Р Е Ш Е Н И Е
№......................./..........................2022 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на девети юни 2022 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна прокуратура
изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 906/2022 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба от Д.Х.Х. чрез адв. К.Р. срещу
решение № 301/25.02.2022г. на Варненския районен съд (ВРС), постановено по НАХД
№ 20213110205337/2021 г., с което е потвърдено наказателно постановление №
21-0819-004795/17.11.2021 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към
Областна дирекция (ОД) на МВР – Варна, по пункт първи, с което на Д.Х. е
наложена глоба от 20 лева на основание чл. 185 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, а по пункт втори - глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право на управление на моторно превозно средство за срок от един месец на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123 ал.1 т.1“ от същия
закон, наказателното постановление и изменено, като глобата е намалена от 200
лева на 50 лева.
Касационната
жалбоподателка прави оплакване, че в АУАН като свидетел е посочен другия
участник в пътното транспортно произшествие, като твърди, че другия участник не
може да бъде свидетел, тъй като е заинтересован от изхода на спора. Излагат се
доводи, че механизмът на ПТП е установен единствено и само по данни на другия
участник в произшествието. Сочи се, че нито актосъставителят, нито свидетелят
са очевидци и са имали преки и безпристрастни наблюдения върху механизма на
местопроизшествието. Твърди се, че отразените факти в протокола не са установени по никакъв начин от органите посетили
местопроизшествието. С оглед изложеното, счита че са налице съществени
процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаването на НП. Иска цялостна
отмяна на решението и на наказателното постановление.
Ответникът
ОД на МВР – Варна по съображения, подробно изложени в депозирани чрез
процесуален представител писмени бележки, оспорва касационната жалба и моли за
отхвърлянето ѝ като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на контролиращата
страна – ВОП, намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че
обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за неговата
отмяна.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на
правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Варненският районен съд е потвърдил наказателното
постановление като е приел за установено, че на 28.10.2021г. Д.Х. е управлявала
лек автомобил с ДК №В2552НР, като е допуснала пътно транспортно произшествие с
друг автомобил – не е оставила достатъчно разстояние и е блъснала задната броня
на автомобила. Пътното транспортно произшествие е било с незначителни
материални щети. Х. е напуснала местопроизшествието без да установи последиците
и щетите от пътно-транспортното произшествие /ПТП/. Въззивната инстанция е
извела извода, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и двете нарушения са доказани по несъмнен начин. ВРС е изложил аргументи
за установеност на административните нарушения, както и че административно-наказващият
орган (АНО) правилно е определил квалификацията на деянията и приложимите
санкционни норми. Счел е, че размерът на наложеното административно наказание
за нарушението, описано в т.1 от НП е правилно определен, а размерите на
наказанията по т.2 от НП е завишен, поради което е намалил същия до установения
в съответната санкционна норма минимум.
Настоящата
касационна инстанция намира решението на ВРС за правилно, като напълно
възприема изложените в него съображения и достигнатите въз основа на тях правни
изводи.
Правилно районният съд е приел, че е изпълнен
фактическият състав на визираните в т.1 и т.2 от оспореното пред него НП
административни нарушения. От събраните по делото доказателства /сведение от
водача на другия автомобил – участник в ПТП, протокол за ПТП и приложената към
него план-схема на ПТП и показанията на свид. Димитров, който е актосъставител/
по категоричен начин е установено, че именно управлявания от Х. лек автомобил е
предизвикал процесното ПТП, неспазвайки необходимата дистанция спрямо движещия
се пред него друг автомобил, както и че след настъпване на произшествието
водачът на автомобила е напуснал мястото на произшествието. С основание
въззивната съдебна инстанция е преценила, че с тази деятелност са нарушени
разпоредбите на чл.5, ал.1, т. 1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, които вменяват в
задължение на водачите на пътни превозни средства, че поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, а в случай, че станат участници в
пътнотранспортно произшествие, без да създават опасност за движението по пътя,
да спрат, за да установят какви са последиците от произшествието.
Неоснователно касационната жалбоподателка възразява,
че съставянето
на акта е извършено в присъствието единствено на другия участник в ПТП, който е
заинтересована страна по случая. Съгласно чл.
40, ал.1 от ЗАНН
актът за установяване на нарушението се съставя в присъствие на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел-очевидец
на нарушението и съставянето на акта. Няма пречка, нито изрична законова
забрана, актът да се състави в присъствието и по показанията на другия участник
в ПТП, който е пряк очевидец и може да установи чрез собствените си възприятия
съществени факти и обстоятелства от обективната действителност, които
актосъставителят да съпостави с обясненията на другия участник в ПТП и
собствените си възприятия на местопроизшествието, за да установи обективната
истина, да квалифицира нарушението и прецени чия е вината за произшествието. Посочвайки
като свидетел по съставянето на АУАН другия участник в ПТП, по никакъв начин не
е накърнено правото на защита на нарушителя.
По отношение на възражението, направено с жалбата, че
от събраните по делото доказателства не се установява фактическата обстановка.
Действително, разпитаният в производството пред ВРС свидетел – актосъставителят
не е пряк очевидец на възникналото ПТП. Няма изискване в ЗАНН актосъставителят да
е очевидец на нарушението. Той е овластено длъжностно лице, което констатира
нарушението по събрани от него писмени, веществени, гласни доказателства. Такъв обаче е другият участник в
ПТП, който още в хода на административно-наказателното производство, в деня на
инцидента, е дал писмени сведения, описвайки подробно механизма на неговото
настъпване. Идентична фактическа обстановка е описана и в протокола за ПТП,
който е съставен от длъжностно лице в кръга на службата му по установените
форма и ред, поради което представлява официален документ, притежаващ
материална доказателствена сила относно отразеното в него, която не е оспорена
по надлежния ред от наказаното лице. Освен това
протоколът за ПТП е съставен в присъствието на касационната
жалбоподателка. Същата го е подписала и е приела фактите без възражения. Писмени възражения не са депозирани и срещу
съставения АУАН. Изводът на Районен съд – Варна за законосъобразност на
издаденото НП не е базиран единствено, на дадените в хода на административно-наказателното
производство сведения от другия участник
в ПТП, а е изведен след задълбочен анализ на всички събрани в хода на производството
по налагане на административно наказание и в съденото производство писмени и
гласни доказателства. С оглед на изложеното съдът, счита възраженията в тази
насока за неоснователни.
Касационната жалбоподателка във въззивната
жалба твърди, че предвид влошената видимост, която е имала поради замърсеното
предно стъкло е взела всички мерки за безопасно заобикаляне на автомобила,
както и не е усетила съприкосновение между двата автомобила.
Управлявайки автомобил със замърсено
предно стъкло, което препятства видимостта жалбоподателката е проявила небрежност, а това обосновава и вината ѝ
при извършване на деянието. Съгласно правната теория, вината има две основни
форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност. При небрежността деецът не е съзнавал и не е
предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл
да го предвиди. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не
се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е
предвидено в Закона за движение по пътищата, поради
което Х. следва да носи административно-наказателна отговорност за извършеното
нарушение. В допълнение настоящия съдебен състав счита, че твърдението, че
касационната жалбоподателка е отивала към най – близката автомивка, за да
почисти предното си стъкло също не я освобождава от административно –
наказателна отговорност. Съгласно чл. 100, ал. 4, т. 3 от ЗДвП водачът на
моторното превозно средство е длъжен да поддържа стъклата и огледалата чисти. Управлението
на автомобила макар и към автомивка при влошена видимост, поради замърсено
предно стъкло, е отегчаващо, а не смекчаващо вината обстоятелство.
По изложените съображения, касационният съдебен състав намира, че
обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон
и при липса на заявените в касационната жалба основания за неговата отмяна,
поради което е дължимо оставянето му сила.
Предвид
крайния изход на спора и изрично и своевременно заявеното искане на
процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ, съдът намира, че в полза на ОД на МВР – Врана следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната съдебна инстанция,
изчислени съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в
размер на 80 лева.
По
изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо,
предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Шести касационен
състав на Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 301/25.02.2022
година на Варненския районен съд, постановено по НАХД № 20213110205337/2021
година.
ОСЪЖДА Д.Х.Х., ЕГН **********,*** да заплати в полза на Областна дирекция на МВР
– Варна разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.