№ 365 / 5.6.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
Град Монтана
05.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ състав в публичното заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. МИХАЙЛОВА
При секретаря Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. № 432 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.49, ал.1 от СК. В открито съдебно заседание страните представят писмено споразумение, поради което производството по делото преминава към развод по взаимно съгласие по реда на чл.330 от ГПК и с правно основание чл.49, ал.4 от СК, за допускане на развод по взаимно съгласие.
Молителите Р.Ц.Т. и И.М.Т. xxx молят съдът да постанови решение, с което да прекрати брака им по взаимно съгласие, като утвърди постигнатото между тях споразумение по въпросите, визирани в чл. 51, ал.1 от СК, касаещо последиците от прекратяването на брака. Представят писмени доказателства в подкрепа на искането си. В съдебно заседание, молителите се явяват лично и заявяват, че поддържат молбата си за допускане на развод по взаимно съгласие и прекратяване на брака, поддържат постигнатото между тях споразумение по чл.51, ал.1 от СК, както и че съгласието им да се разведат е сериозно и непоколебимо.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните и постигнатото споразумение между тях, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На 13.12.1987г. в гр.Берковица страните са сключили граждански брак, видно от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт № 139/13.12.1987г., издаден от Община Берковица. От брака си страните имат родени две деца, навършили пълнолетие.
Съпрузите са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака си, чрез развод. Молителите са постигнали и споразумение по всички въпроси, визирани в чл.51 от СК. Съгласно окончателния текст на това споразумение, към момента на прекратяване на брака нямат непълнолетни деца, поради което не се обсъждат въпросите за местоживеенето на децата, упражняването на родителските права и личните отношения с тях, както и издръжката им, съпрузите нямат претенции за издръжка помежду си, относно имуществените отношения – по време на брака не са придобивали, освен семейното жилище, други недвижими имоти и движими вещи, в режим на СИО и нямат взаимни претенции, семейното жилище остава за ползване от молителя И.М.Т., след развода съпругата ще продължи да носи брачното си фамилно име Т..
От извършената служебна проверка на постигнатото споразумение съдът констатира,че то е изчерпателно и законосъобразно, отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, добре са защитени интересите на страните, с него се уреждат всички въпроси, свързани с прекратяването на брака между страните по делото, то не противоречи на морала и нормите на СК, поради което това споразумение следва да бъде утвърдено, като същото придобие изпълнителна сила.
На основание чл.330,ал.3 от ГПК и след като съдът се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо и намери, че постигнатото споразумение по чл. 51 от Семейния кодекс не противоречи на закона, съдът следва с решението си да допусне развода им и да утвърди тяхното споразумение за последиците от него, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.
Молителите следва да внесат по сметка на РС Монтана ДТ по допускане на развода в размер на 20.00 лева всеки един от тях.
На основание чл.330, ал.5 от ГПК, решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения граждански брак на 13.12.1987г. в гр.Берковица, с акт № 139/13.12.1987г., издаден от Община Берковица между Р.Ц.Т. xxx и И.М.Т. ЕГН xxxxxxxxxx xxx, поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие между съпрузите.
Утвърждава постигнатото между Р.Ц.Т. и И.М.Т. споразумение относно последиците от развода, съгласно което:
1.От брака си нямат непълнолетни деца, поради което споразумението не обхваща въпроси относно упражняването на родителските права, личните отношения, местоживеенето и издръжката.
2.Страните заявяват, че нямат претенции един към друг за издръжка.
3. Семейното жилище, находящо се в гр.Монтана, ж.к. Младост бл.6 вх.Г ет.4 ап.12, след прекратяване на брака остава за ползване от съпруга И.М.Т., а собствеността ще бъде уредена по друг начин.
4. Относно имуществените отношения:
По време на брака не са придобивали недвижими имоти и движими вещи, съпружеска имуществена общност и нямат никакви взаимни претенции.
5.След прекратяването на брака съпругата Р.Ц.Т. ще продължи да носи брачното си фамилно име Т..
ОСЪЖДА Р.Ц.Т. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Монтана сумата от 20.00 лева ДТ по допускане на развода, както и 5.00 лева ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА И.М.Т. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Монтана сумата от 20.00 лева ДТ по допускане на развода, както и 5.00 лева ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: