№ 409
гр. Плевен, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20234400500569 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 949/27.06.2023 г., постановено по гр. дело № 1214/2023 г.
по описа на Плевенски районен съд, съдът е признал за установено по
отношение на ответника Д. Н. С. от с. ****, ЕГН **********, че същият
дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев” № 25,
офис- сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю.Х.Ю., сумата от
1 241, 63 лв., от които 1 023, 51 лв. представляващи главница по договор за
потребителски кредит № CREX- 18942867 от 16. 11. 2021 год., 122, 73 лв.
представляващи договорна лихва за периода от 15. 12. 2021 год. до 15. 11.
2022 год. и 95, 39 лв. представляващи обезщетение за забава за периода от 16.
12. 2021 год. до 22. 12. 2022 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22. 12. 2022 год. до окончателното изплащане на
сумата.
Осъдил е Д. Н. С. от с. ****, ЕГН **********, да заплати на „Агенция
1
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда
„Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю.Х.Ю., сумата от 75, 00 лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от
475, 00 лв., представляваща деловодни в исковото производство.
Постъпила е въззивна жалба от Д. Н. С. - ответник в
първоинстанционното производство, в която същият твърди, че не е съгласен
с постановеното решение от Плевенски районен съд, като навежда доводи за
влошено здравословно състояние, както и затруднено материално положение.
Моли, да бъде прекратено делото.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – гр. София чрез процесуалния
представител юрк. Н. П. - А., в който се изразява становище, че
първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано и
следва да бъде потвърдено, като валидно, допустимо, правилно,
законосъобразно и обосновано.
Въззиваемият навежда доводи, че от събраните по делото писмени
доказателства безспорно е доказана основателността на предявения иск.
Установено е наличието на действителен договор, сключен между ответника
и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, вземането по който
е цедирано на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, както и е установено
изпълнението на заемодателя по него, липсата на такова от страна на
ответника, както и видът и размерът на задължението му. С подписването на
Договора за заем, заемателят е удостоверил, че заемодателят го е уведомил
подробно за всички клаузи от този договор, съгласил се с тях и желае
договорът да бъде сключен.
Относно уведомяването на ответника по реда на чл. 99 ЗЗД,
въззиваемият твърди, че към исковата молба е приложено уведомително
писмо и е направено искане за връчване на уведомителното писмо с исковата
молба. Навежда доводи, че съгласно съдебна практика на ВКС не е
необходимо договорът за цесия да бъде съобщен на длъжника по цедираното
вземане от цедента, за да възникне за цесионера качеството на кредитор и в
този смисъл, съобщаването на договора за цесия не е елемент от фактическия
му състав, тъй като вземането преминава върху цесионера по силата на
2
постигнатото съгласие за прехвърляне на вземането. Правилото на чл. 99 ал.4
от ЗЗД поставя като условие за противопоставимост на цесията на длъжника и
на трети лица осъществяването на факта на уведомяване на длъжника от
предишния кредитор. Неуведомяването, обаче, не се отразява на валидността
на договора за цесия. До съобщаването на длъжника той може валидно да
изпълни на предишния кредитор с погасителен ефект, без цесията да може да
му бъде противопоставена. Прехвърленото вземане вече е преминало върху
цесионера с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности и
цесионерът има качеството на кредитор по отношение на цедирания длъжник.
Получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Поради
това, въззиваемият счита, че с оглед надлежното връчване на ответника чрез
особения му представител на уведомлението за цесията, като част от
преписката към исковата молба, следва да се приеме, че длъжникът е
надлежно уведомен за прехвърлянето на неговото задължение.
На следващо място, въззиваемият счита, че Договорът отговаря на
изискванията на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК, тъй като тази разпоредба се отнася за
договори с променлив лихвен процент, като настоящия случай не е такъв, тъй
като лихвения процент по процесния договор е фиксиран, не променлив.
Също така, Договорът отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.11 и т.12 ЗПК,
тъй като в Договора и Условията към него са описани условията за
издължаване на кредита от заемателя, погасителният план приложен към
договора за стоков кредит отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК,
същия съдържа поредност на погасителната вноска, дата на плащане и размер
на погасителната вноска, както и остатъка по дължимата главница към всяка
погасителна вноска. Като изискването за посочване последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми е когато са
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, а в
настоящия случай има фиксиран лихвен процент. В съответствие с чл.11 ал.1
т.12 от ЗПК е чл.8 от процесния договор, съгласно който „Кредитополучателя
по всяко време да поиска и получи безвъзмездно извлечение за състоянието
на Договора под формата на погасителен план с отбелязване на извършените
и предстоящите плащания“. Изпълнени са и изискванията на чл.11 ал.1 т.20
от ЗПК, като в т.10 от Условията на Договора са описани подробно правото
на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
3
упражнено, както и информация за задължението на потребителя да погаси
предсрочно усвоената главница. Годишният процент на разходите е посочен в
титулната част на договора, както и общо дължимото по договора, предвид
което е в съответствие с чл.10 ал.1 т.10 от ЗПК, като същия изцяло отговаря
на чл.19 ал.4 от ЗПК.
По отношение претендираната лихва за забава, въззиваемият твърди, че
същата е дължима, вследствие на забавеното плащане от страна на ответника
и е дължима на основание чл.86 ЗЗД, както и е договорена в т.3 от Условията
по Договора. Съгласно разпоредбата на чл.2 от Договора за кредит, размерът
на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде
платен директно на застрахователния агент, което означава, застраховката не
е клауза, а договорно правоотношение със самостоятелен характер, сключено
между застраховател и застраховано лице, поради което същата не е
включена в ГПР и не следва да се включва.
Въззиваемият моли Окръжния съд, да остави без уважение въззивната
жалба и да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно. Претендира направените в хода на делото съдебни разноски
в размер на 350.00 лева за юрисконсултско възнаграждение. В случай че
съдът приеме, че е доказано извършването на разноски от въззивника в
настоящото дело и същите са в размер над минималния адвокатски хонорар,
прави възражение на основание чл.78 ал.5 от ГПК и моли, същият да бъде
намален до размера на нормативно установения минимален размер на
адвокатския хонорар.
В съдебно заседание, проведено на 04.10.2023 г., въззивникът Д. Н. С.,
редовно призован, се явява лично, като заявява, че не е теглил кредит,
личната му карта е била открадната и с нея са теглени пари. Отново навежда
доводи за влошено здравословно състояние, както и затруднено материално
положение и моли съда, да отмени решението на Районния съд.
В съдебно заседание, проведено на 04.10.2023 г., въззиваемият
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – гр. София, редовно призован, не се
представлява. В писмена молба от 29.09.2023 г., моли, да бъде оставена без
уважение въззивната жалба и да бъде потвърдено първоинстанционното
решение, като правилно и законосъобразно. Претендира направените в хода
на делото съдебни разноски в размер на 350.00 лева за юрисконсултско
4
възнаграждение.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл
именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т. е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
Фактите по делото накратко са следните:
Безспорно е и видно от приложеното ч.гр.д.№6765/2022г. по описа на
Плевенски районен съд, че по същото е издадена Заповед №3745/22.12.2022г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на
въззиваемото дружество против въззивника за сумите 1023,51 лв.
представляващи главница по договор за потребителски кредит №
CREX18942867 от 16. 11. 2021 год., 122,73 лв., представляващи договорна
5
лихва за периода от 15. 12. 2021 год. до 15.11.2022 год. и 95,39лв.,
представляващи обезщетение за забава за периода от 16.12.2021 год. до
22.12.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.
12. 2022 год. до окончателното изплащане на сумата. Срещу така издадената
заповед в законния срок е постъпило възражение от страна на длъжника, като
заповедния съд е указал предявяването на настоящия иск. Същият е предявен
в законовия срок и е процесуално допустим.
По делото е представен договор за потребителски кредит № CREX-
18942867 от 16.11.2021 год., по силата на който ответникът-въззивник Д. Н.
С. като кредитополучател се е задължил да върне на кредитора „БНП Париба“
АД получения кредит в размер на 1023,51 лв на 12 месечни вноски, всяка от
които по 95,52 лв.
Представен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 15.02.2022 год. и приложение № 1 към него от 13.06.2022 год., с
който първоначалния кредитор прехвърля вземането си на ищцовото
дружество - въззиваем в производството.
Основното възражение на въззивника, както пред първата, така и пред
въззивната инстанция е, че такъв договор не е сключвал. Правилно в доклада
първоинстанционния съд е разпределил доказателствената тежест между
страните, като е указал на ищеца да установи наличието на валиден договор
установяващ задължението, предмет на иска, а на ответника, че договорът е
нищожен поради липса на съгласие. Нищожността на договора е въведена
като възражение, а не като отделен иск, което правилно е определено от съда.
Неправилно обаче въз основа на представените по делото доказателства
са крайните правни изводи на съда - че се установява наличието на валидно
сключен между страните договор за потребителски кредит и съответно
задължение на въззивника по него, което да бъде признато за установено.
Видно от самия представен договор, както и от всички документи към
него същият е сключен на 16.11.2021г. в гл.Плевен, ул.Европа №6 като сумата
е отпусната за закупуване на стока изрично посочена в него – хладилник
фризер Самсунг с цена от 939лв. Издадена е и фактура от продавача „Зора
М.М.С.“ ООД гр.София на същата дата, в която е посочено, че стоката е
заплатена с банков превод по лизингов договор със същия номер. Във
фактурата липсват данни кога е получена стоката, име на получател и данни
6
за лична карта. Има някакъв нечетлив подпис.
В самия договор обаче, в ОУ в единния европейски формуляр, както и в
договора за застраховка също приложен към договора за потребителки кредит
липсва подпис на въззивника. Навсякъде срещу подпис на клиент е отразено
„Д. Н. С. – Електронно подписан“.
Въззивният състав счита, че така представения договор не отговаря на
изискванията на чл.11 ал.1 т.27 от ЗПК и е нищожен на осн. чл.26 ал.1 и ал.2
от ЗЗД, като противоречащ на закона, поради липса на съгласие и
предписаната от закона форма.
За договора за потребителки кредит са приложими разпоредбите на
Закона за потребителския кредит, т.к. предметът му не попада в
изключенията, посочени в чл. 4 от ЗПК. В чл.9 от ЗПК е дадено легално
определение „договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне.“ В чл.10 ал.1 е въведено изискването
„договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-
малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора“, а в
чл.11 ал.1 т.27 от ЗПК изрично предвижда, като задължителен реквизит на
договора за потребителски кредит подписа на страните.
В конкретния случай подпис на кредитополучателя липсва. Не може да
се приеме, че същият е електронно подписан, както е посочено в него, защото
е видно, че за кредитора подписа е положен с химикална паста, а отделно от
това не е договор сключван от разстояние, а е посочено мястото му – адреса
на доставчика на стоката, за закупуването на която е отпуснат. Липсват данни
кредитополучателя да притежава валиден електронен подпис, а и такъв не е
надлежно отразен в самия договор. Преценявайки формата и съдържанието
на процесния договор за потребителски кредит, съдът приема за основателни
7
възраженията на ответната страна, че представените договор № CREX-
18942867 от 16.11.2021, договор за застрахователно посредничество,
сертификат за застраховка и стандартен европейски формуляр , не съдържат
подписите на двете страни, противно на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 27 от
ЗПК във вр. чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Електронен подпис по смисъла на чл.
13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ и чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, означава
данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна
форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния
подпис използва, за да се подписва. По делото е налице договор, подписан с
ръчно положен подпис за кредитор и с отбелязване за електронно подписан за
кредитополучател. Такова смесване на двете форми е недопустимо. При
наличие на хартиен носител и на посочено място за сключване в магазина на
продавача, съдът не приема, че договорът може да е подписан електронно,
защото законовото задължение е да носи собственоръчен подпис. Като се има
предвид и вписания в самия договор електронен адрес за въззивника –
*************@*****.***, съдът счита, че малко вероятно е същият да има
регистриран такъв, а още по-малка електронен подпис по смисъла на закона.
В случая няма положен никакъв подпис, който евентуално да бъде
изследван и поради това неправилно РС-Плевен е приел, че въззивникът не е
доказал своето възражение. Самото твърдение, че не е сключвал такъв
договор и липсата на подпис, което е очевидно, /независимо дали е положен
от лицето или не/ води до единствения извод, че в договора за потребителски
кредит за кредитополучател няма подпис, т.е. липсва реквизита по чл.11 ал.1
т.27 от ЗПК. Това веднага води и до извода за неспазване на установената от
закона форма.
Липсата на подпис не до недействителност на договора за
потребителски кредит по смисъла на чл.22 от ЗПК, а до общата нищожност по
чл.26 ал.1 от ЗЗД, тъй като в случая няма съгласие на лицето, посочено като
страна по договора да поеме това задължение. Договорите са съвпадение на
насрещни волеизявления на две страни, а при установена липса на едно
такова липсва и договор и той изначално не може да породи правни
последици. Затова и този договор не може да породи никакви права и
задължения за страните, както са посочени в него и следователно въззивника
не дължи сумите по него.
8
Заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза
не установява наличието на договор между страните, а само, че по този
договор не е направена нито една вноска.
Липсата на подпис в договора, данни във фактурата, произволен адрес
на електронна поща, данните за изчезналата лична карта на въззивника, макар
и да не са обект на изследване в настоящето производство, навеждат на
възможността трето лице да е извършило измамливи действия с чуждия
документ за самоличност и да е получило стоката предмет на кредита.
Релевантния за настоящето производство факт обаче е, че от
представените документи не се установява валидно сключен договор за
потребителски кредит, а представения такъв е нищожен, поради липсата на
съгласие, поради противоречие със закона и при неспазване на установената
форма и не може да породи правата и задълженията на страните, така както са
посочени в него. Затова и искът за признаване съществуването на вземанията,
произтичащи от договор за потребителски кредит № CREX-18942867 от
16.11.2021 год. е недоказан по своето основание и следва да бъде отхвърен.
Решението на РС-Плевен е необосновано и незоконосъобразно и следва
да бъде отменено, а делото решено в указания по-горе начин.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 949/27.06.2023 г., постановено по гр. дело №
1214/2023 г. по описа на Плевенски районен съд изцяло, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения на осн. чл.422 ал.1 от ГПК иск от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда
„Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю.Х.Ю. против Д. Н. С. от с.
****, ЕГН **********за признаване за установено, че дължи сумата от
1 241,63 лв., от които 1023,51 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № CREX18942867 от 16.11.2021 год.; 122,73 лв.
представляваща договорна лихва за периода от 15.12.2021 год. до 15.11.2022
год. и 95,39 лв. представляващи обезщетение за забава за периода от
9
16.12.2021год. до 22.12.2022год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.12.2022год. до окончателното изплащане на сумата, за които е
издадена Заповед №3745/22.12.2022г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№6765/2022г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
осн. чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10