№ 37
гр. гр. Димитровград , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на първи юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20215610200193 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи
(ЗМВР).
Образувано е по жалба на Г. ГР. Г. от гр.Д.град, ул.“Хаджи Димитър“№11, ЕГН **********,
срещу заповед за задържане на лице рег. № 254зз-55 от 10.03.2021г., издадена от
полицейски орган – инспектор в група „ТП“, Сектор „ОП“ при РУ-Д.град, с която на
основание чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР му е наложена принудителна административна мярка
"Задържане за срок до 24 часа".
Жалбоподателят- чрез упълномощеният си процесуален представител, счита, че оспорваната
заповед е издадена при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на
административно-производствените правила, при противоречие с материалния закон и при
несъответствие с целта на закона. Моли атакуваната заповед за задържане да бъде отменена
като незаконосъобразна.
В хода на съдебното производство жалбоподателят- редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата с
искането за отмяна на заповедта за задържане. Заявява, че издателят на заповедта не е
преценил основанията и е издал незаконосъобразна заповед, пледира за отмяна на
обжалваната заповед, претендира заплащане на разноски по делото.
Ответникът по жалбата – РУ-МВР-Д.град- редовно призовани, не изпращат представител.
Издателят на заповедта- полицейски инспектор В.Д.- редовно призован, се явява.
1
С оглед изясняване на фактическата обстановка по делото бе допуснат като свидетел
полицейският служител Е. Г..
Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства, Съдът намери за
установено от фактическа страна следното:
На 10.03.2021г. младши полицейски инспектор В.Д. и полицейски инспектор Е. Г.-
полицейски служители при РУ-МВР-Д.град, извършвали контрол на движението по
пътищата в гр.Д.град. При движението си в района на училище „Васил Левски“, двамата
забелязали паркиран на пътното платно върху пешеходна пътека лек автомобил, пред
намиращ се в непосредствена близост хранителен магазин. Видели как група деца- излизащи
от училището не успели да пресекат улицата, поради паркиралия на пешеходната пътека лек
автомобил „Рейнд Роувър“. Св.В.Д. се приближил до паркирания лек автомобил и
установил, че няма никой вътре. В това време св.Е. Г. отишъл до близкия хранителен
магазин, за да провери дали е там водача. В магазина установили настоящият жалбоподател
Г.Г. и неговия спътник Тилко Тилев- като пътуващи с паркирания на пешеходната пътека
лек автомобил. Полицейските служители обяснили, че автомобилът е спрян в нарушение и
св.В.Д. поискал документите на водача. Тилко Тилев започнал да представя такива, като в
това време жалб.Г. му наредил да не представя никакви документи. Едновременно с това
жалб.Г. започнал да се държи арогантно с полицейските служители, като след поискана
легитимация, взел служебната карта на св.В.Д. и го прибрал в джоба си. Стигнало се до
употреба на физическа сила от страна на полицаите и поставяне на белезници на жалб.Г.,
след което бил отведен в сградата на РУ-МВР-Д.град. Полицейските служители докладвали
на дежурния прокурор, като било взето решение да бъде съставен акт по Указа за борба с
дребното хулиганство.
На жалб.Г. била издадена и обжалваната заповед за задържане на лице от 15,30ч. същия ден,
в която заповед е описано, че на основание чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР се задържа за срок до 24
часа. Като основание е описано- „други случаи, определени със закон, съставяне на АУАН
по указа за дребно хулиганство“.
След подписване на заповедта от задържаното лице, същото е отведено до болницата, като
след връщането му в сградата на РУ-МВР, е описано, че в 17,10ч. същия ден е освободен.
С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – заповед за
задържане на лице рег. № 254зз-55 от 10.03.2021г., издадена от полицейски орган – В.Д.,
инспектор група „ТП“, Сектор „ОП“ при РУ-Д.град, на основание чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР,
на жалбоподателя Г.Г. е наложена принудителна административна мярка "Задържане за срок
до 24 часа" в помещение за временно задържане на РУ-Д.град.
Към административната преписка са представени и други доказателства- разпореждане на
полицейски служител за настаняване в местата за задържане в РУ-Д.град, Протокол от
проведен инструктаж на конвоен наряд, Заповед за конвоиране на лице, фиш за спешна
2
медицинска помощ, справка за извършване на проверка по полицейска преписка.
Допуснат е като свидетел другият присъствал полицейски служител- св.Е. Г..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, подадена от активно легитимирано лице с правен интерес да оспорва,
в предвидения законоустановен срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по
смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, съгласно правомощията му, заложени в разпоредбата на
чл.72, ал.1 от ЗМВР. Издадена е в предвидената в чл.74, ал.1 от ЗМВР писмена форма и има
част от изискуемото по чл.74, ал.2 от ЗМВР съдържание. Налице е и друга съществена част
от изискуемите елементи по разпоредбата на чл.74, ал.2 от ЗМВР- „За лицата по чл.72, ал.1
се издава писмена заповед за задържане. (2) В заповедта по ал. 1 се посочват: …..
2. фактическите и правните основания за задържането; … 4. датата и часът на задържането;“.
В случая е налице описание на фактическите и правни основания за задържането.
Посочване на правно основание - чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР, както и описанието на "случаи
определени със закон, съставяне на АУАН по указа за дребно хулиганство", кореспондират с
представената по делото справка за извършване на проверка по полицейска преписка от
полицейския инспектор В.Д., в която се съдържат данни, че жалбоподателят Г. е участвал в
действия, нарушаващи обществения ред, ескалирали до употреба на физическа сила на
публично място, като съставения акт за проява по УБДХ е внесен за разглеждане в Районен
Съд-Д.град. В случая е без значение решението на съда по акта по УБДХ, доколкото това е
отделно производство, некасаещо изводите за настоящото такова. Описанието на мотивите
за задържането както от правна страна, така и описателната част, са достатъчно конкретни и
ясни, без да създават неяснота по отношение причините за задържането. Изрично е описана
разпоредбата на чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР, предвиждаща възможността полицейските органи
да задържат лице: „в други случаи, определени със закон.“.
Действително, не е посочена конкретната разпоредба, предвиждаща тази възможност от
„другия закон“, но следва да се уточни, че съобразно чл.3, ал.2 от УБДХ „В случаите на
буква "а" лицето може да бъде задържано до 24 часа, когато не може да бъде представено
веднага на съдията.“. Т.е. такава възможност е предвидена и съществува, като неописването
на конкретния текст от указа не нарушава правото на защита на нарушителя, нито води до
неправилно разбиране на основанията за задържането му.
В обжалваната заповед е описано, че задържането е за съставяне на „АУАН по указа за
дребно хулиганство“. Въпреки непосочването на конкретен текст от указа, както и
неточното описване на указа, в случая Съдът намира, че описанието е достатъчно ясно и без
посочване на тези конкретни обстоятелства. Това е така доколкото в посочената справка се
3
съдържат достатъчно данни за проявите на жалб.Г. преди задържането му, като самият
текст, описан като основание за неговото задържане в обжалваната заповед, е достатъчно
ясен, без да дава основания за превратно разбиране или неразбиране.
При това положение, както от посоченото в оспорената заповед, така и от данните в
преписката е установено фактическото основание за задържане на Г., а именно
необходимостта да се осигури провеждането на процедурата по УБДХ.
По отношение на обстоятелството, че УБДХ не е закон и в тази връзка евентуално не е
налице основанието по чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР, следва да се отбележи, че УБДХ е издаден
от Президиума на Народното събрание през 1963г., при действието на Конституцията на
НРБ (ДВ, бр.284 от 1947г., отм. ДВ, бр. 39/1971г. (Конституцията). Съгласно чл.19 от
Конституцията (отм.), Народното събрание се свиква на сесии от Президиума на Народното
събрание. Актовете, приети от Президиума между сесиите на Народното събрание, в
изпълнение на правомощията му по чл.35, т.5 от Конституцията, са утвърждавани със Закон,
приеман от Народното събрание. УБДХ е утвърден със Закона за утвърждаване на указите,
издадени от Президиума на Народното събрание за времето от 13.12.1963г. до 09.06.1964г.
(ДВ, бр. 47/1964г., стр. 5), като е придобил силата на закон. Това му място в йерархията на
нормативните актове по смисъла на Закона за нормативните актове се потвърждава и от
обстоятелството, че измененията на УБДХ са извършвани със Закон за изменение и
допълнение на указа. За приложението на същия е издаден и Правилник за прилагане на
УБДХ.
По изложените съображения, настоящият състав приема, че оспорената заповед за
задържане по реда на чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР е обоснована, законосъобразна и постановена
в съответствие с материалния закон. Същата не страда от пороците, посочени в жалбата
срещу нея. Спазени са изисквания по чл.74, ал.2 от ЗМВР, осигурена е възможност
задържания да придобие ясна представа защо е задържан и да може ефективно да оспори
законността на това задържане по съдебен ред. Отделно от това, наред с наличието на
всички формални изисквания при издаването на обжалваната заповед, съдът намира, че
установените по делото факти потвърждават наличието на основания за задържане по реда
на чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР.
Това се установи и от показанията на разпитания свидетел Е. Г., които показания
недвусмислено говорят за проява на дребно хулиганство, последвало от консултиране с
дежурен прокурор и предприемане на действия по съставяне на акт по УБДХ и задържане.
Отново следва да се подчертае, че е без значение решението на съда по акта по УБДХ,
доколкото при преценка на обстоятелствата към момента на издаване на заповедта за
задържане, са били налице всички основания да бъде издадена такава, което се установи от
писмените доказателства по делото и от показанията на св.Е. Г..
По изложените съображения, след осъществената проверка по чл.168 от АПК, съдът намира
жалбата за неоснователна, а оспорената Заповед - за правилна и законосъобразна, поради
4
което следва да се потвърди.
Поради гореописаното и на основание чл.172 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице рег. № 254зз-55 от 10.03.2021г., издадена
от полицейски орган – младши полицейски инспектор в група „ТП“, Сектор „ОП“ при РУ-
Д.град- В. К. Д., с която на основание чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР е наложена принудителна
административна мярка "Задържане за срок до 24 часа" на Г. ГР. Г. от гр.Д.град, ул.“Хаджи
Димитър“№11, ЕГН ********** - като правилна и законосъобразна.
Решението подлежи на обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс пред
Административен съд– Хасково, в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
5