РЕШЕНИЕ
№ 956
гр. Пловдив, 09.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ- ХXVІІІ състав в открито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря Б.К.
и прокурор Петър Петров,
като разгледа административно дело № 14
по описа на съда за 2020 година, докладвано
от съдия Вълчев, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
чл. 203 от АПК, вр. чл. 285, ал.1 и чл. 284 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба на И.П.Д., ЕГН**********,***, понастоящем в
Затвора- град Пловдив, подадена чрез
процесуален представител адв. В.С. против Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ -
София, ул.”Ген. Н. Столетов”
№21 за
присъждане на обезщетение в размер на 50000.00 /петдесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба, до окончателното изплащане, за неимуществени вреди, настъпили от поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвора в
гр.Пловдив. Ищецът иска ответникът да бъде осъден
да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до
окончателното ѝ
изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в обида,
възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт
за периода от 01.10.2015г. до 31.01.2018г.
и за периода 01.07.2019г. до 31.12.2019г., в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
Затвора гр. Пловдив, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, като е
посочил пренаселеност на килиите: „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“,
за последните шест месеца е настанен в килия с наркомани, лоши хигиенни условия
в килиите, като е посочил, че те са мръсни, в тях има дървеници, хлебарки и
гризачи, липса на постоянен достъп до течеща вода и санитарен възел, от тавана
има течове, по стените има мухъл, с което са му нарушени правата по чл. 3 от
Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията”, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., оспорва
предявените искови претенции по основание и размер. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив
дава заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск и счита, че
същият следва да бъде отхвърлен.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства, прие следното от
фактическа страна:
Установява
се, че И.П.Д. е търпял наказание „лишаване от свобода“, като е постъпил в
Затвора-Пловдив на 23.12.2015г. до 05.01.2018г., когато е освободен. В периода
от 01.11.2019г., отново е постъпил за изпълнение на наказание „лишаване от
свобода за срок от 1 година“, наложено му с присъда по НОХД №6957/2019г. на
Районен съд-Пловдив. По делото, е постъпило Становище рег.№ 487 от 16.01.2020г.
от ИСДВР, съдържащо информация за помещенията, в които е бил настанен ищецът,
техните размери и брой настанени в тях лишени от свобода при капацитет от 4
кв.м. /л.23-24/. В същото се излагат обстоятелства, че през периода на
изтърпяване на наказанието на И.Д. /01.10.2015г. до 31.01.2018 и от
01.07.2019г. до 31.12.2020г./ в Затвора-Пловдив не са правени основни ремонти
на килиите на лишените от свобода. Извършвана е своевременна смяна на течащи
кранчета, осветителни тела и счупени прозорци. През 2017г. дограмата е
подменена с нова ПВЦ, поставен е гранитогрес в общите
умивални, на пети пост е извършено боядисване на килиите на лишените от
свобода. Не са представени справки или други доказателства за извършване на обезпаразитяване и дезинсекция. В процесния период на
изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ ищецът
последователно е пребивавал в следните спални помещения: на 23.12.2015г. е
постъпил на пост V в стая 65 -
квадратура без санитарен възел 27,24 кв.м.; санитарен възел 2,65 кв.м.;
капацитет за настаняване на л.св. при 4 кв.м. – 6 лица; на 07.03.2016г. е Д. е
преместен със Заповед № 399/07.03.2016г. в стая 56- квадратура без санитарен
възел 27,89 кв.м.; санитарен възел 2,33 кв.м.; капацитет за настаняване на
л.св. при 4 кв.м. – 6; В периода март 2016 г. – 05.01.2018г. /когато е
освободен/ е разпределен в шеста група стая 15- квадратура без санитарен възел
28,18 кв.м.; санитарен възел 2,69 кв.м.; капацитет за настаняване на л.св. при
4 кв.м. – 7; брой прозорци в спалното помещение – 2; размери на прозорците
0,99х1,15/0,45х1,15; размери на прозорците в санитарния възел 0,33х1,15; За
периода 23.12.2015г. – 05.01.2018г. е посочен средният брой на лишените от
свобода в групата по месеци, а именно: м. януари 2017г. – 106; м. февруари
2017г. – 131; м. март 2017г. – 136; м. април 2017г. – 120; м. май 2017г. – 108;
м. юни 2017г. – 106; м. юли 2017г. – 105; м. август 2017г. – 100; м. септември
2017г. – 96; м. октомври 2017г. – 95; м. ноември 2017г. – 96; м. декември
2017г. – 105; м. януари 2018г. – 106. От 01.11.2019г., когато отново постъпва в
Затвора-Пловдив, Д. е настанен на пост VI
в стая 15 - квадратура без санитарен възел 28,18 кв.м.; санитарен възел 2,69
кв.м.; капацитет за настаняване на л.св. при 4 кв.м. – 7; брой прозорци в
спалното помещение – 2; размери на прозорците 0,99х1,15/0,45х1,15; размери на
прозорците в санитарния възел 0,33х1,15. На 31.12.2019г., по негова молба е
настанен в стая 6 - квадратура без санитарен възел 28,78 кв.м.; санитарен възел
2,48 кв.м.; капацитет за настаняване на л.св. при 4 кв.м. – 7; брой прозорци в
спалното помещение – 2; размери на прозорците 0,45х1,10/0,50х1,10; размери на
прозорците в санитарния възел 0,33х1,15. За периода 01.11.2019г. – 31.12.2019г.
е посочен средният брой на лишените от свобода в групата по месеци, а именно:
м. ноември 2019г. – 131; м. декември 2019г. /за стая 15/ – 136; м. декември
2019г. /за стая 6/ - 136. За исковия период със Заповед № 124/26.01.2016г., Д.
е устройван на работа в механичния цех на Затвора-Пловдив, където е работил до
освобождаването си на 05.01.2018г..В представените
от ответника справки се сочи, че по време на изпълнение на наказанието
„лишаване от свобода“ от Д. не са постъпвали оплаквания, касаещи битовите
условия в Затвора-Пловдив.
По делото в съдебно заседание,
проведено на 26.05.2020 г., е разпитан свидетелят И. Р.Р.,
който заявява, че познава ищеца от Затвора-Пловдив, защото са били в една
килия. Сочи, че условията в килията са мизерни, с много хора, няма балатум,
тоалетните са в окаяно състояние. С И.Д. били заедно в 15-та килия, в шести
отряд в Затвора-Пловдив, където били 12 човека в една килия около една година.
В килията имало плъхове, дървеници, хлебарки, нямало топла вода, а студената
спирала понякога. Не е виждал и не знае да е пръскано срещу дървеници. Твърди,
че Д. се е оплаквал от дървениците и от мухъла, но не се е оплаквал от това, че
са много хора в една килия, нито се е оплаквал от осветлението. Р.
свидетелства, че само един път ележал в затвора с И.Д.
и в тяхната килия не е имало нарокомани.
Административен съд – гр. Пловдив, в
настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
исковата молба, прие за установено следното от
правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
Според нормите на чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване
от свобода и пробационните служби се осъществяват от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на
бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като
съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са
териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Ето
защо, главната искова претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора
гр. Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по
фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обемаща,
разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните
лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и
статус, е административна по своето естество.
Установи се от наличните по делото
доказателства, че И.Д. е имал общо два престоя за изпълнение на наложени му
наказания „лишаване от свобода“ в Затвора-Пловдив. При това положение и с оглед
изричното посочените в исковата молба периоди, възведените в обстоятелствената ѝ
част твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от Д., ще следва да бъдат
разглеждани, както следва: за престоя от 23.12.2015г. до 05.01.2018г. и от
01.11.2019г. до 31.12.2019г.. Това от своя страна определя като пасивно,
материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова
претенция за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, София. Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1
се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според
чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага
с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и
уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е
установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки
лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува
легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по
общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните
вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази
жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и
да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане,
обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на
книги и т.н.. Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина,
степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до
санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните
помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал.
3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и
арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява
в спалните помещения.
Съотнасянето на описаните данни в
предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налага да се приеме,
че помещенията, които е обитавал Д. при изтърпяване на наложеното му наказание
в периода от 23.12.2015г. до 05.01.2018г. и от 01.11.2019г. до 31.12.2019г., са
разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, като е осигурен пряк
достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. Действително, от
твърденията на ищеца е възможно да се приеме, че тези помещения са с лоши
хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и
намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените от свобода,
които се грижат за почистването. Установява се обаче, че в
периодите от 23.12.2015г. до 05.01.2018г. и от 01.11.2019г. до 31.12.2019г.,
когато е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, Д. е обитавал помещения, в които за
всеки от лишените от свобода, не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м.Този
факт /на обитаване на пренаселени килии/ е достатъчен, за да се приеме, че в
този период от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание Д. в
неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Следва да се
посочи, че по аргумент от чл. 161 от ГПК, за такива съдът приема и помещенията,
за които от страна на ответника не бяха предоставени данни от колко лишени от
свобода са обитавани през процесните периоди.
Съдът приема за доказано и наличието
на паразити - дървеници и хлебарки в този период, доколкото от страна на
ответника не се представиха никави доказателства за
извършвани дезинфекция, дезинсекция и дератизация. В
този смисъл, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да
се приеме, че Д. е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи
се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Конкретният размер на следващото се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при
съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството
по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ. Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл.
52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя
по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и
включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на
обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва
да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето
на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага
и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането,
характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на
ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 1 000 лева,
който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените
от него неимуществени вреди, като искът до размер на 50 000 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съответно, спрямо този размер на
главния иск (1 000 лева), ще следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично
задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 03.01.2020
г. – датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане
на сумата.
Жалбоподателят не претендира
заплащане на адвокатско възнаграждение, ето защо съдът не следва да се
произнася в тази част.
С оглед изхода на спора, на основание §6. (1) и
(2) от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ДВ, бр.
94 от 2019 г.) на ответника не се дължи присъждане на разноски.
В предвид на изложеното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов”
№ 21, да заплати на И.П.Д., ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 1
000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 23.12.2015г. до
05.01.2018г. и от 01.11.2019г. до 31.12.2019г., както и законовата лихва върху
тази сума, считано от 03.01.2020 г. – датата на постъпване на исковата молба в
съда, до окончателното изплащане на сумата
ОТХВЪРЛЯ претенцията
до пълния й размер от 50 000.00 лева
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред троен състав на АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ по реда Глава 12 от АПК в четиринадесетдневен срок от съобщаването
на страните за неговото изготвяне.