Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Каварна 08.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО Г.
при секретаря Анастасия Митева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 255 по описа на КРС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 20-0283-000274/29.09.2020г. на Началник РУ към ОДМВР Добрич РУ Каварна е наложено на И.К.Г. ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева и „Лишаване от прпаво да управлява МПС“ за срок от 12 месеца,за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление,с мотив,че същото е постановено при неизяснена и противоречива фактическа обстановка.Моли се съдът да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява,представлява се от упълномощен защитник,който изразява становище,че обжалваното наказателно постановление е необосновано и незаконосъобразно и се иска отмяната му поради допуснати нарушения на процесуалните и материалните норми.
Административнонаказващият орган редовно призован,не изпраща представител по делото и не изразява становище по жалбата.
Каварненска Районна прокуратура редовно призовани не изпращат представител.
Жалбата е подадена в законоустановения срок,срещу подлежащ на обжалване акт,от лице легитимирано да атакува наказателното постановление,поради което е процесуално допустима.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното от фактическа страна:
Видно от обжалваното Наказателно постановление № 20-0283-000274/29.09.2020г. на Началник РУП към ОДМВР Добрич РУ Каварна,същото е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 278/26.08.2020г. серия GA бл.№ ***.Наказателното постановление е издадено за това, че на 26.08.2020г. в 15.01ч. в с.Вранино по улица „Втора“ до Кметство с.Вранино И.К.Г. ЕГН ********** управлява собствения си товарен автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 1.38 промила установена с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с номер ARBA-0082 от издишвания от водача въздух.Издаден е талон за за медицинско изследване 0049551.Образувано е БП 126/2020г. за престъпление по чл.343б ал.1 от НК.С Постановление на РП-Каварна от 21.09.2020г. е прекратено наказателното производство водено срещу И.К.Г..Резултатът от химическото изследване е доказало наличие на 1.19 промила алкохол в кръвта на водача,съгласно протокол за химическа експертиза № 847/28.08.2020г.
Установява се, че със заповед № 8121з-515/14.05.2018г. Министърът на вътрешните работи е определил актове за установяване на административни нарушения да съставят следните длъжностни лица: държавните служители от структурните звена „Пътна полиция” и „Пътен контрол”, полицейските и младши полицейските инспектори, командирите на отделения от структурните звена „Охранителна полиция” на обслужваната от тях територия.Със заповедта са определени и длъжностните лица, които могат да издават наказателни постановления, като са посочени и началниците на районни полицейски управления.
В хода на проведеното съдебно производство са разпитани свидетелите Ц.Г.Ц.,Д.Д.Д. и Д.Д.А..Фактическата обстановка,описана в обстоятелствената част на АУАН и НП се потвърждава от разпитаните по делото свидетели Ц.Г.Ц.,Д.Д.Д. и Д.Д.А.,чиито показания съдът кредитира като обективни,безпристрастни и логични,още повече,че последните са наясно с наказателната отговорност,която носят по реда на чл.290 от НК.Посочените свидетели описват по един и същи начин фактическата обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в предвидения от закона срок от процесуално легитимно лице, а разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.
При проверка на законосъобразността на наказателното постановление по отношение на отделните правни основания и наложените въз основа на тях административни наказания съдът констатира следното:
По отношение на така описаното нарушение НП не съответства на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,тъй като в същото е налице непълно и неточно описание на нарушението и на обстоятелствата при които то е извършено,като в конкретния случай не са посочени всички факти представляващи елементи от неговия обективен състав.Това е така защото конкретното нарушение за което е санкциониран жалбоподателя се състои в управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 1,19 промила установено с химическа експертиза.В НП обаче не е посочена действителната съставомерна концентрация реализираща от обективна страна състава на нарушението.Санционната разпоредба на чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП предвижда,че се наказва водач,който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително,установена с медицинско изследване и/или с техническо средство,определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух,за срок от 12 месеца и глоба в размер на 1000 лева.Видно от текста на разпоредбата е,че в нея са предвидени два алтернативни и самостоятелно достатъчни способа за надлежното установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС,а именно медицинско изследване и/или техническо средство.Конкретния начин на използване на всеки от двата способа за установяване на употреба на алкохол е регламентиран в Наредба № 30 от 27 юни 2001г.,която обаче урежда технически конкретния ред за установяване на употребата на алкохол от водачите на МПС,но не въвежда задължителни процесуални правила за административното им санкциониране,които са посочени директно в закона.Когато обаче водача е дал кръвна проба,както е в случая определящ от гледна точка на състава на нарушението е резултата от химическото изследване,който дерогира показанията на техническото средство.В случая именно той е следвало да бъде посочен в НП при описанието на нарушението,а липсата му води до липса на описание и непълен фактически състав.В този смисъл и съобразно изискването на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за посочване на доказателствата от които се извличат елементите от състава на нарушението,макар и към административнонаказателната преписка да е приложен протокола за химическа експертиза,с който се доказва извършването на нарушението в конкретните параметри,в НП обаче не е посочена действителната съставомерна концентрация реализираща от обективна страна състава на нарушението.В тежест на административнонаказващия орган е да докаже наличието на всички елементи от състава на описаното нарушението и доколкото в тази насока не са посочени при описание на нарушението е налице порок в съдържанието му.Коментирания недостатък на НП съставлява съществено процесуално нарушение на процесуалните правила,тъй като засяга неговите основни и задължителни реквизити,поради което и пряко рефлектира върху правото на защита на жалбоподателя да разбере в какво точно нарушение е обвинен и съответно да организира и реализира защитата си в пълен обем.Същото е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на обжалваното наказателно постановление.
По отношение на отнетите на основание Наредба № Iз-2539 на МВР общо 10 контролни точки по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП:
В чл.157 ал.1 от ЗДвП и чл.2 ал.1 от Наредба № Iз-2539 на МВР/17.12.2012г. тези точки са наречени „контролни точки за отчет на извършените нарушения“,което показва,че същите са средство за отчитане на установени нарушения.Отнемането на контролни точки не е сред ПАМ,нито сред наказанията по чл.13 от ЗАНН,което обуславя извода за различна правна същност.Отнемането на контролни точки е фактическо действие с контролно-отчетен характер,което изпълнява предупредителна/по отношение на водачите/ и информационно-статистическа/за контролните органи/ функция.Контролните точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление/чл.3 ал.1 от Наредба № Iз-2539 на МВР/17.12.2012г./Текстът на чл.3 ал.2 от Наредбата показва,че при отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност,като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение.В резултат на отнемането на контролни точки на основание чл.171 т.4 от ЗДвП,ръководителите на службите за контрол са компетентни да изземват свидетелството за правоуправление със заповед за налагане на ПАМ.Тази заповед подлежи на обжалване по реда на чл.145 и сл. от АПК,във връзка с чл.172 ал.5 от ЗДвП пред съответния административен съд.
Ето защо настоящия съдебен състав счита,че не следва да обсъжда въпроса за отнетите контролни точки,тъй като намира,че същите по своя характер не съставляват административно наказание,по смисъла на чл.13 от ЗАНН и обжалването им не е предмет на настоящото производство.Константна е практиката на съдилищата в страната по този въпрос/в този смисъл е и Решение на Съда на ЕО по дело С-27/11г. по оповод преюдициалното запитване,отправено от Административен съд София по повод тълкуване на чл.82,параграф 1,втора алинея,буква а/ ДФЕС,член 91,първа алинея,буква в/ ДФЕС и Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,както и на членове 47,48 и 52 от Хартата на основните права на европейския съюз./.
Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно,като последния има право на такива предвид изхода на спора-отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН,препращаща към чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс.От съдържанието на приложения договор за правна защита и съдействие от 11.11.2020г. и пълномощно се установява,че въззивника И.К.Г. е възложил на адв. С.К.С. *** оказването на правна защита и съдействие изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд гр.Каварна по обжалване на процесното НП.Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300/триста/ лева/минимално предвиденото в чл.18 ал.2,вр. с чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и е заплатено в брой при подписване на договора,т.е. разходът е направен съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело № 6/2012г. на ОСГТК на Върховния касационен съд,поради което РУ Каварна към ОД МВР Добрич следва да заплати на И.К.Г. ЕГН ********** с адрес ***,процесната сума от 300 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0283-000274/29.09.2020г. на Началник РУ към ОДМВР Добрич РУ Каварна,с което е наложено на И.К.Г. ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца,за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА РУ гр.Каварна към ОДМВР Добрич да заплати на И.К.Г. ЕГН ********** с адрес *** сумата от 300/триста/ лева,представляващи направени от същия в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: