Р Е
Ш Е Н
И Е
№
372
гр. Габрово, 25.11.2013 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Топалова
при секретаря В.К. като разгледа докладваното от
съдията търговско дело № 39 по описа за
2013 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал.1 и чл.365 т.1 от ГПК,
предявен в законоустановения едномесечен срок.
В исковата молба се твърди, че със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, банката ищец поискала
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и издаване на
изпълнителен лист срещу длъжниците К.П.М., М.П.Б. и П.Д.М., поради наличие на
вземане към тях, произтичащо от неизпълнение на задължение за плащане в срок на
ЦКБ сума в размер на 50 000 евро, като частична претенция по предявен на
издателя ”Поли ПР и М-П” ООД на 1.10.2012 г. и на авалистите К.М., М.Б. и П.Б.
запис на заповед с място на издаване гр. Габрово и дата на издаване 14.08.2008
г., по която издателят и авалистите са поели задължението безусловно срещу
представянето на записа на заповед да платят на ЦКБ АД или на нейна заповед, сумата 373 215
евро. По повод подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 3136/2012 г. на
ГРС и с разпореждане от 11.12.2012 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 5565/11.12.2012 г. и изпълнителен лист от същата дата за
заявената от ЦКБ сума. След връчване на поканата за доброволно изпълнение от
ЧСИ ответниците М.Б. и П.М. са подали възражение на основание чл.414 ГПК,
поради което ищците са предявили настоящия иск. Твърди се, че с подписването на
записа на заповед от 14.08.2008 г. издателят и авалистите, ответници по делото
и К.М. са поели задължението безусловно срещу представяне на записа на заповед,
да платят сумата 373 215 евро. Записът на заповед бил предявен на издателя
с нотариална покана на 1.10.2012 г. и на авалистите П.Б. на 1.10.2012 г., на К.М. на 22.10.2012 г.
и на М.Б. на 22.10. 2012 г., но плащане
по записа на заповед не било постъпило от страна на издателя или поръчителите
по нея. Според ищеца приложеният запис на заповед съдържал изискуемите от
закона реквизити по чл.535 ТЗ - назован е запис на заповед, в документа не е
посочено условие за пораждане на действие на поетото задължение, освободен е от
протест, поради което удостоверяване на предявяването му може да се извърши чрез
нот. покана, съдържа дата и място на издаване, падежът е определен чрез
посочване на краен срок на предявяване - до 122 месеца от датата на издаване,
подписите на поръчителите са положени на лицевата част на записа на заповед. Иска
се да бъде признато за установено, че М.Б. и П.М. дължат солидарно на ЦКБ
сумата 50 000 евро главница, представляващо частично предявена претенция
от вземане в размер на 373 215 евро, заедно със законна лихва, считано
10.12.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. Моли да бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
В законният срок са постъпили писмени отговори от
ответниците по делото, с които оспорват изцяло иска. Твърди се, че ответниците
не били издатели на записа на заповед, а такъв било дружеството „Поли ПР и МП”
ООД с. Скалско, Община Дряново. Поради това претенцията следвало да се насочи
изцяло и само към дружеството, а не против ответниците като физически лица. Твърди
се още, че ответниците не били авалирали представения от банката запис на
заповед, като не била спазена предвидената процедура за тази законова
възможност. Единствено върху бланката били записани имената на ответниците,
което не ги правило солидарни длъжници по посоченото задължение. Записът на
заповед бил с падеж на предявяване със срок 122 месеца, като този срок не бил изтекъл
за да може да се приеме, че е настъпил ефекта, който закона свързвал с подобен
вид документ, освен това записът на заповед не бил предявен по надлежния ред. В
отговора се сочи също, че записа на заповед бил неразделна част от договор за
кредит, отпуснат от банката на дружеството. По отношение на договора за кредит
банката предприела съдебна процедура, образувано било дело в ГРС, което още не
било приключило. Твърди се, че договора за кредит бил прекратен от банката
неправомерно. Съгласно този договор, през първия период от договорения срок
отпуснатата сума била под формата на кредит овърдрафт, а след изтичане на
определения срок банката следвало да предложи погасителен план за издължаване
на неразплатената част от договора. Вместо да предложи погасителен план банката
обявила кредита за предсрочно изискуем. Претендираната от банката сума по предходно образувано дело била идентична с
тази по договора за кредит и при условие, че бъде присъдена, то ще се дължало
два пъти- по договора за кредит и по записа на заповед.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът
оспорва възраженията в писмените отговори и излага подробни аргументи за
тяхната неоснователност, а с писмен отговор на допълнителната искова молба
ответниците отново заявяват, че претенцията е неоснователна, като излагат вече
посочени в отговора твърдения и възражения.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
Ищецът „ЦКБ” АД е подал заявление пред ГРС с искане за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417, т.9 ГПК. По заявлението е образувано ч.гр.д.№ 3136/2012 г. и е издадена заповед за незабавно изпълнение, разпореждайки на солидарните длъжници
К.П.М., М.П.Б. и П.Д.М. да му заплатят солидарно сумата от 50 000 евро – главница, частично предявена претенция от вземане в размер на
373 215 евро, заедно със законната лихва, считано от 10.12.2012 г. до
окончателно изплащане на сумата по запис на заповед от 14.08.2008 г. и деловодните разноски 2 155.44 лв., включващи държавна такса в
размер на 1 955.83 лв. и 199.61 лв.
нотариални такси за покани до длъжниците.
Съдът е разгледал писменото
заявление, като е прието, че са налице
предпоставките за уважаване на искането,
поради което на основание чл. 418 ГПК е издадена заповед № 5565/11.12.2012 г. за
незабавно изпълнение на парично задължение солидарно в размер на исканите суми
срещу тримата длъжници в полза на заявителя.
В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, след получаване на покана за доброволно изпълнение, длъжниците са депозирали писмено възражение срещу заповедта.
При така направените възражения с настоящата
искова молба кредиторът е предявил в срок иска си по чл. 422 ГПК, но само срещу двама от солидарните длъжници, за установяване
съществуването на вземането си по заповедта за незабавно изпълнение на
основание запис на заповед от 14.08.2008 г. в размер на 50 000 евро, като частичен от цялото
вземане в размер на 373 215 евро.
От представения
в заповедното производство запис на заповед
в оригинал на л.24 от делото на ГРС, се установява, че на 14.08.2008 г. в гр. Габрово „ПОЛИ
ПР и М-П” ООД, представлявано от П.Д.М. се е задължило със запис на заповед,
безусловно срещу представяне на този
запис на заповед да заплати на ЦКБ АД гр. София сумата 373 215 евро на предявяване със срок до 122 месеца от датата на
издаване на записа на заповед. С място на издаването гр. Габрово и допълнителна
клауза: "без
протест, без разноски." Срещу
"издател" е изписано името на дружеството и неговия представител, срещу
"подпис" е положен подпис на
представляващия дружеството и печат на същото. В полето „като порачители” са
изписани имената на П.Д.Б., К.П.М. и М.П.Б. и са положени саморъчни подписи на
тези лица.
Предявен е иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване на вземане по запис на заповед,
въз основа на който приносителят се е снабдил със заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. За уважаване на предявения установителен иск по
чл. 422 от ГПК, ищецът следва да установи наличието на вземане спрямо ответниците, което произтича от документа, въз основа на който
му е издадена заповед по чл. 417 от ГПК, в случая - записа на заповед, който се
твърди, че е авалиран от ответниците по делото.
Безспорно се установи от
събраните доказателства по делото, че е издаден запис на заповед на 14.08.2008 г. за сумата от 373 215 евро, платима на "ЦКБ" АД или на нейна заповед с падеж на
предявяване, като е посочен срок за предявяването - до 122 месеца. Записът на заповед е авалиран, при условията, при които е поет от ответниците по делото – П.Б. и М.Б.,
както и от К.М., против която не е насочена исковата претенция, като същите са
положили подписи върху лицевата част на менителничния ефект, поемайки солидарно
задължението с издателя на записа на заповед. Менителничното поръчителство
(авал), се учредява чрез едностранно волеизявление, изразено върху
менителничния документ или върху прикрепен върху него лист (алонж), където
авалистът следва да положи саморъчен подпис. Съобразно разпоредбата на чл. 537
от ТЗ във вр. с чл. 484, ал. 2 от ТЗ подписът на лицевата страна на
менителничния документ презюмира поемане на авал, освен ако подписът е на
издателя. В случая върху лицевата страна на записа на заповед, след
менителничното волеизявление е положен подпис от името на физическите лица ответници по делото и К.М. Съдът намира, че е спазена
установената в ТЗ форма и е възникнало валидно менителнично поръчителство
/авал/ върху процесния запис на заповед, поето от ответниците по делото.
Правните последици от волеизявлението на авалиста са, че за него се поражда
задължение, което по вид, съдържание и предпоставки за принудително
осъществяване се определя от обезпеченото задължение, като авалистът дължи
същата по вид престация, както и авалата (хонората).
От изявленията на страните
следва, че същите не спорят относно подписването на записа на заповед от
авалистите - ответниците по иска. Последните възразяват, че процесният запис на
заповед е издаден от дружеството, поради
претенцията следвало да бъде насочена срещу него, а не против физическите лица.
Освен това процесният запис на заповед бил с падеж при предявяване със срок 122 месеца, който срок не бил настъпил
за да се приеме, че е настъпил ефекта, който закона предвида от подобен вид
документ. Съдът намира възражението на неоснователно, тъй като срокът за
предявяване е уговорен в съгласие с изричната и ясна разпоредба на чл. 487, ал.
1, пр. 3 от ТЗ, която изрично допуска издателят да определи срок, различен от
законовия едногодишен такъв, уреден в предложение първо. Предявяването на авалистите е извършено чрез връчване на
нотариални покани в срока за това, уговорен в самата ценна книга. Допустимо е определянето в
ценната книга на краен срок за предявяването й, както е настоящият случай – до 122 месеца/опр.№ 57/25.01.2012
г. по ч.т.д. № 822/2011 г., ІІ т.о. Процесният запис на заповед съдържа
реквизитите, посочени в чл. 535 от ТЗ, включително по т. 3 - падеж - със
задължението "при предявяване на записа на заповед в срок до 122 месеца да плати сумата, издателят на записа на
заповед е определил падежа на същия, като падеж на предявяване - чл. 486, т. 1
от ТЗ, срокът до 122 месеца се отнася за
"предявяването на записа на заповед в
този
срок, което е допустимо съгласно
чл. 487, ал. 1 вр. чл. 537 от ТЗ и падежът на записа на заповед не е определен
по начин, който не е един от възможните начини по чл. 486, ал. 1 от ТЗ.
Във връзка с изложеното
настоящият състав приема, че процесният запис на заповед отговаря на формалните
изисквания на чл. 535 от ТЗ, като в случая падежът е определен на предявяване, каквото е осъществено с приложените по делото
нотариални покани. Освен това, доколкото настоящия състав преповтаря проверката на съда
в заповедното производство, намира, че записът на заповед съдържа всичките
необходими реквизити, поради което е действителен, респективно установява
задължение за плащане на сумата, обективирана в него. Съдът намира, че в случая
е налице валидно менителнично поръчителство /авал/ върху процесния запис на
заповед, поето от ответниците по делото.
Ответниците възразяват, че процесният запис на заповед е издаден от дружеството, поради претенцията следвало
да бъде насочена срещу него, а не против физическите лица. Освен това вече
имало образувано съдебно производство по иск против дружеството за заплащане на
суми по договор за банков кредит, за обезпечаване на който бил издаден
процесния запис на заповед.
Нормативен израз на
самостоятелната правна природа на авала е разпоредбата на чл. 485, ал. 2 от ТЗ,
според която задължението на поръчителя /авалиста/ е действително и когато
задължението, за което е дадено, е недействително по каквато и да било причина,
освен поради недостатък във формата. Авалиста отговаря солидарно заедно с
всички останали задължени лица по ефекта. Поради самостоятелния неакцесорен
характер на задължението на авалиста /менителничния поръчител/ той не може да
противопостави на приносителя на ефекта възражения, които лицето, чието
задължение се обезпечава, наименовано като авалат или хонорат би могъл да
направи. От самостоятелната правна природа на авала, установена с разпоредбата
на чл. 485, ал. 2 от ТЗ следва, че дори да не са налице материалноправните
предпоставки за възникване на валидно менителнично задължение за авалата като
напр. пороци във волята, недееспособност, неправосубектност и др., задължението
на авалиста ще бъде действително.
Логическото и
систематическото тълкуване на чл. 485, ал. 2 от ТЗ и чл. 461 ТЗ налага извода
за самостоятелния характер на задължението на авалиста, което от своя страна е
аргумент в подкрепа и на утвърденото в доктрината разбиране за абстрактния
характер на менителничното поръчителство.
Предвид изложеното, отговорността на авалиста е самостоятелна. Поради
това предявяване на иск против издателя, длъжник по каузалното задължение, не е
пречка за ангажиране отговорността на авалиста по записа на заповед. Задължението
на авалиста е самостоятелно и независимо от задължението, което обезпечава
записа на заповед.
Предвид изложените
съображения съдът намира, че по делото се установи, че е налице валиден
менителничен ефект, по който ответниците са авалисти, поради което отговарят,
както издателя на записа на заповед, като отговорността им е солидарна съгласно
чл. 513 от ТЗ. Следователно същите дължат на ищеца заплащане на задължението,
за което са поели авала, така както е по издадената заповед за изпълнение по
чл. 417, т. 9 от ГПК. Както вече бе изложено, независимо от самостоятелния
характер на задължението на авалиста, той дължи същата по вид престация, както
и хонората, освен ако не е уговорено изрично отклонение от правилото на чл.
485, ал. 1 от ТЗ чрез ограничаване на отговорността със срок или по отношение
на част от дължимата сума, каквито данни в случая липсват.
Във връзка с изложеното,
както и пред вид факта, че от страна на ответниците липсват основателни доводи
за недължимост на вземането по заповедта, съдът намира, че предявеният иск по
чл. 422 от ГПК следва да бъде уважен, като бъде признато за установено
вземането на ищеца по делото.
Съдът констатира, че заповедта за незабавно изпълнение е издадена и
искът е предявен против длъжник с имена П.Д.М.,
а в записа на заповед и в други документи, приложени по делото същият е записан
с имената П.Д.Б.. При сравнение на записания единен граждански номер съдът
установи, че под двете различни фамилни
имена е записано едно и също лице.
При този изход на спора на
ищеца следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а
именно заплатената държавна такса в размер на сумата от 1 955.83 лв.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че
ответниците М.П.Б. ЕГН *** *** и П.Д.М.
ЕГН *** *** дължат солидарно на ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА АД, със седалище
и адрес на управление: гр. СОФИЯ, район
Оборище, ур.** ЕИК ********* сумата от 50 000
евро,
главница, представляваща частично
предявена претенция от вземане в размер на 373 215 евро по запис на
заповед от 14.08.2008 г., издаден от
"ПОЛИ ПР и М-П "
ООД и авалиран от ответниците по делото, с падеж на предявяване в срок до 122 месеца, ведно със законна лихва върху главницата от
датата на постъпване на заявлението по
чл. 417 ГПК - 10.12.2012 г. до окончателното изплащане на вземането и
разноските в заповедното производство в размер на 2 155.44 лв. по издадената заповед № 5565/11.12.2012 г. за изпълнение по чл. 417,
т. 9 от ГПК по ч.гр.д. № 3136/2012 г. на Габровски районен съд, на основание чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА М.П.Б.
ЕГН *** *** и П.Д.М. ЕГН *** *** да заплатя на ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА АД, със седалище
и адрес на управление: гр. СОФИЯ, район
Оборище, ур.** сумата 1 955.83 лв., направени разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ВТАС.