№ 18522
гр. С., 23.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАР.А
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАР.А Гражданско дело №
20221110157884 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 310 – чл. 317 ГПК.
Следва да се приемат представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
На ищеца следва да се даде възможност да посочи конкретно кои документи от
личното му трудово досие иска да бъдат представени по делото, като съобрази вече
представените с отговора на исковата молба, след което съдът ще се произнесе по
доказателственото искане, направено по реда на чл. 190 ГПК.
Следва да се уважи доказателственото искане на ищеца за допускане до разпит на
един свидетел с оглед твърдените обстоятелства, обуславящи осъществена от работодателя
злоупотреба с право, като по искането за разпит на втори свидетел за същите факти съдът
ще се произнесе след изслушване на допуснатия свидетел на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
Един свидетел за опровергаване на твърденията на ищеца относно същите факти следва да
се допусне и на ответника, като по искането за разпит на втори свидетел за същите факти
съдът ще се произнесе след изслушване на допуснатия свидетел на основание чл. 159, ал. 2
ГПК.
По искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се произнесе
в насроченото съдебно заседание след поставяне на въпроси на страните за отделяне на
спорните от безспорните факти по делото.
Не следва да се уважава доказателственото искане на ищеца за изискване на справка
от ответника съгласно т. 3 от доказателствените искания, формулирани в исковата молба,
което искане не отговаря на правилата за изискване на документи по реда на чл. 190 ГПК,
доколкото по този ред могат да се изискват намиращи се у другата страна конкретно
посочени, съществуващи документи, а не да се иска изготвяне на нови документи.
1
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба да посочи
конкретно и изрично кои документи от личното му трудово досие иска да бъдат представени
по делото, като съобрази вече представените с отговора на исковата молба, след което съдът
ще се произнесе по доказателственото искане, направено по реда на чл. 190 ГПК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца най-късно в насроченото съдебно заседание да
представи трудовата си книжка в оригинал за извършване на констатация на извършените в
нея вписания.
ДОПУСКА събиране на гласни докаателствени средства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане от ищеца за установяване на твърденията му, обуславящи
осъществена от работодателя злоупотреба с право, както и един свидетел при режим на
довеждане от ответника за опровергаване на тези факти, като ОТЛАГА на основание чл.
159, ал. 2 ГПК произнасянето по искането за допускане на втори свидетел на всяка от
страните за същите факти след изслушване на допуснатите свидетели.
УКАЗВА на страните, че следва да водят допуснатите им свидетели в насроченото
съдебно заседание, като в случай че не водят същите без уважителни причини, съдът ще
отмени определението, с което е допуснат разпитът им.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза за насроченото съдебно заседание с оглед отделяне на спорните от безспорните
факти по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника по реда
на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи справка колко районни организации има към СГБ, колко
души работят в тях като координатори, кога им е връчена последната длъжностна
характеристика с измененията за образование, тези лица какво образование притежават и на
кои от тях им е връчвана заповед за прекратяване на трудово правоотношение въз основа на
новата длъжностна характеристика, на какво основание и от коя дата.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 22.06.2023г. в 11.00 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от
писмения отговор и доказателствата към него.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, КАКТО СЛЕДВА:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове – конститутивен иск с
2
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението
на ищеца, извършено със заповед № . от 20.09.2022г., издадена от ответника, конститутивен
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност „К.“, както и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4860
лв., представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение
за периода от 20.09.2022г. до 20.03.2023г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 26.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът И. А. Р. твърди, че заемал при ответника Сдружение „С.“ въз основа на
допълнително споразумение от 26.04.2010г., с което било изменено наименованието на
длъжността съгласно сключения между страните трудов договор за неопределено време № 3
от 31.03.2006г. Преди този договор ищецът работел при ответника по силата на трудов
договор № 49 от 13.10.2004г., сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ с място на работа –
Ц./ - Районна организация /РО/ на глухите – гр. С., на длъжност „О.“. Със заповед № . от
24.11.2004г. на основание чл. 68, б. 1 КТ ищецът бил назначен, считано от 26.11.2004г., в РО
на глухите – гр. С. на длъжност „И.“ по СБВ на пълно работно време от 8 часа. С
допълнително споразумение № 01 от 14.02.2005г., считано от 16.02.2005г. ищецът бил
назначен на безсрочен трудов договор в ЦУ на СГБ – РО на глухите – гр. С. на длъжност „И.
с.“, което допълнително споразумение ищецът твърди да се явява неговият основен договор
с ответника. Впоследствие с безсрочен трудов договор № 3 от 31.03.2006г. ищецът бил
назначен на длъжност „О.“ при ответника, който бил изменен с наименуваните от ответника
трудов договор № 20 от 03.07.2006г., трудов договор № .г. от 17.07.2006г. и трудов договор
№ 45 от 31.07.2006г., всички с действие от 01.07.2006г. Трудов договор № 3 от 31.03.2006г.
бил последователно изменен и с допълнително споразумение № 28 от 26.03.2008г., с
допълнително споразумение от 26.04.2010г., с което наименованието на заеманата от ищеца
длъжност било сменено на „К.“, както и с допълнителни споразумения № 47 от 26.02.2014г.,
с № 36 от 06.01.2016г. с № 23 от 08.01.2019г., с № 17 от 08.01.2020г. и с № 33 от
12.01.2021г.. Ищецът твърди, че със заповед № . от 20.09.2022г. било прекратено трудовото
му правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 49 от 13.10.2004г., който
бил договор за заместване, и бил прекратен още със сключването на основен договор между
страните, а не действащия към датата на прекратяването между страните трудов договор №
3 от 31.03.2006г. с измененията към него. Твърди, че трудовото му правоотношение било
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради липса на необходимото образование
за изпълняваната работа, като на 24.08.2022г. на ищеца била връчена нова длъжностна
характеристика, съгласно която за заеманата от него длъжност било въведено изискване за
висше образование в областта на икономическите науки или счетоводството, каквото
ищецът не притежавал. Ищецът оспорва законосъобразността на издадената заповед, като на
първо място счита, че с нея се прекратява договор от 13.10.2004г., прекратен на друго
основание преди издаване на заповедта, а не съществуващия между страните договор,
сключен за неопределено време, от 31.03.2006г. На следващо място твърди, че
прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото основание е израз на
3
злоупотреба с работодателска власт, което е в нарушение на принципа за добросъвестност,
установен в чл. 8, ал. 1 КТ, с цел работодателят да заобиколи изискванията за предварителна
закрила по чл. 333 КТ, тъй като ищецът бил трудоустроен. Твърди, че прекратяването на
трудовото му правоотношение е провокирано единствено от обстоятелството, че ищецът
завел иск срещу ответника за отмяна на решение от проведено на 27.05.2022г. Общо
събрание на С.“, което пряко засягало интересите на представляващия сдружението
председател Н., както и поради влошените отношения на ищеца с Председателя Н.. Твърди,
че докато работил при ответника през период от 17 години, независимо от наименованието
на длъжността, е изпълнявал едни и същи трудови функции, които са предполагали
познания в областта на икономическите науки, без да има висше икономическо образование
и работодателят не е възразявал срещу това. С оглед изложеното иска съдът да признае за
незаконно уволнението, извършено с оспорената заповед и да постанови неговата отмяна,
както и да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „К.“. Твърди да е
останал без работа след уволнението, поради което претендира заплащане на обезщетение
вследствие на незаконното уволнение за периода от 20.09.2022г. до 20.03.2023г. в размер на
4860 лв. Претендира разноски за производството.
Ответникът С.“ е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при него длъжността „К.“, както и че
същото е прекратено с оспорената заповед № . от 20.09.2022г. на основанието по чл. 328, ал.
