Р Е Ш
Е Н И Е
№………………
гр.
София, 17.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІІ- Б въззивен състав
в публично съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 16708 по
описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 436751/24.06.2018 г., постановено по гр.
д. № 44741/2017 г. по описа на СРС, 156 състав е признато за установено по
отношение на З.Б.А., ЕГН **********, с адрес ***, по исковете на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, по реда на чл.415, ал.1
ТПК, че дължи сумата 2554.27лв. на основание чл.149 ЗЕ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
представляваща цена за доставена топлинна енергия и сумата 69.93лв. на
основание чл.149 ЗЕ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, представляваща услуга за дялово
разпределение за периода м.05.2014г.- м.04.2016г., ведно със законната лихва от
12.04.2017г. до изплащането, като е отхвърлен иска за услуга за дялово разпределение
с правно основание чл.149 ЗЕ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за разликата до пълния
предявен размер 91.57лв. и исковете за лихви за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху
цена на топлинна енергия и услуга за дялово разпределение в общ размер на
304.59лв. за периода 15.09.2014г.- 24.03.2017г
С постановеното решение, на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК е осъдена З.Б.А. да заплати на „Т.С.” ЕАД разноски в исковото
производство 530.83лв., както и разноски в заповедното производство от 96.96лв.
Решението е постановено при участието на „Т.с.”
ЕООД, като трето лице- помагач на ищеца.
Срещу първоинстанционното решение е подадена
въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, в която се излагат съображения за неправилност
и незаконосъобразност на постановеното решение в частта, в която са отхвърлени
предявените искове за заплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на
304.59 лв. за периода 15.09.2014 г.-24.03.2017 г. Същото се оспорва с
оплаквания за нарушения на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно не е съобразил
действащите ОУ за продажба на топлинна енергия /в сила от 13.02.2008 г./, като
в чл.32, ал.1 от същите е определен срока, в който купувачите на ТЕ, в т.ч. и ответницата
е следвало да заплаща месечните дължими суми – 30 дневен след изтичане на
срока, за който се отнасят. Поради това,
с изтичане на последния ден от месеца, същата е изпаднала в забава за дължимата
сума. По този начин, СРС е формирал неправилни изводи и е отхвърлил предявените
искове за заплащане на обезщетение за забава. Претендира разноски.
Въззиваемата З.Б.А. е подала в законоустановения
срок отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за нейната
неоснователност.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „Т.с.”
ЕООД не е изразил становище по подадената въззивна жалба.
Срещу първоинстанционното решение е подадена
въззивна жалба и от ответника З.Б.А., в която се излагат съображения за
неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение в частта, в която
са уважени предявените искове. Оспорва наличие на договорни отношения с ищеца и
подпомагащата страна извършвала услугата дялово разпределение на потребената ТЕ
в имота.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите по въззивните жалби е необходимо да се добави и
следното:
По подадената въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД:
Съгласно действалите през периода от м.май 2014 год.
до м.април 2016 год. Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 год.,
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1
и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от
горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново
вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни
месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите
условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок
от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по
чл.32, ал. 2, представлява по своето естество уговорен между страните начин, по
който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно
изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т.е. той решава
кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята
му, законодателят пренася началото на забавата и на погасителната давност към
възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от
възникването на правото.
В чл. 33, ал. 4 от ОУ изрично е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по фактурите за потребление след изравняване за целия отчетен
период, ако не са заплатени в срока по ал.2. Ето защо лихва за забава се дължи
само върху сумата по общата фактура, издадена след изравняването и за периода
след нейното публикуване.
Ищецът не е ангажирал доказателства за публикуването
на издадените фактури за месеците от периода м.05.2014г.-м.04.2016г. на
интернет страницата си и кога е станало това, поради което и не е установен
момента, от който е започнал да тече, съответно изтекъл 30-дневния срок за
изпълнение на всяко от месечните задължения и в този смисъл изпадане ответницата
в забава. Поради това, правилно и законосъобразно с постановеното от СРС
решение исковата претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлена като неоснователна.
По подадената въззивна жалба от З.Б.А.:
Собствеността върху топлоснабдения имот предпоставя
наличието на възникнало по реда на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ (отм.), чл.150, ал.1
от ЗЕ облигационно правоотношение с „Топлофикация София” с предмет: доставяне
на топлинна енергия за битови нужди при действие на Общите условия за продажба
на топлинна енергия на Т.С. ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на
ДКЕВР в сила от 13.02.2008 г. и одобрени
с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от 12.03.2014 г. при отсъствие
на сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл.106а, ал. 3
от ЗЕЕЕ (отм.) или чл. 150, ал. 3 от ЗЕ).
Страни в отношенията по продажба на топлинна енергия
са потребител и топлопреносно предприятие. Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ - в
редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са "потребители на
топлинна енергия". Понятието "потребител на топлинна енергия за
битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до
17.07.2012 г.: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ
и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието
"клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на
понятието "потребител на топлинна енергия".
В проведеното производство, съобразно правилно
разпределената от първата инстанция тежест на доказване, ищецът е установил
своите фактически твърдения, че ответникът е собственик на имота, за който са
били доставяни количества топлоенергия възлизащи на исковата стойност. В
производството пред СРС е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 121, том XXVII, дело № 5729/1992г. на нотариус при СНС, чрез който е
установено, че ответницата е придобила собствеността върху апартамент, находящ
се в гр.София, ул.********, ет.3 с аб.№ 310938. Предвид това, съдът намира че в
производството е установено, че ответницата има качеството клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.
В производството са ангажирани и доказателства, за
това че сградата, в която се намира този имот е топлоснабдена. Тези
обстоятелства са правопораждащи за установяване наличие на облигационна връзка
с ответника за доставяне на топлинна енергия за битови нужди, чиято стойност е
била начислявана от ищеца, съответно която е била включена в издаденото от
последния съобщение към фактура с оглед нейното заплащане.
С оглед установеното облигационно правоотношение
между страните, при съобразяване на действащата през процесния период
нормативна уредба, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че
предявените искове за главното вземане са основателни.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя –
ответник в първоинстанционното производство, че не е сключил договор с фирмата
извършвала дялово разпределение на потребената в имота ТЕ- „Т.с.” ЕООД. Чрез
представените пред първата инстанция протокол от проведено ОС на етажните
собственици в сградата, находяща се в гр.София, ул.*******от 26.01.2002 г. и
договор № 2658/26.07.2002 г., сключен между ОС на ЕС находяща се в гр.София,
ул.*******и „Т.с.” ЕООД е бил сключен договор за извършване на услугата –
дялово разпределение на потребената топлоенергия в сградата. Чрез представените
пред първата инстанция документи за главен отчет от 12.05.2015 г. за периода
01.05.2014 г-30.04.2015 г. и от 03.05.2016 г. за периода 01.05.2015
г.-30.04.2016 г. се установяват
отчетените като потребени количества ТЕ в имота на ответницата. Така
съставените документи не са били оспорени като неистински в проведеното производство,
а вписаните в тях данни са послужили като основа за дадените констатации от
изслушаните пред първата инстанция СТЕ и ССчЕ установяващи количества и
стойност на потребената в имота топлоенергия. При тези констатации правилно и
законосъобразно СРС е уважил предявените искове за установяване съществуването
на парично задължение за незаплатена стойност на топлинна енергия за посочения
период.
Така, чрез приетата съдебно техническа експертиза,
чийто изводи настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, е установено, че в имота на ответницата е
имало 6бр. отоплителни тела с монтирани топлинни разпределители и термостатни
вентили и 1бр. водомер за отчитане на топла вода /БГВ/. Начислението на сумите
е осъществено на база реален отчет /документи за главен отчет стр.57-58 от
делото на СРС/, в съответствие с действащата към периода нормативна уредба и
обхваща топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и топла вода. Според
СТЕ, стойността на действително потребената топлинна енергия възлиза на 2554.27лв.
Според констатациите на приетата съдебно-счетоводна
експертиза, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, се установява, че задълженията за топлинна
енергия за периода м.05.2014г.- м.04.2016г. възлизат на сумата 2554.27лв.,
сумата за дялово разпределение на сумата 69.93лв.
Според ССчЕ, лихвата за забава върху сумата 2554.27лв.
възлиза на сумата 373.76лв., а върху сумата 69.93лв. възлиза на стойност 8.60лв. за периода 15.09.2014г.-24.03.2017г.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, въззивните
жалби следва да бъдат оставени без уважение, а решението на СРС – потвърдено в
обжалваните му части, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора в полза на жалбоподателите не
следва да бъдат присъждани разноски.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 436751/24.06.2018
г., постановено по гр. д. № 44741/2017 г. по описа на СРС, 156 състав, в
частта, в която е признато за установено по отношение на З.Б.А., ЕГН **********,
с адрес ***, по исковете на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, по реда на чл.415, ал.1 ТПК, че дължи сумата 2554.27лв. на
основание чл.149 ЗЕ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, представляваща цена за доставена
топлинна енергия и сумата 69.93лв. на основание чл.149 ЗЕ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
представляваща услуга за дялово разпределение за периода м.05.2014г.-
м.04.2016г., ведно със законната лихва от 12.04.2017г. до изплащането, както и
в частта, в която са отхвърлени исковете за лихви за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД
върху цена на топлинна енергия и услуга за дялово разпределение в общ размер на
304.59лв. за периода 15.09.2014г.- 24.03.2017г., както и в частта, в която на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК е осъдена З.Б.А. да заплати на „Т.С.” ЕАД
разноски в исковото производство 530.83лв., както и разноски в заповедното
производство от 96.96лв.
В останалата част като необжалвано
постановеното Решение № 436751/24.06.2018 г., постановено по гр. д. №
44741/2017 г. по описа на СРС, 156 състав е влязло в сила.
Решението
е постановено при участието на трето лице — помагач на ищеца - „Т.с.” ЕООД.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.