№ 3844
гр. Варна, 09.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Иванка Д. Дрингова
мл.с. Христо Р. Митев
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20233100501765 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано е по въззивна жалба вх. № 260417/03.07.2023 г. от А. Х. Ф.,
ЕГН ************ и Ф. А. Ф., ЕГН **********, срещу решение №
260007/07.06.2023г. по гр.дело № 1723/2019г. по описа на ВРС, с което е
отхвърлен предявения насрещен установителен иск , за признаване за
установено по отношение на К. Ш. Ч., ЕГН: **********, Р. П. Ч.,
ЕГН:********** и М. Ю. Ф., ЕГН:**********, че А. Х. Ф., ЕГН:********** и
Ф. А. Ф., са собственици на ½ ид.ч. от УПИ № VII-8, в кв. 1 по плана на с.
********, с площ 920.00 кв.м., при граници: улица, УПИ № VI-7, УПИ №
VIII-10, както и че са еднолични собственици на югозападна двуетажна
жилищна сграда (къща-близнак) със застроена площ от 100.00 кв.м.,
построената в УПИ № VII-8, в кв. 1 по плана на с. ********, на основание
давностно владение за периода от 1997 г., като неоснователен, както и е
допуснато извършването на съдебна делба, на основание чл. 34 от ЗС, на
следните недвижими имоти:
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (УПИ) № VII-8, кв. 1 по плана на с.
********, при граници: УПИ № VIII-10, улица, УПИ VI-7, с площ 920.00
кв.м., находящ се в с. ********, Община Дългопол, Област Варна, ведно с
изградените в това дворно място две двуетажни жилищни сгради (къщи
близнаци), всяка със застроена площ от по 100.00 кв.м., изградени с обща
стена;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ид. № 63135.13.22 по КККР, одобрени със
Заповед РД -18-254/31.01.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в с.********, общ.Дългопол, местност „Ясак Алта”, с площ 2024
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, предходен идентификатор: няма, номер по
1
предходен план: 013022, при съседи: имоти с ид.№63135.888.9901,
63135.12.23, 63135.13.97, 63135.13.21, при квоти и съделители: 1/3 ид.ч. за М.
Ю. Фиктриев, ЕГН:**********; 1/3 ид.ч. за К. Ш. Ч., ЕГН:**********; 1/3
ид.ч. за А. Х. Ф., ЕГН: **********, придобити по наследство от Х Ф Ю,
ЕГН:***********, поч. на 06.10.1998 г. и Ш А Ю, ЕГН:**********,
ЕГН:**********, поч. на 29.04.2009 г., и е отменен изцяло нотариален акт №
44, том IV, рег. № 3248, дело № 606/2018 г. по описа на нотариус Зоя А. и
нотариален акт №153, том IV, с рег. № 3216, дело № 706 от 2016 г. по описа
на нотариус Зоя А., на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Въззивниците считат, че обжалваният акт е постановен при
съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на
материалния закон, необоснован, постановен без да са кредитирани и
обсъдени събраните по реда на ГПК доказателства и явно несправедлив.
Посочват, че първата инстанция в доклада по делото е допуснала
съществени процесуални нарушения - не е посочила тежестта на доказване на
отделните групи ответници, което ги е лишило от възможността за доказване
на основанията в КНА, а именно давностно владение и наследство. Правят
доказателствено искане за допускане на двама свидетели, за доказване на
придобивното основание наследство. Изтъкват, че свидетелят Е Р е
присъствал в залата при провеждане на о.с.з на 14.09.2022 г. и е слушал
становищата и възраженията им. В следващото съдебно заседание е дал
свидетелски показания. При преценката на свидетелските му показания
районният съд не е отчел, че е зет на М. Ф. и е присъствал о.с.з проведено на
14.09.2022 г. Твърдят, че първата инстанция неправилно не е кредитирала
показанията на свидетеля М И. Излагат, че е неправилен извода на районния
съд, че след като А. Ф. се е сдобил с НА е поставил втори водомер, за да се
разделят партидите. Твърдят, че имота винаги е имал отделен водомер и са
заплащали са сметките за вода от 17.01.2001 г., от което може да се направи
обосновано заключение, че считат тази част от имота за своя лична
собственост. Посочват, че със сделка от 1997 г. бащата Х Ю е разделил имота
с двете къщи близнаци между А. Ф. и М. Ю., на другия брат К. Ч. е дал пари
да построи къща в Република Турция. Излагат, че никога не са допускали К.
Ч. в процесния имот, при посещенията на последния в България само са го
водели да види имота, но никога не са му отключвали и давали да влиза в
имота. Твърдят, че Ч. никога не се е противопоставял на манифестираното
намерение да своят имота. Твърдят, че свидетелските показания на Е Е Р и на
С А С са неистенски, за което са депозирали две жалби пред РП - Варна
териториално отделение - Провадия, които са обединени в преписка №
8685/2023 г. Посочват, че в нарушение на процесуалните правила първата
инстанция не е допуснала поисканата експертиза за установяване на „Какви
насаждения и на каква възраст има в двора на югозападната част"' и „Какви
насаждения и на каква възраст има в двора на югозападната част, което ги е
лишило от възможността да докажат твърдението си в исковата молба, че са
засА.и двора с дръвчета. Изтъкват, че недопускането на това доказателствено
2
искане прави невъзможно доказване на давностно владение. Считат извода на
първата инстанция, че са предприели действия, които отблъскват владението
на останалите наследници през 2016 г. за неправилен и противоречи на
събраните доказателства. Твърдят, че между двата имота винаги е
съществувала ограда, поради което грешно е установено, че са започнали да
заключват имота от преди 3-4 години. Изтъкват, че след неформална
разпоредителна сделка владеят имота и ясно и недвусмислено са
демонстрирали промяна в намерението си да я своят имота, отричайки
правата на другите собственици.
Молят да се отмени изцяло Решение № 260007 / 07.06.2023г. по гр.дело
№ 1723 / 2019г. на PC Провадия, като се постанови друго такова с което да се
приеме, че са собственици на югозападната двуетажна жилищна сграда -
къща-близнак със застроена площ от 100 кв.м. построена в УПИ № VII -8
квартал 1 по Плана на с.******** и на 1800 кв.м, съставляващо имот
планоснимачен номер 8 в квартал 1 по Плана на с.********, при граници:
улица УПИ № VI -7, УПИ № VIII -10, от което дворно място 920 кв.м са
включени в парцел № VII -8 квартал 1 по Плана на с.******** и на 1/2
идеална част от УПИ № VII -8 квартал 1 по Плана на с.********, при
граници: УПИ № VIII -10, улица, УПИ № VI -7 с площ от 920 кв.м находящ
се в с.******** Община Дългопол Област Варна ведно с изградената в това
дворно място югозападна двуетажна жилищна сграда - къща-близнак със
застроена площ от 100 кв.м и на 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор №
63135. 13.22 по ККР, одобрени със Заповед № РД-18- 254/31.01.2018г. на
Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в с.******** Община
Дългопол Област Варна местност „Ясак Алта" с площ от 2 024 кв.м, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
друг вид застрояване, предходен идентификатор няма, номер по предходен
план: 013022. при съседи: имоти с идентификатори: № 63135.888.9901, 63135.
13.23,63135. 13.97, 63135. 13.21.
Сочат, че следва да се допусне делба на 1/2 идеална част от УПИ № VII
-8 квартал 1 по Плана на с.********. при граници: УПИ № VIII -10, улица,
УПИ № VI -7 с площ от 920 кв.м находящ се в с.******** Община Дългопол
Област Варна ведно с изградената в това дворно място югоизточна двуетажна
жилищна сграда - къща- близнак със застроена площ от 100 кв.м и на 1/2
идеална част от ПИ с идентификатор № 63135. 13.22 по ККР одобрени със
Заповед № РД-18-254/31.01.2018г. на Изпълнителния Директор на АГКК
находящ се в с.******** Община Дългопол Област Варна местност „Ясак
Алта" с площ от 2 024 кв.м, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предходен
идентификатор няма, номер по предходен план: 013022, при съседи: имоти с
идентификатори: №63135.888.9901,63135.13.23,63135.13.97, 63135.13.21., при
квоти: 1/2 идеална част на М Ю. Ф. 1/2 идеална част на К. Ш. Ч.
Правят искане за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1
т. 5., като твърдят че при разглеждане на делото са разкрити престъпни
3
обстоятелства – лъжесвидетелстване на свидетелите Е Е Р и С А С
Предоставят - жалба до ВРП Териториално Отделение Провадия срещу
Е Е Р, Жалба до ВРП Териториално Отделение Провадия срещу С А С,
Допълнение към Жалба до ВРП Териториално Отделение Провадия
срещу С А С.
Молят да се допусне Съдебно агрономическа експертиза с вещо лице
агроном, което след оглед на място нанесе трайните насаждения на
приложените по делото скици, като и даде заключение за вида на трайните
насаждения и да определи тяхната възраст.
Молят да се допуснете Съдебно - техническа експертиза, при която
вещото лице след оглед на място, запознаване с Плановете на с.******** в
Община Дългопол и делото, вещото лице да повдигне в различен цвят
настоящата ограда между двата имота, както и да нанесе граници по старите
планове между двата имота и да даде заключение дали същите съвпадат.
Молят да се допуснат двама души свидетели при условията на водене,
за доказване на придобивното основание наследство, освен придобивна
давност.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. №
260472/31.07.2023 г. от К. Ш. Ч. и Р. П. Ч., чрез адв. А. А., в който излагат
становище за законосъобразност и правилност на обжалваното решение.
Моли да се остави в сила обжалваното решение, като законосъобразно и
правилно.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. №
260489/07.08.2023 г. от М. Ю. Ф., чрез прецесуалните му представители адв.
Г. Г. и адв. Г. Н.. Посочва, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Изтъква, че е останало недоказано твърдението, че през
1997 г. наследодателя Х Ф. приживе е извършил неформално разпределение
на имуществото си между синовете си. Относно възражението за неправилна
оценка на свидетелските показания на св. Е Р, тъй като са били дадени след
присъствие в залата и без съобразяване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК,
посочва, че е неоснователно, тъй като Романов не е възприел показанията на
другите свидетел, нито конкретно становище на страните. Изтъква, че
твърденията за разделение на имотите между двамата братя А. и М. и
предаването им през 1997 г. се опровергават от показанията на разпитаните
по делото свидетели, според който М. Ф. е живял през целия си живот в
процесните имоти. Не оспорва, че А. Ф. е зачестил посещенията си в имота
след 2016 г., когато е извършил ремонтни дейности, но от тогава до датата на
депозиране на исковата молба в съда не е изтекъл законоустановения
придобивен давностен срок. Изтъква, че по делото не е установено
упражняването на фактическа власт върху имота от А. Ф. да е били
съпроводено с отричане правата на останалите въззиваеми.
Моли да се потвърди обжалваното решение. Излага становище за
4
недопустимост на доказателствените искания.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
По отношение на искането за спиране на настоящото производство,
съдът намира следното:
От една страна, прокурорската преписката е образувана по сигнал на
въззивниците, а от друга страна, не е образувано досъдебно производство.
Спирането на делото по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК има за цел, когато в
производството по гражданския спор се разкрият факти за престъпление, да
се изчака наказателната присъда относно тия факти, която да бъде съобразена
по гражданския спор – чл. 300 ГПК. Спирането е допустимо само, ако фактът
на престъплението не може да бъде установено по реда на гражданския
процес, но спорното право е обусловено от тези факти. Гражданският съд
може да спре производството при наличие на висящо наказателно
производство в съдебна фаза, за да изчака влизане в сила на присъдата, както
и ако при разглеждане на гражданското дело се разкрият престъпни
обстоятелства, от установяването на които зависи изходът по гражданския
спор. Висящността на производството по прокурорската преписка преди
образуване на досъдебно производство, какъвто е настоящият случай, е
правно ирелевантно за гражданския процес, тъй като прокурорската
преписка е образувана по сигнал на една от страните. Доколкото в случая
липсват данни за разкрити в хода на делото престъпни обстоятелства, са
налице само твърдения на въззивниците в отправения сигнал до РП-Варна, то
предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на исковото
производство следва да бъдат отречени.
Съдът е длъжен да реши гражданскоправния спор въз основа на
доказателствата, които той е събрал, като има право в съответствие с всички
събрани доказателства, обсъдени в тяхната взаимна връзка, да кредитира
показанията на определени групи свидетели и други да не възприеме като
обективно дадени.
Поради горе изложеното, искане следва да бъде оставено без уважение.
Поради горе изложеното не следва да се допускат до събиране като
доказателство по делото приложеното писмени доказателства - жалба до
ВРП Териториално Отделение Провадия срещу Е Е Р, Жалба до ВРП
Териториално Отделение Провадия срещу С А С, Допълнение към Жалба до
ВРП Териториално Отделение Провадия срещу С А С.
По отношение на направеното искане за назначаване на Съдебно
агрономическа експертиза настоящият съдебен състав намира следното:
Установяването на факта какви насаждения и на каква възраст има в дворното
място е ирелевантно по отношение на спора. С поисканата експертиза не
5
може да се установи, кой ги е засял и с какво намерение. Поради което
искането за назначаване на агрономическа експертиза е неотносимо и следва
да бъде оставено без уважение.
Искането за назначаване на Съдебно - техническа експертиза също е
неоснователно. С нея не може да се установи, от кога между имотите е
съществувала ограда. Поради което следва да бъде оставено без уважение.
По отношение на направеното искане за допускане на двама души
свидетели, за доказване на придобивното основание наследство. В исковата
молба и в уточненията към нея, въззивникът не посочва като придобивно
основание наследство. В уточняваща молба на стр. 171 от гр.д 1721/2019 по
описа на ПРС изрично посочва, че иска да бъде признат за собственик на
основание давностно владение. Недопустимо е във въззивното производство
да се навеждат нови придобивни основания. На следваща място е
недопустимо доказването на качеството наследник със свидетелски
показания.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
260417/03.07.2023 г. от А. Х. Ф., ЕГН ************ и Ф. А. Ф., ЕГН
**********, срещу решение № 260007/07.06.2023г. по гр.дело № 1723/2019г.
по описа на ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците за спиране на
производството до приключването на преписка № 8685/2023 описа на РП -
Варна териториално отделение – Провадия.
НЕ ДОПУСКА до събиране като доказателство по делото приложеното
писмени доказателства - жалба до ВРП Териториално Отделение Провадия
срещу Е Е Р, Жалба до ВРП Териториално Отделение Провадия срещу С А
С, Допълнение към Жалба до ВРП Териториално Отделение Провадия
срещу С А С.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците за допускане
провеждането на Съдебно агрономическа експертиза със задачи да се
определи вида на трайните насаждения и тяхната възраст.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците за допускане
провеждането на Съдебно - техническа експертиза със задачи, вещото лице
след оглед на място, запознаване с плановете на с.******** в Община
Дългопол и делото, вещото лице да повдигне в различен цвят настоящата
ограда между двата имота, както и да нанесе граници по старите планове
между двата имота и да даде заключение дали същите съвпадат.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците за допускане на
двама свидетели, който да докажат придобивано основание наследство.
6
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1765/2023 г. на ОС-Варна за
08.11.2023 г. от 10:30 часа за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7