МОТИВИ по
НЧХД № 1721/2019г. на Районен съд – Русе, ІХ н.с.
Производството по делото е образувано въз основа
тъжба, депозирана от В.Й.К., ЕГН: **********,***, с която е предала на съд
подсъдимата Е.Й.С. – родена на *** ***, българин, български гражданин, с
настоящ. адрес ***, *****, разведена, с висше образование, работи в Софийски
университет, ЕГН: **********, неосъждана, по обвинение, за извършено престъпление
от частен характер, с фактически рамки и правна квалификация, че на
22.07.2019г., около 16,00 часа, в село Червена вода, Община Русе, Област Русе,
причинила на В.Й.К. оток, зачервяване, забелвания на епидермиса и одрасквания
на лява предмишница, които са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128
и чл. 129 НК
– престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
Преди даване ход на съдебното следствие, съдът на
основание чл. 82, ал. 2 НПК конституира частният тъжител като граждански ищец в
наказателния процес и на основание чл. 84 НПК, прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес, предявения частния тъжител В.Й.К., ЕГН: **********,***
срещу подсъдимата Е.Й.С. ЕГН: **********,*** граждански иск, с правно основание
чл. 45 ЗЗД, за сумата в размер на 103,29 лева (сто и три лева и 29 ст.)
имуществени вреди и сумата в размер на 1896,71 лева (хиляда осемстотин
деветдесет и шест лева и 71 ст.), представляваща неимуществени вреди, в
резултат от деянието описано в тъжбата, за което е предадена на съд
подсъдимата.
В хода и по реда на съдебните прения, частният тъжител,
чрез упълномощения от него повереник, поддържа
повдигнатото срещу подсъдимата обвинение, при същите фактически обстоятелства и
правна квалификация на деянието, както изложените в тъжбата. Пледира за доказаност на обвинителната теза и релевира
доводи, че изложените в тъжбата факти, се подкрепят и доказват от събраните по
реда на съдебното следствие доказателства. По отношение на гражданският иск,
заема становище, че същият е доказан по основание и размер. Претендират се
разноски.
Защитникът на подсъдимата, по реда на съдебните
прения, инвокира доводи, че изложената в тъжбата
фактическа обстановка не се подкрепя от доказателствата, събрани в хода на
съдебното следствие и обвинението не е доказано, като в подкрепа на това
твърдение се релевират фактически доводи, във връзка с анализ на събраните в
хода на производството доказателства. Моли се подсъдимата да бъде призната за
невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение, тъй като не е извършила
деянието, за което е предадена на съд, както и да бъде отхвърлен предявения
граждански иск.
Упражнявайки правото си на лична защита и последна
дума, подсъдимата С., заявява че не е виновна и моли да бъде оправдана.
Съдът, след като извърши оценка на събраните в хода на
производството по реда на съдебното следствие, гласни и писмени доказателства,
приобщени по реда на НПК, чрез гласни и писмени доказателствени средства и като
обсъди фактическите и правни доводи инвокирани от
страните по реда на съдебните прения, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата Е.Й.С. е родена на *** ***, българин, български
гражданин, с настоящ. адрес ***, *****, разведена, с висше образование, работи
в Софийски университет, ЕГН: **********, неосъждана.
Частната тъжителка и
подсъдимата се познавали и били съседи в село Червена вода.
На 22.07.2019г., следобяд, свидетеля Г.С.Д. и негов колега – Ю.Г.Т. били в
имота на частната тъжителка, където трябвало да подменят ограда към съседен
имот.
В този момент подсъдимата
била в нейния имот на двора.
Между частната тъжителка и
подсъдимата възникнал спор, във връзка с границата между двата имота, като
частната тъжителка твърдяла, че поставената между двата съседни имота ограда
била преместена от подсъдимата, навътре в имота на частната тъжителка и двете
се скарали.
Частната тъжителка се
обадила на тел. 112 и на място били изпратени свидетелите П.Т.П, Р.А.Х., М.Н.М.и
Т.М.С.– полицейски служители.
При пристигането си място
полицейските служители, установили че мрежата в единият и край била разкачена и наклонена в посока имота на подсъдимата.
Обяснили на страните реда, по който следва да уредят спора си във връзка с
границата между имотите, след което си тръгнали.
От заключението на
назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза, приета и неоспорена от
страните, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано, са
били установени следните увреждания по отношение на частната тъжителка, а
именно: оток, зачервяване, забелвания на епидермиса и одрасквания по лява предмишница, за които увреждания вещото лице посочва, че са
получени в резултат на действието на твърди и тъпи, и тъпоръбести
предмети и могат да бъдат получени при инцидент на 22.07.2019г. Вещото лице
посочва, че тези увреждания отговарят да са получени от действието на ограда
тип телена мрежа и не отговарят да са получени при удар с дръжка на тесла.
Вещото лице дава заключение, че лекарствените препарати и проведената от
частната тъжителка медикаментозна и физикална терапия
не са във връзка с получените при инцидента травматични увреждания.
Така изяснената фактическа
обстановка, съдът приема за несъмнено установена след анализа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства приобщени, посредством обясненията на подсъдимата
и показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели Г.С.Д.,
С.Ц.Т., М.И.И., П.Т.П, Р.А.Х., М.Н.М.и Т.М.С., както
и прочетените и приобщени по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства и
писмени доказателствени средства.
Съдът, като взе предвид, че
по делото са събрани противоречиви помежду си гласни доказателства и в
изпълнение на задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, и след внимателен анализ, и оценка на доказателствената съвкупност по
делото, намира следното:
За да прецени достоверността
на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, съдът оцени
изнесеното от всеки един от свидетелите, с оглед обективната и темпорална
възможност, на всеки един от тях да възприеме, фактите за които свидетелства,
възможната заинтересованост на всеки един от свидетелите, вътрешната логическа
убедителност и обективна интерпретация на очертаните от свидетелите факти, а
така също и съществуващата корелация между изнесеното от всеки един от
свидетелите, съпоставено с останалите ангажирани от по делото доказателствени
източници, формиращи цялостната доказателствена съвкупност по делото.
След подробен анализ на
ангажираните гласни доказателства, съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелите П.Т.П, Р.А.Х., М.Н.М.и Т.М.С., като депозирани от лица,
непосредствено възприели фактите, за които свидетелстват и чиито показания се
намират в корелативно единство с приобщените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства. Едновременно с това показанията на тези свидетели са
убедителни, логични, без да съдържат съществени противоречия и без каквито и да
било данни за възможна заинтересованост в показанията на тази група свидетели.
Съдът кредитира и
показанията на свидетелите С.Ц.Т. и М.И.И., тъй като въпреки
тяхната възможна заинтересованост, предвид факта, че свидетелят С.Ц.Т. е син на
частната тъжителка, а свидетелят М.И.И. е майка на
подсъдимата, същите не се опровергават от останалите доказателства по делото.
Съдът не кредитира
показанията на свидетеля Г.С.Д. и намира, че същите не представляват вярно
отразяване на възприети от този свидетел факти, за които същият свидетелства, а
са депозирани единствено и само в подкрепа на тезата на частната тъжителка,
доколкото същите напълно се опровергават от заключението на вещото лице по
изготвената съдебномедицинска експертиза, същите са в противоречие са с
привилата на формалната логика и отделно от това в друга своя част, а именно, че
оградната мрежа е била местена и че дрехата на
частната тъжителка е била разкъсана, показанията на този свидетел се сугестират от показанията на разпитаните в процесуалното
качество на свидетели полицейските служители - П.Т.П, Р.А.Х., М.Н.М.и Т.М.С..
Показанията на този свидетел,
че на посочената дата и място е възприел, че подсъдимата е нанесла удар с
дръжката на теслата на частната тъжителка, на първо място категорично се
опровергават от заключението на вещото лице, изготвило съдебномедицинската
експертиза, което категорично посочва, че констатираните при прегледа на
частната тъжителка увреждания не съответстват да са получени от удар с дръжката
на тесла. Отделно от това самият свидетел посочва, че ръката на частната
тъжителка в момента на удара е била свита в лакътя и е била на нивото на кръста
й, а самата тя е била на 10 см. от оградата, което съпоставено с височината на оградната мрежа, която по данни на всички свидетели е около
1,60 м. прави невъзможно нанасянето на такъв удар, още повече че този свидетел,
както сам той посочва е бил зад гърба на частната тъжителка, а ръката на
частната тъжителка е била между тялото й и оградната
мрежа. Изнесеното от този свидетел, че оградата е била преместена, както и че оградната мрежа не е била разкачена,
категорично се опровергава от показанията на свидетелите от първата група - П.Т.П,
Р.А.Х., М.Н.М.и Т.М.С., което също е индиция за
необективността в показанията на този свидетел. Такава индиция
е и факта, че въпреки твърденията в тъжбата и изнесеното от този свидетел, че
са били причинени увреждания и са били разкъсани дрехите на частната тъжителка,
тези факти не са били възприети от пристигналите на място непосредствено след
това полицейски служители. В противоречи с правилата на формалната и житейска
логика е частната тъжителка, при положение, че е била ударена от страна на
подсъдимата да не изложи този факт пред полицейските служители, а пред същите
да заяви само и единствено за спора във връзка с оградата и че са се карали и
са й били отправяни обидни думи, но не се е оплакала за удари, а още по-малко с
тесла. Такава тесла не е и установена от полицейските служители. Същите обаче
са възприели, че част от оградната мрежа е била
откачена, както в своите обяснения излага подсъдимата и е била наклонена в
посока на имота на подсъдимата, както изрично посочва свидетеля М.М..
Всички тези обстоятелства
мотивират настоящия съдебен състав да не кредитира показанията на свидетеля Г.С.Д..
При оценка на
доказателствената съвкупност съдът подложи на критична оценка обясненията на
подсъдимата, с оглед тяхната двойствена доказателствена природа, като напълно
кредитира същите, доколкото не се опровергават, а напротив напълно
кореспондират с показанията на свидетелите П.Т.П, Р.А.Х., М.Н.М.и Т.М.С.по
отношение на която група свидетели, както съдът посочи не са налице, каквито и
да било данни за възможна тяхна заинтересованост.
Анализът на възприетата от
съда доказателствено обезпечена фактология и извършената оценка на
доказателствените източници налага да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Деянието, за което подсъдимата е предадена на съд, а именно, че на 22.07.2019г., около 16,00 часа, в село Червена
вода, Община Русе, Област Русе, причинила на В.Й.К. оток, зачервяване,
забелвания на епидермиса и одрасквания на лява предмишница,
които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън
случаите на чл. 128
и чл. 129 НК не е доказано, по начина
изискващ чл. 303, ал. 2 НК.
Съгласно разпоредбата на чл.
303, ал. 2 НПК, която по своята същност представлява развитие на един от
основните принципи, на които се гради наказателния процес, а именно принципа за
невиновност, залегнал в чл. 16 НПК, съдът може да признае подсъдимия за виновен
единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Изискването на чл. 303, ал.
2 НПК означава, че колкото и висока да е степента на вероятност подсъдимият да
е автор на престъплението, това си остава вероятност и не може да създаде
твърдо и окончателно, изключващо всяко съмнение вътрешно убеждение на съда
относно главния факт, подлежащ на установяване по делото и да изключи, каквито
и да било противни изводи, освен единственият възможен, а именно, че
подсъдимият е осъществил състава на престъплението, за което е предаден на съд.
Съгласно разпоредбата на чл.
103, ал. 1 НПК тежестта да се докаже обвинението по дела образувани по тъжба на
пострадалия лежи върху частния тъжител, а ангажираните от частната тъжителка и
събраните в хода на производството доказателства не доказват обвинителната теза
по изискуемия от процесуалния закон начин.
От безспорния факт на
скарването между частната тъжителка и подсъдимата и размяната на реплики между
тях, не се доказват описаните в тъжбата фактически твърдения довели до
установените увреждания. Предмета на доказване по чл. 102 НПК се определя
именно с оглед изложените в тъжбата фактически твърдения, а в случая като
такива, които се твърди, че се намират в пряка причинно следствена връзка с
установеното увреждане на частната тъжителка, са посочени именно удар с
дръжката на тесла, които фактически твърдения напълно се опровергават от
заключението на вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза. Както
посочва вещото лице, тези увреждания най-добре съответстват да са получени от
одраскване с оградната мрежа, но във връзка с това в
тъжбата се твърди единствено, че подсъдимата в резултат на блъскане на същата е
разкъсала блузата на частната тъжителка и я е направила на дупки, а не се
твърди именно с тези си действия да се причинени установените от вещото лице
увреждания, а за уврежданията се твърди, че са получени именно от удар с
дръжката на тесла. Не без значение е и факта, че оградната
мрежа е установена от полицейските служители наклонена към имота на
подсъдимата, което изключва възможността на частната тъжителка да са били
причинени от подсъдимата описаните разкъсвания по дрехите, каквито не са били
установени от полицейските служители, а е житейски логично констатираните
увреждания на частната тъжителка да са причинени от самата нея, именно когато
същата е бутала мрежата към имота на подсъдимата, за да падне до положението, в
което е била установена при пристигането на полицейските служители и по този
начин да се е самонаранила.
Единственото доказателство,
във връзка с обвинителната теза се съдържа в показанията на сина на частната
тъжителка С.Ц.Т., чийто показания не се опровергават от останалите доказателства,
който обаче в своите показания преразказва, възприети от други лица факти и по
своята доказателствена същност те представляват косвено доказателство.
Обвинението може да бъде доказано и въз основа само и единствено на косвени
доказателства, но същите трябва да образуват такава логическа и хармонична
верига, която да обосноват единственият възможен и лишен от всякакви съмнения
извод, че уврежданията получени от частната тъжителка са й причинени именно от
подсъдимата и то по описания от нея в депозираната тъжбата начин. А в случай от
показанията на този свидетел, съпоставени с останалите доказателства по делото,
не може да бъде обоснован такъв непротиворечащ и безспорен извод.
По изложените мотиви съдът
призна подсъдимата за невинна и я оправда по повдигнато й от частната тъжителка
обвинение за извършено престъпление по
чл. 130, ал. 1 НК, а именно че на 22.07.2019г., около 16,00 часа, в село
Червена вода, Община Русе, Област Русе, причинила на В.Й.К. оток, зачервяване,
забелвания на епидермиса и одрасквания на лява предмишница,
които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън
случаите на чл. 128
и чл. 129 НК
По гражданският иск.
Депозиран е граждански иск,
с правна квалификация чл. 45 ЗЗД, предявен от частната тъжителка В.Й.К., ЕГН: **********,*** срещу подсъдимата Е.Й.С. ЕГН:
**********,*** граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата в
размер на 103,29 лева (сто и три лева и 29 ст.) имуществени вреди и сумата в
размер на 1896,71 лева (хиляда осемстотин деветдесет и шест лева и 71 ст.),
представляваща неимуществени вреди, в резултат от деянието описано в тъжбата,
за което е предадена на съд подсъдимата.
Правното основание на
предявения иск е деликтно – чл. 45 ЗЗД, поради и
което, за да бъде уважен същият следва да бъде доказано, че вследствие на
виновно противоправно поведение, в правната сфера на
пострадалото лице са настъпили твърдените имуществени и неимуществени вреди в претендираните размери, които да се намират в пряка
причинно-следствена връзка с извършеното от подсъдимата деяние, описано в
тъжбата.
Съдът намира гражданския иск,
за недоказан по своето основание, тъй като не беше установено и доказано подсъдимата
да е осъществила състава на престъплението, за което е предадена на съд, в
резултат на което да са настъпили твърдените увреждения
на частната тъжителка. Отделно от това във връзка с претенцията за имуществени
вреди, вещото лице е категорично, че приеманите от частната тъжителка медикаменти
и предприетата физикална терапия са във връзка с
хронично заболяване на същата, а не във връзка с твърдените увреждания. По
изложените мотиви съдът отхвърли изцяло предявения гражданския иск като
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 190, ал. 1 НПК, частната тъжителка В.Й.К., ЕГН: **********,*** бе осъдена да заплати на
подсъдимата Е.Й.С. ЕГН: **********,*** сумата в размер на 500 лева (петстотин
лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
По гореизложените мотиви
съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: