№ 69
гр. Шумен, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223600500011 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „ ЗАД Далл Богг: живот и здраве „ АД,
гр. София, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Р.М. и Б.И. чрез
пълномощника адв. И. Ц. от САК срещу решение № 260371/15.10.2021 г. по гр.д. №
171/2021 г. по описа на Районен съд - Шумен, в частта, в която дружеството е осъдено да
заплати на В.Ф.З.. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по повод ПТП,
възникнало на 31.08.2020 г., в гр. Шумен за разликата над 2 000.00 лева до присъдените 5
000.00 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.01.2021 г..
Жалбоподателят намира решението за неправилно и постановено в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения по съображения,
подборно изложени в жалбата, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени в частта, в
която „ ЗАД Далл Богг: живот и здраве „ АД е осъдено да заплати на В.Ф.З..
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод, възникнало на
31.08.2020 г. ПТП в гр. Шумен за разликата над 2 000.00 лева до присъдените 5 000.00 лева,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.01.2021 г. и вместо него постанови
друго, с което да отхвърли предявения иск в посочената част, ведно с произтичащите от това
последици досежно лихвите и разноските, като му присъди и извършените деловодни
разноски. В условията на евентуалност, ако намери жалбата за частично основателна, моли
1
съдът да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата В.Ф.З.., действаща чрез пълномощника
адв. Св. С. от САК е депозирала отговор на въззивната жалба, в който я оспорва като
неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на направените
деловодни разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:
Гр.д. № 171/2021 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемата,
в която е изложила твърдения, че на 31.08.2020 г., около 17.35 часа, в гр. Шумен, бул. ..... е
настъпило ПТП между автомобил „ Мицубиши Паджеро „, рег. № ....., управляван от В.Д.Г.
и управлявания от ищцата автомобил „ Фолксваген Пасат „, при което същата пострадала.
Непосредствено след инцидента била приета в МБАЛ „ Шумен „ АД, където престояла от
02.09. до 05.09.2020 г.. Постъпила с оплаквания от главоболие, гадене, световъртеж, и
неясен спомен за случилото се. След изследвания й била поставена диагноза мозъчно
сътресение и фрактура на фронталната черепна кост. Констатирана била и порезна рана над
лявото й око 3-4 см. и кръвонасядане в същата област. На 14.09.2020 г. посетила психиатър,
като след извършен преглед й била поставена диагноза разстройство на адаптацията. В
резултат от причинените й травми преживяла физически и психични болки и страдания,
описани в обстоятелствената част на исковата молба. През периода 02.09.2020 г. –
20.09.2020 г. била в болничен. За инцидента бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2020-1038-428/31.08.2020 г. на СПП при ОД на МВР – Шумен и срещу
виновния за ПТП водач на т.а. „ Мицубиши Паджеро „ бил издаден АУАН серия Г, №
299014/31.08.2020 г. на СПП при ОД на МВР – Шумен. Съгласно констативния протокол,
към датата на настъпване на ПТП собственикът на т.а. „ Мицубиши Паджеро „ е имал
валидно сключена застраховка „ Гражданска отговорност „ с ответното дружество „ ЗАД
Далл Богг: живот и здраве „ АД, гр. София по застрахователна полица №
BG/30/120001811092, валидна от 02.07.2020 г. до 01.07.2021 г.. Поради това, с молба вх. №
3845/30.10.2020 г. предявила по извънсъдебен ред претенцията си за заплащане на
обезщетение за причинени й вследствие на ПТП неимуществени вреди пред застрахователя,
който с писмо изх. № 233/14.01.2021 г. й отказал плащане. Позовавайки са на изложеното,
ищцата е поискала от съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да
й заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие
настъпилия пътен инцидент от 31.08.2020 г. в размер на 10 000.00 лева, предявен като
частичен иск за сумата от 30 000.00 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021 г.
– датата, на която е отказано плащането до окончателното плащане на целия дълг и
извършените по делото разноски.
В срока за отговор ответникът е оспорил иска като неоснователен, по съображения,
че застрахованият водач В.Д.Г. не е нарушил ЗДвП и ППЗДвП и не е причинил процесното
ПТП, както и, че ищцата не е получила твърдените наранявания, респ. между тях и
2
конкретното ПТП липсва причинно следствена връзка. Освен това е възразил, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като е била без предпазен колан и, че
претендирания размер на обезщетението е необосновано прекомерно завишен.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ, като с решението си е осъдил „ ЗАД Далл Богг: живот и здраве „ АД, гр. София да
заплати на В.Ф.З.. сума в размер на 5 000.00 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания в резултат от ПТП, настъпило на 31.08.2020 г. в гр. Шумен, бул. ....., на 50 м. след
табелата за гр. Шумен, по вина на водача В.Д.Г., управлявал т.а. „ Мицубиши Паджеро „,
рег. № ....., за който е бил сключен договор за задължителна застраховка „ Гражданска
отговорност „ № BG/30/120001811092 със „ ЗАД ДБЖЗ „ АД, гр. София, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 25.01.2021 г. до окончателното й плащане и 992.50
лева деловодни разноски. Със същото решение, съдът е отхвърлил иска в останалата му част
за сумата над 5 000.00 лева до пълния предявен размер от 10 000.00 лева – частичен иск от
целия за сума 30 000.00 лева, като неоснователен и недоказан и е осъдил ищцата да заплати
на ответника деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на
180.00 лева.
Решението се обжалва от ответника, в частта, в която е осъден да заплати на ищцата
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 2 000.00 лева до
присъдените 5 000.00 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.01.2021 г..
В останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намери, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност се установява, и не се спори между страните, че с Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 2020-1038-428 от 31.08.2020 г., издаден от дежурен
ПТП при ОД на МВР – Шумен, сектор ПП – Шумен и представляващ официален
свидетелстващ документ, ползващ се със задължителна доказателствена сила относно
удостоверените в него, от страна на длъжностното лице – съставител, факти и
обстоятелства, е установено, че 31.08.2020 г., около 17.35 часа, в гр. Шумен, бул. ....., на 50
м. след табелата за гр. Шумен, е настъпило ПТП между т.а. „ Мицубиши Паджеро „, рег. №
....., управляван от собственика В.Д.Г. и л.а. „ Фолксваген Пасат „, рег. № ...., собственост на
Е.О.З., управляван от В.Ф.З.., при което последната е получила порезна рана на главата. При
тестване с Дрегер Алкотест и двамата водачи са дали отрицателни проби за алкохол. Като
причина за настъпване на ПТП е посочено нарушение на водача на първия автомобил по
чл.23, ал.1 от ЗДвП, за което му е съставен АУАН серия GA, № 299014/31.08.2020 г..
От материалите по делото се установява и не се спори между
страните и относно факта, че за участвалия в ПТП т.а. „ Мицубиши Паджеро „, рег. № ..... е
имало сключена застраховка „ Гражданска отговорност „ по застрахователна полица №
3
BG/30/120001811092, валидна от 02.07.2020 г. до 01.07.2021 г., със застраховател ответника.
В първоинстанционното производство е допусната САТЕ, от заключението на която,
възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че
процесното ПТП се е състояло при ясно време, на сухо пътно платно без неравности, с
наклон надолу 5% по посока на движението. Между двете платна на булеварда е имало
разделителна линия с ширина 2.70 м., която в района на произшествието е била прекъсната
на разстояние 12 м.. На западната страна на разделителната ивица, на височина 1 м. от
земята, на метален пилон е бил поставен знак Г9 – „ Премини отдясно на знака „, с лице
обърнат на изток. Над този знак, на височина 2 м. от земята на същия пилон е бил поставен
знак Ж9 – „ Място за завиване в обратна посока „, с лице обърнат на запад / за идващите от
гр. Шумен /. При достигане на около 50 м. след табелата за вход на гр. Шумен,
управляваният от ищцата автомобил е бил застигнат от товарния автомобил „ Мицубиши
Паджеро „. В този момент ищцата е намалила скоростта на движение с намерение да
предприеме обратен завой на прекъсването на разделителната ивица между двете платна и
навлизане в южното платно на булеварда. Водачът на другия автомобил не е успял
своевременно да намали скоростта и е насочил автомобила към дясната лента за движение,
но с предната лява част на автомобила е ударил задната част на управлявания от ищцата лек
автомобил приоритетно в ляво. Скоростта на лекия автомобил по време на ПТП е била
около 19 км./ч., а на товарния автомобил – около 47.8 км./ч.. Причината за настъпване на
ПТП е движение на водача на т.а. „ Мицубиши Паджеро „ със скорост неотговаряща на
дистанцията, която е поддържал при движение зад л.а. „ Фолксваген Пасат „. Поведението
на водача на МПС „ Мицубиши Паджеро „ при ПТП е в причинна връзка с настъпването му.
В резултат от ПТП са били причинени вреди по двата автомобила и телесна повреда на
ищцата. Управляваният от същата л.а. е производство 1997 г. и е оборудван фабрично с
обезопасителни предпазни колани за всички 5 седалки. Предпазните колани са точкови и
сработват при челен удар, причиняващ внезапно, рязко намаляване на скоростта.
По делото е разпитан като свидетел водачът на товарния автомобил Веселин Георгиев
Димитров, който заявява, че е виновен за настъпване на процесното ПТП, а причината е, че,
тъй като бил заслепен от слънцето, не видял мигача на намиращия се пред него лек
автомобил, предприемащ маневра обратен завой и се опитал да избегне удара между двата
автомобила в последния момент. Към момента на ПТП в автомобила на ищцата се намирало
и десетгодишно момиче, което седяло до нея на предната седалка. Жената имала драскотина
на челото и била много изплашена, а детето било без видими наранявания.
От приложената по делото медицинска документация и заключението на вещото
лице по допуснатата СМЕ, се установява, че след инцидента ищцата е била откарана в СО
на МБАЛ – Шумен, където, след преглед й била поставена диагноза мозъчно сътресение и
била освободена. След образно изследване, проведено на 31.08.2020 г. било установено, че
са налице и суспектни данни за фрактура на дясна фронтална кост. За времето от 02.09. до
05.09.2020 г. ищцата била на лечение в ХО на МБАЛ, където й била поставена окончателна
диагноза мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма и предписано лечение с
4
Менитол и Рингер сол. За периода 02.09. – 20.09.2020 г. същата е била в отпуск поради
временна нетрудоспособност, с диагноза мозъчно сътресение без открита вътречерепна
травма. На 21.05.2021 г. й бил извършен контролен преглед, проведен в ОСМ при МБАЛ –
Шумен, при който е било установено, че е в добро общо състояние, контактна, адекватна,
ало и автопсихично ориентирана, с нормална походка. В областта на челото в дясно се
забелязва фин кожен ръбец, разположен на нивото на кожата, със сивкаво-розов цвят, без
деформации, без следи от външни шевове, мековат при опипване, практически трудно
отличим от околните тъкани, вертикално разположен с дължина 3 см..
Заключението на вещото лице по СМЕ е, че при ПТП на ищцата са били причинени
телесни увреждания, изразяващи се в контузия на главата; повърхностна разкъсноконтузна
рана на челото в дясно – над дясното око, с кръвонасядания в същата област и мозъчно
сътресение без открита вътречерепна травма, причиняващи временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Било й е приложено консервативно лечение – вливания,
противооточни, обезболяващи средства, покой. Между претърпяното ПТП и описаните
травматични увреждания е налице пряка причинна връзка. Срокът на зарастване на
причинената й разкъсноконтузна рана е 10-15 дни. Срокът за възстановяване след
лекостепенна черепномозъчна травма е около три седмици. С оглед на обективните
медицински данни, най – изразени болки и страдания пострадалата е изпитвала през първите
10-15 дни след инцидента, след което при липса на регистрирани усложнения, би следвало
постепенно болките да започнат да намаляват и отзвучават. На база данните за механизма
на ПТП и отразеното в документа от СО за първичен преглед на ищцата, може да се приеме,
че към момента на инцидента същата е била с предпазен колан. При извършения преглед,
експертът е констатирал, че не са налице видими деформации, а кожният ръбец, който се е
развил на получената разкъсноконтузна рана е плосък, на нивото на кожата, цветът му
практически не се отличава от околните тъкани и е трудно забележим. Предвид конкретно
установените травми, трайни соматични увреждания за здравето на ищцата не се очакват.
Вещото лице е категорично, че по време на
По делото е допусната СПЕ, от заключението по която, възприето като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че процесното ПТП е било за
ищцата травмиращо преживяване, обусловило психично разстройство в широк смисъл на
думата, с характеристики на остър стрес, последвано от разстройство на адаптацията с
тревожно-депресивен облик. През периода след ПТП ищцата се е консултирала двукратно с
психиатър / на 14.09.2020 г. и 25.05.2021 г., с диагностична оценка за F43.2 Разстройство на
адаптацията / и назначена монотерапия / от ниски дози анксиолитик при първото посещение
и със сънотворен ефект при второто /. Актуалното психично състояние на ищцата към
момента на съдебно психиатричното освидетелстване не носи признаци на психично
разстройство, което да е в пряка – причинно следствена връзка с процесното ПТП.
Поведението й е подредено, премерено, съзвучно, емоциите са съответни. Налице са
елементи на лабилност при коментиране на преживяното, но те не заемат психичното й
пространство. Мисловният процес протича в нормално реактивно време и скорост, липсват
5
активни психопатологични феномени, с добър контрол над подтици и импулси, стенична
при отстояване на тезата си, инетелектуално-мнестичните функции са интактни.
Споделените тревожни изживявания имат изцяло субективен характер и не са
обективизират на емоционално, мисловно и поведенческо ниво при клиничното изследване
и наблюдение. От друга страна те не са нозоспецифични, биха могли да се причислят към
рубриката Тревожни разстройства по МКБ Х, без да може с категоричност да се свържат с
преживяното ПТП. Липсва и динамика в състоянието, каквато е характерна за разстройство
в адаптацията, както и други критерии за приемането на тази диагноза, поради което
експертизата не е склонна да я приеме.
По делото е разпитан съпругът на ищцата Е.О.Р., от показанията на който се
установява, че по време на инцидента в управлявания от съпругата му автомобил била и 14-
годишната им дъщеря. Когато пристигнал на местопроизшествието и двете били в колата и
изглеждали много изплашени. По челото на ищцата имало кръв. След като и двете били
откарани в болница и били прегледани, ищцата отказала да остане за лечение, за да не
безпокои дъщеря си. Два - три дни след инцидента обаче състоянието на ищцата се влошило
– треперела, имала страх, когато излизали на разходка, постоянно се оглеждала наляво и
надясно. Постоянно искала да е сама, а вечер си лягала рано и не искала да има шум, не
искала да гледа телевизия. Докато лежала в болницата постоянно се притеснявала за детето
им и питала как се чувства. След инцидента имала световъртеж и често главоболие, което
продължавало и до сега. Имало случаи, в които й се гадело. Когато се сетела за случилото се
понякога й ставало зле. Много я притеснявал белега на челото, тъй като всеки път като го
видела се сещала за катастрофата. Поради това започнала да ходи на козметични процедури,
в резултат на които същият избледнял, но все още се виждал от близо. Месец и половина –
два след инцидента започнала да шофира по настояване на съпруга си, но само при крайна
нужда, тъй като я било страх от движещите се срещу нея автомобили. След инцидента
престанала да се занимава с чистене и готвене в къщи, въпреки, че преди това била
грижовна домакиня. Постоянно искала да е сама. Не желаела да контактува и да провежда
телефонни разговори с никой, усамотила се. Правела опити, но не била в състояние да
помага на дъщеря си при подготовката й за училище.
На л.18 - 23 от първоинстанционното дело са приложени молба вх. № 3845/30.10.2020
г., с която ищцата е поискала от ответното дружество да й бъде изплатено обезщетение за
причинените й от въпросното ПТП неимуществени вреди в размер на 30 000.00 лева, по
посочената от нея банкова сметка, както и писмо изх. № 233/14.01.2021 г., с което
застрахователят е отказал изплащане на поисканото обезщетение.
Във въззивното производство жалбоподателят представя преводно нареждане от
10.11.2021 г., удостоверяващо, че е заплатил на въззиваемата сумата от 2 000.00 лева, с
основание – част от главница по решение по гр.д. № 171/2021 г..
При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна:
Съгласно чл. 429 от КЗ, с договора за застраховка „ Гражданска отговорност “
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
6
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. В застрахователното обезщетение се включват и пропуснати
ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, както
и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице.
Лихвите за забава на застрахования, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат
от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В
този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Съгласно чл.432 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ Гражданска
отговорност „ при спазване на изискванията на чл.380, който предвижда, че лицето, което
желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция, както и, с предявяването на претенцията, да предостави
пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. Застрахователят извършва
плащането на застрахователното обезщетение по предоставената банкова сметка независимо
дали неговият размер е определен от застрахователя, или по съдебен ред. Промяната на
банковата сметка обвързва застрахователя само след като той бъде изрично и писмено
уведомен преди плащането, включително в хода на съдебен процес. Непредставянето на
данни за банковата сметка от страна на лицето има последиците на забава на кредитора по
отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409. При иск на
застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка „ Гражданска отговорност „
същият може да прави възраженията, които произтичат от застрахователния договор и от
гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по чл.395, ал.6
и 7 и чл.430, ал.1, т. 1 – 4 и ал. 2. По задължителната застраховка „ Гражданска отговорност
„ на автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл.363, ал.4,
чл.364, ал.4 и чл.365, ал.2. По застраховка „ Гражданска отговорност „, която е
задължителна, застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е
увредил умишлено.
Съгласно чл.477 от КЗ, обект на застраховане по задължителната застраховка „
Гражданска отговорност „ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. По
задължителната застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите застраховани
са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е
7
налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва
фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на
законно основание. За трети лица се смятат всички увредени лица с изключение на лицето,
което отговаря за причинените вреди, както и всички правоимащи лица в резултат на
неговата смърт. Правоимащите лица имат право на обезщетение за вредите, които
произтичат само от качеството им на пострадали лица.
Съгласно чл.478 от КЗ, пострадало е лице, на което е причинена смърт или което е
претърпяло телесно увреждане от моторно превозно средство. Увредено е лицето,
включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от
моторно превозно средство.
Съгласно чл.493 и чл.439а от КЗ, застрахователят по задължителна застраховка „
Гражданска отговорност „ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
неимуществените и имуществени вреди, причинени на трети лица от телесно увреждане или
смърт, вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по
време на движение или престой, както и лихвите по чл.429, ал. 2, т.2.
Съгласно чл. 496, ал.1 от КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенцията по
задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя,
сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Съгласно чл.497, ал.1 от КТ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл.106, ал.3 или изтичането на срока по чл.496, ал.1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл.106, ал.3. Дължимите от застрахователя лихви, както и
присъдените срещу застрахователя лихви за забава и съдебните разноски могат да
надхвърлят застрахователната сума по чл.492.
Съгласно чл.498, ал.1 от КЗ, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция
по реда на чл. 380 освен в случаите, когато застрахователят по имуществена застраховка на
увреденото лице е встъпил в неговите права и той предявява претенция на основание на чл.
411. Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Правно релевантните факти при иск по чл.432 от КЗ на увреденото лице срещу
застрахователя на деликвента са установяване на договорно правоотношение по договор за
застраховка, покриващ риска „ Гражданска отговорност „, сключен между деликвента и
ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни
последици за ищеца, причинно-следствена връзка между деянието и претърпените от ищеца
8
вреди и техният вид и размер. Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената
тежест тези факти подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори
законоустановената презумпция за виновност на извършителя на непозволеното увреждане,
залегнала в нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, респ. да докаже съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалото лице.
В случая, между страните не се спори относно настъпването на процесното ПТП и, че
то е станало с участието на лек автомобил, за който е имало сключена застраховка „
Гражданска отговорност „, по застрахователна полица № BG/30/120001811092 със
застраховател ответника, валидна към датата на настъпване на инцидента. Видно от
изложеното във въззивната жалба, жалбоподателят не спори и относно обстоятелството, че
въпросното ПТП е било причинено виновно от водача на застрахования по посочения
застрахователен договор автомобил, както и, че в резултат от него ищцата е претърпяла
телесни увреждания.
Спорът между страните е относно това дали претендираните от ищцата вреди са в
пряка причинно следствена връзка с процесното ПТП и за размера на дължимото от
застрахователя обезщетение. Ответникът въвежда и възражение за съпричиняване от страна
на ищцата на вредоносния резултат.
В съответствие с изложеното, настоящата инстанция приема, за безспорно доказано
наличието на визираните в чл.432, вр. чл.498, ал.1 от КЗ предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника за заплащане обезщетение на ищцата за причинените й при
процесното ПТП неимуществени вреди, а именно настъпило ПТП с участието на
застраховано лице по договор за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „, със
застраховател ответника, вина на застрахования за ПТП, причиняване в резултат от същото
телесни увреждания на ищцата, предявяване от нейна страна на претенция пред
застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпените при ПТП неимуществени
вреди и отказ на застрахователя за заплащане на такова.
Относно възражението на ответника за отсъствието на причинно следствена връзка
между ПТП и твърдените от ищцата вреди, съдът намира, че от събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се доказа по категоричен и несъмнен
начин, че в резултат от ПТП на ищцата са били причинени телесни увреждания, изразяващи
се в контузия на главата; повърхностна разкъсноконтузна рана на челото в дясно – над
дясното око, с кръвонасядания в същата област; мозъчно сътресение без открита
вътречерепна травма, съпроводени с главоболие, световъртеж, гадене и друг вид физически
дискомфорт и болки за срок от около три седмици. Вследствие инцидента, на пострадалата
са били причинени и емоционални и психични страдания, а именно силен стрес, страх,
временно разстройство на адаптацията, нежелание за общуване и справяне с ежедневните й
задължения, травмиращо неудобство от белега на лицето й, тревожност и несигурност в
определени ситуации, които се намират в пряка и непосредствена причинно следствена
връзка с увреждането. Ето защо, приема за доказано наличието и на другия елемент от
фактическия състав на непозволено увреждане, а именно настъпване на твърдените от
9
ищцата неимуществени вреди и причинно следствена връзка между тях и увреждането,
което предпоставя отговорност на ответника за обезщетяването им.
Досежно конкретния размер на дължимото обезщетение, съобрази следното: Според
правилото на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди от непозволено
увреждане се определя по справедливост.
Според трайната и непротиворечива съдебна практика, справедливостта, като
критерии за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди от непозволено
увреждане не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане,
начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения. Като база за определяне паричния еквивалент на
обезщетението следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната
към датата на увреждането, без размерът му да бъде източник за обогатяване на
пострадалия.
Предвид горното и като съобрази вида и естеството на причинените на въззиваемата
физически и психични страдания и степента на претърпените вследствие на тях болки и
дискомфорт, включая от обезобразяване на лицето й и загубата на желание и възможност да
изпълнява адекватно задълженията си на майка, съпруга и домакиня и да се чувства
пълноценна и социално активна личност, въпреки младата й възраст; че по време на
инцидента пострадалата е била с малолетната си дъщеря, във връзка с което е изживяла
допълнителен стрес, силен страх и притеснение за живота и здравето й, както и
икономическото състояние в страната към датата на увреждането, настоящата инстанция
намира, че справедливото обезщетение, което жалбоподателят дължи на въззиваемата за
причинените й неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 5 000.00 лева,
за която сума предявеният иск се явява основателен.
Що се отнася до възражението на жалбоподателя за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата, съдът намира, че този факт не се потвърждава, напротив -
опровергава се от наличните по делото доказателства, с оглед на което и тежестта на
ответника да докаже съпричиняване от пострадалото лице, възражението се явява
недоказано и следва да се отхвърли.
При определяне действителния размер на дължимото обезщетение, на основание
чл.235, ал.3 от ГПК съдът следва да вземе предвид факта, че след постановяване на
първоинстнационното решение, но преди приключване на съдебното дирене в настоящото
производство жалбоподателят е заплатил на въззиваемата част от дължимото й се
застрахователно обезщетение, в размер на 2 000.00 лева, с оглед на което предявеният
главен иск следва да бъде уважен за сумата до 3 000.00 лева.
С оглед уважаването на главния иск и разпоредбата на чл.497 от КЗ, като
основателна следва да се уважи и претенцията за присъждане лихва за забава върху
10
дължимото обезщетение, считано от датата на постановяване на отказа на застрахователя за
заплащане на такова до окончателното погасяване на задължението, като в тази връзка съдът
приема за безспорно изпадането в забава на ответника към посочения момент, предвид
установените по делото факти, че ищцата е отправила искане за заплащане на обезщетение
на 30.10.2020 г., а застрахователят се е произнесъл с отказ на 14.01.2021 г., към която дата са
изтекли всички, предвидени в разпоредбата на чл.497 от КЗ срокове за плащане.
Предвид изложеното настоящата инстанция, заключава, че първоинстанционното
решение следва да се отмени в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди в размер над 3 000.00 лева до пълния предявен размер
от 5 000.00 лева, като вместо него бъде постановено друго, с което предявеният главен иск
да бъде отхвърлен за сумата над 3 000.00 лева до присъдения размер от 5 000.00 лева, т.е. за
разликата от 2 000.00 лева, поради погасяване чрез плащане в хода на делото. В останалата
обжалвана част, а именно в частта, в която искът по чл.432, ал.1 от КЗ е уважен за сумата от
3 000.00 лева, ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 25.01.2021 г. до
окончателното й плащане, в частта, в която е уважената претенцията за законна лихва върху
главница от 5 000.00 лева за периода 25.01.2021 г. – 10.11.2021 г. и в частта за разноските
решението следва да се потвърди, тъй като плащането на част от главницата е станало в
хода на процеса и ответникът не следва да бъде освободен нито от задължението за
заплащане на обезщетение за забава върху погасеното вземане до датата на плащането му,
нито от задължението за разноски в пълен обем, за извършването на които е станал причина
с поведението си.
Съобразно изхода от правния спор, на основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателят
следва да заплати на въззиваемата деловодни разноски във въззивното производство в
размер на 400.00 лева – платен адвокатски хонорар.
Що се отнася до възражението на жалбоподателя по чл.78, ал.5 от ГПК, съдът
намира, че освен, че е бланкетно, същото е и необосновано с оглед конкретния размер на
заплатения от въззиваемата хонорар на пълномощника й и фактическата и правна сложност
на делото, поради което следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260371/15.10.2021 г. по гр.д. № 171/2021 г. по описа на Районен
съд – Шумен, в ЧАСТТА, в която „ Застрахователно акционерно дружество Далл Богг
живот и здраве „ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. Г.М. Димитров № 1, представлявано от Б.Г.И. и Ж.С.К.в е
осъдено да заплати на В.Ф.З.., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. ..... № 32,
вх.5, ет.2, ап.106 сумата от 2 000.00 лева – застрахователно обезщетение по застрахователна
полица BG/30/120001811092/02.07.2020 г., за претърпени от нея неимуществени вреди –
11
болки и страдания, причинени от ПТП на 31.08.2020 г., с участието на застрахования по
договора за застраховка товарен автомобил „ Мицубиши Паджеро „, рег. № ....., като вместо
него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Ф.З.., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен,
ул. ..... № 32, вх.5, ет.2, ап.106 срещу „ Застрахователно акционерно дружество Далл Богг
живот и здраве „ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. Г.М. Димитров № 1, представлявано от Б.Г.И. и Ж.С.К.в иск по
чл.432, ал.1 от КЗ за сумата от 2 000.00 лева – застрахователно обезщетение по
застрахователна полица BG/30/120001811092/02.07.2020 г., за претърпени от нея
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от ПТП на 31.08.2020 г., с участието
на застрахования по договора за застраховка товарен автомобил „ Мицубиши Паджеро „,
рег. № ....., като погасен поради плащане, извършено в хода на делото – на 10.11.2021 г..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260371/15.10.2021 г. по гр.д. № 171/2021 г. по описа на
Районен съд – Шумен, в ЧАСТТА, в която „ Застрахователно акционерно дружество Далл
Богг живот и здраве „ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. Г.М. Димитров № 1, представлявано от Б.Г.И. и Ж.С.К.в е
осъдено да заплати на В.Ф.З.., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. ..... № 32,
вх.5, ет.2, ап.106 застрахователно обезщетение по застрахователна полица
BG/30/120001811092/02.07.2020 г., за претърпени от нея неимуществени вреди – болки и
страдания, причинени от ПТП на 31.08.2020 г., с участието на застрахования по договора за
застраховка товарен автомобил „ Мицубиши Паджеро „, рег. № ..... в размер над 2 000.00
лева, до пълния присъден размер от 5 000.00 лева, или за разликата от 3 000.00 лева, ведно
със законната лихва върху главницата от 3 000.00 лева, считано от 25.01.2021 г. до
окончателното й плащане; в ЧАСТТА, в която е уважената претенцията за заплащане на
законна лихва върху главница от 5 000.00 лева, считано от 25.01.2021 г. до 10.11.2021 г. и в
ЧАСТТА за разноските.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „ Застрахователно акционерно дружество Далл Богг живот и здраве „ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ж.к.
Дианабад, бул. Г.М. Димитров № 1, представлявано от Б.Г.И. и Ж.С.К.в да заплати на
В.Ф.З.., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. ..... № 32, вх.5, ет.2, ап.106
деловодни разноски във въззивното производство в размер на 400.00 лева – адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок
от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13