№ 487
гр. Враца, 01.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на първи декември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгени Божидаров Ангелов
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
в присъствието на прокурора Т. В. Н.
като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Частно
наказателно дело № 20251400200678 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437 ал.2 и сл. НПК.
Образувано е по молба на лишения от свобода Н. М. М.
изтърпяващ присъда с наказание "Лишаване от свобода" в Затвора-Враца, с
искане за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието. В молбата се твърди, че осъденият е изтърпял фактически повече
от половината от наложеното му наказание и с цялостното си поведение в
затвора е дал доказателства за своето поправяне. Към сезиращата молба са
приложени писмени доказателства, предписани от разпоредбите на чл.439а
НПК, чл.155 и чл.156 ЗИНЗС, актуална справка за изтърпяната част от
наказанието, личното затворническо досие на осъдения и становище на
Началника на Затвора-Враца.
Представителят на Затвора-Враца, надлежно управомощен по
чл.15, ал.2 ЗИНЗС, изразява становище за неоснователност на молбата по
съображения, че осъденият е изтърпял съответната законно определена част
от наложеното му наказание, но процесът по поправяне не е приключил като
планът на присъдата не е изпълнен. Представя актуална справка за
изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода и размера на
неизтърпяната част, както и заповед № Л-3738/24.11.2025 г. за наложено
дисциплинарно наказание на осъденото лице.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП-Враца
заявява, че не са изпълнени изискванията на закона за УПО.
В с.з защитника адв. А. М. от АК-Враца поддържа молбата. Намира,
че предпоставките за УПО са налице. Пледира за противоречия в доклада по
фактите, както и че представената заповед за дисциплинарно наказание не е
влязла в сила. Сочи невъзможност в срока на остатъка от наказанието да се
приложи прогресивната система, поради което е несъстоятелно да се твърди ,
1
че практически към момента тя не е приложена. Акцентира върху добро
поведение на осъденото лице и изразява противоречие към доклада в тази
насока. Посочва наличие на удостоверение за завършена корекционна
програма, което противоречи в данните от доклада, че не е завършена.
Изразява несъгласие с липса на последваща оценка на риска на лишеният от
свобода.
Осъденото лице споделя заявеното от защитника.
Врачански окръжен съд, след като се запозна с молбата на осъдения,
приложените към нея писмени доказателства и като съобрази становищата на
страните, намира следното:
Молбата е неоснователна.
Съгласно чл.70 ал.1 т.1 и т.2 НК съдът може да постанови условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието
лишаване от свобода по отношение на осъден , който е дал доказателства за
своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от една втора от
наложеното наказание, а в случаите на опасен рецидив не по-малко от две
трети . Съгласно т.3 б"б" от Постановление №7/75 г.,Пленум на ВС, изм. и доп.
с Постановление №7/87 г., Пленум на ВС, за "фактически" изтърпяно
наказание се счита срокът на пребиваване на осъденият в местата за лишаване
от свобода, признатото предварително задържане и времето прекарано в
домашен отпуск.
Лишеният от свобода Н. М. М. , ЕГН:**********, търпи наказание
от една година лишаване от свобода по НОХД №15001/25 г. на РС-София , в
условията на „ строг режим“, за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2
НК, с начало на наказанието 05.03.2025 г.
Към датата на днешното съдебно заседание е изтърпял ефективно 8
месеца и 26 дни , от предварителен арест 2 дни и от работа 18 дни, или общо 9
месеца и 16 дни. Остатъка от наказанието е 2 месеца и 14 дни.
При тези данни е видно, че лишеният от свобода фактически е
изтърпял повече от 2/3 от определеното му наказание, каквото е изискването
на разпоредбата на чл.70 ал.1 т.2 НК, тъй като осъждането му е за
престъпление в условията на опасен рецидив. Следователно, налице е първата
материално-правна предпоставка за приложение института на условното
предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК.
На второ място съдът трябва да прецени дали осъденият е дал
доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.439а НПК и чл.70 ал.1
НК.
Приложените към делото доклад по чл.155 от ЗИНЗС за оценка на
риска от рецидив и вреди и индивидуален план за изпълнение на присъдата
безспорно сочат, че лишеният от свобода Н. М. М. се поправя и превъзпитава,
но процесът не е завършен в пълен обем. Този доклад е основно доказателство
за преценка поправяне на осъденият по аргумент от чл.439а ал.2 НПК.
Л. св. Н. М. М. постъпва в затвора гр. Враца на 06.03.2025 г. за
2
изтърпяване наказание в размер на 3 години лишаване от свобода на
основание чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК. С Решение № 416/15.10.2025 г. на ВКС
присъдата му е отменена и статута му от осъден преминава в подсъдим. С
протокол от 05.11.2025 г. по НОХД № 15001/2025 на СГС му е постановена
присъда в размер на 1 година лишаване от свобода.
Първоначалната оценка регистрира среден риск от рецидив - 74
точки. В профила на криминогенни нужди дефицитни зони са:
- отношение към правонарушението - не разпознава факторите
довели до реализиране на деструктивно поведение, налице е изявена
склонност към незачитане правата на останалите членове на обществото;
- жилищно устройване - без собствено жилище, с честа смяна на
адреса, редовно нощува при приятели, а понякога и на улицата;
- умения за мислене - не се замисля за негативните последици от
предприетите действия, създава определен брой алтернативи при решаването
на проблемите, със склонност към необмислени действия, за които по-късно
съжалява.
Рискът от вреди към служителите и останалите лишени от свобода е
с ниски стойности. На този етап не е демонстрирал непристойно отношение
към служителите и останалите осъдени лица. Има нагласи за безпроблемен
престой. Не
проявява дискриминационни нагласи към малцинствените групи в затвора.
Рискът от самоувреждане и суицид е нисък. Не споделя такива
мисли и чувства, които могат да бъдат повод за автоагресивни прояви към
този момент.
Рискът от бягство към настоящия момент е с ниски стойности. Това
обстоятелство се извежда от факта, че л. св. М. няма в криминалната си
история опити за бягства от контролирана среда.
Рискът от вреди към обществото е със средни стойности след
освобождаването му, УПО или прекъсване и се обуславя от настоящото
правонарушение и криминално минало на л. св. М., който с поведението си
поставя в риск широк кръг потенциални жертви в обществото.
Не е изготвяна междинна оценка, тъй като методиката за оценка на
риска не изисква такава. Първоначалната оценката на правонарушителя е
актуална от 17.03.2025 г.
До момента от изтърпяване на присъдата се проследява, както
цялостното поведение на л. св. М., така и желанието му за преосмисляне и
промяна на досегашния начин на живот, ангажирането му с мероприятия за
осмисляне на свободното време.
По време на престоя в затвора л. св. М. има добро поведение.
Показва толерантно отношение към останалите лишени от свобода и
служителите на затвора. Избягва конфликтни ситуации. Спазва
разпорежданията на надзорно- охранителния състав и ограниченията,
3
предвидени в ЗИНЗС. Няма наложени дисциплинарни наказания.
Представената заповед от 24.11.2025 г. за наложено дисциплинарно наказание
не е влязла в сила, поради което не променя към момента извода за липса на
дисциплинарни наказания. До момента не е награждаван поради липсата на
системни положителни прояви. След заявено от него желание от 07.05.2025 г.
до 27.07.2025 г. е бил ангажиран като строител - заварчик в корпуса на
затвора на основание чл. 80 от ЗИНЗС. Желанието му да работи е насочено
предимно към изтърпяване на наказанието, защото с трудова дейност си
съкращава размера на присъдата. Взел е участие в специализирана групова
работа „Справяне с житейски проблеми чрез промяна в мисленето“ в периода
20.10-24.10.2025, но поради промяна в правния му статус не е успял да посети
всичките 8 сесии. Според затворническата администрация активността, която
проявява е избирателна, за неща които ще му бъдат от полза за евентуално
условно предсрочно освобождаване, зачитане на работни дни. Немаловажен е
факта, че се е укривал от органите на реда и е обявяван за ОДИ.
Във връзка с временното му настаняване в група за обвиняеми и
подсъдими и осъдени и последващо настаняване отново в група за осъдени
лица за л. св. М. са изготвяни два плана на присъдата - първият от 26.03.2025 г.
и последващ от 12.11.2025г. По отношение на изготвените планове на
присъдата показва положително отношение. Постигната е договореност по
изпълнение на заложените цели и задачи в него, но не са изпълнени в цялост.
Криминалната многостранност в извършените от него деяния и факта, че
извършва правонарушения през различни периоди от време са показатели за
утвърдени криминални нагласи. Това е показателно за слабите възможности
да ограничава собственото поведение в съответствие с правилата и нормите в
обществото. Няма регистрирани участия в културно - масови и спортни
мероприятия, нито е изявил желание за включване в клубове по интереси. По
време на престоя в затвора е провеждал две свиждания, не е получавал
финансова подкрепа.
В доклада е отразено също, че по отношение на настоящото
престъпление, както и към цялостното си криминално поведение, л. св. М.
омаловажава сериозността на деянията и оправдава противозаконните си
действия с външни фактори – влияние и употребата на алкохол. Лицето поема
отговорност за извършеното правонарушение, но постановената присъда
смята за завишена. Липсва мотивация за промяна в нагласите за
законосъобразен начин на живот.
В заключение инспекторът изготвил доклада по чл.155 ЗИНС
отбелязва , че понастоящем не може все още да се приеме, че у осъдения са
постигнати характерните за поправянето нагласи, такива които да доказват, че
личността е променена, различна, достигнала нужното ниво на критичност и
самокритичност, които да гарантират, че на свобода ще има напълно
социално-приемливо и безопасно поведение.
Отразено е също в доклада , че на този етап от изтърпяване на
присъдата л. св. М. все още не е дал достатъчно категорични доказателства за
промяна в нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 157а от ЗИНЗС е удачно включването му в
програма „Подготовка за живот на свобода“, която ще го запознае с
предлаганите възможности от държавните институции за по-пълноценна
ресоциализация. Същата дава възможност и за изготвяне на план „моите
първи стъпки на свобода“, в който л. св. сам формулира своите краткосрочни
цели. Към настоящия момент същият не е преминал през всички етапи на
прогресивната система за третиране на лишени от свобода, частично
залегнали в разпоредбата на чл. 155, ал. 2 и чл. 171, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като
следващ такъв е замяна на режим следван от прекатегоризиране и
преместване в ЗООТ „Враца“, което ще доведе до по - плавен и успешен
преход към живот на свобода. Отбелязано е също , че в бъдеще ще се
продължи да се оказва възпитателно въздействие, което би довело не само до
външно съобразяване с правилата и ограниченията в затвора, а и до вътрешни
убеждения: осъзнаване на причините довели до престъплението, нанесените
вреди, разбирането на преживяванията на жертвата и нейните близки,
намиране на алтернативни и адекватни начини за решаване на проблеми,
конфликтни ситуации и други определени в чл. 36, ал. 1 от НК.
В тази връзка е необходимо според затворническата администрация
заложените корекционни дейности с л. св. да продължат, тъй като целите на
наказанието не са изпълнени в пълен обем, както и е налице необходимост да
се проследи устойчивост на декларираните нагласи във времето.
Съдът намира с оглед наличните доказателства , че на този етап от
изтърпяване на наказанието все още липсват убедителни доказателства за
поправяне на осъдения и е необходимо корекционната работа да продължи в
условията на затвора за трайна положителна промяна и постигане на целите
по чл. 36 от НК. Съображенията за това се свеждат до следното:
Изпълнението на заложените цели и задачи в изготвения
първоначален план в ЗООТ е започнало, но предвид реалния престой в
пенитенциарни условия е необходим период на наблюдение, в който да се
проследи устойчивостта на нагласите във времето, както за спазване на
правила в условия на рестрикция, така и при живота му на свобода. Лишеният
от свобода все още не е дал достатъчно доказателства за това, че е настъпила
трайна и положителна личностна промяна, а както е видно от свидетелството
за съдимост и друг път е санкциониран по наказателно правен път и това по
никакъв начин не е имало възпиращ ефект върху него, което е индикатор за
наличието на неустойчивост на нагласите. Няма устойчив вътрешен коректив
насочващ към спазване на законовите норми. Налице е формиран модел към
извършване на престъпления с последващи от това наказания. Това е
показателно за слабите възможности да ограничава собственото поведение в
съответствие с правилата и нормите в обществото, което също налага работата
с него за преодоляване на формираният престъпен модел на поведение .
Разбира се не може да се даде гаранция за превъзпитание и поправяне на
осъден в рамките на изтърпяване на наказанието, но фактите за доказано
наличие на основания за продължаване на действията в тази насока са значими
5
и валидни до неговото финализиране и винаги при тези обстоятелства когато
не са изолирани представляват съществена пречка за постановяване на УПО,
както е в процесният случай .
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които
осъществяват социалната дейност и възпитателната работа в местата за
лишаване от свобода имат най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът
не намира основание да не възприеме мотивираното становище на
затворническата администрация, че процесът на поправяне при лишения от
свобода не е завършен към момента.
Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който
осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да
има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да
рецидивира, както и че няма да има каквито и да е противоправни прояви.
