РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Петрич, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Д.а Домусчиева
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20231230100017 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б. А.
В., ЕГН **********, с.Б., община Петрич, действащ чрез пълномощник адв.Д.
М., АК-П. срещу „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.С., жк „Л.“ 7, бул. “Д.Н.“ № *, ет.*, ап.**, представлявано от
П.Б.Д., обективираща претенции да се обяви за нищожен Договор за
предоставяне на поръчителство № 4125876/23.04.2021 г. поради неспазване на
чл.19, ал.4 от ЗПК и накърняване на добрите нрави поради неравноправност
по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП, както и да се осъди дружеството-ответник да
заплати на ищеца сумата от 800 /осемстотин/ лева, недължимо платена по
недействителен Договор за предоставяне на поръчителство №
4125876/23.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозирате на исковата молба в съда – 04.01.2023г., до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем №
4125876/23.04.2021 г., сключен с „И.А.М.“ АД, съгласно който се е задължил
да върне сума в размер на 2 250,97 лева, при кредит в размер на 2 000 лева,
1
чрез заплащане на 17 погасителни вноски. Сочи, че съгласно чл.4 от Договора
ищецът е сключил и Договор за поръчителство № 4125876/23.04.2021г., по
силата на който се е задължил да заплати на „Ф.Б.“ ЕООД сумата от 1 200,03
лева, платими разсрочено на вноски, всяка в размер на 70,59 лева. Ищецът
твърди, че на основание горепосочените договори е заплатил главница 2 000
лева, лихва 250,97 лева и възнаграждение за поръчителство 800 лева. Ищецът
твърди, че процесният договор за поръчителство е нищожен на основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143, ал.1 от
ЗЗП. Излага подробни съображения. Твърди, че заплатената на основание
нищожния договор за поръчителство сума от 800 лева е без основание,
поради което ответникът следва да я възстанови на молителя. Ищецът
претендира съдебни разноски, в това число адвокатско възнаграждение по
чл.38 ЗА.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея, както и препис от
разпореждане по чл.131 ГПК са надлежно връчени на ответника на 06.03.2023
година, който в законоустановения срок депозира писмен отговор, с който
заявява становище за недопустимост на иска да се обяви за нищожен
процесния договор за поръчителство. Твърди, че за молителя липсва правен
интерес от предявяване на иска, доколкото може да предяви осъдителен
такъв, за да получи по-голям обем защита. Твърди, че в казуса е налице
злоупотреба с право. В случай, че съдът не сподели доводите за
недопустимост на иска, ответникът заявява становище за неоснователност на
предявените претенции. Релевира подробни правни доводи, с които
обосновава искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
Претендира съдебни разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа
страна следното:
Не се спори по делото, а събраните писмени доказателства установиха по
несъмнен начин възникването на облигационно правоотношение между Б. А.
В., ЕГН ********** /заемополучател/ и „И.А.М.“ АД /заемодател/, по силата
на Договор за паричен заем № 4125876/23.04.2021 г., с който дружеството се е
задължило да предостави на В. заем в размер на 2 000 лева, а последният се е
2
задължил да върне в срок до 34 седмици предоставения заема чрез заплащане
на 17 погасителни вноски, всяка с размер и падеж съгласно погасителен план,
представляващ неразделна част от договора, или общо сумата от 2 250,97
лева.
Страните по сделката са уговорили следните параметри :
Фиксиран годишен лихвен процент – 35%, приложим на годишна основа
към сумата на усвоения кредит; Размерът в лева на договорната лихва се
равнява на разликата между общо дължимата сума, посочена в т.7 от
Договора – 2 250,97 лева /представляваща сбора от заемната сума и размера
на възнаградителната лихва за целия срок на договора, изчислена към датата
на сключване на договора/ и заемната сума /съгласно чл.6 от Договора/;
Годишен процент на разходите 41,72 % /съгласно чл.8 от Договора/;
Задължение за заемополучателя да предостави в срок от три дни от
сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения:
1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи служебна бележка от работодателя за размер на
трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1 000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е
заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М.“
АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма
задължения към други банкови и финансови институции или ако има-
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от „Рредовен“. Поръчителят подписва договор за поръчителство.
2. Банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за сумата по чл.2, т.7, със
срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
настоящия договор.
3. Одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя
гаранционни сделки, съгласно чл.4 от договора/.
По делото не се спори, че ищецът е усвоил договорената заемна сума.
Не се спори по делото, а събраните доказателства установиха, че на същата
дата и под същия номер / 4125876/23.04.2021 г./ е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство между Б. А. В., ЕГН ********** и „Ф.Б.“
ЕООД, по силата на който дружеството се е съгласило да сключи договор с
3
„И.А.М.“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с ищеца за
изпълнение на всичките му задължения по Договор за паричен заем №
4125876/23.04.2021 г., както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията по договора за паричен заем, срещу възнаграждение в размер
1 200,03 лева, платимо на разсрочени вноски, всяка от които в размер 70,59
лева, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за
паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД /чл.3, ал.1 от Договора за
поръчителство/.
Съгласно чл.3, ал.3 от Договора за поръчителство „И.А.М.“ АД е овластено
да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението за плащане на
възнаграждение по договора.
По делото не е спорно, а събраните писмени доказателства установиха по
несъмнен начин, че процесният договор за поръчителство е сключен в
изпълнение на чл.4 от процесния договор за потребителски кредит.
Не се спори по делото, че по силата на горепосочените облигационни
обвързаности между страните ищецът е заплатил следните суми: 2 000 лева
главница, 250,97 лева лихва и 800 лева възнаграждение за поръчителство.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Несъмнено е по делото, че „И.А.М.“ АД представлява финансова
институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити,
което го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Несъмнено е, че ответникът „Ф.Б.“ ЕООД предоставя по занятие услуги по
гарантиране на вземания по договори за кредит, предвид което
поръчителският договор има качеството на потребителски такъв.
Несъмнено е по делото, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3
ЗПК.
Предвид горното процесният договора за заем по своята природа е договор
за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на ЗПК. Същите са приложими и по отношение на
процесния договор за поръчителство.
4
Релевираните от ответника възражения за недопустимост на предявените
искове са неоснователни.
След като ищецът твърди, че е страна по процесните договори, за същия
несъмнено е налице правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо
действителността, респективно недействителността на процесния договор за
предоставяне на поръчителство. В този смисъл т.2 от Тълкувателно решение
№ 8/2012 г. на ВКС.
По същество на спора.
С исковата молба са заявени няколко основания за нищожност на
процесния договор за предоставяне на поръчителство –заобикаляне на закона
по чл.26, ал.1, пр.2 във връзка с чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняване на добрите
нрави по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД поради неравноправност по чл.143, ал.1 от ЗПК.
Досежно първото основание за нищожност се навеждат съображения за
нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК. На следващо място се твърди, че договорът
за поръчителство е в нарушение на добрите нрави, тъй като води до
неравноправност в отношенията между страните по смисъла на чл.143, ал.2,
т.19 от ЗЗП, чрез която се достига до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение и до невъзможност на
потребителя да прецени икономическите последици от сключване на
договора. Твърди, че вземането на поръчителя по договора за поръчителство
не е включен в ГПР като разход по договора за паричен заем /за чието
обезпечение е сключен първият/, поради което съглашението за предоставяне
на поръчителство е неравноправно. С оглед на петитума на исковата молба,
ищецът е поискал изрично произнасяне по всяка релевирано основание за
нищожност на процесния договор за поръчителство. Това означава, че съдът е
сезиран с обективно кумулативно съединени иска с различно основание, като
всеки от тях се иска прогласяване недействителността на договора. Тъй като
по делото липсва изрично заявена от ищеца поредност за разглеждане на
исковете за недействителност, а и дори да беше посочена, тя не е
задължителна за съда, следва да се приеме, че исковете са предявени при
условията на евентуално обективно съединяване, при което един от тях се
явява главен по отношение на другия. Затова разглеждането на евентуалния
иск е в зависимост от изхода на делото по главния иск, като отхвърлянето на
същия обуславя разглеждането на следващия.
5
В казуса главният иск е този, съдържащ твърдение за наличие на най-
тежкия порок на сделката – заобикаляне на специалния закон - ЗПК, а след
това – недействителност поради противоречие с добрите нрави поради
неравноправност по смисъла на общия закон - чл.143 от ЗЗП, като в случай на
отхвърлянето на първия следва да се разгледа евентуалния иск относно
следващия по тежест порок на недействителност – противоречие с добрите
нрави поради неравноправност по чл.143 от ЗЗП.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да установи
твърдението си за недействителност на процесния договор за поръчителство,
както и че е заплатил на ответника сумата от 800 лева възнаграждение за
поръчител. В тежест на ответника е да докаже, че е обвързан с ищеца с
валидно правоотношение, както и че има право да задържи сумата от 800
лева.
Искът за недействителност на договора за поръчителство поради
заобикаляне на закона – чл.19, ал.4 ЗПК е основателен и като такъв следва да
се уважи.
При извършена служебна справка в Търговския регистър по партида на
ответника се установи, че едноличен собственик на капитала на „Ф.Б.“ ЕООД
е „И.А.М.“ АД. Основен предмет на дейност на ответника са гаранционни
сделки, каквато е процесният договор за предоставяне на поръчителство. От
посоченото следва, че печалбата на „Ф.Б.“ ЕООД от извършената от него
търговска дейност като поръчител се разпределя в полза на едноличния
собственик „И.А.М.“ АД.
Предвид изложеното съдът приема, че със сключване на процесния договор
за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК,
като в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което в
последствие ще бъде разпределено като печалба на собственика „И.А.М.“ АД
– заемодателя по процесния договор за заем. Следва, че с договора за
поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, сключен
Б. А. В., ЕГН ********** и „И.А.М.“ АД, тъй като плащайки задължението на
потребителя в полза на „И.А.М.“ АД, кредиторът плаща вземането си на
себе си. Със сключването на договора за поръчителство се цели едно
допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение
на заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с
6
цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което има за последица
недействителност на договора за поръчителство поради заобикаля на закона.
По осъдителния иск.
С оглед уважаване на иска за недействителност на договора за
поръчителство, всичко платено по него се явява недължимо платено и
подлежи на връщане, съгласно чл.34 ЗЗД. По делото не се спори, че ищецът е
заплатил на ответника съгласно постигнатите договорености по договора за
поръчителство възнаграждение в размер на 800 лева, поради което същата
сума подлежи на връщане, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда /04.01.2023 г./ до
окончателното плащане на сумата. По делото липсват доказателства,
оборващи изводите на съда за осъществен в казуса фактически състав на
чл.55, ал.1 от ЗЗД, поради което искът е доказан и основателен.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния разноски
в размер на 100 /сто/ лева заплатена държавна такса.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА в полза на адв.М. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за осъществената в полза на ищеца безплатна
адвокатска помощ, съгласно чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 984 лева /с вкл.ДДС/, от
която сума 504 лева възнаграждение по предявения и уважен иск за
недействителност на договора за поръчителство и 480 лева възнаграждение
по осъдителния иск. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие /лист 6/ съгласно който на ищеца е предоставена безплатна
адвокатска помощ по реда на чл.38 ЗАдв. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката
се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът намира за неоснователно своевременно заявено от ответника
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за
процесуален представител, тъй като същото е определено в размер на
минимума, съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
7
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожен Договор за поръчителство № 4125876/23.04.2021
г., сключен между Б. А. В., ЕГН ********** и „Ф.Б.“ ЕООД, поради
заобикаляне на закона – чл.19, ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.С., жк „Л.“ *, бул.“Д.Н.“ №
**, ет.*, ап.**, управител П.Б.Д. да заплати на Б. А. В., ЕГН ********** от с.
Б., община Петрич, област Благоевград, съдебни разноски по делото в размер
на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА "Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.С., жк „Л.“ *, бул.“Д.Н.“ № *,
ет.*, ап.**, управител П.Б.Д. да заплати на адв.Д. В. М., АК П., на основание
чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 984 /деветстотин
осемдесет и четири/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Благоевград в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
8