Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
3
състав, в закрито заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ:
ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
При секретаря Р.Аврамова, като разгледа
т.д. № 509/2021 г., намери следното:
Производството е образувано по молба на С.А.С. ООД, ЕИК: ******с искане за откриване на производство по
несъстоятелност по реда на чл. 625 ТЗ.
На установяване в производството подлежат неплатежоспособността
на дружеството и началната дата, стойността на наличното имущество и паричните задължения.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
На първо място, молителят е сред лицата,
спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който
не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение на държавата или
общините, свързано с търговската му дейност или
задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите,
което не е изпълнено повече от два месеца. Едновременно с това, за наличието на
неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че
затрудненията на длъжника не са временни /и именно те са в причинна връзка с неизпълнението/ и че той не разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Следователно, неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено
състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да
изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез
наличните си парични и други реално ликвидни активи и липсата на изпълнение
сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само
ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника, което
освен това има траен характер.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ,
неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на
задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид.
В настоящия случай се установиха изискуеми и
непогасени парични задължения. Видно от заключението на вещото лице, което
съдът кредитира като мотивирано и вярно, изготвено въз основа представените по
делото доказателства, в т.ч. и счетоводни документи, дружеството има непогасени изискуеми задължения
към доставчици във връзка с търговската си дейност, както и публични задължения
за дължими данъци, както и задължения по трудови възнаграждения. Или, молителят има изискуеми и непогасени
задължения във връзка с извършваната от него дейност, вкл. публични такива.
Тези вземания са от вида на тези, изрично посочени в нормата на чл. 608, ал. 1 ТЗ. Според заключението на вещото лице първите непогасени вземания са станали
изискуеми от м. 12. 2018 година.
Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемото задължение от горепосочения вид, като това
състояние не е временно /арг. чл. 631 ТЗ/ и именно то е в причинна връзка с
неизпълнението. Т.е., липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на
състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се
дължи на влошеното финансово състояние на длъжника, което освен това има траен
характер. Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ, неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в
чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай, еднозначно е установено, че длъжникът е
спрял плащанията още през месец декември 2018 година.
От приетото по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза се установява и че молителят в изследвания период
2017 година – 2021 година единствено към 31.12.2018 година дружеството е
разполагало с активи, а за останалите години активът на дружеството е с нулева
стойност към балансовата дата – 31.12. Считано от м. 06.2019 година са прекратени трудовите правоотношения
на всички заети в дружеството лица, което сочи и на прекратяване на
осъществяваната стопанска дейност. Според вещото лице от 2018 година и нататък
дружеството започва да трупа задължения към персонал, доставчици и публични
задължения и към други кредитори. Съгласно заключението през 2017 година
молителят не е осъществявал дейност, през 2018 година е регистрирана печалба,
2019 година – стопанската година е завършила с реализирана загуба, както и
първото тримесечие на 2021 година, а през 2020 година дружеството също не е
осъществявало дейност.
Действително, през 2018 година коефициентите
за ликвидност на дружеството са над референтните стойности, но през 2019 година
трайно и рязко се влошават /по -специална коефициентът на общата ликвидност,
който в най-голяма степен отразява реалното финансово състояние на дружеството/,
като падат под референтните стойност, фактор, сочещ на извод, че търговецът не
е в състояние с краткотрайните си активи да покрива текущите си задължения в
периода както за първото полугодие на 2020 година, така и към м. 10.2020 година.
През целия период след 2018 година молителят не разполага с краткотрайни
активи, собственият му капитал е отрицателна величина, а поради наличието
еденствено на задължения дружеството е изцяло финансово зависимо от кредиторите
си.
Горните констатации на експерта налагат извод
за трайно влошеното финансово състояние на търговеца, зависимост от кредиторите
и липсата на финансова автономност. Отделно, прекратените през м. 06.2019
година трудови договори и отразеното по баланса за 2020 година обосновават
извод за пълно преустановяване на стопанската дейнвост. Или, затрудненията не
се характеризират с временен и инцидентен характер и са по-скоро необратими. Щом
затрудненията не са временни и финансовото положение на молителя не би могло да
се подобри, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, ответникът е в състояние на
неплатежоспособност и като юридическо основание за откриване на производство по
несъстоятелност.
Поради изложеното молбата за откриване на
производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде
уважена.
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се
приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът
не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в
разпоредбата вид. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод,
то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент,
в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността –
непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова
невъзможност за погасяването му, която е причина за спиране обслужване на
изискуемо вземане. За
определяне на началната дата е от значение не само най-старото непогасено
задължение, а общото икономическо състояние на търговеца и моментът на спиране
на плащанията/Определение № 1 от 06.01.2014
г. по т. д. № 2248/2014 г., ІІ ТО, ВКС/. С оглед на гореизложеното, съдът приема за доказано, че трайно влошаване на икономическото състояние на
молителя е започнало през 2019 година, като окончателно е настъпило към 31.21.2019
година /доколкото няма доказателства това да е настъпило в конкретен предходен
момент същата година/. Съдът приема за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2019
година като най-ранната дата, за която са доказани едновременно трайно
влошеното финансово състояние и наличието на непогасени краткотрайни задължения
на длъжника, вкл. спиране на плащанията.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
По делото няма достатъчно данни
длъжникът да разполага с налично имущество, което да е достатъчно
да покрие разноските по производството по
несъстоятелност, а именно - налични парични средства, респ. друго бързоликвидно
имущество. На този етап от производството налично
имущество по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства,
а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността за
предварително осребряване е ограничена с предварителното съгласие на събранието
на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно да бъде сформирано. Наред
с това, с аргумент от чл. 193 ДОПК и чл. 43 ЗОЗ за налично не може да се счита
това имущество, което е запорирано по реда на ДОПК или е заложено по реда на
ЗОЗ /тъй като изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството
по несъстоятелност/. По отношение на констатираните от вещото лице парични
средства по сметка, изводите са въз основа на счетоводните записвания, изгодни
са за молителя, поради което при липса на доказателства за съществуването им
към хода на устните състезания, не могат да бъдат взети предвид. Поради това и
е предоставен срок за привнасяне на разноски, но указанията не са изпълнени.
Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата
на чл. 632, ал. 1 ТЗ. Така
мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността на С.А.С. ООД, ЕИК: ******и ОПРЕДЕЛЯ
начална дата на неплатежоспособността 31.12.2019 г.
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност по отношение
на С.А.С. ООД, ЕИК: ******.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на предприятието на С.А.С. ООД, ЕИК: ******.
ПОСТАНОВЯВА
обща възбрана и запор върху имуществото на С.А.С. ООД, ЕИК: ******.
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ С.А.С. ООД,
ЕИК: ******.
СПИРА
производството по т.д. № 509/2021 г. по описа
на СГС, VI-3 състав.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 621 ТЗ, С.А.С. ООД, ЕИК: ******да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 250 лева- държавна такса, за която е останал задължен, както и сумата
от 500 лева – за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в търговския регистър и
може да се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на Агенцията по
вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в седмодневен
срок от датата на връчване на решението пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: