Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2023г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІІ-ри тричленен състав,
в публичното заседание на девети февруари две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
при секретаря Наталия Зирковска
в присъствието на прокурор Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Д. Станева к.адм.нак.дело N 2578/2022г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от
ЗАНН.
Производството е образувано по
касационна жалба от „НСО СОФИЯ“ ООД, ЕИК *********, гр. София срещу Решение №
1295/30.09.2022г., постановено по НАХД № 2129/2022г. по описа на ВРС, с което е
изменено Наказателно постановление /НП/ № 03-2200085/23.02.2022г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „НСО СОФИЯ“ ООД е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300лв., на
основание чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/, за нарушение на чл. 284,
ал. 1 от КТ, вр. чл. 24, ал. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР. В касационната
жалба се поддържа становище, че решението на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон, по
съображения, изложени в жалбата; непълно и неточно обсъждане на събраните по
делото писмени и гласни доказателства. На основание подробни изложени в
касационната жалба съображения се моли съдът да отмени обжалваното решение и
измененото с него НП. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез
пълномощника си поддържа наведените с жалбата доводи и моли същата да бъде
уважена. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения
списък.
Ответната страна –
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, редовно призован,
представлява се от ст. юриск. Б.Н., който пледира оспореното решение да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно и моли за решение в този
смисъл. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на
касационната жалба.
Касационната жалба, по
която е образувано настоящото производство, е постъпила от легитимирано лице, в
законния срок, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на
основанията, предвидени в НПК. В чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни
основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните
правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК,
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно. Следователно, по аргумент от противното следва, че за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила от първостепенния съд и за явна
несправедливост на наложеното наказание ще следи само ако са били изложени в
жалбата като касационни основания.
От фактическа страна
съставът на районния съд е приел, че на 02.02.2022г. била извършена проверка на
обект „демонтаж и извозване на дограма от дом Младост“ в гр. Варна,
бул.„Сливница“ № ***, при която били
установени работници, които извършвали демонтаж на дограма. Сред работниците на
място проверяващите органи констатирали, че лицето А. Б. престирал труд без предпазна каска, поради
което бил отстранен от работа с акт за отстраняване от 02.02.2022г.
За горното бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ срещу
дружеството-касатор, връчен на негов представител и подписан без възражения.
Административнонаказващият
орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и въз основа на
него постановил процесното НП, с което на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ
наложил на „НСО СОФИЯ“ ЕООД административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 300лв. за нарушение на чл.284, ал. 1 от КТ, вр. чл. 24, ал. 1 от
Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на СМР.
За да измени
обжалваното НП, районният съд е изложил мотиви, че при издаването му е нарушен
материалният закон. Съдът е констатирал, че нито в АУАН, нито в НП не е
посочено, че работодателят не е предоставил на работниците си лични предпазни
средства, поради което съставът е счел, че следва да отпадне връзката между чл.
284, ал. 1 от КТ и чл. 24, ал. 1 Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР. Въззивният съд
е изложил мотиви, че извършеното изменение не засяга правото на защита и че
органът правилно е обосновал приложението на чл. 415в от КТ.
Така
постановеното решение е правилно.
Настоящият
съдебен състав намира, че ВРС е спазил служебното начало във връзка с
разкриване на обективната истина и установената от него фактическа обстановка
се подкрепя изцяло от събрания доказателствен материал. Първостепенният съд е
извел въз основа на нея правилни и обосновани правни изводи, които се споделят
от настоящата инстанция, поради което не е необходимо тяхното повтаряне,
съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изр. 2 от АПК.
Неоснователен е
основният релевиран в касационната жалба довод за недоказаност на извършеното
нарушение. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано по идентичен начин
от фактическа и от правна страни, като са посочени всички съставомерни признаци
от неговия фактически състав. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредба №
2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи въвежда задължение на
строителната площадка да се допускат до работа само работещи и други лица,
които използват осигурените им от работодателя лични предпазни средства. „Лични
предпазни средства“ по смисъла на §1, т. 18 от ДР на горепосочената Наредба са
всяко приспособление, екипировка, проектирано да се носи или използва от
работещия, за да го предпазва от една или повече възможни опасности,
заплашващи неговите здраве и безопасност
при работа, както и всяко допълнение, принадлежност или специално работно
облекло, проектирани за същата цел. Следователно, при работа на строителен
обект, при който отворите в строителните и конструктивни елементи /стени и
етажни плочи/ са необезопасени чрез парапети, ограждения или здраво покритие,
които да понесат съответно натоварване, за да бъдат предпазени работниците от
падане от височина, те следва да използват лични предпазни средства.
Предвид
изложеното и събраните по делото доказателства, касаторът безспорно е
осъществил от обективна страна вмененото му нарушение.
Настоящият
съдебен състав споделя мотивите на първостепенния съд относно неприложимостта
на чл. 28 от ЗАНН, като не счита за необходимо да ги преповтаря – случаят не е
маловажен, не се отличава от останалите случаи от същия вид. Правилно
административнонаказващият орган е отчел, че нарушението е отстранено веднага
след установяването му и че от него не са произлезли вредни последици, поради
което е наложил наказание по чл. 415в, ал. 1 от КТ в максимален размер.
Мотивиран от
изложените съображения, настоящият състав намира, че не се установиха
наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на Районен съд –
Варна е валидно, допустимо и постановено при спазване на процесуалния закон и
на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.
Предвид
гореизложеното, не се установяват основания по чл.348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяна на решението на въззивната инстанция, наведени от касатора.
Оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход
на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН касаторът следва да бъде
осъден да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна съдебно-деловодни
разноски за касационната инстанция в размер на 80лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 1295/30.09.2022г., постановено по НАХД № 2129/2022 г. по описа на
Районен съд – Варна, с което е изменено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ 03 – 2200085/23.02.2022г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-
Варна, с което на основание чл.415в ал.1 от КТ, на „НСО СОФИЯ“ ООД е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 300лв., като вместо „за нарушение на чл.284 ал.1
от КТ вр.чл.24 ал.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на СМР“, НАКАЗАНИЕТО ДА СЕ СЧИТА
НАЛОЖЕНО „за нарушение на чл.24 ал.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР“.
ОСЪЖДА
„НСО София“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. С., ж.к. „Зона Б-5“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ***,
представлявано от управителя Ю. Т. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“
– Варна сумата от 80лв. /осемдесет/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.