Решение по дело №309/2021 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 март 2022 г. (в сила от 12 април 2022 г.)
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20217140700309
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

  88 / 09.03.2022 г., гр. Монтана

В  името на народа

 

            Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито  заседание на четвърти март две хиляди  двадесет и втора  година, в състав:   

                                                                Административен съдия: Мария Ницова

при секретаря Лазарова

като разгледа докладваното  от  съдия Ницова  адм. дело № 309 по описа за 2021 г.  и   за да  се  произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ вр. с чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба от П.Ц.И., в качеството на управител на „Ив релакс 65“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,  срещу заповед № 192/18.06.2021 г., издадена от кмета на община Вършец, с която на основание чл. 225а от ЗУТ е наредено в 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта да бъде доброволно премахнат незаконният строеж „Подпорна стена“, построен в южния ъгъл на УПИ І-431, кв.13 по действащия регулационен план на с.Спанчевци, одобрен със заповед № 414/1989 г., с административен адрес с.Спанчевци, ул. Пета № 13.

            В жалбата и в писмена защита, пълномощникът адв.А., излага доводи за нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон, както и противоречие с целта на закона. Твърди е нарушение по чл.35 АПК, в нарушение на чл.59, ал.1, т.4 АПК. Не е ясно коя от осемте хипотези на чл.154, ал.2 АПК е приел за нарушена административният орган,  с което е нарушено на правото на защита на страната.С издадената заповед е в нарушение на основан принцип на административния процес, а именно принципът на съразмерност съгласно чл.6 АПК.   Претендират се направените разноски по делото.

            Административният орган, чрез пълномощника юрк.П., оспорва жалбата. В писмена защита  на първо място преповтаря становище за недопустимост на жалбата, като просрочена. По същество счита, че с оглед събраните доказателства, е налице извършване на незаконен строеж от страна на жалбоподателката през ноември 2020 г. в посочения имот в с.Спанчевци, а именно изграждане на подпорна стена в нарушение на разпоредбите на чл.154, ал.2 и ал.5 от ЗУТ. Безспорно от изслушаната и приета по делото експертиза е налице отклонение от одобрения инвестиционен проект и разрешение за строеж. Такива са и констатациите на длъжностните лица, изрично упълномощени от кмета на община Вършец, на база на които е издадена и процесната заповед. Счита, че издаденият индивидуалния административен акт отговаря на изискванията на закона, издаден е от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон, поради което моли да постановите решение, с което същият да бъде потвърден. Претендира присъждане на мах юрисконсултско възнаграждение.

            Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:

            Не се спори между страните, че „Ив релакс 65“ ЕООД е  собственик на УПИ І-431, кв.13 по действащия регулационен план на с.Спанчевци, одобрен със заповед № 412/1989 г., с административен адрес с.Спанчевци, ул.Пета № 13, съгласно  нот.акт № 107, том І, рег.№ 609, дело № 64 от 2016 г. по описа на нотариус № 178, вписан в службата по вписвания РС Берковица като акт № 125, том 1, вх.рег.№ 233, дело № 106/2016 г./ л.17 от делото/. Не се спори и, че на дружеството е издадено разрешение за строеж на „Магазин, заведение за бързо хранене и къща за гости“ в този имот № 24/17-07.2017 г., презаверено със заповед № 05/12.10.2020 г. от гл.архитект на община Вършец/л.80 и 81 от делото/. По делото са представен инвестиционен проект  по части: архитектурна, конструктивна, геодезия, ОВК, ПУСО, ВИК, електрическа, ПБ, ПБЗ, паркоустройство и благоустройство, пожароизвестяване и ЕЕ/класьор том І от делото/.

            След жалба от съсед на имота, кметът на община Вършец е уведомил управителя на „Ив релакс 65“ЕООД, че на 08.03.2021 г. от 14 часа комисия от община Вършец ще извърши проверка на място/ л.37 и 38 от делото/.  На 08.03.2021 г. е извършена проверка, констатациите от която са отразени  в констативен акт № 1, като  е издаден и акт за установяване на административно нарушение/ л.39-46 от делото/, които са изпратени на управителя/л.47-48 от делото/.

            От служителите на общинска администрация Вършец, двама служители в дирекция „Устройство на територията“  и гл.архитект на община Вършец, са извършили оглед на имота на 08.03.2021 г., при което е съставен констативен акт № 1, съдържащ констатации за следното: За строежа има одобрен и съгласуван инвестиционен проект със съответните части, но няма протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво, както и заповедна книга.През м.ноември е извършен строеж на подпорна стена, изпълнена от бетон и армировка/стоманобетон/, намираща се в южния ъгъл на УПИ І-431, кв.13 по  плана на с.Спанчевци…В отклонение от одобрения проект в южния ъгъл на имота е изпълнена подпорна стена от стоманобетон с максимална височина от съществуващия терен 1.64 м., към което е приложена и схема/л.13 от делото/. Въз основа на така установените факти, служителите са посочили като нарушени разпоредбите на чл. 154, ал.1, ал.2 и ал.5 от ЗУТ. Управителят И. е подала възражение в което твърди, че „ изпълнената масивна ограда е съгласно одобрения инвестиционен проект по част „Архитектурна“, с проекта е предвидено теренът да бъде насипан до кота - 2.00 = 506.55 м, което ясно е видна и потвърдено и в част“Геодезия“..“/л.49 от делото/.

            Със заповед № 192/18.06.2021 г. на кмета на община  Вършец въз основа на констативен акт № 1/08.03.2021 г., е разпоредено в 30-дневен срок от датата на влизането й в сила да бъде доброволно премахнат незаконно изграденият строеж „Подпорна стена“, построен в южния ъгъл на УПИ І-431, кв.13 по действащия регулационен план на с.Спанчевци, одобрен със заповед № 414/1989 г., с административен адрес с.Спанчевци,, ул. Пета № 13./л.8-9 от делото/.

            Жалба директно до Административен съд Монтана  срещу заповед № 192/18.06.2021 г. на кмета на община Вършец е подадена на 06.07.2021 г. Въпреки , че в същата некоректно е посочено, че е от управителя на “Ив релакс 65“ ЕООД, а е подписана от пълномощника адв.А., към същата е приложено пълномощно макар и без дата, а и в открито с.з. се установи, че управителят е упълномощил адв.А. да подаде жалба срещу заповед № 192/18.06.2021 г. на кмета на община Вършец. Твърдението, че пълномощното не е представено в срок с жалбата не отговоря на фактите, т.к. пълномощното е приложено към жалбата, дори е описано като приложение към същата в т.11. Предвид което съдът намира, че жалбата е подадена в срок, същата е допустима, като подадена съгласно волята на управителя на „Ив релакс 65“ ЕООД. В тази връзка твърдението на ответника за недопустимост на жалбата е отхвърлено от съда в с.з. на 03.11.2021 г.

            За изясняване на спора от фактическа страна,  по искане на пълномощника на жалбоподателя по делото, е назначена съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице-строителен инженер. Същото е дало заключение след оглед на имота и проверка на представените по делото писмени документи.Становището на вещото лице е следното:

            „…Процесният строеж изпълнява функциите на подпорна и оградна стена. Представлява геотехническо съоръжение - подпорна стена и неразделна от нея масивна част /основа/ от ограда. Подпорната и оградна стена е изградена от бетон, който би следвало да е армиран.

            Въпросът дали описаният в констативен акт № 1 от 08.03.2021 г. строеж отговаря на изградената на място подпорна стена, както като размери, така и като местоположение  -   при извършено замерване с рулетка се установиха дължини на процесния строеж кореспондиращи с тези в констативния акт; е развит подробно в констативно - съобразителната част.

            За конкретния случай, а именно когато проектното ниво на терена в имота, в резултат на предвиден насип е по - високо от нивото на съседния терен зад имотната граница, няма изчертани кофражен и армировъчен план на подпорна стена.

            В проекта по част „Конструкции“ не е предвидена подпорна стена за случая в процесния участък.

            В тази връзка следва да се отбележи, че на експертизата не се представиха Заповедна книга, Протокол за определяне на строителна линия и ниво, както и Протоколи обр.12 за изпълнени скрити работи, съгласно Наредба №3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.

            Предвид гореизложеното няма база за сравнение, за да се отговори на поставения въпрос относно съответствието между процесната подпорна и оградна стена и предвидена подпорна стена по проект.

            В процесния случай, а именно когато проектното ниво на терена в имота, в резултат на предвиден насип е по - високо от нивото на съседния терен зад имотната граница, би следвало да се изпълни подпорна стена, която да поема земния натиск от насипа.Разрешената ограда - ажурна с Нмах = 2,0 м с масивна част до Нмах = 0.5 м от нивото на терена няма как да бъде изпълнена в южния ъгъл на УПИ 1-431 поради спецификата на терена в този участък, без да се реализира като неразделна част от подпорна стена…“

            В с.з. на 04.03.20222 г. вещото лице изрично посочи, че при изпълнение на въпросната ограда така като е разрешена има  съществено отклонение, което според нея същественото отклонение касае конструкцията. Изложеното от страна на пълномощника на жалбоподателя, че има такова разрешение в проекта, според вещото лице въобще не отговоря на отразеното в проекта, не се отнася до оградата в тази част на имота, още повече, че се говори за насип, а е изпълнена подпорна  стена от стоманобетон. Съгласно заключението не може да се посочи докъде е подпорна стена и къде започва твърдяната ограда, т.к. всичко е изпълнено компактно/единно.

            Според дефиниране на понятията съществени отклонения и несъществени отклонения се съдържа в чл. 154, ал.2 и ал.З от ЗУТ, в  случая отклонението касае променената конструкция, което съгласно т.5 от ал.2 представлява съществено отклонение от одобрения проект.

            Съобразно установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата за допустима за разглеждане - като подадена от надлежна страна, неблагоприятно засегната от заповедта за премахване на строежа и в рамките на 14-дневния срок за оспорване. По същество настоящият състав я намира за основателна,  но  не   по изложените в нея доводи и съображения, а поради несъответствие на заповед № 192/18.06.2021 г., издадена от кмета на община Вършец с приложимия материален закон.

            Видно от оспорената заповед, същата е издадена на основание чл. 225а от ЗУТ поради безспорно установен незаконен строеж. Строителството е извършено в отклонение от одобрения инвестиционен проект и издаденото разрешение за строеж, без да има издадена заповед за изменение на проекта и издаденото разрешение за строеж. С което са нарушени разпоредбите на чл.154, ал.1, ал.2 и ал.5 от ЗУТ.  Нормите визират компетентност на кмета на общината, респективно на упълномощено от него длъжностно лице, да издаде заповед за премахване на строеж от четвърта до шеста категория, който е незаконен като извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж.

            В случая за извършвания строеж има одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж - за това са представени писмени доказателства. В издадената заповед не е посочено кое от изрично изброените съществени несъответствие в чл.154, ал.2 от ЗУТ е налице в случая, но предвид  изрично посочената разпоредба на чл.154, ал.5 от ЗУТ/относима към съществени отклонения по ал.2, т.5, 6, 7 и 8 /, а и съгласно заключението на вещото лице, този строеж е изпълнен при съществено отклонение по чл. 154, ал.2, т.5 от ЗУТ-  променена конструкция.

            Разпоредбата на чл. 154, ал.5 ЗУТ предвижда като допустими след издаване на разрешението за строеж изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8, които се отразяват със заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж и се допускат преди реализирането им.

            При тези данни, налице е неправилна преценка на фактите и в тази връзка неправилна правна квалификация на строежа като незаконен. Отклонението на строежа от одобрените проекти на основание чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, обосновава други правни изводи, от тези които е направил административния орган, а именно, че извършеното не попада в обхвата на чл. 225, ал. 2  от ЗУТ. Строеж, който е извършен в обхват на отклоненията по чл. 154, ал.2, т.5 - т.8 от ЗУТ подлежи на спиране и забрана на достъпа до него на основание чл. 224а, ал. 1 вр. чл. 224, ал. 1, т. 2 ЗУТ. В конкретния случай административният орган е квалифицирал извършения строеж като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ – при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект и разрешение за строеж, при положение, че за него има одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж, както се посочи по-горе и такива са представени като част от административната преписка по издаването на заповедта.

            Вместо да реализира производство по премахване на строежа, кметът на общината е следвало да инициира такова по чл. 224а вр. чл. 224, ал.1, т.2 от ЗУТ като издаде акт/заповед/ за спиране на изпълнението на строежа и достъпа да него, с която да даде задължителни указания за отстраняване на нарушенията и срок за това, след което при отстраняване на причините за спиране на строителството може да разреши неговото продължаване.

            Изложените в жалбата и в писмената защита доводи за нарушения на административнопроизводствените правила предвид установеното несъответствие с материалноправните разпоредби съдът намира за излишно да обсъжда.           

            По изложените съображения съдът счита, че заповедта е издадена при неправилна правна квалификация на фактическите обстоятелства и неправилно преценени като приложими процедура и материалноправни норми - отменителни основания на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

            Обжалваната заповед следва да се отмени като при този изход на спора и по арг. от чл. 143, ал.1 на АПК, административният орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото - общо в размер на 500 лева, представляващи 50 лв. заплатена държавна такса, 450 лева депозит за вещо лице. Макар да се претендира  заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, в производството не са представени доказателства за договаряне и заплащане на такъв размер, предвид което и не следва да бъде присъдено.

 

            Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

            ОТМЕНЯ заповед № 192/18.06.2021 г., издадена от кмета на община Вършец, с която на основание чл. 225а от ЗУТ е наредено на „Ив релакс 65“ЕООД, в 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта да бъде доброволно премахнат незаконният строеж „Подпорна стена“, построен в южния ъгъл на УПИ І-431, кв.13 по действащия регулационен план на с.Спанчевци, одобрен със заповед № 414/1989 г., с административен адрес с.Спанчевци,, ул. Пета № 13.

            ОСЪЖДА община Вършец, гр.Вършец, бул.България № 10, да заплати на

 „Ив релакс 65“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,  представлявано от управителя П.Ц.И., направените разноски по делото  в размер на 500/петстотин/ лева

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд на Република България.

 

                                                            Административен съдия: