № ********** за сума от
35,52 лв.; Фактура № ********** за сума от 32,57 лв.; Фактура № ********** за
сума от 38,00 лв.; Фактура № ********** за сума от 13,00 лв.; Фактура № **********
за сума от 55,90 лв.; Фактура № ********** за сума от 10,80 лв.; Фактура №
********** за сума от 80,90 лв.; Фактура № ********** за сума от 40,85 лв.;
Фактура № ********** за сума от 27,03 лв.; Фактура № ********** за сума от
10,96 лв.; Фактура № ********** за сума от 9,30 лв.; Фактура № ********** за
сума от 15,00 лв.; Фактура № ********** за сума от 637,00 лв.; Фактура №
********** за сума от 11,00 лв.; Фактура № ********** за сума от 19,90 лв.;
Фактура № ********** за сума от 43,20 лв.; фактура № ********** за сумата от
270 лв.; фактура №********** за
сумата от 728.00 лв.; фактура
№********** за сумата от 7,26 лв.; фактура №********** за сумата от 990 лв.; фактура
№ ********** за сумата от 25 лв.; фактура
№********** за сумата от 5 лв.; фактура
№********** за сумата от 10 лв.; фактура №********** за сумата от 5,00 лв.; фактура
№********** за сумата от 5,00 лв.; фактура № ********** за сумата от 5,00 лв.; фактура
№ ********** за сумата от 262,00 лв.; фактура № ********** за сумата от 35,00
лв.; фактура № ********** за
сумата от 10,00 лв.; фактура №********** за сумата от 22.00 лв.; фактура N2
********** за сумата от 22.00 лв.; фактура №********** за сумата от 19,60 лв.; фактура №********** за сумата от 26,50
лв.; фактура № ********** за сумата от 30,32 лв.; фактура №********** за сумата
от 20,00 лв.;фактура №********** за сумата от 70,80 лв.; фактура № **********
за сумата от 27,20 лв.; фактура №********** за сумата от 40,00 лв.; фактура
№********** за сумата от 26,11 лв.; фактура №********** за сумата от 19.60
лв.;фактура №********** за сумата от 176,40 лв.; фактура №********** за сумата
от 450,00 лв.; фактура №0300407272за сумата от 12,00 лв.
Общият сбор на сумите по така представените фактури съдът изчисли, че се
равнява на 13 900,84 лв.
Според приетата по делото СМЕ извършените разходи са в причинна връзка с
лечението на получените от ищцата травматичните увреждания, поради което
претенцията следва да бъде уважена до доказания размер на реално извършените
разходи от 13 900,84 лв., а над тази сума до претендираните 13 976,12 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът е релевирал възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна ищцата, която не е била с поставен обезопасителен колан. От
ангажираните по делото доказателства, включително съдебномедицинските и
автотехническата експертизи, не се установява подобно противоправно поведение
от страна ищцата. В противовес с твърденията на ответника са показанията на
свидетеля Р.А., пътувала в лекия автомобил „БМВ, която сочи, че Н.П. е била с
поставен обезопасителен колан. Следва да се отбележи, че приетата по делото
САТЕ не съдържа отговор, релевантен към направеното от застрахователя
възражение, а въпросът дали поведението на водача на л.а. „БМВ“ Л.В.е
противоправно се явява ирелевантен за настоящия спор. Последният дори да
нарушил правилата за движение по пътищата и да е допринесъл за настъпването на
ПТП, действията му нямат отношение към обема на отговорността на водача на л.а.
„Мерцедес“, респективно на застрахователя ответник, спрямо ищцата, тъй като на
основание чл. 53 ЗЗД И.В. отговаря, макар и солидарно, в пълен размер за
причинените ѝ вреди от процесното
ПТП. Показанията на свидетеля Ж.Х., пътувала в автомобила на делинквента, също
не съдържа информация, относима към възражението за съпричиняване, поради което
не следва да бъдат обсъждани по същество.
По отношение на акцесорната претенция за лихви за забава върху обезщетението
за неимуществени вреди, по аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД, същата се дължи от
момента на увреждането, т.е. от дата на ПТП - 08.11.2015 г. Възражението на
ответника, че не му е представена банкова сметка ***. 380 КЗ е неоснователно.
Визираната норма е предвидена в Кодекса за застраховане, в сила от 01.01.2016
г., приложим към застрахователни договори, сключен по време на неговото
действие, а възникналите от процесното ПТП правоотношения със застрахователя се
уреждат според отменения Кодекс на застраховането, в който предоставяне на
банкова сметка ***ото лице, претендиращо застрахователно обезщетение.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на адв. К.Д.възнаграждение
по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., в размер на 2460,86 лв. за оказана безплатна
правна помощ на ищцата.
На ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъдат
присъдени направените деловодни разноски, в общ размер на 344,17 лв., от които
97,67 лв. за СМЕ, 122,08 лв. за САТЕ и 24,42 лв. – депозит за свидетел.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
сумата от общо 3458,37 лв., от които 102,34 лв. за СМЕ и 3356,03 лв. - държавна
такса.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Студентски“, бул. „*******, да заплати на Н.П.П. с ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, чрез адв. К.Д.сумата от 70 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени
вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на
ПТП, реализирано на 08.11.2015 г., около 08:00 ч. на главен път I-6, на км.
142-ри+365, в землището на гр. Елин Пелин, обл. Софийска, по вина на И.Т.В.,
управлявал лек автомобил „Мерцедес С 220“, с рег. № ********, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
застрахователно дружество, ведно със законната лихва от датата
на деликта – 08.11.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над
присъдената сума до претендираните 150 000 лв. като неоснователна, както и ОСЪЖДА застрахователното дружество да заплати на ищцата сумата от 13 900,84 лв., представляващи застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за лечение на получените от процесното ПТП травматични увреждания,
като отхвърля иска за разликата над присъдената сума до претендираните 13 976,12 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК *******да заплати на адв. К.А.Д.с адрес
на кантората
гр. София, ул. „********,
на основание чл. 38 от ЗАдв., сумата от 2460,86
лв., представляваща застрахователно обезщетение за оказана безплатна правна
помощ на ищцата.
ОСЪЖДА Н.П.П. с ЕГН **********, да заплати на „З.К.Л.И.” АД, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдебни разноски в общ размер на 344,17 лв.
.ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част от исковете по
банкова сметка ***,37 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ответника - И.Т.В., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
.
СЪДИЯ: