№ 7
гр. Царево , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20212180200083 по описа за 2021 година
Производството е от административно наказателен характер, с правно
основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Би Ай Ес Ко“
ЕООД, ЕИК *********, срещу наказателно постановление № 02-0003084 от
18.11.2020 г. на Директор на дирекция „Инспекция по труда“, с което на „Би
Ай Ес Ко“ ЕООД, ЕИК *********, основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2
от Кодекса на труда, е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 1500,00 лв. за извършено нарушение на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1 от КТ, вр. чл. 3, чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и се иска от съда да бъде отменено, алтернативно-
размерът на наложената санкция да бъде намален в предвидени от закона
минимум.
В съдебно заседание не изпраща представител. Поддържа жалбата в
нарочно писмено становище.
1
За ответника по жалбата се явява юрисконсулт, който поддържа
наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска
неговото потвърждаване.
По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпитан беше
актосъставителят.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното:
На 20.08.2020 г. актосъставителят съвместно със свои колеги-служители
на Инспекция по труда, посетили търговски обект в гр. Приморско, обл.
Бургаска, като при извършената проверка установили, че обектът се
стопанисва от жалбоподателя. В хода на проверката били установени
работещите на обекта лица. След това проверяващите извършили и проверка
по документи, на работещите в дружеството лица. Проверяващите
установили в хода на проверката, че лицето **** работи като „***“.
Впоследствие жалбоподателят бил призован да представи необходими
документи за документална проверка, свързана с трудовите правоотношения
на работещите в обекта към момента на проверката. Било установено при
проверката, че на лицето не е направен начален инструктаж за безопасност на
работното място. Констатираното мотивирало актосъставителят, за издаде акт
за установяване на административно нарушение. Актът е предявен на
нарушителя за подпис, чрез неговия представител и е подписан от него без
възражения.
Наказващият орган, въз основа на акта издал обжалваното наказателно
постановление, в което административното нарушение е описано по следния
начин: жалбоподателят е допуснал до работа ****, без на лицето да е
направен начален инструктаж за безопасност на работното място. Деянието е
квалифицирано като нарушение на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 от КТ, вр. чл. 3, чл.
11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците
и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд и санкционирано на осн. чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от
Кодекса на труда, като е наложено административно наказание „имуществена
2
санкция“ в размер на 1500,00 лв.
Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен
анализ на събрания по делото доказателствен материал - писмените
доказателства по АНП, приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, и
устните доказателства - показанията на актосъставителя. Съдът кредитира
изцяло показанията на актосъставителя, като логични, последователни и
напълно кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства.
Същите са дадени под страх от наказателна отговорност и не е налице
индиция за тяхната заинтересованост или предубеденост. Съдът няма никакви
основания да се съмнява както в показанията на свидетеля, така и в
добросъвестността на същия при изпълнението на служебните му
задължения. Свидетеля заедно с колегите си е възприел лично факта, че
непълнолетното лице работи в проверявания обект. Контролните органи са
разполагали с достатъчно време да се запознаят детайлно с обстановката на
обекта, да възприемат присъстващите в търговската зала лица и въз основа на
извършваните от тях действия да преценят дали лицата полагат труд на
обекта или са клиенти
Показанията на актосъставителя, че лицето е полагала труд на обекта,
кореспондират напълно с вписаните обстоятелства в Списъка на работещите в
обекта, а именно: че лицето полага труд на обекта, с определено работно
време и възнаграждение, за което работника лично е положил подпис.
Списъкът на работещите в обекта съдържа реквизитите на декларация по реда
на чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, изготвен е в хода на проверката и след като
работника надлежно е положил подписа си срещу вписаните обстоятелства, с
което е удостоверил верността на вписаните обстоятелства,
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежно лице, посочено
като нарушител, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Настоящото производство е от административно наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
3
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В
случая въпроса за вината не може да бъде изследван, тъй като нарушителят е
юридическо лице- правно образование, което не може да има собствено
психическо отношение към деянието.
Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и
законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на
ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление.
В конкретния казус съдът съобрази следното: **** е полагала труд за
жалбоподателя. Заради липсата на проведен начален инструктаж, към
момента на проверката съдът приема, че жалбоподателят в качеството му на
работодател е осъществил състава на посоченото в акта и наказателното
постановление административно нарушение.
Във връзка с изложеното от жалбоподателя и след внимателен прочит
на събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на
акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на ЗАНН.
Актът за установяване на административното нарушение е съставен
съобразно нормите на ЗАНН, съставен е в изискуемия срок и е надлежно
подписан от съставителя, свидетелите и представителя на нарушителя. Той е
подробен и обоснован. По делото не са установени различни факти и
обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи
констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за
безспорно установено. Съдът намира, че описаното в АУАН и НП деяние
съдържа всички обективни и субективни признаци на административно
нарушение на КТ, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради
което правилно е била ангажирана административно наказателна отговорност
спрямо него. Наказателното постановление е издадено при спазване
изискванията на закона и съдържа необходимите реквизити.
Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното
4
НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени
от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална
компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание.
Посочените фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на
съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови
разпоредби към установеното административно нарушение.
Съдът намира, че жалбоподателят има качеството на работодател
съгласно пар. 1, т. 1 от ДР от КТ, който предвижда, че "работодател" е всяко
физическо, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономическо образувание /предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и
др. подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по
трудово правоотношение. Това обстоятелство не се оспорва и от
дружеството- жалбоподател.
Съгласно нормата на чл. 281, ал. 4 от КТ, не се допускат на работа лица
без необходимите знания и умения, които се предвиждат в правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда в предприятието
като ал. 1 определя, че всички работници и служители се инструктират и
обучават по безопасните методи на работа.
Съгласно чл. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците
и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд работодателят не допуска до работа работник и служител,
който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В
чл. 11, ал. 1 се предвижда, че работодателят осигурява провеждането на
инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ
независимо от срока на договора и продължителността на работното време,
вкл. и на: 1. работещите, предоставени им от предприятие, което осигурява
временна заетост; 2. командировани работници и служители; 3. работещи от
други предприятия, които ще работят на територията на предприятието; 4.
лица, приети за обучение или за повишаване на квалификацията; 5. лица, с
които се провежда производствена практика; 6. всички други лица, които ще
5
посещават производствени звена на предприятието. Съгласно чл. 12, ал. 1 от
Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа, както
и на лицата по чл. 11, ал. 1, т. 1 - 5.
Санкционната разпоредба на чл. 413, ал. 2 от КТ предвижда, че
работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500,00
до 15 000,00 лв. а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание - с глоба в размер от 1000,00 до 10 000,00 лв.
В случая, санкцията която е наложена е в размер на 1500,00 лева, което
е предвидения от закона минимум. Следва да се оцени, че в случая се касае за
по-висока степен на обществена опасност на деянието- касае се за полагане
на труд и боравене с хранителни продукти- при наличието на епидемична
обстановка на територията на страната, във връзка с разпространението на
заразата от Ковид 19, като извършваната от работника работа в место за
хранене, поставя във висока степен на риск здравето както на работещия, така
и на лицата които консумират храна, поради което и предварителния
инструктаж за безопасна и здравословна работа е задължителен и
изключително важен.
Извършеното нарушение съдът счита, че не може да се определи като
маловажно, доколкото не се отличава с по- ниска степен на обществена
опасност от типичните нарушения от този вид, а напротив характеризира се с
по- висока степен на обществена опасност, тъй като се касае за епидемична
обстановка на територията на страната като многократно е изтъквано от
здравните органи, че отрасълът, в който се полага труд в случая е рисков.
По тези съображения НП- като правилно и законосъобразно- следва
да се потвърди изцяло. В подобна насока е и практиката на касационната
инстанция– Решение № 598 от 03.04.2017 г. по к. а. н. д. № 298/2017 г. по
описа на Административен съд Бургас, Решение № 348 от 27.02.2018 г. на
АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 3421/2017 г. и Решение № 1441 от 18.07.2018
6
г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1600/2018 г. Решение № 1284 от
8.07.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1171/2019 г. и мн. др.
Съгласно на чл. 63 от ЗАНН в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В случая
наказателното постановление се потвърждава, поради което право на
разноски има административно наказващия орган, който претендира такива за
юрисконсултско възнаграждение. На АНО се дължат разноски на основание
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 80,00 лева като съдя отчита
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-0003084 от
18.11.2020 г. на Директор на дирекция „Инспекция по труда“, с което на „Би
Ай Ес Ко“ ЕООД, ЕИК *********, основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2
от Кодекса на труда, е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 1500,00 лв. за извършено нарушение на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1 от КТ, вр. чл. 3, чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
ОСЪЖДА „Би Ай Ес Ко“ ЕООД, ЕИК *********, да заплатят на
дирекция „Инспекция по труда“ сумата в размер на 80,00 лева, за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
8