№ 23370
гр. с, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110163332 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 340973/25.10.2024 г.
/подадена чрез ССЕВ на 22.10.2024 г./, с която „д” АД, ЕИК * е предявило срещу
ЗК „л” АД, ЕИК *, положителен установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, както следва: 1/ иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за
сумата от 262,83 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по
определянето му, настъпило на 16.01.2024 г., на гр. с, кв. б, бул. „*“, по вина на
водача на моторно превозно средство „МАН 8.163“, с рег. № *, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по
лек автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № **, застрахован по имуществена
застраховка при заявителя, ведно със законната лихва върху сумата считано от
18.07.2024 г. до окончателното й изплащане на вземането, за която сума на
25.07.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК в производството по ч.гр.д. № 44140/2024 г.
Със заявление вх. № 236847/19.07.2024 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ЗК „л” АД, ЕИК * за сумата от 262,83
лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско”
обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му,
настъпило на 16.01.2024 г., на гр. с, кв. б, бул. „*“, по вина на водача на моторно
1
превозно средство „МАН 8.163“, с рег. № *, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, при което са причинени щети по лек автомобил
„Шкода Октавия”, с рег. № **, застрахован по имуществена застраховка при
заявителя, ведно със законната лихва върху сумата считано от 18.07.2024 г. до
окончателното й изплащане на вземането. На 25.07.2024 г. е издадена заповед по
чл. 410 ГПК. Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения
срок. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на
вземането си на 02.10.2024 г. Исковата молба е подадена на 22.10.2024 г. /в срока
по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско”, а именно на 16.01.2024 г., в гр. с, кв. б, бул. „*“, е
настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования при него автомобил - лек автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № **.
Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие в „д” АД, ЕИК * е
подадено искане за оценка на нанесените вреди на собственика на застрахования
автомобил, тъй като към момента на реализиране на процесното ПТП увреденото
при последното МПС – лек автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № ** е било
застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ – застрахователна полица №
0390230855001442/08.11.2023 г., със срок на застрахователно покритие от
13.11.2023 г. до 12.11.2024 г. Поддържа, че при ищцовото дружество била
образувана преписка по щета № *********, като увреденият автомобил бил
прегледан от експерти, описани били щети по същия, нанесени в резултат на
процесното ПТП. Сочи, че за отстраняване на щетите по увреденото в резултат на
процесното ПТП, застраховано при ищеца, последният е заплатил сумата от 247,83
лева. Поддържа, че вредите по МПС – лек автомобил „Шкода Октавия”, с рег. №
**, застрахован при ищцовото дружество, са причинени от водача на моторно
превозно средство „МАН 8.163“, с рег. № *, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответното дружество. Поддържа, че ответното дружество е
поканено да заплати дължимата сума в общ размер от 262,83 лева, включваща
заплатеното застрахователно обезщетение в размер на 247,83 лева и
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, както и че от страна на ответника
не е извършено никакво погасяване по заявената претенция.
Моли, за уважаване на предявения иск и за признаване за установено, че ЗК
„л” АД, ЕИК * дължи в полза на „д” АД, ЕИК * сумата от 262,83 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско”
обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му,
2
настъпило на 16.01.2024 г., на гр. с, кв. б, бул. „*“, по вина на водача на моторно
превозно средство „МАН 8.163“, с рег. № *, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, при което са причинени щети по лек автомобил
„Шкода Октавия”, с рег. № **, застрахован по имуществена застраховка при
заявителя, ведно със законната лихва върху сумата считано от 18.07.2024 г. до
окончателното й изплащане на вземането, за която сума на 25.07.2024 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по
ч.гр.д. № 44140/2024 г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника ЗК „л” АД,
ЕИК * е депозиран отговор на исковата молба, с който се излага становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва се приложения към исковата молба
двустранен констативен протокол за ПТП относно обстоятелствата обективирани в
него, както и относно противоправното поведение на водача на моторно превозно
средство „МАН 8.163“, с рег. № * за настъпване на ПТП.
Поддържа се, че ищецът не представя надлежни доказателства за вината и
осъществяване на противоправното поведение на застрахованото в ЗК „л” АД,
ЕИК * лице.
Оспорва се механизмът на ПТП, описан от ищеца в исковата му молба. В
тази връзка се поддържа, че от ДКП не става ясно къде точно е настъпило
процесното ПТП и каква точно е била причината за настъпване на същото.
Оспорва се процесното застрахователно събитие да е реализирано по вина
на водача на моторно превозно средство „МАН 8.163“, с рег. № *, като се твърди,
че доказателства в тази връзка не са ангажирани по делото.
Предявеният иск за главница се оспорва и по размер по подробно изложени
в отговора на исковата молба съображения.
Моли, за отхвърляне в цялост на предявения иск. Претендират се разноски.
Прави се възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
С оглед становищата на страните и изложеното в отговора на исковата
молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване в производството, следните обстоятелства: че на
16.01.2024 г., в гр. с, кв. б, бул. „*“, е настъпило събитие – ПТП между моторно
превозно средство „МАН 8.163“, с рег. № *, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ЗК „л” АД, ЕИК * и лек автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № **,
застрахован по имуществена застраховка при „д” АД, ЕИК *, при което са
причинени щети на лек автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № **; че към датата на
3
реализиране на процесното ПТП /16.01.2024 г./ за лек автомобил „Шкода Октавия”,
с рег. № ** е била сключена застраховка „Каско“ по застрахователна полица №
0390230855001442/08.11.2023 г., със срок на застрахователно покритие от
13.11.2023 г. до 12.11.2024 г.; че към датата на реализиране на процесното ПТП
/16.01.2024 г./ гражданската отговорност на водачите на лек автомобил „Шкода
Октавия”, с рег. № **, е била застрахована при ответното дружество; както и че
ищецът е предявил пред ответника регресна претенция, по която последният е
поставил отказ от изплащане на обезщетение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл.
411, ал. 1 изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:
В тежест на ищеца е да установи следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока
на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане.
С оглед становищата на страните и изложеното в отговора на исковата
молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване в производството, следните обстоятелства: че на
16.01.2024 г., в гр. с, кв. б, бул. „*“, е настъпило събитие – ПТП между моторно
превозно средство „МАН 8.163“, с рег. № *, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ЗК „л” АД, ЕИК * и лек автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № **,
застрахован по имуществена застраховка при „д” АД, ЕИК *, при което са
причинени щети на лек автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № **; че към датата на
реализиране на процесното ПТП /16.01.2024 г./ за лек автомобил „Шкода Октавия”,
с рег. № ** е била сключена застраховка „Каско“ по застрахователна полица №
0390230855001442/08.11.2023 г., със срок на застрахователно покритие от
4
13.11.2023 г. до 12.11.2024 г.; че към датата на реализиране на процесното ПТП
/16.01.2024 г./ гражданската отговорност на водачите на лек автомобил „Шкода
Октавия”, с рег. № **, е била застрахована при ответното дружество; както и че
ищецът е предявил пред ответника регресна претенция, по която последният е
поставил отказ от изплащане на обезщетение.
Следователно, настоящият съдебен състав намира за установено в
производството, че на 16.01.2024 г., в гр. с, кв. б, бул. „*“, е настъпило събитие –
ПТП между моторно превозно средство „МАН 8.163“, с рег. № *, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ЗК „л” АД, ЕИК * и лек автомобил „Шкода
Октавия”, с рег. № **, застрахован по имуществена застраховка при „д” АД, ЕИК *,
при което са причинени щети на лек автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № **.
Спорно е по делото, дали водачът на моторно превозно средство „МАН
8.163“, с рег. № * е виновен за реализирането на процесното ПТП, респективно за
настъпване на причинените щети по лек автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № **.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява в
производството следния механизъм на реализиране на процесното ПТП: на
16.01.2024 г. около 18:10 часа, в гр. с, кв. б, бул. „*“, водачът на моторно превозно
средство „МАН 8.163“, с рег. № *, при предприемане на маневра за паркиране, с
цел товаро-разтоварни дейности, не се уверил, че зоната зад превозното средство е
свободна, при което реализирал ПТП с паркирания лек автомобил „Шкода
Октавия”, с рег. № **, при което върху последното са причинени имуществени
щети.
Описаният по-горе механизъм се установява от събраните в производството
доказателства, които са еднопосочни и безпротиворечиви. В показанията си пред
съда свидетелят К. В. К. същият изрично заяви, че през януари 2024 г. управлявал
лек автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № **, както и че си спомня за събитие,
реализирано с участието на този автомобил, реализирано през месец януари 2024 г.
в кв. б. В тази връзка изложи, че работи в магазин Фреш Маркет, който се намира
се на бул. Цветан Лазаров, в гр. с, кв. б. Посочи още, че през процесните ден и час
бил на работа, а лек автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № ** бил паркиран около
магазина, на място, на което свидетелят обикновено паркира автомобила си,
докато е на работа в магазина. За процесния случай сочи, че камион, който е бил на
снабдител в магазина, при маневра назад, реализира удар с негова предна дясна
част, със задната част на лек автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № **. Увредени
при проишествието били стоп, броня и парктроника на автомобила. Водачите
подписали протокол за проишествието, като не са имали разногласия за начина на
5
реализиране на проишествието и за вината за настъпване на същото. Свидетелят
изрично посочи, че не знае какви са пътните знаци на мястото на проишествието,
нито дали е било разрешено паркирането на мястото, където бил паркирал
автомобила. В тази връзка заяви, че в близост до мястото на проишествието има Т
– образно кръстовище, като по негови съображения бил спрял на около 5-10 метра
от това Т-образно кръстовище.
Показанията на свидетеля К. са ясни, конкретни, безпротиворечиви и
разкриват лични възприятия и впечатления на свидетеля относно факти и
обстоятелства, свързани с механизма на реализиране на процесното ПТП.
Същевременно показанията му напълно се подкрепят от останалия събран в
производството доказателствен материал, включително от заключението на вещото
лице по приетата в производството съдебна автотехническа експертиза и
приобщените писмени доказателства.
Следователно, настоящият съдебен състав намира за установено в
производството, на 16.01.2024 г. около 18:10 часа, в гр. с, кв. б, бул. „*“, водачът на
моторно превозно средство „МАН 8.163“, с рег. № *, при предприемане на маневра
за паркиране, с цел товаро-разтоварни дейности, не се уверил, че зоната зад
превозното средство е свободна, при което реализирал ПТП с паркирания лек
автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № **, при което върху последното са
причинени имуществени щети, както и че виновен за реализиране на
проишествието е водачът на моторно превозно средство „МАН 8.163“, с рег. № *
/съгласно заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните
съдебна автотехническа експертиза, от техническа гледна точка, причина за
реализиране на проишествието е поведението на водача на моторно превозно
средство „МАН 8.163“, с рег. № * при предприемане на маневра за паркиране, с цел
товаро-разтоварни дейности, не се уверил, че зоната зад превозното средство е
свободна, при което реализирал ПТП с паркирания лек автомобил „Шкода
Октавия”, с рег. № **, при което върху последното са причинени имуществени
щети/.
Същевременно по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в производството, че към датата на реализиране на процесното ПТП
/16.01.2024 г./ за лек автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № ** е била сключена
застраховка „Каско“ по застрахователна полица № 0390230855001442/08.11.2023 г.,
със срок на застрахователно покритие от 13.11.2023 г. до 12.11.2024 г.; че към
датата на реализиране на процесното ПТП /16.01.2024 г./ гражданската
отговорност на водачите на лек автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № **, е била
6
застрахована при ответното дружество; както и че ищецът е предявил пред
ответника регресна претенция, по която последният е поставил отказ от изплащане
на обезщетение.
От събраните по делото доказателства, а именно заключенията на вещите
лица по допуснатите, приети и неоспорени от страните съдебно-счетоводна и
съдебна автотехническа експертиза, се установи в производството, че ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в
размер на 247,83 лева, както и че при ликвидация на щета по риск „Каско“ при
ПТП, обичайните разноски за ликвидиране на щетата са в диапазон от 15,00 до
25,00 лева.
Следващите спорни по делото въпроси, които следва да намерят
разрешение в настоящото производство са свързани с обстоятелствата, дали е
налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и причинените
увреждания на лек автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № **.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета
по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
от техническа гледна точка е налице съответствие, респективно причинно-
следствена връзка между описаните от ищеца щети по МПС - лек автомобил
„Шкода Октавия”, с рег. № ** и процесното ПТП.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че застрахователното
събитие, предмет на настоящото производство, е настъпило в резултат на виновно
и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, като в
причинна връзка с него са настъпили описаните от застрахователя по имуществена
отговорност вреди на застрахования при него лек автомобил. Следователно,
ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за
възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на
пострадалия обезщетение.
Относно действителният размер на настъпилата вреда:
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по
делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
срокът на експлоатация на лек автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № **, към датата
на процесното събитие /16.01.2024 г./ е 16 години 9 месеца и 5 дни, считано от
датата на първоначалната му регистрация – 11.04.2007 г., както и че стойността
необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесния лек автомобил
„Шкода Октавия”, с рег. № **, определена на база средни пазарни цени /към датата
7
на ПТП/ е в размер на 541,64 лева. Установява се също, че щетите по лек
автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № ** се намират в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото на 16.01.2024 г. ПТП. Установява се още, че стойността
необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесния лек автомобил
„Шкода Октавия”, с рег. № **, определена на база средни пазарни цени само на
алтернативни доставчици /към датата на ПТП/ е в размер на 558,66 лева.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника
застрахователно обезщетение следва да се има предвид, че съгласно константната
съдебна практика, дължимото обезщетение следва да бъде определено по
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ.
възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а
действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от
пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал.
1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ
определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се
определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната,
респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се
прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г.,
І Т. О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т. О., ВКС).
Същевременно, по становище на настоящия съдебен състав деликтната
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес (увреденото лице
да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за постигане на тази цел на
увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с
овехтени (вече употребявани) части, доколкото те несъмнено се характеризират с
по-ниско качество и различна техническа характеристика от новите материали, а и
в някои случаи влагането им би било невъзможно предвид спецификата на
увредената част. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за
8
възстановяване на вещта, като делинквентът, респ. застрахователят на
гражданската му отговорност, понесе и отговорността за влагането на нови части
при отстраняване на щетите.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, което съдът кредитира
по реда на чл. 202 ГПК, като обективно, пълно и компетентно изготвено, към
момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването на причинените
вреди на база средни пазарни цени са били необходими 541,64 лева, като при
определяне на този размер вещото лице е остойностило увредените детайли, които
се установи, че се намират в пряка причинно-следствена връзка с конкретното
ПТП. Съдът кредитира изцяло заключението на САТЕ, което установява пазарната
стойност на ремонта на щетите в причинна връзка с настъпилото ПТП в посочения
размер, установени от събраните по делото доказателства, т.е. общият размер на
регресното вземане на ищеца възлиза на 541,64 лева, като към тази сума следва да
се добавят и извършените от ищеца ликвидационни разноски във връзка с щетата в
размер на 15,00 лева, т.е. общият размер на дължимото в полза на ищеца
обезщетение е 556,64 лева.
Предвид горното, предявеният иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2
КЗ се явява основателен и доказан за пълния предявен размер, доколкото от ищеца
се претендира сума в по-малък размер, а именно 262,83 лева и следва да бъде
уважен.
При това положение, съдът следва да се произнесе по релевираното в
условията на евентуалност възражение на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от водача на лек автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № **. По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45 от 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение №
159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т.
д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о.,
решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение №
153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. №
762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС,
ТК, ІІ ТО и др.) Върховният касационен съд последователно е застъпвал
становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл.
51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
9
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да
е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се
изисква. Или, от съществено значение е конкретното проявление на действието
или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена
причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането
на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до
увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият
има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди,
изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения. Във всички случаи съпричиняването подлежи
на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2
ЗЗД цели намаляване на отговорността си към правоимащото лице.
В процесния случай, релевираното в условията на евентуалност възражение
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лек
автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № **, е направено от процесуалния му
представител едва в устните състезания по делото и след приключване на
съдебното дирене, поради което и се явява преклудирано, доколкото не е заявено в
законоустановения за това срок.
Като допълнение, следва да се посочи, че дори и да бе релевирано в срок, то
по делото не се събраха доказателства, от които да се установи, по безспорен и
категоричен начин, че водачът на лек автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № ** е
допринесъл за реализиране на проишествието със своето поведение.
В устните състезания пред Софийски районен съд, проведени в открито
съдебно заседание на 19.12.2024 г., от името на ответното дружество, чрез
процесуалния му представител, се изложени твърдения, че водачът на лек
автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № ** е допринесъл за реализиране на
проишествието със своето поведение, доколкото е било паркирано неправилно.
По делото не се събраха доказателства, нито направиха доказателствени
искания, от които да се установява, по безспорен и категоричен начин, че към
момента на реализиране на проишествието лек автомобил „Шкода Октавия”, с рег.
№ ** е бил паркиран неправилно.
10
Единствените данни за начина и мястото на паркиране на лек автомобил
„Шкода Октавия”, с рег. № ** се съдържат в показанията на свидетеля К..
Свидетелят изрично посочи, че не знае какви са били пътните знаци на мястото на
проишествието, нито дали е било разрешено паркирането на мястото, където бил
паркирал автомобила. В тази връзка заяви, че в близост до мястото на
проишествието има Т – образно кръстовище, като по негови съображения бил
спрял на около 5-10 метра от това Т-образно кръстовище. От тези му показания не
се установява, по безспорен и категоричен начин, че към момента на реализиране
на проишествието лек автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № ** е бил паркиран
неправилно.
Отделно от горното, настоящият съдебен състав намира, че дори да се беше
установило, че действително лек автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № ** е бил
паркиран неправилно, то само по себе си това обстоятелство не е достатъчно, за да
се приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от водача на този
автомобил /в този смисъл вече се изложиха мотиви по-горе/. В тази връзка, следва
да се посочи изложеното от вещото лице в открито съдебно заседание при неговото
изслушване, в което същият изрично заяви, че широчината на пътното платно
позволява безпрепятствено извършване на маневрата от водача на моторно
превозно средство „МАН 8.163“, с рег. № *, дори и по начина, по който е паркиран
лек автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № **. Тоест, дори по начина, по който е
паркиран лек автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № **, да е бил неправилен, по
смисъла на Закон за движение по пътищата /за което по делото не се събраха
доказателства/, то не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от неговия
водач, който го е паркирал по този начин, доколкото дори и така паркиран, същият
не е препятствал безопасното извършване и завършване на маневрата.
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 411, ал.
1, изр. 2 КЗ се явява основателен и доказан до пълния предявен размер от 262,83
лева, респективно, следва да бъде уважен.
Върху главницата, чиято дължимост се установи в настоящото
производство, следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПк в
съда /18.07.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство има
11
ищецът.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в настоящото
производство за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева, за заплатен
депозит за вещо лице по изготвената в производството съдебна автотехническа
експертиза в размер на 225,00 лева; депозит за свидетел при режим на призоваване
в размер на 50 лева; за заплатен депозит за вещо лице по изготвената в
производството съдебно-счетоводна експертиза в размер на 200,00 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева /с включен ДДС/.
От името на ответното дружество своевременно е релевирано възражение с
правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на претендираното от името
на ищеца адвокатско възнаграждение в производството, което е неоснователно.
Претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е в минималния предвиден
размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, с включен ДДС. По делото се
ангажираха доказателства за регистрация по ЗДДС на процесуалните
представители на ищцовото дружество. Същевременно по делото са предприети
активни процесуални действия, от името на ищцовото дружество, чрез
процесуалните му представители, обуславящи правото за присъждане на
адвокатско възнаграждение. Действително делото не се характеризира с
фактическа и правна сложност, поради което и съдът намира, че в полза на ищеца
се дължи адвокатско възнаграждение в минималния размер, предвиден за
съответния вид работа, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, какъвто е именно и претендирания от
ищеца.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ЗК „л” АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. с, бул. „с” *, следва да бъде осъден
да заплати в полза на ищеца „д” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
бул. „к” * сумата от 980,00 лева, представляваща разноски в исковото производство
по гр.д. № 63332/2024 г., по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 44140/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав за
12
заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева и за адвокатско възнаграждение в
размер на 480,00 лева, като са представени и доказателства за извършването на
тези разноски.
От името на ответното дружество своевременно е релевирано възражение с
правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на претендираното от името
на ищеца адвокатско възнаграждение в производството, което е неоснователно.
Претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е в минималния предвиден
размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, с включен ДДС. По делото се
ангажираха доказателства за регистрация по ЗДДС на процесуалните
представители на ищцовото дружество. Същевременно по делото са предприети
активни процесуални действия, от името на ищцовото дружество, чрез
процесуалните му представители, обуславящи правото за присъждане на
адвокатско възнаграждение. Действително делото не се характеризира с
фактическа и правна сложност, поради което и съдът намира, че в полза на ищеца
се дължи адвокатско възнаграждение в минималния размер, предвиден за
съответния вид работа, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, какъвто е именно и претендирания от
ищеца. Още повече, че от ответника не е депозирана частна жалба срещу заповедта
за изпълнение /издадена в заповедното производство по ч.гр.д. № 44140/2024 г., по
описа на СРС, II ГО, 160 състав/, което е допълнителен довод за неоснователност
на възражението с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ЗК „л” АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. с, бул. „с” *, следва да бъде осъден
да заплати в полза на ищеца „д” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
бул. „к” * сумата от 505,00 лева, представляваща разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 44140/2024 г., по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от „д” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление бул.
„к” * против ЗК „л” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. с, бул. „с”
*, иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ, че ЗК „л” АД, ЕИК * дължи в
полза на „д” АД, ЕИК * сумата от 262,83 лева, представляваща регресно вземане
13
за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и
разноските по определянето му, настъпило на 16.01.2024 г., на гр. с, кв. б, бул. „*“,
по вина на водача на моторно превозно средство „МАН 8.163“, с рег. № *, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което са
причинени щети по лек автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № **, застрахован по
имуществена застраховка при заявителя, ведно със законната лихва върху сумата
считано от 18.07.2024 г. до окончателното й изплащане на вземането, за която сума
на 25.07.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 44140/2024 г.
ОСЪЖДА ЗК „л” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. с,
бул. „с” * да заплати в полза на „д” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
бул. „к” *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 980,00 лева, представляваща
разноски в исковото производство по гр.д. № 63332/2024 г., по описа на СРС, II ГО,
160 състав.
ОСЪЖДА ЗК „л” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. с,
бул. „с” * да заплати в полза на „д” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
бул. „к” *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 505,00 лева, представляваща
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 44140/2024 г., по описа на СРС,
II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14