Р Е
Ш Е
Н И
Е № 261181
гр. Пловдив, 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 15.03.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 8199 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Уърлд транспорт оувърсийз“ ЕООД срещу
„Тон Бонбон“ ООД.
В исковата молба и уточнителните молби
от 31.07.2019 г. и 09.09.2019 г. са изложени обстоятелства, че ищецът е
търговско дружество, което има за предмет на дейност извършване на международни
спедиционни и транспортни сделки. В тази връзка на 05.02.2018 г. дружество „КВП
Лоджистик“ ЕООД, действащ като представител на ответното дружество, съгласно
писмо от 16.03.2018 г, направило
запитване до ищеца за извършване на превоз на мебели с тегло 1800 кг. от *** до В..
Изпращач и получател на товара е
ответното дружество. Между ищеца и „КВП Лоджистик“ ЕООД, във връзка с посочения
товар е сключен неформален договор за морски превоз, с предмет извършване на
превоз на посочения по-горе това с контейнер *** от ***, К. до В.. Контейнерът бил доставен на ответника
в пристанището на град В.,
който се разпоредил с него. В качеството си на получател на товара, ответникът
бил длъжен да заплати навло, терминални разходи, магазинаж, такси за престой и
задържане на основание чл.157, ал.1 КТК.
Превозът на контейнера бил извършен
първоначално с камион от
*** до ***,
след което бил натоварен на кораба „***“.
За да изпълни задълженията по договора с „КВП Лоджистик“ ЕООД ищецът, в
качеството си на превозвач, възложил на „Морисън експрес корпорейшън“*** извършването на морския превоз, за
което последното дружество издало коносамент *** с получател „Тон Бонбон“ ООД, гр. П.. Ищецът чрез „Морисън експрес
корпорейшън“*** възложил
на контейнерната линия „***“
пряко изпълнение на превоза на контейнер ***.
За приетия за превоз контейнер „***“
издал морска товарителница с изпращач „Морисън експрес корпорейшън“ *** и получател „Уърлд транспорт
оувърсийз“ ЕООД. Така издадената товарителница, гарантирала правата на ищеца,
като превозвач в отношенията му с получателя по коносамент *** на „Морисън експрес корпорейшън“ ***. – „Тон Бомбон“ ЕООД. Превозът бил
извършен с кораб „*** Експрес“ до пристанище Т., ***
с последващо претоварване на кораба „Р.
А“ и от там на пристанище В.. Ищецът твърди, че той е извършил превоза,
чрез посочените превозвачи, което се позволявало от закона.
За извършения превоз последното дружество издало две фактури с № US201I80400036 От 03.04.2018 г. на стойност
3476 щ.д. и фактура № US201C80400002 от 03.04.2018 г. на стойност 1550 щ.д. В
последствие „Економу-Интернешънъл Шипинг Ейджънси“ ЕООД, действащ в качеството
си на агент на корабособственика „***“,
преиздало окончателна фактура за извършения морски превоз в размер общо на 7952
лева, от които 6419.52 лева – цена на международен транспорт, 440.06 лева –
терминални разходи в Б.,
46.92 лева – разходи за магазинаж, 123.21 лева – разходи за магазинаж, 82.14
лева – такси за престой и задържане, 528.03 лева – такси за престой и
задържане.
Ищецът платил на „Морисън експрес
корпорейшън“*** сумата
в размер на 4860.67 щ.д. на дата 11.10.2018 г., остатъка от цялата сума е преведена
на „Економу-Интернешънъл Шипинг Ейджънси“ ЕООД на дата 06.07.2018 г.
За извършените плащания от ищеца е
издадена първоначално фактура към спедитора „КВП Лоджистик“ ЕООД, но поради
неплащане на задълженията, на основание чл.157, ал.1 Кодекса на търговското
корабоплаване поканили ответникът, в качеството на получател на товара, да
заплати дължимото навло и разходи по превоза в общ размер на 7952 лева. Поканата е получена от ответника на
07.09.2018 г. но от последния не последвало плащане. Претендира се и
обезщетение за забава в размер на 572.10 лева за периода от 07.09.2018 г. до
25.05.2019 г. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове. Оспорва
наличието на възникнало превозно правоотношение, по което ищецът да е превозвач
– ***
на ***
превоз на товари – мебели и оборудване в 20 футов контейнер ***,
което да е започнало от *** и да е
завършило в гр. П.,
както и от негово име и за негова сметка да е извършен превоза и да е доставен
на ответното дружество в гр. П.. Оспорва
твърдението „КВП Лоджистик“ ЕООД да е действало в отношенията си с ищеца като
представител на ответното дружество, доколкото самият ответник твърди, че „КВП Лоджистик“ ЕООД е ***
на ответника. Наред с това било посочено, че изпращач и получател е „Тон Бонбон
– С.
