Решение по дело №16/2001 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2
Дата: 3 февруари 2020 г.
Съдия: Хрипсиме Киркор Мъгърдичян
Дело: 20011100700016
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 януари 2001 г.

Съдържание на акта Свали акта

                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                    гр.С., 03.02.2020 год.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка С.

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Марина Гюрова

 

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян адм.дело №16 по описа за 2001 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ – втора съдебна фаза.

С влязло в сила решение от 25.11.2013 год., постановено по адм.дело №16/2001 год. по описа на СГС, АО, ІІІ-Б с-в, е отменена заповед №РД-22-100 от 20.10.1999 год. на Областния управител на Област С., с която е отказано да се уважи заявлението с вх.№РД-97-06-3844 от 05.10.1998 год., подадено от наследниците Х.М. Р. за обезщетяване по реда на чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ за имущество, одържавено по реда на ЗНЧИМП – 1947 год. от Х.М. Р., актувано като държавна собственост с АДС №5079 от 25.07.1996 год. и АДС №5080 от 25.07.1996 год., в частта относно 7 079 кв.м. от имот пл.№1, кв.26 – стар и склад с площ от 1999 кв.м., използвани за нуждите на „Ш.фабрика“, като вместо нея е признато право на обезщетение в полза на М.Т.П. и М.Е.П. като наследници на починалия в течение на процеса жалбоподател П.Е. Р., наследник на Х.М. Р., за имущество, одържавено по реда на ЗНЧИМП – 1947 год. от Х.М. Р., актувано като държавна собственост с АДС №5079 от 25.07.1996 год. и АДС №5080 от 25.07.1996 год., в частта относно 7 079 кв.м. от имот пл.№1, кв.26 – стар и склад с площ от 1999 кв.м., използвани за нуждите на „Ш.фабрика“, като е определен начин на обезщетение – компенсаторни записи, а жалбата е отхвърлена като неоснователна в останалата й част.

Производството по обезщетяване на правоимащите по реда на ЗОСОИ лица протича в две фази: в първата се преценява основателността на искането за обезщетяване, за кои точно одържавени имоти по реда на ЗВСОНИ и за кои лица, а във втората съдът определя размера на дължимото обезщетение, както и квотите на определения начин на обезщетение въз основа на подадени от самите правоимащи декларации.

Съгласно нормата на чл. 6, ал. 6, изр. последно ЗОСОИ, при уважаване на отхвърленото искане /каквато е настоящата хипотеза/, съдът назначава експертиза от лица по чл. 4 ЗОСОИ и решава окончателно претенцията. В тази връзка по делото е допуснато изслушването на първоначална съдебно-техническа експертиза нова съдебно-техническа експертиза, изготвени съответно от вещите лица Т.Д. и Б. Б.-Н., включени в списъка по § 4 от ПЗР на ЗОСОИ. С първото заключение е дадена оценка на отчужденото имущество в размер на 264 954 лв., а с второто /т. 4/ – в размер на 365 926 лв. – при приложението на чл. 2, ал. 2 и чл. 5, ал. 4 от отмененото приложение 1 към ЗМДТ, съответно в размер на 6 550 800 лв. – претеглена актуална пазарна стойност, респективно в размер на 724 300 лв. – претеглена пазарна стойност към датата на влизане в сила на ЗОСОИ – 18.11.1997 год.

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, б. “б“ ЗОСОИ стойността на имуществата, срещу които се издават компенсаторни записи, се определя по действителната пазарна цена към деня на влизането на закона в сила. Действителната пазарна цена се определя по реда на § 3а от ПЗР ЗОСОИ – а именно по отмененото приложение 1 към ЗМДТ, като получената стойност се удвоява – чл. 4, ал. 3, т. 3 ЗОСОИ.

Настоящият съдебен състав приема, че следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице Д. по първоначалната съдебно-техническа експертиза, според което оценката възлиза на 264 954 лв. /в която е включен и хонорарът на вещото лице/, тъй като е обективно и компетентно дадено при спазване на утвърдената в чл. 4, ал. 3 ЗОСОИ методика относно имуществата, за които е признато право на обезщетение с влезлия в сила съдебен акт по първата фаза на производството по ЗОСОИ. Въпросите за начина на обезщетяване и като какви следва да бъдат оценени имотите, за които се дължи обезщетение, е разрешен с влязлото в сила съдебно решение по първата фаза на производството по ЗОСОИ – а именно склад и терен /т.е. застроен имот в границите на населено място/, т.е. не може да бъде преразглеждан в настоящото производство, поради което и неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя за приложението на чл. 5, ал. 4, съответно за неотносимостта на чл. 2, ал. 3 от отмененото Приложение №1 към ЗМДТ, както и за обезщетяване по предвидения в разпоредбата на чл. 2, ал. 7 ЗОСОИ начин.