1, т. 6 КТ поради липса на необходимото образование за изпълняваната работа. Не оспорва и
че с нова длъжностна характеристика, утвърдена от Председателя на СГБ на 23.08.2022г., е
въведено изискване за заемане на длъжността „К.“ служителят да притежава висше
образование в областта на икономическите науки и счетоводството, но поддържа че това
изискване било мотивирано от трудовите функции на длъжността, които били предимно в
икономическата и счетоводната сфера. Оспорва твърденията на ищеца, че въвеждането на
новите изисквания за образование за длъжността са били мотивирани единствено от личните
отношения между ищеца и Председателя на СГБ и от заведеното от ищеца дело срещу
ответника, като твърди, че изменението е обусловено единствено от реалната необходимост
от такова образование предвид естеството на трудовите задължения за тази длъжност.
Поддържа, че преценката на работодателя на конкретните нужди за осъществяване на
дейността му и изискванията за заемане на определена длъжност с оглед тези нужди е
въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Отделно, твърди че със
заповед № 39 от 18.03.2021г., издадена и връчена на ищеца преди изменението на
изискванията за заемане на длъжността и завеждане на делото от ищеца срещу ответника,
ищецът бил дисциплинарно наказан за неизпълнение на трудовите му задължения,
изразяващи се в нарушаване на финансовата дисциплина на СГБ, което било още едно
доказателство за необходимостта от въвеждане на новите изисквания за образование за
длъжността. Поддържа, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение
ищецът не е притежавал висше образование в областта на икономическите науки и
4
счетоводството, поради което и трудовият му договор бил законосъобразно прекратен на
основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. На последно място, твърди, че записването в
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, че се прекратява трудов
договор № 49 от 13.10.2004г., касае техническа грешка, която по никакъв начин не указвала
влияние на правото на защита на ищеца, доколкото в заповедта били изложени точно и ясно
всички правни и фактически основания, на които се базирало прекратяването на трудовото
му правоотношение. С оглед изложеното моли да се отхвърлят предявените искове.
В тежест на ищеца е да докаже съществуване на безсрочно трудово правоотношение
с ответника, по силата на което е заемал твърдяната длъжност, което е било прекратено с
оспорената заповед от 20.09.2022г., които обстоятелства не са спорни между страните, а
също и твърденията си, че прекратяването на трудовото му правоотношение е в резултат на
злоупотреба с права от страна на работодателя, а именно че уволнението му е било
мотивирано единствено от личните отношения между него и представителя на ответника и
съдебния спор между страните по заведено от ищеца дело за отмяна на решение на Общото
събрание на СГБ, които обстоятелства непосредствено са мотивирали работодателя за
издаване на оспорената заповед, както и че е останал без работа за съответния период, за
който претендира да му се заплати обезщетение за оставане без работа вследствие
незаконното уволнение, съответно размера на последното получено брутното трудово
възнаграждение преди уволнението.
В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на
което е извършено, а именно че същото е извършено с писмена заповед, в която точно, ясно
и недвусмислено е посочено трудовото правоотношение, което се прекратява и основанието
за прекратяване, както и твърденията си за въведени нови изисквания за образование, че
това е станало по установения ред и от компетентен орган, съответно, че новите изисквания
не са произволно определени, а са продиктувани от конкретна необходимост и са във връзка
с изпълняваната длъжност.
При установяване на горните предпоставки ищецът следва да докаже, че към датата
на уволнението е притежавал съответното образование, установено с новите изисквания.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че между страните е съществувало безсрочно
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „К.“, че с
оспорената заповед № . от 20.09.2022г. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца с
ответника на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 – липса на необходимото образование за
изпълняване на длъжността, както и че с нова длъжностна характеристика, утвърдена на
23.08.2022г. за заемане на длъжността, на която е работел ищецът, е въведено изискване за
притежаване на висше образование в областта на икономическите науки и счетоводството,
каквото ищецът не е притежавал към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
фактите, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената им
стойност съдът дължи произнасяне с акта си по същество.
5
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. С., бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2,
стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор М. или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6