Лишеният от свобода не е наказван, което е индиция за проявено
добро поведение. Вече бе посочено, че представената заповед № Л-3738/
24.11.2025 г. за налагане на дисциплинарно наказание все още не е влязла в
сила след като е връчена на осъденият същият ден и към момента 7 дневния
срок по обжалване не е изтекъл, поради което в негативен аспект не подлежи
на оценка към момента. Съдът обаче отбелязва, че доброто поведение в
затвора на осъденото лице и липсата на нарушения на реда представляват
негово основно задължение, а не императивно и единствено основание за
УПО. Доброто поведение обаче трябва да свидетелства за обективно и
субективно осъзнато поправяне на осъденият, което по изложените
съображения не е налице по категоричен начин, като успоредно с това следва
да са налице и допълнителни положителни предпоставки, каквито липсват. Не
са отчетени активности към достъпните спортни мероприятия, културно-
информационни беседи, клубове по интереси и програми извън единствено
упражненото участие в групова работа "Справяне с житейски проблеми чрез
промяна в мисленето". Поради липса на системни положителни прояви не е
награждаван. Установена е индиция за неустоичивост на нагласите за промяна
до нужното ниво на критичност определяща нужда от подобряване на този
дефицит. Рискът за вреди за обществото е среден и не е променен. Рискът от
рецидив е висок- 74 точки. Осъденият не е преминал през модула
"Подготовка за живот на свобода" по чл.157а ЗИНЗС . Осъденият не е
преминал и през всички етапи на прогресивната система за третиране на
лишени от свобода, като режимът на изтърпяване не е променен в по-лек като
една от целите в плана на присъдата. Липсва и мотивация за промяна в
нагласите за законосъобразен начин на живот, с което също не е изпълнен
плана на присъдата. С оглед срока на изтърпяното наказание и проведеното в
неговите рамки наблюдение все още не може да се прецени устойчивостта на
проявените нагласи, поради което становището на началника на Затвора-Враца
е, че работата с лишеният от свобода молител следва да продължи, като съдът
няма основания да не се присъедини към него.
Постановяването на УПО е отклонение от принципа за изтърпяване
на наложеното наказание изцяло, като за да се пристъпи към това отклонение
6
и да се допусне лишеният от свобода да се завърне преждевременно към
социален живот, е необходимо да е постигнат завършен поправителен процес,
а не установена тенденция към такъв резултат, каквото е положението с
настоящият лишен от свобода молител. В този смисъл е константната
непротиворечива съдебна практика , обективирана в Определение № 925
/12.09.2024 г. по ВЧНД №1167/24 г. на АС-София , Определение № 912
/09.09.2024 г. по ВЧНД №1142/24 на АС-София ,Определение
№1051/23.10.2024 г. по ВЧНД №1343/24 г. на АС-София.
Относно възраженията на защитата съдът ги намира за
неоснователни.
Възможността за прилагане на прогресивната система е съобразно
постигнатите резултати по поправяне на осъденото лице. При данни, че
поправянето на осъденото лице не е в пълен обем, то и прилагането на
прогресивната система обективно е в затруднение да ги преодолее по реда на
чл.155 ал.2 и чл.171 ал.1 т.3 ЗИНЗС. Извън предмета на делото е доколкото в
срока на остатъка от наказанието приложението на тази система би било
успешно, тъй като се касае за твърдения към бъдещи събития.
Становището на защитата за неправилност на оценка от риска при
липса на актуализация също е неоснователно, след като в доклада е отразено,
че междинна оценка на риска не е изготвяна, тъй като методиката не изисква
такава.В този смисъл е и разпоредбата на чл.130 ППЗИНЗС отнесена към
конкретиката на размерът на наказанието от една година лишаване от свобода
и постъпване на осъдения в Затвора Враца през настоящата година – на
05.03.2025 г.
Относно твърдения за противоречив доклад по неговото изложение
съобразно фактите съдът не открива такова. Изводите съответстват на
фактическите положения пряко относими към установяване на
обстоятелствата по чл. 439а НПК и доказателствените източници водещи към
тях.
Действително на л.195 от затворническото досие е приложено
удостоверение на името на лишеният от свобода за участие в програма
"справяне с житейски проблеми чрез промяна в мисленото" , поради което
съдът не приема отразеното в доклада за частично участие по нея. В плана на
присъдата /л.7 от делото/ е заложено участие в тази програма, което е
изпълнено, но успоредно с това пак там е налице изискване за участие в
мероприятия за осмисляне на свободното време, каквото участие не е налице
поради липса на желание от осъденото лице обективирано в проявеното
бездействие. Участието в специализирани програми е доброволно- арг. от
чл.157 ал.3 ЗИНЗС, а участието на лишените от свобода в образователни,
обучителни и квалификационни дейности се отчита при равен достъп при
определяне степента на поправяне и превъзпитание /чл.159 ЗИНЗС/. Именно
такова участие съдът не установява с изключение на програмата ""справяне с
житейски проблеми чрез промяна в мисленото", поради което приетата степен
на поправяне и превъзпитание не е достатъчна за постановяване на УПО.
7
При изложените съображения съдът приема, че е налице само една
от законовите предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на
чл.70 НК, а именно лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от 2/3
от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си лишеният от свобода молител все още не е дал
достатъчно доказателства да се приеме, че се е поправил при налична
тенденция за това, която не е затвърдена. Изложеното е основание да бъде
постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При изложените съображения и на основание чл.440 НПК, вр.
чл.70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на
лишения от свобода Н. М. М., ЕГН:**********, за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието "лишаване от
свобода" по НОХД № 15001/25 г. на РС-София в размер на 2 /два/ месеца и 14
/четиринадесет/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО се обяви публично и подлежи на обжалване и
протестиране чрез ОС-Враца пред АС-София в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на
Затвора-Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
8