№ 2536
гр. Варна, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка М. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20213110105371 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба на Ж. Т. Р. с ЕГН **********
с която са предявени кумулативно осъдителни искови претенции с пр.осн. чл.
55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника „****“ АД, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление гр.София, бул. „****“ № 137, ет.3 да й заплати сумата в
размер на 316.80 лева, представляваща сбора на заплатени без основание от
ищцата 12 месечни вноски за допълнителни услуги пакет “****“ в периода
10 юни 2018 г. – 10 май 2019 г. в размер на 26.40 лева всяка, предвидени в
договор за допълнителни услуги към заем **** № **** г. ведно със законната
лихва от подаване на молбата – 15.4.20221 г. до окончателното изплащане на
сумата. като сумата е получена без основание като недължима. Направено е
искане по реда на чл.78 ГПК за заплащане на разноски за производството.
Твърденията в молбата и обстоятелства от които ищецът черпи права
са, че страните са сключили договор за кредит **** № **** г. по силата на
който ответното дружество е предоставило на ищцата заем в размер на 3000
лева срещу задължение за връщането му в срок до 10.5.2019 г., на 12 месечни
вноски, при фиксиран лихвен % 30.91 и ГПР 50 %. В договора е посочено, че
общата сума за погасяване на задължението е 3525.60 лева. В приложения
1
погасителен план към договора е посочен размерът на всяка погасителна
вноска 293.80 лева, с посочен падеж 10-то число на месеци юни, юли, август,
ептември, октомври, ноември, декември 2018 г. и м.януари, февруари, март,
април, май на 2019 г. На 10.05.2018 г. страните дса сключили договор за
допълнителни услуги към договора за кредит с който Ж.Р. се задължава да
заплати цената на пакетите „допълнителни услуги“, включващи: посещение в
къщи или на удобно място за събиране на вноски, безплатно внасяне на
вноските от името на криента по сметка на кредитора, безплатно
предоговаряне и разсрочване на заема без наказателна лихва за просрочие при
закъснение до 15 дни, в размер на 316.80 лева, разсрочена на 12 вноски, всяка
от които по 26.40 лева. Същата сума е включена към размера на
погасителната вноска, падежът е същия и по този начин вноската става 320.20
лева. Съгласно чл.9,ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на плащане. Счита, че доколкото Договор за заем ****
№ **** г. е договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то
неговото съдържание следва да не противоречи на добрите нрави. Санкцията
при несъобразяване е посочена в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, според
който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. В правната
доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно,
когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък
проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е
практиката на ВКС /Решение № 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г., Решение №
1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., определение № 877 по т.д. № 662/2012 г.
и др./. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като в
конкретния случай, става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която
е прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също
намират приложение - чл. 8, ал. 2, чл. 9. Според практиката на ВКС
преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се
прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса
2
дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Сделки, противоречащи на добрите нрави се считат,
тези които водят до значително несъответствие на правата и задълженията на
страните, неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства или незнание на едната
страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния
случай считаме, че е налице имено такова несъответствие, доколкото на Ж.Р.
й е вменено задължение да заплати възнаграждение по пакет за допълнителни
услуги – пакет „****" в размер на 26,40 лв. месечно или общо 316,80
лв./триста и шестнадесет лева и 80ст. Счита, че по отношение на сключения
между Ж. Т. Р. и „****" АД договор за заем следва да се прилагат правилата
на Закон за потребителския кредит. В ЗПК е посочено изчерпателно какво
следва да е съдържанието на договора за кредит. Съгласно чл.10а, ал.4 от
ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Счита, че клаузата, регламентираща възнаграждение
за допълнителни услуги по пакет „****" противоречи на добрите нрави.
Съдебната практика приема, че при двустранните договори значителната
липса на еквивалентност в насрещните престации може да се приеме за
противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени като граница на
свободата на договаряне предвидена в чл. 9 ЗЗД. Считаме, че клауза за
възнаграждение за допълнителни услуги пакет „****" за нищожна и
противоречаща на закона. Нормата на чл.Юа, ал. 1 ЗПК предвижда
възможност за кредитора да събира такси и комисионни за допълнителни
услуги свързани с договора за потребителски кредит. Процесното
споразумение отговаря само формално на тази законова разпоредба, предвид
естеството на уговорените с него услуги стоящи на разположение за
потребителя. Съдържанието му очевидно касае уговорка за предоставена
възможност, а не реално предоставени допълнителни възможности или
преференциални условия, защото ползването им е предпоставено от наличие
на воля на кредитора за тяхното предоставяне, от което пък следва извод, че
реални ползи или преференции за кредитополучателя няма. Тези
възможности реално касаят и усвояване и управление на кредита.
Предвиденото възнаграждение за допълнителни услуги -пакет „****" не
представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл.
3
10а, ал. 1 от ЗПК. Посочените услуги са свързана с усвояване и управление на
кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн.
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В 81, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена
възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги,
свързани с кредита, но предвид липсата на точна и ясна конкретизация за
естеството на административната услуга, за която се дължи таксата, тя не е от
тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива
услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит , но нямат
пряко отношение към насрещните престации на страните, например,
издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за
отпуснатия кредит , за размера на текущото задължение и др. Дейността,
предвидена в договора, за която ответника претендира, че се дължи
възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на
задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от
кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от
ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит , имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Предвид
гореизложеното, считаме, че Ж. Т. Р., ЕГН **** не дължи заплащане на
възнаграждение за допълнителни услуги пакет „****", предвидена в Договор
за допълнителни услуги към заем **** № **** г., тъй като клаузата за
административна такса, противоречи на добрите нрави и е в разрез с
принципа на добросъвестността при договарянето, и води до заобикаляне на
закона (Закон за потребителския кредит), поради което същата се явява
нищожна - пр.осн. чл.26,ал. 1, т.1 от ЗЗД. Към датата на подаване на исковата
молба в съда, Ж. Т. Р., ЕГН **** е изплатила изцяло задължението си по
Договор за заем **** № **** г., като е сключила Договор за заем **** №
**** г., с който го е рефинансирала. Ищцата счита, че ответното дружество
„**** АД следва да й възстанови сумата в размер 316,80 лв., представляваща
сбор от 12 месечни вноски за допълнителни услуги - пакет „****" в периода
10.юни.2018 г. до 10.май.2019 г. в размер на 26,40 лв. всяка, като заплатени
без основание. Искането е съдът да постанови решение с което на основание
чл.55,ал.1 от ЗЗД да осъди „****" АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „****" № 137, ет. 3, представлявано от **** и
4
****, заедно и поотделно да заплати на Ж. Т. Р., ЕГН ****, с адрес гр. Варна,
бул. „****" 44, ет. 4, офис 6 сумата в размер на 316,80 лв. /триста и
шестнадесет лева и 80 ст./, представляваща сбор от платени без основание 12
месечни вноски за допълнителни услуги - пакет „****" в периода
10.юни.2018 г. до 10.май.2019 г. в размер на 26,40 лв. всяка, предвидени в
Договор за допълнителни услуги към заем **** № **** г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането. Моли да се присъдят сторените по
делото съдебни разноски в полза на ищцата. За доказване на твърденията в
молбата, ищцата представя писмени доказателства, които моли да се приемат
към доказателствата по делото: Договор за заем **** № **** г., погасителен
план към Договор за заем **** № **** г., Договор за допълнителни услуги
към заем **** № **** г., погасителен план към Договор за допълнителни
услуги към заем **** № **** г. Договор за заем **** №**** г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на молбата.
Оспорва предявения иск по основание и по размер. Оспорва твърденията в
исковата молба като сочи, че независимо от наименоване на договора
допълнителни услуги към заем **** № **** г., същият има самостоятелен
характер и съдържа напълно независими клаузи, създаващи права и
задължения за страните, различни от тези, произтичащи от ДОГОВОР за заем
**** № **** г. Допълнителният пакет услуги е предмет на и се предоставя по
силата на съвсем отделно облигационно от договора за заем правоотношение,
а именно на процесния Договор за допълнителни услуги към заем **** №
**** г. Последният няма характер на договор за потребителски
кредит.Предмет на последния е предоставянето на услуги и като такъв,
правоотношенията,произтичащи от този договор се регулират и уреждат от
обшите разпоредби на Законаза задълженията и договорите! Приложното
поле на специалния спрямо общите правила Закон за потребителския кредит е
ясно и изчерпателно очертано в чл.1, чл.2 и чл.З от ЗПК. Съгласно чл.1 от
ЗПК, законът урежда изискванията към договора за потребителски кредит,
включително когато е сключен чрез посредник, както и към рекламата на този
вид договор; изискванията към преддоговорната информация и начина на
изчисляване на годишния процент на разходите при договор по т. 1; правото
на потребителите на отказ от сключения договор за потребителски кредит,
както и на предсрочно погасяване на задълженията и правото на достъп до
5
извънсъдебни
процедури за разрешаване на спорове във връзка с ДОГОВОР за
потребителски кредит.А целта на закона, съгласно чл.2 от същия, е да
осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно
поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредит. Дори от всички хипотези, изброени в чл.4 от ЗПК, изключващи
приложното му поле, е ясно и видно, че разпоредбите на ЗПК се прилагат
единствено и само по отношение на договори за кредит, какъвто Договор за
допълнителни услуги към заем **** № **** г. категорично не е! Още повече
в чл.9, ал.1 от ЗПК е изведена легална дефиниция на понятието „договор за
потребителски кредит4, а именно „Договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане
и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне". Предмет на
процесният Договор за допълнителни услуги към заем **** № **** г.
категорично не е предоставянето на потребителски кредит, а предоставянето
на услуги! Видно е, че дори чл.9 от ЗПК изрично прави разлика между
„договор за кредит" и „договор за предоставяне на услуги". 1.2.
Неоснователно е и твърдението на ищцата, че Договор за допълнителни
услуги към заем **** №
**** г. бил нищожен, поради противоречие с добрите нрави, тъй като
клаузите му водели до значително несъответствие на правата и задълженията
на страните, неравноправно третирали икономически слаби участници в
оборота,
използвали недостиг на материални средства или незнание на едната страна в
правоотношението за облагодетелстване на другата, както и че налице била
значителна липса на еквивалентност в насрещните престации. Както вече
посочих,допълнителните услуги, които „****' АД предоставя на клиентите си
не са нешо абстрактно, написано, ей така, в договора за допълнителни услуги,
6
а същите носят реална полза за кредитополучателите и цената на тези услуги
е реално измерима. Видът и цената на всяка една от услугите е ясно посочена
в Тарифа за допълнителни услуги на **** АД към договори за заем ****,
CrediGo, CrediTrade и CrediNet, в сила от 14.02.2018 г. Така, например, за
услугата „Безплатно внасяне на вноска директно в офис на **** АД" би
струвала 2% от получената сума или минимум 6,00 лева, която в процесния
случай би била в размер на 60,00 лева, при това за внасяне на всяка отделна
вноска, или в общ размер на 360,00 лева за всички 6 погасителни вноски,
платени от ищцата по договора за заем. Същото важи и в случай, че ищцата
не ползваше Пакет „****" и внасяше вноските си по банков път.
Предоговарянето или разсрочването на заема би струвало на ищцата 5% от
получената сума, която в процесния случай би била в размер на 150,00 лева и
така нататък, и така нататък. На следващо място, ищцата не просто изрично е
заявила, че желае допълнителните услуги, включени в Пакет „****" към
Договор за допълнителни
услуги към заем **** № **** г., но същата от реално се е възползвала от част
тези услуги. Така, например, на 07.06.2018 г., на 10.07.2018 г., на 10.08.2018 г.,
на 11.09.2018 г., на 08.10.2018 г. и на 12.11.2018 г., последната е ползвала
напълно безплатно, като част от пакет „****", услугата „Безплатно внасяне на
вноска директно в офис на **** АД", без да й бъде събирана
таксата,принципно дължима съгласно т.15 от Тарифа за допълнителни услуги
на **** АД към договори за заем ****, CrediGo, CrediTrade и CrediNet, в сила
от 14.02.2018 г., като по този начин не са й събирани такси в общ размер на
360,00 лева само от използването на тази услуга. Ищцата се е възползвала
регулярно и напълно безплатно и от услугата „СМСизвестяване за направено
плащане') цели девет пъти. По този начин, ищцата е спестила още от такси,
които иначе би платила, ако не ползваше пакет от допълнителни услуги
„****". Видно е, че само използването на тези услуги са облагодетелствали
ищцата за сметка на довереното ми дружество с над 360,00 лева. Иначе
казано, с 43,20 лева повече, от общата цена на предявения от ищцата иск.
Следва да се добави и фактът, че в константната си практика, ВКС приема, че
не всяка нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е
основание за нищожност, а само значителната и явна такава, при която едната
от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева
стойност. В този смисъл, няма как да се приеме, че насрещната престация на
7
довереното ми дружество по процесния договор за допълнителни услуги е
толкова незначителна, че има практически нулева стойност. Напротив, срещу
договорената в процесния договор за допълнителни услуги цена на същите в
размер на общо 316,80 лева, ищцата не само е имала възможност, а реално се
е възползвала напълно безплатно от редица услуги, за
които клиентите на довереното ми дружество, които не са пожелали да ги
ползват, заплащат съгласно действащата Тарифа за допълнителни услуги на
**** АД към Договори за заем, в конкретния случай, тази в сила от
14.02.2018 г., при това за всяка отделна услуга и всеки отделен случай, в
който я ползват. В процесния случай, довереното ми дружество е престирало
на ищцата услуги на стойност над 360,00 лева. Предвид изложеното, видно е,
че в процесния случай не може и дума да става, че допълнителни услуги нито
били искани от ищцата, нито й били предоставяни, респективно, че същата не
дължала заплащането им, а твърдението й, че правата и задълженията й не
съответствали на тези на довереното ми дружество, че била неравноправно
третирали като икономически слаб участник в оборота, както и че
престациите на страните по договора не били еквивалентни, е напълно
неоснователно.Противно на твърденията на ищцата, услугите, които се
предоставят на последната по силата на процесния договор за допълнителни
услуги, не са свързани с усвояване и управление на кредита, по смисъла на
чл.10а, ал.2 от ЗПК, респективно по отношение на същите не се прилага
императивната норма, предвидена в чл.10а, ал.4 от ЗПК. Допълнитерните
услуги, предмет на процесния договор за допълнителни услуги, се предлагат
напълно отделно от договора за потребителски кредит и нямат нищо общо с
управлението или усвояването на кредита. Същите се предлагат единствено
за удобство на клиента, само и единствено по негово ИЗРИЧНО искане и
когато са поискани, същите са реално предоставяни! Допълнителните услуги
са регламентирани в Общите условия към договор за заем CREDIHOME,
подписани от ищцата и с които същата е напълно запозната и съгласно които
„**** предоставя допълнителни услуги към подписан договор за заем ****,
чиито вид и цена са подробно описани в 'Тарифа за допълнителни услуги"
(Тарифата), представляваща неразделна част към Договора ****, след заявка
в офис на **** или чрез обаждане на националния телефонен номер. По
желание на Заемололучателя, последният може да ползва и пакет от
допълнителни услуги "****". Допълнителните услуги се предоставят на
8
Заемополучателя при изразено негово писмено искане, с попълване на
формуляр Искане за допълнителни УСЛУГИ И след сключване на Договор за
допълнителни услуги. Ползването на допълнителни услуги не са
задължителна предпоставка за отпускане на заем ****". Следва да се
подчертае още, че допълнителните услуги, които „**** АД предоставя на
клиентите си не са нещо абстрактно, написано, ей така, в договора за
допълнителни услуги, а същите носят реална полза за кредитополучателите и
цената на тези услуги е реално измерима. Така например, касовите операции
(напр. усвояване на сумата по кредита в брой, плащането на вноските в брой и
др.), за които в банковите кредитни институции кредитополучателите
заплащат такси и то в никак не малък размер, за клиентите на „****1 АД,
които ползват пакет с допълнителни услуги, тези касови операции са напълно
безплатни! Видно от Общите условия към договор за заем CREDIHOME,
приети и подписани на всяка страница от ищцата, както и от т.4.1 от Договор
за допълнителни услуги към заем **** № **** г., ищцата е напълно запозната
с обстоятелството, че допълнителните услуги не са задължителна
предпоставка за сключване на договор за заем и/или получаване на заем ****.
С оглед изложеното, очевидно е, че Договор за заем **** № **** г. е могло
да бъде сключен и без допълнителните услуги, предмет на Договор за
допълнителни услуги към заем **** № **** г. „****" АД не може да носи
отговорност за личните решения и личния избор на ищцата! Нещо повече,
съгласно изричния регламент на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на
ЗПК, в Общия разход по кредита за потребителя се включват само
допълнителни услуги, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредит, какъвто настоящият случай
категорично не е по изложените дотук аргументи. В тази връзка, напълно
несъстоятелно е твърдението на ищцата, че й било вменено задължение да
заплати възнаграждение по пакет за допълнителни услуги - пакет „****",
както и че волята за предоставянето на допълнителните услуги не била на
ищцата, а на довереното ми дружество! 1.4. Неоснователно е твърдението на
ищцата, че в процесния договор за допълнителни услуги липсвала точна и
ясна конкретизация за естеството на услугите, поради което последните не
били от категорията услуги по §1. т. 1 от ДР на ЗПК. Както вече посочих,
видът и цената на всяка една от услугите е ясно посочена в Тарифа за
допълнителни услуги на **** АД към договори за заем ****, CrediGo,
9
CrediTrade и CrediNet, в сила от 14.02.2018 г. Още повече, видно от
Приложение № 1-описание на допълнителните услуги към Искане за
допълнителни услуги към заем **** № **** г., по отношение на всички
допълнителни услуги от Пакет „****", предоставяни по силата на процесния
договор за допълнителни услуги е посочен както видът, така и действието
свързано с всяка услуга. Не на последно място, дори и процесният договор за
услуги да попадаше в приложното поле на ЗПК, то твърдението на ищцата, че
процесиите допълнителни услуги били свързани с усвояване и управление на
кредита. Преди всичко, в ЗПК не се съдържа легална дефиниция на понятията
усвояване и управление на кредита, поради което не е известно напълно
съдържанието, което законодателят е вложил в тях.Услугите, които се
предоставят на ищцата по силата на процесния договор за допълнителни
услуги, не са свързани с усвояване и управление на кредита, по смисъла на
чл.Юа, ал.2 от ЗПК, респективно по отношение на същите не може да се
прилага тази императивната норма. Още повече, дори по отношение на
процесния договор за допълнителни услуги да бяха приложими нормите на
ЗПК, то съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК, видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит. В процесния случай,
видът, размерът и действието, за което се събират такси са ясно посочени
както в Приложение № 1 - Описание на допълнителните услуги към Договор
за допълнителни услуги към заем **** № **** г., така и в Тарифа за
допълнителни услуги на **** АД към договори за заем ****, CrediGo,
CrediTrade и CrediNet, в сила от 14.02.2018 г., подписана от ищцата. За да е
налице нарушение на ЗПК не е достатъчно таксата/комисионата да е
договорена, т.е. да я има в договора за потребителски кредит. Кредиторът
трябва да изиска заплащането на същата от потребителя. Допълните услуги,
предмет на процесния договор за допълнителни услуги, се предлагат напълно
отделно от договора за потребителски кредит. Тези услуги нито са
договорени в самия договор за заем, нито пък кредитодателят е изисквал от
заемополучателят да ползва допълнителни услуги, още по-малко да сключва
процесния договор за допълнителни услуги. С други думи, допълнителните
услуги нямат нищо общо с управлението или усвояването на кредита. Същите
се предлагат за удобство на клиента и само и единствено по негово излично
искане. Заемополучателят е запознат с обстоятелството, че допълнителните
10
услуги не са задължителна предпоставка за сключване на договор за заем
и/или получаване на заем ****. Още повече, дори да се приеме, че услугите,
предмет на процесния договор за допълнителни услуги са свързани с
договора за заем, то съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК, кредиторът има пълното
право да събира от заемополучателя такси и комисиони за допълнителни
УСЛУГИ, свързани с договора за потребителски кредит. Очевидно ищцата не
прави разлика между .лействия. свързани с усвояване и управление на
кредита" по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК и „допълнителни УСЛУГИ,
свързани с договора за потребителски кредит" по смисъла на чл.10а, ал.1 от
ЗПК. Действия, свързани с усвояване и управление на кредита, например, са
изискването на задължителна такса за оценка на кредитното досие на
кредитополучателя, такса за експресно обслужване, такса за предоставяне на
погасителен план, такса за предоставяне на извлечение за оставащи вноски,
такса за уведомление за промяна на лихвения процент и др. С други думи,
това са действия, които законодателят е вменил на кредитодателите и те са
длъжни да извършват тези действия за своя сметка, без да натоварват
кредитополучателите с разходите по извършването им. От друга страна,
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит по
смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК са такива услуги, които кредитодателят не е
длъжен да предоставя безвъзмездно и за своя сметка на кредитополучателя.
Довереното ми дружество не е длъжно безвъзмездно да изпраща CMC
съобщения на ищцата, за да я уведомява за извършени от последната
плащания. Довереното ми дружество не е длъжно и безвъзмездно да приема в
офисите си пари в брой, представляващи погасителните вноски на ищцата.
Така например, касовите операции (напр. усвояване на сумата по кредита в
брой, плащането на вноските в брой и др.), в банковите кредитни институции
кредитополучателите заплащат такси и то в никак не малък размер. Следва да
се посочи, обаче, че рискът при небанковите финансови институции, каквато
е довереното ми дружество, е доста по-висок в сравнение с този при
банковите институции. Небанковите финансови институции се регулират от
нормите на ЗКИ. Върху последните не се упражнява постоянен надзор, а
тяхната дейност е уредена с подзаконов нормативен акт - Наредба № 26 от
23.04.2009 г. за финансовите институции. Основната им характеристика,
която предпоставя и посочените различия с банките е, че те (финансовите
институции) отпускат кредити със средства, които не са набрани чрез
11
публично привличане на влогове или други възстановими начини. Поради
тази причина тяхната дейност не би могла да бъде Финансирана от друго
място освен от лихвоносни заемни средства, поради което и лихвите по тях са
в пъти по- високи от тези предлагани от банките. Нещо повече, финансовите
институции отпускат кредити в изключително кратки срокове и без
формалности, което допълнително увеличава разходите за отпускане на
кредита (бързи риск оценки, заетост на хора и пр.) Самите отпускани кредити
са свързани с по-високи проценти на риск, които финансовата институция
поема, заради бързината, с която се одобряват потенциални клиенти. В този
смисъл, довереното ми дружество е финансова институция, а не
благотворителна фондация и не е длъжно да разходва средства, за да
облекчава безвъзмездно заемополучателите си. Предоставянето на
процесиите допълнителни УСЛУГИ (ПО смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК) се
предлага единствено за удобство на клиента, като част от стратегията на
дружеството за привличане на клиенти и както нееднократно посочих, само и
единствено по изрично искане на клиента.Предвид изложеното, твърдението
на ищцата, че процесиите допълнителни услуги, едва ли не, били част от
договора за заем и били свързани с усвояване и управление на кредита,
противоречи на всякаква житейска и икономическа логика.
В съдебно заседание ищецът поддържа молбата по изложените
съображения.
Ответникът чрез процесуалният си представител поддържа
отговора.
Съдът като взе предвид становищата на страните след преценка на
събраните в производството доказателства въз основа на закона и по свое
убеждение приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните нямат спор относно твърденията в исковата молба, че са
сключили договор за потребителски кредит от 10.05.2018 г., който е
рефинансиран с договор за потребителски кредит от 22.11.2018 г. Ищцата
твърди, че е изплатила изцяло задълженията по договора от 10.05.2018 г.
съгласно погасителния план, който е неразделна част от договора. Заявява, че
заплатените 12 месечни вноски за периода 10 юни 2018 г. – 10 май 2019 г. в
размер на 26.40 лева всяка или общо сумата 316.80 лева за допълнителни
услуги пакет „****“ не се дължат на кредитора, свързани са с управлението
12
на кредита и са заплатени без основание, поради което подлежат на връщане.
Ответникът счита, че същите не са свързани с управлението на кредита, а
представляват задължение за услуги, извън тези по договора за кредит и не е
налице ограничение на ЗПК.
От заключението на ССЕ, което съдът цени като пълно, ясно,
обосновано и компетентно дадено се установява, че по силата на приложения
договор, ищцата Ж.Т. е използвала следните услуги от пакет „****“:
посещение в къщи или на удобно място за събиране на вноска и безплатно
внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на
„****“ АД; без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни; не
е заплащала възнаграждение за тези услуги. Съгласно тарифата на „****“
АД, в случай, че ищата не е закупила пакет „****“, тя е следвало да заплати
следните такси за ползваните услуги: за събиране на вноски чрез посещение
от кредитен консултант по т.14 от тарифата общо 60.26 лева от които 6х10.00
лева = 60.00 лева; наказателна лихва за просрочие – 0.26 лева. В съдебно
заседание вещото лице отговаря на поставената допълнителна задача от
ищцата в нейна молба от 22.03.2022г. Дава заключение, че е извършил
справка в счетоводството на ответника и сумите по допълнителната услуга по
пакет „****“ са включени във вноските по таблица 1, колона 4. Тя е сбор от
месечната вноска по договора за кредит в размер на 293.80 лева и 26.40 лева
такса за допълнителна услуга. Общата сума за вноски за допълнителна услуга
е 158.40 лева. Заплатени са шест вноски и остават дължими още шест вноски
на стойност 158.40 лева по договора за допълнителни услуги.
В чл.10а, ал.4 от ЗПК е посочено, че „Видът, размерът н действието,
за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит." В случая съдът намира, че в
Договора за потребителски кредит не са посочени вида, размера и действието
за което се събират съответните такси. В подписания от страните договора за
допълнителни услуги към договора за кредит са изброени вида на услугите,
които може да ползва потребителят, като е определено общ размер на всяка
вноска 26.40 лева и падеж за плащане. Така уговореното в договора не е
съобразено с изискванего на чл.10а. ал.4 ЗПК за посочване на всяко
конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и размера на
съответната такса или комисионна в процесння договор за потребителски
кредит за всяка от изброените допълнителни услуги.
13
В противоречие на императивното правило на чл.10 ал.4 от ЗПК в
процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено
общо възнаграждение за плащане в размер на 26.40 лева. Наред с това
заплащането на това възнаграждение от потребителя не се дължи
предварително, а е дължимо само за реалното предоставяне на някоя или на
всички от изброените по-горе услуги. Възнаграждението се дължи само за
реално доставена допълнителна услуга, а не автоматично още при сключване
на договора за кредит, какъвто е настоящия случай.
Разпоредбата на чл.143 от ЗЗП дава легално определение на понятието
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребител и това е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя като нормата дава неизчерпателно
изброяване на различни хипотези на неравноправие. Според чл.146, ал.1 от
ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано,
че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.
Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
която е възпроизведена с нов чл.13а, т.9 от ДР на ЗЗП. Според чл.3 от
Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между пра
вата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се
счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и
следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното
съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна
клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл.3 от
Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на
договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или
доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена
индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт.
14
С оглед на горното, съдът намира, че Договора между страните за
допълнителни услуги към заем **** № **** г. е нищожен на осн. чл.26 ал.1
ЗЗД и във вр. с чл.22 във вр. с чл.11,т.9 и 10 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.55 ЗЗД всеки е длъжен да върне онова
което е получил без основание или на отпаднало основание. Съгласно
заключението на вещото лице по ССЕ в Таблица 1, колона 3 са посочени
заплатените от ищцата 6 вноски по 26.40 лева за месеци юли, юли, август,
септември, октомври и ноември на 2018 г. периода или общо 158.40 лева. Не
са заплатени общо 6 вноски на стойност 158.40 лева. От изложеното следва,
че предявения иск е основателен за цена 158.40 лева като за горницата до
заявената сума в исковата молба следва да се отхвърли.
По направено от ищцата искане по реда на чл.78 ГПК ответникът
следва да й плати разноски за производството за уважената част на молбата в
размер на 525.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „****“ № 137, ет.3 да заплати на Ж. Т. Р. с ЕГН **********, на
осн. чл. 55, ал.1 и чл.86 ЗЗД сумата в размер на 158.40 /сто петдесет и осем
лв. и 40 ст./ лева, представляваща сбора на заплатени без основание от
ищцата 6 месечни вноски за допълнителни услуги пакет “****“ в периода
10.06.2018 г. – 10.11.2018 г. в размер на 26.40 лева всяка, по договор за
допълнителни услуги към заем **** № **** г., ведно със законната лихва от
подаване на молбата – 15.4.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
която сума е получена без основание от кредитора - основание по чл.26 ал.1
ЗЗД, във вр. с чл.22 във вр. с чл.11,т.9 и 10 ЗПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над 158.40 лева до 316.80 лева.
ОСЪЖДА ****“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „****“ № 137, ет.3 да заплати на Ж. Т. Р. с ЕГН **********
разноски за производството в размер на 525.00 лева, на осн.чл.78 ГПК.
15
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
16