РЕШЕНИЕ
№ 761
гр. Велико Търново , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря МАЯ К. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110100064 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на "БНП Пърсънъл
Файненс" С.А., чрез "БНП Пърсънъл Файненс" С.А., клон България - град София
срещу А. И. Й.. Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че
на 23.12.2019 година между страните по делото е сключен Договор за кредит № CREX-
17554503 за закупуване на стоки и услуги на изплащане за срок от 12 месеца, съгласно
погасителен план от датата на сключването му до 15.01.2021 година. Посочва, че със
сключване на договора сумата за закупуване на стоки е била преведена по сметка на
упълномощения търговски партньор, като по този начин дружеството е изпълнило
задължението си по договора, а за ответника е възникнало задължение да заплати на
дружеството 12 месечни погасителни вноски в размер на 211.31 лева, в които са
включени главница по кредита и надбавка /възнаградителна лихва/, съставляваща
печалба на кредитора. Навежда доводи, че на основание чл. 3 от договора
кредитополучателят дължи и лихва за забава в размер на законната лихва за периода на
забавата. Твърди, че ответникът не е извършил никакви плащания по договора за
кредит, поради което и на основание чл. 3 от договора, задължението му е ликвидно и
изискуемо в целия му размер, считано от 15.03.2020 година, за което от страна на
ищеца е изпратено изрично уведомление до ответника на 21.05.2020 година. Посочва,
че за вземанията си се е снабдител със заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 2551/2020г.
1
на ВТРС. Направено е искане да бъде прието за установено по отношение на А. И. Й.,
че дължи на "БНП Пърсънъл Файненс" С.А., чрез "БНП Пърсънъл Файненс" С.А., клон
България - град София сумата в размер на 2 146.21 лева, представляваща главница по
Договор за кредит № CREX-17554503 от 23.12.2019 година; сумата в размер на 389.51
лева - възнаградителна лихва за периода от 15.02.2020 година и сумата в размер на
97.57 лева - мораторна лихва за периода от 15.03.2020 година до 12.10.2020, ведно със
законната лихва върху главницата от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по Ч.гр.д. № 2551/2020 година на ВТРС. В
условията на евентуалност е направено искане ответникът да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество посочените по-горе суми. Претендира да бъдат присъдени
направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в заповедното
производство.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника, чрез назначения му по
делото особен представител, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор
на исковата молба. Развива подробни съображения, че предявените по делото искове са
процесуално допустими, но по същество неоснователни. Посочва, че съгласно
разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИП до 14.07.2020 година на кредитополучателя не
следва да се начисляват лихва за забава и кредитът не може да бъде обявен за
предсрочно изискуем. На следващо място навежда доводи, че кредитът не е обявен за
предсрочно изискуем. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени,
като неоснователни.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и от представения по делото заверен препис от Договор
за потребителски кредит CREX-17554503 от 23.12.2019 година, ведно с извлечение по
него от 04.01.2021 година /л. 8-15/ се установява, че ищецът е предоставил на
ответника кредит в размер на 2 146.21 лева, от който сумата в размер на 1 969.00 лева
е цената на закупената от него стока – Холов ъгъл Лас Вегас, Холна Маса Сима и
Секция Морена, а със сумата в размер на 177.21 лева е финансирано заплащането на
застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията“.
Кредитополучателят се е задължил да погаси по кредита общо сумата в размер на
2 535.72 лева на 12 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 211.31
лева, с падеж на първата вноска на 05.02.2020 година, а на последната – на 15.01.2021
година. В чл. 2 от условията на договора е предвидено, че с всяка месечната вноска се
изплаща част от главницата по кредита, както и част от надбавката съставляваща
печалбата за кредитора. С подписването на условията на договора кредитополучателят
се е съгласил предоставеният му кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен
2
търговски партньор, като с извършването на плащането по този начин страните са се
съгласили, че е налице изпълнение на задължението на кредитора да предостави
кредита на кредитополучателя /чл. 1/. Съгласно чл. 3 от договора при просрочването на
две или повече месечни вноски, считано от датата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително с
всички уговорени надбавки и с обезщетението за забава в размер на законната лихва
върху всяка забавена погасителна вноска.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 2551 по описа на Районен съд - Велико
Търново за 2020 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 28.10.2020 година е издадена Заповед №
1050 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А. И. Й. за
сумата в размер на 2 146.21 лева – главница по Договор за потребителски кредит
CREX-17554503 от 23.12.2019 година, ведно със законна лихва, считано от
постъпването на заявлението – 27.10.2020 година до изплащане на задължението; за
сумата в размер на 389.51 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.02.2020
година до 15.01.2021 година; за сумата в размер на 97.57 лева – мораторна лихва за
периода от 15.03.2020 година до 12.10.2020 година, както и за сумата в размер общо на
102.67 лева – разноски за заповедното производство. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника, при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта
за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея
основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо
в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно
облигационно отношение между страните по договора за потребителски кредит,
усвояването на кредита от ответника, настъпилата изискуемост на вземанията по
кредита и размера на претендираните отделни вземания.
Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства безспорно се установява
съществуването на валидно заемно правоотношение по силата на Договор за
потребителски кредит CREX-17554503 от 23.12.2019 година, притежаващ
3
необходимите и съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 и сл. ЗПК. Кредитодателят е бил изправна страна в договора, тъй като е
изпълнил задължението си да предостави на ответника кредит в размер на 2 146.21
лева за покупка на Холов ъгъл Лас Вегас; Холна Маса Сима и Секция Морена общо на
стойност 1 969.00 лева и за финансирано заплащането на застрахователната премия по
застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 177.21 лева. Няма спор по делото, че
ответникът е придобил посочените в договора стоки и е сключил застрахователния
договор, за който е платена посочената застрахователна премия. Това от своя страна е
породило задължението му да върне заетата сума в размер на 2 146.21 лева, заедно с
уговорената възнаградителна лихва в размер на 389.51 лева или общо сумата в размер
на 2 535.72 лева. Крайният срок за връщане на заема е 15.01.2021г., но страните по
договора са постигнали съгласие за изпълнение на задължението на части, като същото
бъде извършено на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 211.31 лева.
От събраните по делото доказателства не се установява преди подаване на
исковата молба кредиторът да е отправил волеизявление, че прави кредита предсрочно
изискуем, респективно – липсват доказателства приложеното до ответника писмо в
тази насока от 21.05.2020 година, да е достигнало до същия. Освен това, следва да се
има предвид и обстоятелството, че към тази дата ищецът не е разполагал с
възможността да обяви задължението по кредита за предсрочно изискуемо с оглед
разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено със решение на НС на 12.03.2020 година, и за преодоляване на
последиците. В този смисъл задълженията на ответника по договора са станали
изискуеми с настъпване на падежа на всяка от погасителните вноски, уговорени в
договора. Константна е практиката на ВКС, че въпреки че ищецът се е позовал на
предсрочна изискуемост на кредита в заявлението си по чл. 410 ГПК е допустимо
предявеният иск за установяване дължимостта на вземанията по договора да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено
нещо. Към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция
– 26.05.2021 година е настъпил падежът и на всички 12 погасителни вноски, като на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК този факт следва да бъде съобразен от съда. Ето защо
следва да се приеме, че задълженията на ответника по договора към приключване на
съдебно дирене са в размер на 2 146.21 лева - главница /включваща незаплатените
вноски за главница от 1-ва до 12-та вноска включително/ и в размер на 289.51 лева -
възнаградителна лихва /включваща незаплатената част от възнаградителната лихва от
1-ва погасителна вноска до 12-та вноска включително/. След като кредиторът не е
обявил волята си да направи кредита предсрочно изискуем, той не е поставил
ответника в забава и последната е настъпила на падежа на всяка от незаплатените
вноски, от който момент се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
4
върху всяка просрочена вноска. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено със решение на НС на
12.03.2020 година, и за преодоляване на последиците, до два месеца след отмяната на
извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни
субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране,
предоставени от финансови институции по чл. 3 ЗКИ, с изключение на дъщерните
дружества на банките, какъвто е и настоящият случай, не се начисляват лихви за
забава. Ето защо за периода от 13.03.2020 година до 14.07.2020 година не може да бъде
начислена мораторна лихва върху вземането за главница, защото тя по същество
представлява лихва за забава. Обезщетението за забава за периода от 15.07.2020 година
до 12.10.2020 година, изчислено по реда на чл. 162 ГПК за вноските с настъпил падеж
в периода от 15.02.2020 година до 15.09.2020 година, при съобразяване на посочената
по-горе разпоредба, възлиза в размер на 36.90 лева. От подаване на заявлението
насетне се дължи законна лихва върху падежиралата част от главницата.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените по делото
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК се явяват основателни и
доказани за сумата от 2 146.21 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит CREX-17554503 от 23.12.2019 година, за сумата в размер на
389.51 лева – договорна лихва за периода от 15.02.2020 година до 15.01.2021 година и
сумата в размер на 36.90 лева – мораторна лихва за периода от 15.07.2020 година до
12.10.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда – 27.10.2020 година до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед № 1050 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 28.10.2020 година по Ч.гр.д. № 2551/2020г. по описа на Районен съд - Велико
Търново. В останалата част - над уважения размер за претендираната мораторна лихва
до пълния предявен размер от 97.57 лева, която разлика е в размер на 60.67 лева и за
периода от 15.03.2020 година до 14.07.2020 година, предявеният по делото иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
неоснователен, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен в тези му част.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява частично основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на разноски за държавна такса в размер
на 133.18 лева, за възнаграждение за особен представител на ответника в размер на
415.00 лева, като същевременно дружеството е представлявано от юрисконсулт,
поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП му се следва
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева. По правилото на чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с
5
уважената част на исковете в размер на 633.25 лева, респективно - за заповедното
производство дължи заплащането на разноски в размер на 100.30 лева.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. И. Й. от *, с ЕГН
**********, че дължи на "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С. А. Париж,
рег. № *********, чрез "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А, клон
България, със седалище и адрес на управление град София, ж.к. "Младост 4", Бизнес
парк София, сграда 14, с ЕИК ********* СУМАТА в размер на 2 146.21 лева /две
хиляди сто четиридесет и шест лева и двадесет и една стотинка/ - главница,
представляваща неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит CREX-
17554503 от 23.12.2019 година, СУМАТА в размер на 389.51 лева /триста осемдесет и
девет и петдесет и една стотинки/ - договорна лихва върху главницата за периода от
15.02.2020 година до 15.01.2021 година, СУМАТА в размер на 36.90 лева /тридесет и
шест лева и деветдесет стотинки/ - представляваща обезщетение за забава за периода
от 15.07.2020 година до 12.10.2020 година, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.10.2020 година
до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1050 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.10.2020 година по Ч.гр.д. №
2551/2020г. по описа на Районен съд - Велико Търново.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С. А.
Париж, рег. № *********, чрез "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А,
клон България, със седалище и адрес на управление град София, ж.к. "Младост 4",
Бизнес парк София, сграда 14, с ЕИК ********* срещу А. И. Й. от *, с ЕГН
********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, във
връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД в останалата част, над уважения размер ЗА СУМАТА в
размер на 60.67 лева /шестдесет лева и шестдесет и седем стотинки/ – представляваща
мораторна лихва за периода от 15.03.2020 година до 14.07.2020 година, за която суми е
издадена Заповед № 1050 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
28.10.2020 година по Ч.гр.д. № 2551/2020г. по описа на Районен съд - Велико Търново,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А. И. Й. от *, с ЕГН ********** да заплати на БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С. А. Париж, рег. № *********, чрез "БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А, клон България, със седалище и адрес на управление
град София, ж.к. "Младост 4", Бизнес парк София, сграда 14, с ЕИК ********* сумата
в размер на 633.25 лева /шестстотин тридесет и три лева и двадесет и пет
6
стотинки/, представляваща направените от дружеството в исковото производство
съдебни разноски, съразмерно с уважената част на исковете, както и сумата в размер
на 100.30 лева /сто лева и тридесет стотинки/, представляваща направените от
дружеството в заповедното производство съдебни разноски, съразмерно с уважената
част от исковете.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 2551 по описа на Районен съд - Велико Търново за 2020 година.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7