А.“,
а не „Тон Бонбон“ ЕООД. Счита, че по делото не се установява сключен договор за
превоз между ищеца, като превозвач и „КВП Лоджистик“ ЕООД - ***.
Счита, че вероятно се касае за договор за спедиция, в хипотезата на „множество ***“,
при което ищецът да е действал от свое име, но за сметка на „КВП Лоджистик“
ЕООД, извършвайки действия по спедиция по възлагане на последния, а не по
възлагане на ответното дружество. Поради което счита, че всички задължения са
възникнали за „КВП Лоджистик“ ЕООД, а не за ответника. Счита, че по делото
липсват доказателства за наличие на договор за спедиция, сключен между
ответното дружество и „КВП Лоджистик“ ЕООД, включително и за друго мандатно
правоотношение. Счита, че ищецът не доказва твърденията си, че именно той се
явява превозвач на процесния товар, а именно да го е превозил и да го е предал
на ответника и оттам не може да претендира вземания спрямо ответното дружество
на основание чл.157, ал.1 КТК. Счита, че единствените договори за превоз са
сключените между ищеца и „Морисън експрес корпорейшън“ ***
и от „*** “ *** със с.
на двата кораба, с които твърди да е извършен превоза „*** Експрес“ и „Р.
А“ - „***“,
поради което и логично последните дружества са претендирали от ищеца заплащане
на разноските по превоза. Твърди, че „*** “ ***
и „***“
не са отправяли претенции към ответника. Оспорва да е получило фактически
товара от ищеца и въобще да е получавал процесния товар. На последно
място оспорва размера на претенциите. Иска се отхвърляне на исковете.
Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.157,
ал.1 КТК и чл.86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи твърденията си,
за възникване на всички твърдяни от него правоотношения – спидиторски договор
между „КВП Лоджистик“ ЕООД и „Тон Бонбон“ ЕООД за сключване на договор за
превоз на товар с тегло 1800 кг., представляващ мебели с назначение от ***
до В.,
по който изпращач и получател е ответното дружество, като в изпълнение на този
договор „КВП Лоджистик“ ЕООД е сключил с
ищеца договор за международен превоз на същия този товар, по който ищецът има
качеството превозвач, възлагането от страна на ищеца извършването на морския
превоз на „*** “ *** и
превъзлагането на превоза на „***“, както и че
превозът е извършен с корабите „*** “ и „Р.
А“, че товарът е предаден на ответника по местоназначението, размерът на
претенциите си, твърдяното плащане на сумите в полза на „Морисън експрес
корпорейшън“ ***
и „Економу-Интернешънъл Шипинг Ейджънси“ ЕООД, като ***
на „***“,
прехвърляне на правата и задълженията по отчетната сделка /договора за превоз/
от „КВП Лоджистик“ ЕООД на „Тон Бонбон“ ЕООД, падеж на задълженията, размер на обезщетението за забава.
Ответникът носи
насрещно доказване, при установяване на горното от ищеца, че е платил в срок
вземанията.
Ищецът твърди, а и от представената кореспонденция по електронна
поща с трето – неучастващо по делото лице „КВП Лоджистик“ ООД, се установява,
че последното е възложило на ищеца да извърши международен превоз на товар,
като е посочено /л.18/, че изпращач и получател е Тон Бонбон – С. А..
Съгласно чл. 361, ал.1 от ТЗ със спедиционния договор спедиторът се задължава
срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за
превоз на товар.
В случая по делото липсват доказателства, че ответникът
„Тон Бонбон“ ООД е сключил договор за спедиция с „КВП Лоджистик“ ООД, по силата
на който последното дружество от свое име и за сметка на „Тон Бонбон“ ООД да
сключи договор за превоз.
Сключеният договор за международен превоз между „КВП
Лоджистик“ ООД и ищеца не обвързват ответника, доколкото липсва доказано
правоотношение по силата на което ответникът да е възложил сключването на такъв
договор за негова сметка. Нито пък е представено пълномощно, с което „КВП
Лоджистик“ ООД да е упълномощен от „Тон Бонбон“ ООД да сключи от името на
последния за негова сметка договор за международен превоз на товар /несъщински
договор за спедиция/. Не се установява и „КВП Лоджистик“ ООД да е прехвърлил
правата и задълженията си по отчетната сделка /договора за превоз/ на ответника
и той да го е приел и да се е съгласил и да е потвърдил, сключения за негова
сметка договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 101, ал.1 от Кодекса за търговско
корабоплаване, на който се позова ищеца, с
договор за превоз на товари превозвачът се задължава срещу определено навло
(превозна цена) да превози с кораб до определено пристанище (място) товар,
който му предоставя или ще му предостави изпращачът, и да предаде този товар на
получателя или упълномощено от него лице.
Страни по този договор са превозвача и получателя на
стоката.
Съгласно чл.120 КТК превозвачът по договор за превоз може
да извърши превоза с участието изцяло или отчасти с други превозвачи. Същото е
регламентирано и в чл.374 ТЗ, който е общ закон спрямо специалния такъв КТК. С
оглед посочените разпоредби, дори и превозът да е извършен изцяло с участието
на други превозвачи, какъвто е настоящия случай, няма да се касае за договор за
спедиция, а за договор за превоз, каквито са и твърденията на ищеца.
Съгласно чл.103 КТК договорите за превоз на товари са
неформални, като едно от средствата за доказването им е издаден
коносамент.
Коносаментът се издава от превозвача на изпращача при приемане на товара на кораба /чл.108, ал.1 КТК/ и има
съдържанието, посочено в чл.110 КТК. Тълкувайки разпоредбите на чл.120 КТК при
извършване на превоза, изцяло или отчасти от други превозвачи, коносаментът се
издава от първия превозвач, който се задължава да сключи договори с последващи
превозвачи.
В случая видно от
представената по делото Морска товарителница, коносамент № *** /л.148/, същият
е издаден от ***, в който като изпращач е посочен Тон Бонбон – С. А., а като
получател „Тон Бонбон“ ООД на товар контейнер № ***, съдържащ 160 колета, с
описание мебели и оборудване. Посочено е, че товарът е натоварен на кораб ***
Експрес на пристанище *** на 31.03.2018 г., когато е издаден и коносаментът, с
място на доставка във В.. В коносамента са посочени лица за уведомяване „КВП Лоджистик“ ООД и ищеца.
Съгласно разпоредбата на
чл.116 КТК коносаментът има действие в отношенията между
превозвача и легитимирания получател на товара, а чл. 117 КТК регламентира
доказателствената стойност на коносамента, която се свежда до това, че товарът, означен в него, е приет за превоз и
се намира вече на кораба, както и че товарът, означен в него, съответствува по вид, количество и
външно състояние на данните, които се съдържат в същия коносамент.
В случая представеният коносамент не удостоверява наличие
на правоотношение по превоз на процесния товар между ищеца като превозвач,
доколкото същият не е посочен в коносамента като такъв и посочения в
коносамента получател „Тон Бонбон“ ООД.
Също така представената Морска товарителница с превозвач
„***“ /л.158/, противно на твърденията на ищеца, не установява и не гарантира
правата на последния като превозвач в отношенията му с получателя на коносамент
US ***, издаден от ***.
На първо място издаденият
коносамент е поименен, на името на конкретен получател „Тон Бонбон“ ООД, с
което единствено последния е легитимирания получател на товара /чл.118 КТК/, а
като превозвач е посочен ***. На следващо място от съдържанието на Морската
товарителница на „***“ не може да се направи извод, че ищецът е превозвач,
същият е посочен като получател на стоките по товарителницата. При
липсата на изричен законов текст, който да
регламентира съдържанието и функциите на товарителницата, следва, че тя
няма качеството на ценна книга. Тя се ползва с доказателствено значение относно
натоварването на борда на кораба на описания в нея товар, както и относно
неговия вид, количеството, качеството и състоянието. Тя служи и като доказателство за сключен договор за превоз между
превозвача и посочения получател, които в случая са *** – превозвач и ищецът –
получател. Обсъжданата товарителница не установява правоотношение между ищеца и
ответника.
Наред с горното, за да бъде изпълнен договора за превоз превозвачът е
длъжен да предаде товара в пристанището на местоназначението на легитимирания
получател по коносамента или на
легитимирания му притежател /чл.148 КТК/.
Съгласно чл.157, ал.1 КТК получателят е длъжен
да заплати при приемането на товара неплатеното навло или неплатената част от
него, плащанията поради закъснение при натоварването, разтоварването и
приемането (демюрейдж), както и разходите, извършени от превозвача за сметка на
товара, а в случай на обща авария - и вноската, която му се припада.
По делото е представено Уведомление за пристигане,
издадено от „Економу-Интернешънъл
Шипинг Ейджънси“ ЕООД /л.248/, действащ като агент
по смисъла на чл.222 КТК на корабопритежателя ***, от което се установява, че на
пристанище В. е пристигнал корабът Р. А на 23.05.2018 г. с товар номерът на
процесния контейнера № ***,
съдържащ 160 колета, с описание мебели и оборудване, с изпращач *** и
получател ищецът „Уърлд
транспорт оувърсийз“ ЕООД. Посоченото уведомление
е изпратено на ищеца.
От последния е постъпило уведомително писмо /л.252/, с
което заявява, че като легитимиран получател на товара, съгласно Морска
товарителница с превозвач „***“, са оторизирали фирма „Ренус – Офис В.“ да
получат товара, на когото съгласно чл.222, ал.2 КТК, да предадат получените
пратки.
От Нареждане за операции с контейнер /л.253/ се
установява, че на дата 11.06.2018 г. К. Р., като представител на „Ренус
България“ ООД е получил процесния контейнер № ***, съдържащ 160 колета с описание мебели и оборудване.
От посочените документи не
се установява каква е връзката с ответното дружество „Тон Бонбон“ ООД. Не се
установява последният да е получил процесния контейнер.
Това не се установява и от
представеното писмо от Министерство на финансите, Агенция „Митници“, ТД
„Северна морска“ /л.274/, в което е посочено, че служител на фирма „Ренус Б.“
ООД К. Р., в качеството си на пряк представител на вносителя е декларирал пред МП В. 7 броя стоки – употребявани
мебели, като е посочено, че вносител на стоката и задължено лице за заплащане
на възникналите държавни вземания е ответникът „Тон Бонбон“ ЕООД.
На първо място по делото
не се установява „Ренус ***“ ООД
да е пряк представител на ответника „Тон Бонбон“ ООД, да е упълномощен от
последния да получи от негово име и за негова сметка процесния контейнер. Не се
установява, че декларираните 7 броя стоки от служител на „Ренус ***“ ООД пред
митническите служби, отговарят на процесния товар, който е 160 колета с мебели
и оборудване. По никакъв начин от написаното в писмото не може да се направи
връзка между декларираното и получения товар.
Не се установява и поради
каква причина като вносител и задължено лице за държавните вземания за
декларираните стоки е посочен ответникът и откъде произтича това задължение и
защо се приема за вносител ответника, доколкото не се установява последният да
е получил товара и като получател да е вносител
на същия на територията на
страната.
С оглед изложеното по делото
не се установи твърдяното от ищеца правоотношение, не се установи същият като
превозвач, извършил превоза с участие на други превозвачи да е доставил на
ответника процесния товар, който товар последният е получил.
В тази връзка независимо, че
от Съдебно-счетоводната експертиза се установяват извършените от ищеца преводи,
така както са описани в исковата молба и допълнителните молби, предвид
недоказване на съществуващо правоотношение с ответника по договор за превоз,
искът като неоснователен ще се отхвърли.
С оглед отхвърляне на главния
иск, ще се отхвърли и акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се
пораждат за ответника, който е направил своевременно искане за присъждане на
такива и е представил списък на разноски по чл.80 ГПК. Ответникът доказа
разноски в размер на 1353 лева с включен
ДДС, платено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 20.09.2019 г. /л.250/ и платежно нареждане към него и договор за
правна защита и съдействие от 15.03.2021 г. /л.299/ и платежно нареждане към
него /л.300/, които на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да му бъдат присъдени в
пълен размер.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Уърлд
транспорт оувърсийз“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно
село“, ж.к. „Борово“ № 52Г срещу „Тон Бонбон“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Порто Лагос“ № 49 обективно кумулативно съединени осъдителни
искове, с правно основание чл.157, ал.1, вр. с чл.101 КТК и чл.86 ЗЗД, за
присъждане на сумата в общ размер на 7952 лева, представляваща дължимо навло, терминални разходи,
магазинаж, такси за престой и задържане за извършен от ищеца
„Уърлд транспорт оувърсийз“ ЕООД, чрез трети лица, превоз на товар контейнер № ***, съдържащ 160 колета, с описание
мебели и оборудване, превозен от пристанище *** до пристанище В., Р.Б. с корабите
„*** Експрес“ и „Р. А“ и получен от ответника „Тон Бонбон“ ООД, както и сумата
в размер на 572.10 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 07.09.2018
г. до 25.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 23.05.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Уърлд транспорт
оувърсийз“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село“, ж.к.
„Борово“ № 52Г ДА ЗАПЛАТИ НА „Тон
Бонбон“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Порто Лагос“ № 49 сумата
в размер на 1353 лева с включен ДДС –
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