РЕШЕНИЕ
№ 2987
гр. Бургас, 28.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ДЕТЕЛИНА К. ДИМОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ДЕТЕЛИНА К. ДИМОВА Гражданско дело №
20222120103812 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Д. Д., ЕГН ********** и П. М.
Д., ЕГН: **********, двамата с адрес *, чрез адв. К. Я., съдебен адрес: *, против П. Г. Г.,
ЕГН: **********, с адрес: * и Община Камено, с адрес *, представлявана от кмета Ж.В., за
приемане за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на
поземлен имот с идентификатор * по плана на с. Константиново, общ. Камено, в местността
“Червената шума”, с площ 636 кв.м., вид територия – земеделска, с начин на трайно
ползване – за земеделски труд и отдих, при граници и съседи: имот с иденфикатори *.
В исковата молба ищците твърдят, че с нотариален акт от 03.09.1996 г. за покупко-
продажба на недвижим имот № 188, том XXI, дело № 6724/1996г. на нотариус Д.Р. са
придобили правото на собственост върху земя за земеделско ползване от 625 кв.м.,
представляваща имот пл. № 142, находяща се в м. “Червената шума” в землището на с.
Константиново /предходно наименование с. Новоселци/. След одобряване на кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Константиново, общ. Камено притежаваният от тях
имот бил отразен като поземлен имот с идентификатор * по плана на селото, в местността
“Червената шума”, с площ 636 кв.м., вид територия – земеделска, с начин на трайно
ползване – за земеделски труд и отдих, при граници и съседи: имоти с идентификатори *.
Ищците твърдят, че за имота са подали декларация в Община Камено още след
придобиването му и през изминалите години редовно са заплащали дължимите за имота
данъци и такси. Първоначално имотът бил ограден, но впоследствие мрежите и коловете, от
които била направена оградата били откраднати, като независимо от това те продължавали
1
редовно да посещават и да наглеждат имота. В началото на 2022г при явяването си в
кадастралната служба в гр. Бургас за снабдяването им със скица на имота, разбрали, че
имотът бил записан на друг собственик, а именно на първия ответник П. Г. Г., легитимиращ
се за собственик съгласно договор за покупко –продажба № 143, том 43, рег. № 15273 от
12.11.2018г. по описа на Служба по вписванията гр. Бургас. От съдържанието на посочения
договор установили, че на 12.11.2018г. имотът бил продаден от Община Камено на П. Г. Г.,
след провеждане на търг за продажба на имот частна общинска собственост. При извършена
справка в Община Камено им било обяснено, че се касаело за допусната грешка. В подкрепа
на изложените твърдения към исковата молба представят писмени доказателства. Молят за
уважаване на иска и за присъждане на направените в производството разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответниците П. Г. Г. (на 29.06.2022 г.) и на
Община Камено (на 28.06.2022 г.). В срока по чл. 131 от ГПК същите не са депозирали
писмени отговори.
В хода на първото по делото заседание, съдът е докладвал постъпило по електронната
поща на съда писмено становище, с което Община Камено е оспорила предявеният иск като
неоснователен. Изложени са възражения за липса на осъществен фактически състав по §4а
от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване правото на собственост върху процесния имот от
ползвателите му. Твърди, се, че за да се трансформира предоставеното по §4а право на
ползване на имота в право на собственост, същият следвало да бъде заплатен въз основа на
определената с оценителен протокол цена.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител, адвокат Я.
поддържат предявения иск и сочат доказателства. С оглед указанията на съда, включително
тези, с които е бил допълнен доклада по делото, ищците излагат твърдения, че техните
праводатели, от които са придобили процесния имот, също валидно са придобили правото
на собственост, като именно в тяхно лице е бил осъществен фактическия състав по
трансформиране на правото на ползване на земеделска земя по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ в
право на собственост.
В съдебно заседание ответната Община Камено, чрез процесуалния си представител –
адвокат Б., поддържа възражението си, че ищците не са придобили правото на собственост,
като възразява, че фактическия състав по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ не се е осъществил и спрямо
техните праводатели. Не ангажира доказателства. По същество моли за отхвърляне на иска
като недоказан и неоснователен.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата
факти и обстоятелства, становището на насрещните страни по нея и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Искът е допустим, като подаден от лица, имаща правен интерес да установят
спрямо ответниците по делото, че са собственици на процесния имот. Страните спорят по
2
неговата основателност.
От представения към исковата молба нотариален акт за покупко – продажба №
188, том XXI, дело №6724/1996 г. на Нотариус при БРС, праводателите М.И.М. и В.С.М. са
продали на ищците – Н. Д. и П. Д. притежаваният от тях недвижим имот, представляващ:
земя за земеделско ползване от 625 кв.м., представляваща имот пл. № 142 (сто четиридесет
и втори), находяща се в м. “Червената шума” в землището на с. Константиново (предходно
наименование с. Новоселци), Община Камено, при граници: север – имот с пл. № 141, юг-
имот с пл. № 143, изток – мера и запад – улица, ведно с построената върху имота стопанска
сграда, с площ от 22.50 кв.м.
Съгласно удостоверение №11-00-997/28.11.2022 г., издадено от Община Камено
(л.44 от делото), описаният по – горе поземлен имот № 142, намиращ се в зоната за
земеделско ползване на с. Константиново е идентичен с процесния имот, индивидуализиран
съгласно действащата кадастрална карта, а именно: поземлен имот с идентификатор № * по
КККР на с. Константиново, м. „Червената шума“, с площ от 636 кв.м., с номер по предходен
план: 142, вид територия – земеделска, с начин на трайно ползване – за земеделски труд и
отдих, при граници и съседи: имот с идентификатори *.
По делото е представен Нотариален акт за собственост на недвижим имот
придобит по пар. 4а от ЗСПЗЗ № 180, том V, дело №2531/95 г. от 19.04.1995 г. от който се
установява, че праводателите на ищците – М.М. и В.М. са признати за собственици на
процесния имот, на основание пар. 4а от Преходните и заключителните разпоредби на
ЗСПЗЗ като в приложението на акта са описани представените в нотариалното производство
документи, въз основа, на които нотариуса е формирал правния извод за придобитото от
молителите право на собственост. Сред описаните документи са: удостоверение за
предоставяне правото на ползване на земеделска земя по Постановление 1/1981 г. , скица,
удостоверение за оценка на имота, както и вносна бележка на ДСК Бургас № 526 от
25.09.1994 г. за изплатена стойност на земята.
По делото е представено и извлечение от разписния лист за имота, в който като
собственик на имот с пл. № 142 е посочен праводателя на ищците - М.И.М..
От приложения към исковата молба договор за покупко – продажба, вписан в
Службата по вписванията под акт №143 от 12.11.2018 г. , се установява, че на 09.11.2018 г.
Община Камено е продала процесния имот на първия ответник П. Г. Г., който е определен за
спечелил търга за продажба на частна общинска собственост, по реда на чл. 35, ал. 1 от
ЗОбС.
От представена към исковата молба справка за подадена в Община Камено
декларация за имота във връзка с начисляване на местни данъци и такси, е видно, че от
името на ищците такава е подадена на 07.07.1998 г. и същите са заплатили начисляваните от
този момент данъци и такси.
При така установените от представените писмени доказателства факти, с оглед
възраженията, въведени от ответната община в първото по делото заседание, с доклада по
3
делото и допълнението към него, съдът е указал на ищците доказателствената им тежест да
установят соченото от тях придобивно правно основание, въз основа на което претендират
да бъде признато за установено, че са собственици на процесния имот, както и че са
придобили имота от собственик, а така също и осъществяването на правното основание, на
което техните правотодатели валидно да придобили собствеността върху имота. В тежест на
ответната община бе възложено доказването на възражението им, че имотът, преди
прехвърлянето му на втория ответник, е бил общинска собственост.
С оглед възражението на Община Камено, че процесният имот е бил земеделски
имот, предоставен за ползване по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, ищците следваше на първо
място да докажат, че праводателите им са станали собственици на имота при
осъществяване на сложния фактически състав за придобиване правото на собственост по
този ред. В тази връзка, по делото следваше да бъде установено, че праводателите на
ищците са имали качеството на ползуватели, получили имота въз основа на акт на държавен
орган, посочен в §4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, че имотът е бил застроен към 01.03.1991 г.,
както и че са заплатили земята чрез общината съгласно определената оценка.
За установяване на тези обстоятелства, ищците представиха по делото констативен
нотариален акт, който представлява косвено доказателство за наличието на всички елементи
от фактическия състав по трансформиране на правото на ползване върху земеделски имот,
предоставено по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ в право на собственост.
Съгласно даденото с Тълкувателно решение № 11 от 21 март 2013 год. по тълк. дело
№ 11 по описа за 2012 г. на ОСГК на ВКС разрешение, настоящият съд е обвързан от
доказателствената сила на приетия като доказателство констативен нотариален акт, при
липса на проведено обратно доказване от ответниците по делото. В мотивите на цитираното
тълкувателно решение е прието, че ”издаването на констативен нотариален акт за
собственост е предшествано от проверка дали молителят е собственик на имота, каквато
нотариусът задължително прави и при съставянето на нотариален акт за сделка - чл. 586,
ал.1 ГПК. Като резултат на специално уреденото от закона нотариално производство за
проверка и признаване съществуването на правото на собственост,на констативният
нотариален акт по чл. 587 ГПК е придадена обвързваща доказателствена сила за третите
лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на
имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността
на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се
счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. За оборването на тази
доказателствена сила е необходимо пълно обратно доказване, като тежестта за
провеждането му пада върху оспорващата страна.“
При съобразяване на цитираната задължителна съдебна практика и с оглед
процесуалното поведение на ответниците по делото, съдът, въз основа на така приетите и
неоспорени по делото доказателства, приема че праводателите на ищците са изпълнили
условията от предвидения в закона сложен фактически състав за придобиване собствеността
върху предоставения им за ползване имот и валидно са се легитимирали като собственици
4
на имота при извършване на разпоредителната сделка, с която са прехвърлили имота на
ищците. Последните на свой ред, успешно се легитимират като собственици на имота въз
основа на посоченото от тях правно основание, а именно сключен договор за покупко –
продажба.
По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което
предявеният иск да бъде уважен.
При този изход от спора в тежест на ответниците следва да бъдат възложени
разноските, направени по водене на делото от ищцовата страна. Съгласно списъка на
разноски по чл. 80 от ГПК разноските са в общ размер от 2065 лева, от които 2000 лева за
адвокатско възнаграждение, 50 лева – държавна такса за разглеждане на иска и 15 лева за
издаване на три броя съдебни удостоверения. Ищците претендират възлагането на
разноските върху ответниците при условията на солидарност, за което съдът намира, че не е
налице основание. Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 ЗЗД посочва, че солидарната отговорност
може да възникне в две хипотези- по силата на закон или ако е уговорена между двама или
повече длъжници. В разглеждания казус солидарната отговорност между страните не следва
от закона, тъй като отговорността за разноски е разделна, а такава не е била и договорена.
Ето защо, всеки от ответниците, доколкото с поведението си е дал повод за завеждане на
делото, следва да бъде осъден да заплати по ½ от направените от ищците разноски, или по
1032.50 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците П. Г. Г., ЕГН:
**********, с адрес * и Община Камено, с адрес *, представлявана от кмета Ж.В., че ищците
Н. Д. Д., ЕГН ********** и П. М. Д., ЕГН **********, двамата с адрес *, са собственици на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор * по плана на с. Константиново, общ. Камено, в
местността “Червената шума”, с площ 636 кв.м., вид територия – земеделска, с начин на
трайно ползване – за земеделски труд и отдих, при граници и съседи: имот с иденфикатори
*.
ОСЪЖДА П. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес * да заплати на Н. Д. Д., ЕГН
********** и П. М. Д., ЕГН **********, двамата с адрес *, сумата от 1032.50 лева (хиляда
тридесет и два лева и петдесет стотинки), представляваща половината от общо сторените от
ищците разноски в настоящото производство, възлизащи на сума в размер на 2065 лева.
ОСЪЖДА Община Камено, с адрес *, представлявана от кмета Ж.В., да заплати
на Н. Д. Д., ЕГН ********** и П. М. Д., ЕГН **********, двамата с адрес *, сумата от
1032.50 лева (хиляда тридесет и два лева и петдесет стотинки), представляваща половината
от общо сторените от ищците разноски в настоящото производство, възлизащи на сума в
размер на 2065 лева.
5
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6