Няма основание за възприемане на варианта на оценката, предложен от вещото лице по новата съдебно-техническа експертиза – по действителна пазарна цена към момента на изготвяне на заключението, както счита жалбоподателят, позовавайки се на неприложимост на нормите на ЗОСОИ, които установяват начин за определяне на стойността на имуществото, срещу което се дължат компенсаторни записи на правоимащите, поради противоречието им с чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, приложим след извършена ратификация и с предимство пред нормите на вътрешното право – чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. И това е така, тъй като нормата на чл. 1 от Протокол 1 към КЗПЧОС не отрича правото на засягане на собствеността, когато това засягане е установено в законодателството на отделните държави в интерес на обществото и съгласно условия, изрично предвидени в него. Със ЗВСОНИ въз основа на изведен значим обществен интерес е допуснато засягане на правото на собственост в посочените в него случаи, а в ЗОСОИ са определени условията и редът за обезщетяване от държавата на подлежащи на обезщетяване отнети права. С оглед приложението в частност на относимия нормативен акт – ЗОСОИ следва да бъде отречено нарушение на принципа на „справедлив баланс“ между нуждите на генералния интерес и изискванията за защита на основните индивидуални права. Както вече бе посочено ЗОСОИ предписва по какъв метод да се остойности имуществото, за което се дължи обезщетение. В закона не е уредена друга алтернативна възможност за определяне на стойността на имотите, срещу които се издават компенсаторни записи. Приложимите, посочени по-горе, разпоредби не са търпели изменения от момента на приемането на ЗОСОИ – ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 год., като по този начин оценката на имуществата на всички засегнати лица се определя по една и съща методика, предсказуема е и гарантира тяхната равнопоставеност. Обезщетенията по ЗОСОИ се определят за имоти, отчуждени преди повече от 50 години, във връзка с тогавашната промяна на политическата и обществена система в страната. Най-справедливото обезщетение би било това, което ще измери стойността на имота към момента на отчуждаването, след което тази цена бъде преизчислена към днешния курс на националната валута. Може да се приеме, че при определяне на методиката на изчисление на оценката, законодателят се е стремил да получи приблизително тази цена /разумно свързано с пазарната цена обезщетение/. Напротив, оценката по действителни пазарни цени към настоящия момент би била в пъти по-висока от стойността на имота към момента на отчуждаването. Причина за това е не само разликата във времето, но и проведените градоустройствени мероприятия на държавата. В резултат на тях имотът, който при отчуждаването е бил в покрайнините на града, днес се оказва в престижен столичен квартал с високи цени на недвижимите имоти. За повишаването на стойността на имота обаче собственикът и неговите наследници нямат заслуга, поради което обезщетение по действителни пазарни цени би надхвърлило изискванията на справедливостта. Следователно не може да се приеме, че са засегнати диспропорционално правата на жалбоподателя. Следва да се посочи също така, че в решенията на ЕСПЧ, на които се позовава същият, нарушението на  чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС се свързва с продължителното неизпълнение на съдебни решения, така и с неспособността те да бъдат изобщо изпълнени – А. срещу България /22.04.2004 год./ и с отчуждаване на имот без да бъде предоставено обезщетение – К. и други срещу България /09.06.2005 год./.

В случая не е поискано определянето на наследствени квоти, а и това не е нужно, тъй като в хода на производството М.Т.П. е починала, като е видно от удостоверение за наследници от 02.10.2014 год., че същата е оставила за свой единствен наследник по закон сина си М.Е.П..

Предвид изложените съображения, съдът

 

                               

Р     Е     Ш     И     :

 

 

УТВЪРЖДАВА експертната оценка на вещото лице Т.Л.Д., вписана в списъка на лицата по § 4 от ПЗР на ЗОСОИ и ОПРЕДЕЛЯ стойността на признатото право с компенсаторни записи на правоимащия М.Е.П., в качеството му на наследник на Х.М. Р., за одържавеното от последната по реда на ЗНЧИМП имущество, актувано като държавна собственост с АДС №5079 от 25.07.1996 год. и АДС №5080 от 25.07.1996 год., в частта относно 7 079 кв.м. от имот пл.№1, кв.26 – стар и склад с площ от 1999 кв.м., използвани за нуждите на „Ш.фабрика“, в размер на 264 954 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

 

2/