№ 269
гр. Бургас, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20242100500177 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на процесуалния представител на П. Р. от гр. *** *** –
ответник по гр.д. № 6332/2023 г. по описа на Бургаския районен съд против
решение № 1/02.01.2024 г. постановено по същото дело в частта му ,с което
въззивникът е осъден да заплаща на Н. П. Р. от гр.*** месечна издръжка в
размер на 250 лв. ,начиная от 14.09.2023 г. до настъпването на основание за
изменението или прекратяването й ,ведно със законната лихва върху вняка
закъсняла вноска,както и сумата от 500 лв. – разноски по делото.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като твърди ,че е
неправилно и необосновно ,постановено в нарушение на закона и в
противоречие със събраните по делото доказателства .
Счита се ,че съдът е кредитирал всички твърдения на ищцовата страна,а
доказаните от ответника факти и обстоятелства са неправилно и
тенденциозно ценени ,или елиминирани .Не са събрани доказателства
относно реалните разходи на ищцата .Подчертава се ,че не е абсолютно
задължение на ответника да осигурява самостоятелно едностайно жилище на
1
пълнолетната си дъщеря,която не поддържа никакви отношения с него.Не са
прецеценени възраженията на ответната страна ,че ищцата е можела да
намери по-евтина квартира , или да живее в общежитие .Не са събрани
доказателства и за останалите разходи – за транспорт ,като не е
задължително ищцата да се прибира всяка седмица в *** и да пътува ,да не
говорим за факта,че ищцата притежава собствен автомобил ,който безспорно
представлява имущество ,от което може да получи приходи за задоволяване
на нуждите си.
Неправилно не е преценено от съда ,че възнаграждението на ответника
не е постоянно –зависи от поръчни ,работа и др.обстоятелства . за една
година средно брутното му възнаждение възлиза на 2647,61 лв. ,около 2055
лв. – чиста сума за получаване .Ответникът има доказани доходи за кредити в
общ размер от 1420 лв. и след заплащането им за него остава сума от 635 лв.
,т.е. под минималната работна заплата.Към сумата следва да се добавят и
ежедневните транспортни разходи до гр. *** *** ,където ответникът работи
.Затова се счита ,че ответникът няма никакви възможности да плаща
издръжка на пълнолетното си дете ,тъй като плащането на такава би
представлявало за него непосилно и би му донесла прекомерни затруднение.
Затова се моли за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се
отхвърлят предявените искове .Не се сочат нови доказателства по делото .
Претендират се разноски пред двете инстанции.
Въззивната жалба е допустима ,подадена от процесуално легитимирано
лице ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт .
В отговор по реда на чл. 263 от ГПК ищцата – въззиваема страна по
делото ,оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на
атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения ,като излага
съображенията си по същество .Оспорва се твърдението на въззивника ,че по
делото не са събрани доказателства за това какви са реално разходите на
ищцата –представен е фискален бон и сметка от 02.09.2023 г. ,удостоверяващ
платен от ищцата депозит от 370 лв. за стая в хотел,едномесечен наем за
двойна стая ;документи за плащане на сума по сметка на университета ;за
извършени разходи за автомобилно гориво от 429 лв.Единственото
имущество на ищцата е автомобилът ,закупен със средства ,събрани от
абитуриентския й бал.Сочи се също ,че бащата на ищцата никога не й е
2
помагал финансово и не поддържа никакви отношения с нея ,дори и
минималната издръжка ,която е била присъдена за детето , е събирана по
съдебен ред .В същото време ответникът получава добро трудово
възнаграждение,което действително не е постоянно ,но видно от
представените доказателства е нарастващо всеки следващ месец.Затова и
въпреки задълженията за заплащане на кредити в общ размер от 1420 лв.
първоинстанционният съд правилно е преценил ,че бащата без особени
затруднения може да заплаща месечна издръжка на дъщеря си в размер на 250
лв. .Липсват доказателства относно допълнителни разходи на въззивника ,в
това число и издръжки за други лица .
Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски
пред въззивната инстанция.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявен е бил иск с правно основание чл. 144 от СК ,като не е спорно
по делото ,че ищцата е дъщеря на ответника ,навършила пълнолетие на
**.**.20** г./вж. представеното удостоверение за раждане / ,но към момента
не е навършила 25 години и през учебната 2023/2024 г. е студентка в първи
курс ,редовно обучение в Икономически университет – Варна ,т.е. учи
редовно във висше учебно заведение .
Няма спор също ,че по силата на споразумение по гр.д. № 7372/2022 г.
между родителите на ищцата ответникът се е съгласил да изплаща месечна
издръжка на дъщеря си в размер на 200 лв.до завършването на обучението й в
средно учебно заведение ,но не по-късно от 20 годишна възраст и до
настъпване на други обстоятелства за изменение или прекратяване на
издръжката ,като след завършване на средното й образование задължението
на ответника за изплащане на изръжка е било погасено .
Според чл. 144 от Семейния кодекс издръжка на навършили пълнолетие
деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използуване на
имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение
за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице-
трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или
висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от
3
използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да
създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва
да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на
пълнолетното си дете. В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното положение,
че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се
определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При
присъждане на издръжка на пълнолетни деца се преценява и обстоятелството
дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите.
За да уважи иска по чл. 144 СК и осъди въззивника да заплаща на
пълнолетната си дъщеря, която продължава образованието си издръжка,
районният съд е приел, че са налице установените в посочения текст
предпоставки за това. Този свой извод съдът е обосновал с това, че ищцата е
дъщеря на въззивника , навършила пълнолетие, продължаваща образованието
си във висше учебно заведение, като редовен студент, че няма възможност да
се издържа сама, и че бащата с оглед установения размер на трудовите му
доходи,независимо от задълженията му за заплащане на погасителни вноски
по два кредита ,има възможност да заплаща без особени затруднения по
смисъла на закона определената издръжка от 250 лв. на дъщеря си ,от които
тя несъмнено има нужда /предвид липсата на доходи и имущество,от които да
се издържа сама /.
Обжалваното решение е правилно.
На първо място ,няма спор ,че ищцата е в кръга на лицата ,които могат
да претендират за издръжка по смисъла на чл. 144 от СК –като ненавършила
25-годишна възраст ,учи редовно във висше учебно заведение и липсват
доказателства да има доходи и имущество ,от които да може да се издържа.
Спорният въпрос относно възможността на родителя да дава издръжка
е разрешен с практика на ВКС по чл. 290 от ГПК - Р по гр. д. № 1269/10 г. на
четвърто г. о., по гр. д. № 1424/10 г. на трето г. о. и по гр. д. № 944/10 г. на
трето г. о., която настоящият състав напълно споделя. В решенията е
посочено, че родителят дължи издръжка по чл. 144 от СК, когато притежава
средства над необходимите за собственото му съществуване, които да отдели
за издръжката на своето пълнолетно дете, което учи и не може да се издържа
от доходите или от използване на имуществото си.В ППВС № 5/70 г. е
4
посочено, че възможността за плащане на издръжка е винаги обективна и
конкретна и се определя от имуществото и доходите на задълженото лице. В
случая при установените от районния съд и безспорни доходи и имущество
на бащата - ответник се налага изводът, че даването на издръжка на
пълнолетното дете - ищцата, не представлява особено затруднение за
родителя по см. на чл. 144 от СК.Това е така ,тъй като от представените
доказателства за доходите на ответника за периода м.ноември 2022-м.
откомври 2023 г. се установява ,че средномесечното му брутно трудово
възнаграждение за този период е било около 2650 лв.Видно от
удостоверението за доходите му обаче ,ежемесечните му доходи
непрекъснато нарастват,като в началото на периода възнаграждението му е
било 2011,59 лв. , а в края то е 3167,37 лв.,съответно след м. юни 2023 г.
брутното му трудово възнаграждение е било над 3000 лв.Верно е ,че
възнаграждението му не е постоянно / ответникът твърди ,че същото зависело
от поръчки ,работа и други обстоятелства /,но тенденцията е за непрекъсното
увеличаване /няма данни някой от месеците да е било по-ниско от предния
месец /.Няма спор по делето , а и видно от представените доказателства
,ответникът е закупил недвижим имот и изплаща два кредита в общ размер
на вноската от 1420 лв. месечно и тези му задължение са отчетени от
първостепенния съд ,определяйки възможностите и доходите на ответника
.Не са доказани други задължения на ответника към други лица .Не са
доказани и твърдяните от него допълнителни разходи за транспорт до гр.
*** ***/където работи /.Затова ,дори след приспадането на разходите му за
погасяване на кредита ,остатъкът от доходите му е в рамките на около
средната работна заплата /около 1500 лв. /,което му позволява да заплаща
определената издръжка на дъщеря си без особени затруднения .
Що се отнася до останалите възражения във въззивната жалба-че не са
преценени от районния съд правилно разходите ,които е имала ищцата и
дали те са били необходими ,че не е необходимо ищцата да живее в
собствена самостоятелна квартира ,нито пък да пътува толкова често до
родния си град с автомобила си , че притежава движимо имущество – лек
автомобил ,от което би могла да се издържа ,то настоящият съд счита тези
възражения за несъстоятелни ,които не могат да повлияят на крайните изводи
относно претенцията по чл. 144 от СК.Безспорно ищцата няма имущество
,от което да се издържа по време на платеното си обучение във висше учебно
5
заведение.В тази връзка са представени достатъчно доказателства – за
плащане на такси за университета ,както и за заплащане на квартира /като е
добре известен проблемът с общежитията към учебните заведения и че не е
лесно настаняването в тях на първокурсници /.Единственото собствено
имущество на ищцата е притежавания от нея лек адвотомибл /който се
твърди ,че е закупен от нея с парите ,събрани от абитуриентския й бал /,като
не може да се приеме ,че продажбата на автомобил втора употреба би
покрил месечните разходи на студент .
При това положение настоящият съдебен състав споделя изцяло
изводите на първоинстанционния съд и мотивите му ,към които препраща на
осн.чл. 272 от ГПК .Следва да се подчертае ,че макар задължението за
заплащане на издръжка на пълнолетното учащо дете по реда на чл. 144 от
СК да не е безусловно ,то е морален дълг на родителя да помага на децата
си,когато все още не са приключили обучението си и се нуждаят от помощта
му ,щом той има възможност за това.
Затова съдът счита ,че решението следва да бъде потвърдено ,като при
този резултат в полза на въззиваемия ищец на осн.чл. 78 ал. 3 ГПК следва да
бъдат платени направените разноски по делото пред настоящата инстанция
,възлизащи на 600 лв. – платено адвокатско възнаграждение /с представения
списък на разноските по чл. 80 ГПК/.
Мотивиран от горното ,Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1/02.01.2024 г. постановено по гр.д. №
6332/2023 г. по описа на Бургаския районен съд .
ОСЪЖДА П. Р. В. ,ЕГН **********,от гр. *** *** ,ул. „*** *** „ № **,
вх.*, ет.*, ап** да заплати на Н. П. Р. , ЕГН ********** от гр.*** ,ж.к. „***
„,бл.*, вх.*, ет.* сумата 600 /шестотин /лева – направени разноски по делото
пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7