ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Варна, 27.03.2019г.
Варненски окръжен съд в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
Мл.с.ТАНЯ КУНЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Бажлекова в.гр. дело
№492/19г., намира следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на Д.Г.В., чрез адв. Р.И.
- ВАК срещу решение №17/29.01.2019г., постановено по гражданско дело № 162 по
описа за 2018г. на Районен съд – Провадия, с което е отхвърлен предявения от
нея срещу Н.Н.П. иск с правно основание чл.45 ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 1000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, изразяващо се в нанесен удар от страна на ответника на 05.04.2016г.
в с.Боряна, община Дългопол, ведно със законната лихва, считано от предявяване
на иска, като въззивницата е осъдена да заплати
разноски в размер на 500лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.
В жалбата
се излага, че решението е недопустимо, незаконосъобразно и неправилно, като
постановено в нарушение на съдопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон. Счита, че съдът не е взел
предвид, че ищцата се е явила в две поредни съдебни заседания без процесуален
представител, като за нея е било невъзможно да организира защитата си. Ищцата е
направила противоречиви изказвания в съдебната зала, които сочат на адекватно
за ситуацията поведение. Ищцата не е разбрала дадените от съда указания и до
какъв резултат ще доведат противоречивите й действия и твърдения. Изложени са и
твърдения, че след възстановяването от побоя, здравословното състояние на
ищцата се е влошило и същата е диагностицирана със
синдром на вертебробазиларната система, който се
характеризира със силно главоболие и световъртеж, на което обстоятелство се е
дължало и поведението й по време на инцидента. Навеждат се и твърдения, че в
периода на разглеждане на делото пред първата инстанция и съдебните заседания
по него, ищцата не е била в добро психично здраве. Първоинстанционният
съд не е изследвал задълбочено поведението и словесното изложение на ищцата в
съдебно заседание, поради което е постановил недопустимо решение. Моли
настоящият въззивен съд да обезсили постановеното от
ПРС решение и прекрати производството по делото, поради липса на
правоспособност на ищцата, в условие на алтернтивност
решението да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
С
въззивната жалба са отправени искания да се допусне съдебно-психиатрична
експертиза със задача вещото лице да даде заключение за интелектуалното
развитие на Д.Г.В., като посочи дали същото е в границите на нормата, страда ли
същата от същинско психическо заболяване, което може да бъде приравнено към
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и характеровите
й особености достигат ли степен на личностно разстройство; разполага ли Д.В. с
психическа годност да разбира свойството и значението на своите постъпки и да
ги ръководи и е в състояние да участва пълноценно и адекватно в гражданското
производство; ако е налице такова състояние, какъв е началният му момент; да се
допусне до разпит един свидетел, за установяване на твърденията в жалбата.
Въззиваемата
страна е депозирала отговор, с който оспорва въззивната жалба. Изразява
становище за недопустимост и неотносимост на
доказателствените искания, отправени с въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен
интерес от обжалването на решението, при изпълнение на изискването за надлежна
представителна власт, поради което и същата се явява допустима.
Въззивният съд намира отправените доказателствени
искания за недопустими и неоснователни.
Същите са преклудирани на осн.
чл. 266, ал. 1 от ГПК, тъй като се иска установяване на факти и обстоятелства,
които не са нововъзникнали или такива, за които вззивникът не е могъл да узнае и да представи своевременно.
Не са налице и предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК. Първоинстанционното
производство е образувано по редовна и допустима искова молба, подадена от
лице, по отношение на което не са налице данни да е с ограничена
правоспособност или недееспособно. С доклада по делото съдът се е произнесъл по
направените от страните доказателствени искания, като в проведеното на
14.10.18г. открито с.з., ищцата се е явила лично, не е отправила искане за
предоставяне на правна помощ, не е възразила по отношение на доклада и не е
направила доказателствени искания във връзка с приетите по делото
доказателства, представени от ответника. Съдът е дал възможност на ищцата да
ангажира поисканите и допуснати с определението по доклада на делото писмени и
гласни доказателства, като е отложил производството по делото. В следващото
съдебно заседание са приети исканите от ищцата писмени доказателства, като същата
е потвърдила изрично заявеното си становище от предходно заседание, че се
отказва от допуснатите гласни доказателства. Не са навеждани твърдения за
наличие на причини и пречки, които да възпрепятстват представянето на доказателствата
пред първоинстонционния съд, включително и за влошено
здравословно състояние на ищцата и не са представени и медицински документи в
тази насока.
Освен това,
настоящият състав на съда намира, че поставените задачи на исканата СПЕ относно
изследване на интелектуалното развитие
на Д.Г.В., като посочи дали същото е в границите на нормата, страда ли същата
от същинско психическо заболяване, което може да бъде приравнено към
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и характеровите
й особености достигат ли степен на личностно разстройство; разполага ли Д.В. с
психическа годност да разбира свойството и значението на своите постъпки и да
ги ръководи и е в състояние да участва пълноценно и адекватно в гражданското
производство и гласни доказателства за установяване на тези обстоятелства са неотносими към предмета на спора в настоящото производство.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ исканията на Д.Г.В. за допускане на съдебно-психиатрична експертиза
със задача вещото лице да даде заключение за интелектуалното развитие на Д.Г.В.,
като посочи дали същото е в границите на нормата, страда ли същата от същинско
психическо заболяване, което може да бъде приравнено към продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието и характеровите
й особености достигат ли степен на личностно разстройство; разполага ли Д.В. с
психическа годност да разбира свойството и значението на своите постъпки и да
ги ръководи и е в състояние да участва пълноценно и адекватно в гражданското
производство; ако е налице такова състояние, какъв е началният му момент и
допускане до разпит един свидетел, за установяване на твърденията в жалбата.
Насрочва
производството по делото в с.з. на 16.04.19г.
от 9,30ч., за която дата и час да се
призоват страните, чрез процесуалните им представители.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: