Решение по дело №2528/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 184
Дата: 14 февруари 2023 г. (в сила от 14 февруари 2023 г.)
Съдия: Даниела Станева
Дело: 20227050702528
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№……………………        2023г.        гр.Варна

 

 

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          

Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

                      

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА

                       

 

при секретаря Оля Йорданова

като разгледа докладваното от съдия Д.Станева адм.дело 2528/2022г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

                               

 

     Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

            Образувано е по жалба на „Инвест“ ЕООД гр.Варна, к.к.Златни пясъци, хотел Д. палас, представлявано от М.М.Л. против РА № Р-03000322000244-091-001/22.07.2022г., издаден от огран по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 196/12.10.2022г. на Директор на дирекция „ОДОП“ Варна, с който на дружеството за 2015г. са определени данъчни задължения по ЗКПО в размер на 1595.43лв. и лихва за забава в размер на 1021.20лв. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен, поради допуснати нарушения на приложимите материалноправни разпоредби; счита, че РА е издаден от некомпетентен орган. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалвания ревизионен акт. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли съда да я уважи.  Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно приложения списък.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение в размер на 561.66лв.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и относно част от РА, която е обжалвана по административен ред и не е отменена; жалбата отговаря на изискванията на закона, поради което е допустима за разглеждане.

Производството по издаване на обжалвания ревизионен акт е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000322000244-020-001/17.01.2022г., изменена със ЗВР № Р-03000322000244-020-002/19.04.2022г. 

Извършената ревизия е приключила със съставен Ревизионен доклад № Р-03000322000244-092-001/05.07.2022г., на основание чл.117 от ДОПК от ревизиращите органи по приходи, съдържащ предложение за установяване данъчните задължения на жалбоподателя по видове и периоди, както и лихвите за просрочие към тях.

Въз основа на него, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК е издаден Ревизионен акт № Р-03000322000244-091-001/22.07.2022г., с който на „ИнвестЕООД за ревизирания данъчен период 2015г. са определени данъчни задължения по ЗКПО, както и лихви за забава.

Данъчният субект е обжалвал ревизионния акт по реда на чл.155 и сл. от ДОПК пред Директора на Дирекция ”ОДОП” при ЦУ на НАП - гр.Варна, който с Решение № 196/12.10.2022г. го е поттвърдил като законосъобразен и обоснован.

По валидността на акта:

При дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че оспореният РА е валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Подписан е и от двамата ОП с квалифициран електронен подпис, по смисъла на чл.24 от Закона за електронния документ и електронния подпис. В съдържанието не само на ревизионния акт, но и на ЗВР ЗИЗВР и РД е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл.184 ал.1 от ГПК вр.§ 2от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронни носители, неоспорени от жалбоподателя.

Предвид горното, съдът намира, че обжалвания ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

По материално-правната законосъобразност на РА:

В хода на ревизията на дружеството е връчено Искане от 24.01.2022г. за представяне на документи, относими към определяне на задълженията, в това число и документи, на базата на които са осчетоводени/декларирани приходи и разходи за процесната 2015г. В отговор на искането от страна на дружеството, чрез ИС“ Контрол“ са представени част от документите. Констатирано е, че не са представени първични документи, счетоводни регистри и справки за 2015г. поради това на ревизираното дружество е връчено второ искане, но в указания срок не са представени никакви документи. С Протокол от 16.05.2022г. органите по приходите са приобщили доказателства, събрани в хода на предходна ревизия. При прегледа им е установено, че от всички изискани документи и счетоводни регистри за периода 2015г. – 2019г. от „Инвест“ ЕООД е представена единствено Оборотна ведомост и Главна книга за 2015г.

 

 

Поради обстоятелството, че в хода на ревизията не са представени първични счетоводни документи и счетоводни регистри за 2015г. са констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред и т. 5 - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени.

На ревизираното дружество е връчено Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК от 19.04.2022г., с което е уведомено, че за 2015г. основата за облагане ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1 т.4 и т.5 от ДОПК.

През ревизирания период 2015г. е установено, че дружеството притежава едноетажен павилион № 12, находящ се в гр.Варна, к.к.Свети Константин и елена – Базара, представляващ едно тяло с 4 щанда, три склада и битова стая с обща площ от 225кв.м. При извършен анализ на данните, налични в информационните масиви на НАП, ревизиращите органи са установили, че през 2015г. дружеството няма регистрация по ЗДДС, няма регистриран ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП и не е титуляр на банкови сметки в търговски банки на територията на страната. Установено е също така, че от регистрираните по ЗДДС лица на територията на страната не са декларирани фактури за извършени продажби към „Инвест“ ЕООД, както и за получени доставки от него. Анализирани са декларираните данни от дружеството и е констатирано, че за 2015г. е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх.№ 034351600437650/31.03г.2016г. В нея са посочени общо приходи в размер на 16 873.18лв., разходи – 15 954.25лв. и положителен СФР – 918.93лв. Органите по приходите са установили, че идентични суми са посочени и в представените от „Инвест“ ЕООД главна книга и оборотна ведомост за 2015г. Предвид факта, че от дружеството не са представени изисканите разходооправдателни първични счетоводни документи, са се позовали на чл.10 ал.1 от ЗКПО – документална необоснованост на декларираните от дружеството разходи.

Жалбоподателят оспорва горните изводи като неправилни и незаконосъобразни, поради допуснати нарушения на приложимите материалноправни разпоредби.

Съдът намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 122 ал. 1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: по т.1.- до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; т.2.- налице са данни за укрити приходи или доходи; т.3.- когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи; т.4.- липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; т. 5.- документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват или са повредени до степен негодни за ползване; т.6.- данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция по чл. 28; т.7.- декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Съгласно чл.124 ал.1 ДОПК когато установи наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1 ДОПК органът по приходите уведомява ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл.122 ред и му определя срок за представяне на доказателства и за вземане на становище, който не може да бъде по-кратък от 14 дни, като съгласно ал.2 на чл.124 ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните доказателства.

В настоящият случай органът по приходите в хода на ревизията е установил наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1 т.4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане и т. 5 - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени. С оглед изискванията на чл.124 ал.1 ДОПК е изготвено уведомление до задълженото лице, че поради наличие на обстоятелство по чл.122 от ДОПК основата за облагане за ревизирания период ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК, което е надлежно връчено на ревизираното лице.

Органът по приходите е приел, че декларираните от дружеството разходи, не са документално обосновани. Съгласно чл.10 ал.1 от ЗКПО Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В случая, въпреки връчените на ревизираното дружество искания от същото не са представени всички изискани счетоводни документи. От страна на дружеството не са представени първични и вторични счетоводни документи, от които да се установи размера на декларираните разходи. Доказателства в тази насока не бяха ангажирани и в хода на съдебното производство.

Правилен е извода на ревизиращите органи за наличието на обстоятелства по чл.122 ал.1 по т.4 - - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане и по т.5  - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени. При това положение, намира приложение презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА, установена в нормата на чл.124 ал.2 от ДОПК. Тази презумпция е оборима, но доказателствената тежест за това се носи от жалбоподателя при условията на пълно и насрещно доказване.

Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че жалбоподателят не е оборил фактическите констатации в РА и РД.

Предвид горното, съдът намира, че жалбата се явява изцяло неоснователна и като такава следва да се отхвърли, като се остави в сила обжалвания ревизионен акт.

С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.161 ал.1 от ДОПК искането на ответната страна за присъждане на ю.к. възнаграждение за двете инстанции се явява основателно. Размерът на това възнаграждение, определен съобразно обжалвания материален интерес и разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждение е 561.66лв. и следва да се присъди в този размер.

Воден от горното, съдът     

    

 

                      Р    Е    Ш    И   :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Инвест“ ЕООД, ЕИК ********* гр.Варна, к.к.Златни пясъци, хотел Д. палас, представлявано от М.М.Л. против РА № Р-03000322000244-091-001/22.07.2022г., издаден от огран по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 196/12.10.2022г. на Директор на дирекция „ОДОП“ Варна, с който на дружеството за 2015г. са определени данъчни задължения по ЗКПО в размер на 1595.43лв. и лихва за забава в размер на 1021.20лв.

ОСЪЖДА „Инвест“ ЕООД, ЕИК ********* гр.Варна, к.к.Златни пясъци, хотел Д. палас, представлявано от М.М.Л. да заплати на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП гр.Варна сумата от 561.66лв / петстотин шестдесет и един лева и 66ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.161 ал.1 от ДОПК.

 

 

     Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.160 ал.7 от ДОПК.

 

 

 

      Административен съдия: