РЕШЕНИЕ
№ 529
гр. Бургас, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120105956 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
БУРГАС” ЕАД против В. К. Н., с която са предявени два установителни иска по чл.422 от
ГПК.
С определение № 3800/16.11.2021 г. съдът е назначил на основание чл.47, ал.6 от ГПК
особен представител на ответника в лицето на адв. Г.К., който не депозира отговор на
исковата молба.
Ищцовото дружество твърди, че на основание чл.150 и пар.1, т.2а от Закон за
енергетиката (ЗЕ) между него и ответника са възникнали и съществуват договорни
отношения за продажба на топлинна енергия в жилище, находящо се в ***. То посочва, че
отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия на адреса на ответника се
извършва от фирма за топлинно счетоводство – „БЕЛЧЕВСТРОЙ” ЕООД, което е избрано
по решение на общото събрание на етажните собственици.
По силата на това решение дружеството „БЕЛЧЕВСТРОЙ” ЕООД е носител на
правото да извършва отчитането и дяловото разпределение на топлинна енергия в жилището
на ответника за процесния период.
Ищцовото дружество е начислявало и осчетоводявало претендираните суми за
топлинна енергия на база разпределено за имота количество топлинна енергия от топлинния
счетоводител „БЕЛЧЕВСТРОЙ” ЕООД по цени на топлинна енергия, одобрени за ищцовото
дружество от КЕВР на основание чл.30, ал.1, т.4 и чл.36 от ЗЕ.
В приложена „справка за дължими суми на абонат” са посочени дължимите за
топлинна енергия суми по компоненти, а именно: суми за битово-горещо водоснабдяване;
суми за отопление; суми за сградна инсталация; суми за дялово разпределение. Набляга се,
че сроковете за плащане са определени в чл.32 от Общите условия от 2008 г. и 2010 г.
С определение по чл.140 от ГПК № 217/12.02.2022 г. съдът конституира като трето
1
лице помагач на страната на ищеца „БЕЛЧЕВСТРОЙ“ ЕООД.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа
исковете, като моли съда да ги уважи и да присъди направените от страната разноски по
делото.
В съдебно заседание представител на третото лице помагач не се явява.
В съдебно заседание особеният представител на ответника предоставя на съда да
прецени дали да уважи исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Ответникът е собственик на апартамент, находящ се в *** от 2002 г. Жилището се
намира в сграда-етажна собственост. За периода месец февруари 2020 г. – месец март 2021 г.
е доставяна топлинна енергия в това жилище, която е с цена по компоненти, както следва:
суми за битово-горещо водоснабдяване (БГВ) – 566,27 лева; суми за отопление – 916,26
лева; суми за сградна инсталация – 168,09 лева; суми за дялово разпределение – 31,68 лева.
Направена е корекция в размер на минус 39,93 лева. Общото количество топлинна енергия,
доставено в конкретната абонатна станция, се отчита ежемесечно от ищцовото дружество.
От него се приспадат технологичните загуби в абонатната станция – отразени в „Справка
консумирана топлоенергия и приспаднати технологични загуби“. Така полученото
количество се подава за дялово разпределение към топлинния счетоводител. Общият
топломер в сградата-етажна собственост е преминал техническа проверка за годност и
представлява годно техническо средство през процесния период.
На 21.01.2000 г. е сключен Договор № *** между „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС“
ЕАД (доставчик) и „БЕЛЧЕВСТРОЙ“ ЕООД (топлоснабдителен агент), по силата на който
доставчикът приема да достави топлинна енергия в абонатна станция на сградата етажна
собственост, намираща се на адрес ***, а агентът приема да извърши разпределение на
доставената топлинна енергия между отделните потребители в сградата етажна собственост
и заплати месечните дължими суми по доставката и съгласно условията на договора на
доставчика.
Отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия на адреса на ответника
се извършва от фирма за топлинно счетоводство „БЕЛЧЕВСТРОЙ“ ЕООД. Видно от
приложения по делото протокол от 02.11.2002 г. топлинният счетоводител е избран по
решение на общото събрание на етажните собственици, взето по реда на ПУРНЕС (отм.). На
28.12.2002 г. е сключен договор № *** г. между „БЕЛЧЕВСТРОЙ“ ЕООД, в качеството на
изпълнител, и С. Х. Н., представляващ етажната собственост *** в ж.к. *** на гр. Бургас, в
качеството на възложител, по силата на който изпълнителят се задължава да достави и
монтира термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода
на топлинна енергия топломери, и да извършва индивидуално измерване на потреблението
на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода,
включително издаването на обща и индивидуална сметки. Възложителят се задължава да
заплаща за дейността.
На 10.12.2002 г. е подписан Анекс № 297 към договор ***, по силата на който
предметът на договора важи и за сградата етажна собственост, намираща се на адрес гр.
Бургас, ***, ***, в който се намира имотът на ответника. Той не е подал декларация за
необитаемост на имота.
На 02.04.2018 г. е сключен договор № *** г. за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост на битови и стопански
поребители, ползващи топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване на
територията на гр. Бургас (за краткост Договора) между дружеството ищец (възложител) и
„БЕЛЧЕВСТРОЙ“ ЕООД (изпълнител), по силата на който възложителят възлага, а
изпълнителят приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия в
сгради в режим на етажна собственост на територията на гр. Бургас. Срокът на Договора е
една година, като с допълнителни анекси той е продължен и е действащ в процесния период.
2
Ищцовото дружество депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК за следните суми: 1647,54 лева, представляваща стойност на топлинна
енергия, доставена в обект на потребление, находящ се на адрес гр. Бургас, ж.к. ******, за
периода месец февруари 2020 г. – месец март 2021 г.; 86,97 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 01.04.2020 г. до 20.05.2021 г.; законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, по което е образувано
ч.гр. дело №*** г. по описа на БРС. По него е издадена заповед за изпълнение № *** г., с
която ответникът е осъден да заплати тези суми. Тъй като той е уведомен за заповедта на
основание чл.47, ал.5 от ГПК, ищцовото дружество подава исковата молба по настоящото
дело.
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са в условията на кумулативно обективно съединяване установителни
искове с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.288 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Според Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016 г.,
ОСГК за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост (каквито са процесните), се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които
не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от ДР на ЗЗП.
Качеството на собственика на апартамента на потребител на услугите на ищеца
следва от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, която предвижда, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията. От тези разпоредби се налагат следните изводи:
От влизането в сила на общите условия е налице сключен договор между
топлопреносното предприятие и битовия потребител (аргумент от чл.1 от ОУ). Договорът за
общи условия е регламентиран в чл. 16 ЗЗД, конкретизиран е в специалния ЗЕ и в общите
условия (чл.1 – чл.3 от същите), които не предвиждат сключването на индивидуални
договори между всеки потребител и топлофикационното дружество.
Само при прекратяване на топлоснабдяването на сградата при предпоставките на чл.
153, ал. 2 от ЗЕ (писмено съгласие на етажните собственици, притежаващи квалифицирано
мнозинство от 2/3, което е депозирано пред топлопреносното предприятие), каквото не е
налице, се прекратява и договора за продажба на топлинна енергия с всеки един от битовите
клиенти по чл. 153, ал. 1 от ЗЕ – аргумент от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Установи се, че през процесния период Н. е собственик на имот, присъединен към
абонатна станция, която е въведена в експлоатация, т.е. ответникът е страна в
правоотношение с „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” ЕАД.
Задължението за заплащане на сумите за отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия възниква за потребителя в
качеството му на етажен собственик в топлофицирана сграда. В настоящия случай е налице
задължение за заплащане на разходите за общата топлоснабдителна инсталация етажна
собственост, собствениците на която не са взели решение да се откажат от ползването на
услугата доставка на топлинна енергия по реда на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ. Заплащането на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реално ползване или
неползване от собствениците или носители на вещни права върху отделните имоти.
Задължението се поражда от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение,
3
от която никой сам не може да се откаже. Пълен отказ от ползването й в такава сграда може
да се извърши само в посочената хипотеза на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ, чрез прекратяване на
топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което 2/3 от собствениците или
титуляри на вещно право на ползване, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия
и декларират това писмено пред топлопреносното предприятие. В случая не са представени
доказателства да е било взето решение на общото събрание на етажната собственост в този
смисъл. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и всички
собственици и носители на вещни права, следва да се считат за потребители и да поемат
ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Поради изложеното Н., в
качеството му на собственик на недвижим имот, находящ се в сграда – етажна собственост,
дължи суми за топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация.
Той дължи и суми за дялово разпределение на основание чл. 61, ал.1 от Наредба №
16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, според който дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост се извършва възмездно
от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно чл.32, ал.1 от Общите условия на дружеството купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. От тази разпоредба се налагат няколко извода, а именно:
отчетният период е месечен; дължимостта на сумите не е обвързвана с предварително
получаване на съобщение до длъжника. В случая приложение намира правилото, че „срокът
кани вместо кредитора”, като след изтичането му длъжникът изпада в забава.
Ответникът не е предявил рекламации за отчет на показанията на уредите и
разпределението на енергията за предходен период, каквато възможност се предвижда в
разпоредбата на чл.70, ал.6 от Наредбата. Общата дължима сума за реално доставена
топлинна енергия за процесния период е 1647,54 лева, като същата не е изплатена, поради
което главният иск следва да бъде уважен. Обезщетението за забава (мораторна лихва) за
периода от 01.04.2020 г. до 20.05.2021 г. е 86,97 лева, поради което и акцесорният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен. Следва да се посочи, че дружеството не е
начислявало лихва за забава за периода 01.04.2020 г. – 08.04.2020 г. на основание основание
чл.6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ищцовото дружество, които в
заповедното производство са в размер на 184,69 лева (заплатена държавна такса от 34,69
лева и адвокатско възнаграждение от 150 лева), а в исковото производство – 431,21 лева
(350 лева депозит за възнаграждение за особения представител на ответника и 81,21 лева
държавна такса), съгласно списък по чл.80 от ГПК. Ответникът няма право на разноски.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. К. Н., ЕГН – **********, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” ЕАД, ЕИК – *********, следните суми: 1647,54 лева (хиляда
шестстотин четиридесет и седем лева и петдесет и четири стотинки), представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се на адрес ***,
за периода месец февруари 2020 г. – месец март 2021 г.; 86,97 лева (осемдесет и шест лева и
деветдесет и седем стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 01.04.2020 г.
до 20.05.2021 г.; законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК на 27.05.2021 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № ***/2021 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА В. К. Н., ЕГН – **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС”
4
ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 184,69 лева (сто осемдесет и четири лева и шестдесет и
девет стотинки), разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № *** г. по описа на
БРС, и сумата от 431,21 лева (четиристотин тридесет и един лева и двадесет и една
стотинки), разноски в настоящото исково производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „БЕЛЧЕВСТРОЙ”
ЕООД, ЕИК – *********, на страната на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” ЕАД и
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: ______(П)_______
Вярно с оригинала! ММ
5