Р Е Ш
Е Н И Е
№
град Ловеч, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав, в открито
съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Габриела Христова
ЧЛЕНОВЕ:
Любомира Кръстева
Йонита Цанкова
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. №
253 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 285, ал.1, изр. второ от ЗИНЗС във вр. с глава Дванадесета от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
С
Решение
№ 74/28.05.2021 г. постановено по адм.д. № 41/2021 г. по описа на
АдмС – Ловеч е отхвърлен като неоснователен искът с вх.№409/04.02.2021 г.,
предявен от С.М.Л., ЕГН**********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора
*, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, с искане да му
бъде присъдено обезщетение в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва,
за претърпени неимуществени вреди, причинени в периода 11.07.2019 г. до
15.02.2021 г. от Заповед № 819 от 10.07.2019 година на Началника на Затвора *,
с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна
килия за срок от седем денонощия“ на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС, отменена
с Решение № 131/05.08.2019 г. по адм.д. № 321/2019 година по описа на АдмС –
Ловеч. Ищецът сочи, че претендираните неимуществени вреди се изразяват в страх,
плач, безсъние и психически тормоз.
Решението
е обжалвано в срок с касационна жалба от лице с правен интерес – С.М.Л..
В
касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно. Касаторът
твърди, че първо-инстанционният съд е постановил решение, което противоречи на
закона. Иска да бъде отменено решението и да бъде уважен искът, като бъде
присъдено исканото обезщетение.
Жалбата
е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана.
В съдебно заседание касаторът се явява лично.
Ответникът,
редовно призован, не се представлява. Представен е отговор по касационната
жалба, с който се оспорва основателността ѝ.
Представителят
на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч взема становище за неоснователност на касационната
жалба.
Ловешки
административен съд, касационен състав, след като извърши преценка на събраните
по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания,
намира, че жалбата е неоснователна.
Касационната
инстанция не изследва фактите, а правилното прилагане на закона към
установените от първата инстанция факти. Касационното производство не е
предвидено за отстраняване на грешките на страните, а на първо-инстанционния
съд.
Предметът
на делото се определя от твърденията на
ищецът в исковата молба. Съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.154 ал.1 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. Дали те отговарят на обективната действителност се установява със
съдебното решение въз основа на анализа на събраните по делото доказателства.
По
делото пред първата инстанция са събрани
писмени и гласни доказателства, от
анализа на които се установява следното от фактическа страна:
Ищецът
С.М.Л. *** на 28.12.2005 г. Изтърпява наказание доживотен затвор при специален
режим от 07.11.2005 г. В Затвора * е настанен в 11 /единадесета/ група в зоната
за повишена сигурност, в която се настаняват осъдените на доживотен затвор и
доживотен затвор без замяна – постоянно заключени помещения при засилен надзор
и охрана.
С
Решение № 131 от 05.08.2019 г. по адм.д.
№ 321 по описа за 2019 г. на АдмС – Ловеч
е отменена като незаконосъобразна Заповед № 819 от 10.07.2019 г. на
Началника на Затвора *, с която на С.Л.
е наложено наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от седем
денонощия.
В
изпълнение на отменената Заповед № 819/10.07.2019 г. на началника на затвора Л.
е бил изолиран в наказателна килия в периода от 15.07.2019 г. до 22.07.2019 г.,
съгласно допуснатото от ЗИНЗС предварително изпълнение.
По
делото пред първата инстанция са представени доказателства, че в помещенията, в
които се изпълняват дисциплинарните наказания „изолиране в наказателна килия“,
през 2019 г. е извършен ремонт.
Представена
е справка от Затвора *, че наказателните килии и килиите, в които се изтърпяват
наказанието си осъдените на доживотен затвор, се намират в Зоната за повишена
сигурност и са постоянно заключени.
Съгласно закона, на лишените от свобода,
изолирани в наказателна килия, се разрешава да държат при себе си вещите,
посочени в чл.96, ал.4 от ППЗИНЗС. На същите е осигурена възможност да ползват
престой на открито, имат право на телефонна връзка. Осигурена им е възможност
за къпане и задължителна смяна на личното и постелъчното им бельо. Храненето се
извършва в наказателната килия, за което се осигуряват необходимите условия.
При
идентични условия изтърпяват наказанието си лишените от свобода, осъдени на
доживотен затвор, които са на специален режим. Храненето на лишени свобода,
осъдени на доживотен затвор, също се извършва в килията.
С
оглед изложеното е правилен и законосъобразен изводът на първо-инстанционния
съд, че начинът на живот на ищеца Л. не се е променил в резултат от изолирането
му в наказателна килия за седем дни, тъй като условията, при които е бил настанен
преди и по време на дисциплинарното наказание, не са били различни, дори в
наказателните килии условията са били по-добри, предвид извършения ремонт на
помещенията през 2019 г.
Отговорността
на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС/, при поставянето на
лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3,
ал. 2 от ЗИНЗС/.
Действително
е налице законова презумпция за наличието на нематериални вреди, но само при
доказано нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, а това доказване е подчинено на
изискванията на общия исков процес и е в тежест на страната, която ги
твърди.
Въпреки
наличието на отменен като незаконосъобразен административен акт, със събраните
в хода на съдебното дирене доказателства не се доказва този административен акт
да е променил условията, при които ищецът е изтърпявал наказанието си по начин,
водещ до нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Напротив, безспорно е установено по
делото, че условията, при които ищецът изтърпява присъдата си са идентични с
условията, при които се изпълнява дисциплинарното наказание „изолиране в
наказателна килия“.
Няма данни за преживяно страдание, надвишаващо обичайните
страдания, свързани с лишаването от свобода, и съпътстващи определения на ищеца
специален режим за изтърпяването му. В процесния период ищецът не е търпял
ограничения, надвишаващи по характер и интензитет неизбежното ниво, присъщо на изолирането
в място за лишаване от свобода.
При
така установената фактическа обстановка, съдът е стигнал до единствения
възможен извод, че не
са доказани елементите от фактическия състав на чл. 284 от ЗИНЗС, поради което предявеният иск е
недоказан и неоснователен, и е отхвърлил същия.
Касационният
състав, на основание чл. 221, ал.2, изр.последно от АПК споделя изложените в
мотивите на обжалваното решение фактически и правни изводи на
първоинстанционния съд. Постановеното решение е правилно и законосъобразно и
следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Ловешки
административен съд, касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 74/28.05.2021 г.
постановено по адм.д. № 41/2021 г. по описа на АдмС – Ловеч, като
законосъобразно.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: