№…………
гр.
Варна, 23.02.2022 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на осми февруари две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: Кремена Данаилова
при
секретаря Веселка Крумова като разгледа
докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело №2721/2021 г. по
описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от АПК.
Образувано е по
жалба от „Девня цимент“ АД, ЕИК *** с представител С.Т.,
чрез адв. Ю.М. и адв. Е.Е. срещу Предписание
в Констативен протокол №
ГМ-59/30.11.2021 г. издадено от комисия от трима служители в Териториална
дирекция „Държавен резерв“ – гр. Варна
при Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ /ДА „ДРВЗ“/, с
което е предписано: „Девня цимент“ АД да създаде на територията на страната
запаси за извънредни ситуации от 3903,029 тона гориво за дизелови двигатели,
които представляват 50 на сто от определените с Разпореждане №
Р-12-60/28.04.2021 г. на зам. – председателя на ДА „ДРВЗ“ 7806,058 т котелно
гориво и Разрешение за замяна № РЗ-12-72/14.06.2021 г. на председателя на ДА „ДРВЗ“
за 7806,058 т гориво за дизелови двигатели, и е определен е срок за изпълнение
на предписанието 30.12.2021 г.
Жалбоподателят счита,
че предписанието е административен акт, защото е волеизявление на
административен орган, с което се създават задължения за дружеството. При
евентуално необжалване на предписанието и влизането му в сила, ще последва риск
от административнонаказателнаотговорност за дружеството. Разпореждане №
Р-12-60/28.04.2021 г. на зам. – председателя на ДА „ДРВЗ“ не е влязло в сила, обжалвано
е, образувано е адм. дело № 1181/2021 г. на Адм. съд – Варна. С определение №
1455/11.06.2021 г. по адм. дело № 1181/2021 г. е спряно предварителното
изпълнение на посоченото разпореждане. Частната жалба срещу посоченото
определение не спира изпълнението по арг. на чл.233 от АПК. Издадено е
Разрешение за замяна № РЗ-12-72/14.06.2021 г. на председателя на ДА „ДРВЗ“,
относно което не е допуснато предварително изпълнение. По жалба на дружеството
срещу разрешението е образно адм. дело № 1459/2021 г. на Адм. съд – Варна,
което не е приключило. Изпълнението на разрешението е спряно на общо основание
до приключване на производството по делото. Поради изложените аргументи намира,
че не е налице основание посочените административни актове да се изпълняват. Съгласно
ЗЗНН определянето на задължения за създаване и поддържане на запаси за
извънредни ситуации и изпълнението на тези задължения се извършват с нарочен
акт - разпореждане на председателя на ДА „ДРВЗ“, издаван в хода на специално
производство, която функция е различна от правомощието да се дават предписания,
поради което намира, че предписанието е издадено от некомпетентен орган. Заповед № ГМ-159/30.11.2021 г., с която е
назначена проверката, по която е издадено предписанието е издадена от
некомпетентен орган – Директора на ТД „Държавен резерв“ – Варна. На основание
чл. 4, ал.3, т.6 от Наредба № 1/28.07.2014 г., вр. чл. 4, ал.1 от посочената
наредба, проверката е следвало да се възложи от председателя на ДА „ДРВЗ“ или
упълномощено от него лице, като в случая липсват доказателства директора на ТД
„ВЗ“ – Варна да е упълномощен. На основание чл.14, ал.1 от Наредба №
1/28.07.2014 г., проверки по реда на глава 3, раздел ІV, каквато е възложена
съгласно текста на заповедта може да се възлага само от председателя на ДА
„ДРВЗ“, като не е допустимо упълномощаване. Счита, че издадената Заповед №
ГМ-159/30.11.2021 г. на директора на ТД „ДР“ – Варна е нищожна, тъй като е
издадена от некомпетентен орган. Това опорочава проверката и води до нищожност
на издаденото предписание. Не са налице доказателства, че лицата издали КП са
служители по чл. 55, ал.4 от ЗЗНН. Не е установено, че проверката като планова
е извършена в съответствие с утвърдения от председателя на ДА „ДРВЗ“ годишен
план за контролна дейност. Лицата по чл. 55, ал.4 от ЗЗНН нямат нормативно
уредено правомощие да определят по свое усмотрение срока за изпълнение на
предписанията, поради което указания срок до 30.12.2021 г. е напълно случаен и
няма основание за неговото определяне. Сочи, че е допуснато нарушение на чл.
166, ал.1 и 4 от АПК и чл.177, ал.2 от АПК, като издадения административен акт
не съответства на целта на закона. Отправено е искане за обявяване нищожността,
в условията на евентуалност за отмяната като незаконосъобразно на оспореното
предписание. Претендира присъждане на сторените разноски. В съдебно заседание
чрез адв. Е. жалбата се поддържа изцяло, в допълнение уточнява, че
претендираните разноски са съобразно представен списък за такива.
Ответник
– комисия от трима служители на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“, чрез главен юрисконсулт Даниела М. и главен юрисконсулт
Е. И. оспорват жалбата. Констативния протокол е част от производството по
издаване на съставяне на акт за административно нарушение по ЗЗНН, поради което
не е административен акт. С тези съображения молят жалбата де се остави без
уважение.
Административен съд – гр. Варна, приема за установено
от фактическа страна следното:
С Разпореждане №
Р-12-60/28.04.2021 г. на зам. – председателя на ДА „ДРВЗ“, на основание чл.7,
ал.1, т.8, чл.8, ал.2, т.3 и ал.5, чл.12 и чл.23 от ЗЗНН е разпредено: 1.„Определям
на „Девня цимент“ АД, нива на запаси за извънредни ситуации за периода
01.07.2021 г. – 30.06.2022 г. по видове съгласно чл.2, ал. от ЗНН, както следва
котелни горива 7806,058 тона“; 2. „Девня цимент“ АД да приведе нивото на запаси
за извънредни ситуации н съответствие с т.1, като създаде и вложи до 01.07.2021
г. количествата нефтопродукти при спазване на чл. 30, ал.1 от ЗЗНН.
С Разрешение за
замяна № РЗ-12-72/14.06.2021 г. издадено от
председателя на ДА „ДРВЗ“ е наредено: „Разрешавам на Девня цимент“
АД да съхранява определеното му с
Разпореждане на заместник – председателя на ДА ДРВВЗ № Р-12-60/28.04.2021 г.
ниво на запаси за извънредни ситуации от котелни горива в размер на 7806,058
тона под формата на гориво за дизелови двигатели в размер на 7806,058 тона.
Със Заповед № ГМ-59/30.11.2021
г. на основание чл. 55, ал.1 и ал.4 от ЗЗНН и чл. 9, ал.1 от Наредба №
1/28.07.2014 г., вр. чл. 17, ал.2, т.1 и ал.3, т.2 от Устройствен правилник на
ДА „ДРВЗ“ издадена от директор на ТД
„ДР“ – Варна е наредено да се извърши проверка на изпълнение на задълженията на
„Девня цимент“ АД, в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 17, ал.1
и ал.3, т.1 и 2 от ЗЗНН и глава Трета, раздел ІІІ и ІV от Наредба №
1/28.07.2014 г.
Съставен е Констативен
протокол № ГМ-59/30.11.2021 г. от трима служители на Държавна агенция „Държавен
резерв и военновременни запаси“ /ДА „ДРВЗ“/, с който е дадено предписание:
„Девня цимент“ АД да създаде на територията на страната запаси за извънредни
ситуации от 3903,029 тона гориво за дизелови двигатели, които представляват 50
на сто от определените с Разпореждане № Р-12-60/28.04.2021 г. на зам. –
председателя на ДА „ДРВЗ“ 7806,058 т котелно гориво и Разрешение за замяна №
РЗ-12-72/14.06.2021 г. на председателя на ДА „ДРВЗ“ за 7806,058 т гориво за
дизелови двигатели. Определен е срок за изпълнение на предписанието 30.12.2021
г.
С оглед установеното съдът прави следните изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
На основание чл. 59,
ал.1, т.9 от ЗЗНН - При изпълнението на контролните си функции на територията
на страната служителите по чл. 55, ал. 4 имат право да
издават задължителни предписания и да следят за изпълнението им.
Чл. 58, ал.1 от
ЗЗНН - За резултатите от проверките се изготвя
констативен протокол. Когато констатациите съдържат данни за извършено
нарушение по този закон, служител, определен по реда на чл.
55, ал. 4,
съставя акт за установяване на административно нарушение.
Чл.
58, ал.4 от ЗЗНН - Събраните в хода на проверката доказателства
са неразделна част от акта за установяване на нарушението. Оригиналите на
събраните писмени доказателства се прилагат към екземпляра от акта за
установяване на нарушение, предназначен за Държавна агенция "Държавен
резерв и военновременни запаси", съответно за Агенция "Митници",
а копията от тях се прилагат към екземпляра, предназначен за проверяваното
лице.
Чл.
58, ал.7 от ЗЗНН - След връщането на акта председателят или
заместник-председателят на Държавна агенция "Държавен резерв и
военновременни запаси", съответно директорът на Агенция
"Митници" или оправомощено от него лице издава наказателно
постановление, което влиза в сила от деня на издаването му и се връчва по реда
на Закона
за административните нарушения и наказания.
Чл. 62, ал.1 от ЗЗНН - На
лице, което не изпълни задължението по чл.
17, ал. 1, се налага имуществена санкция в размер на 500 лв. на
тон върху количествата несъздадени запаси.
Чл. 27, ал.1 от Наредба №1/28.07.2021 г. за
проверките, извършвани от Държавна агенция "Държавен резерв и
военновременни запаси" по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти - На проверки по този раздел подлежат
физически лица, които по силата на закон или на изрично упълномощаване
представляват задължено лице или съхранител, с регистрирани складове по чл. 38 ЗЗНН и
при предходни проверки са им били издадени задължителни предписания по чл. 56, ал. 1, т. 9 ЗЗНН, ал.4 -
Проверките се извършват по документи и/или на място съобразно
съдържанието на задължителното предписание.
Чл.
45, ал. 4, от Наредба №1/28.07.2021 г.
- При установяване на
нарушения, неточности, пропуски или несъответствия в изпълнението на
задълженията на проверяваното лице се издават задължителни
предписания за отстраняването им, които:1. са подробно и точно
формулирани; 2. съдържат точно определени срокове за изпълнението им съобразно
разпоредбите на ЗЗНН, а при липсата на приложими разпоредби – съобразно
естеството на предписанията; 3. определят отговорници за изпълнението им; 4.
съдържат указание към проверяваното лице за писмено уведомяване за изпълнението
на предписанието
Посочената
нормативна уредба установява, че извършването на проверка и съставяне на КП в
някой случаи приключва с издаване на НП, а в други с издаване на задължително
предписание, за което се следи изпълнено ли е. Този извод следва от нормата на
чл. 57, ал.3 от ЗЗНН, която сочи, че събраните доказателства са
неразделна част от акта за установяване на нарушението. Издадено задължително
предписание не е част от събраните доказателства, поради което не следва да се
приема, че е задължителна предпоставка за издаване на АУАН и НП, тоест не е
част от производството по издаване на НП, поради което доводът на ответника, че
оспореното предписание е част от производството по издаване на наказателно
постановление и не подлежи на обжалване е неоснователен.
Задължителното
предписание в настоящия случая е издадено при извършване на проверка по чл. 9,
ал.1 от Наредба № 1/28.07.2014 г. за изпълнение на
задълженията по чл. 17, ал. 1 от ЗЗНН. Нормата на чл. 45, ал. 4, от Наредба №1/28.07.2014 г. изрично предвижда, че при
установяване на нарушения, неточности, пропуски или несъответствия в
изпълнението на задълженията на проверяваното лице се издават задължителни предписания за отстраняването
им. Задължителното предписание вменява задължение за адресата към който е насочено,
т.е. задължение за определено действие, което е различно от административнонаказателната
отговорност, която се изразява в заплащане на имуществена санкция или глоба.
Съответно не съществува пречка да се издаде задължително предписание и НП, при
наличие на предпоставки за това, но предписанието като настоящото е
самостоятелен административен акт по чл.21, ал.1 от АПК, който създава
задължение за жалбоподателя и е годен за оспорване. Действително в ЗЗНН и
Наредба № 1/28.07.2014 г. не е предвидено изрично, че предписанието подлежи на
обжалване. Съобразно чл. 120, ал.2 от Конституцията на РБългария - Гражданите и
юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги
засягат освен изрично посочените със закон. С издаденото предписание се създава
задължение за жалбоподателя, поради което за същия е налице правен интерес от
оспорването му.
Констативния протокол с
оспореното предписание е съобщен на 30.11.2021 г. на жалбоподателя, чрез Д. Б..
Ответникът не е спазил изискването на чл. 59, ал.1, т.7 от АПК, да се посочи
пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, поради което срокът за
обжалване е удължен на два месеца,
съобразно чл. 140, ал.1 от АПК. Жалбата е подадена на 15.12.2021 г. в срока по
чл.140, ал.1 от АПК. Установеното обуславя допустимост на жалбата.
Относно основателността на
жалбата:
„Девня цимент“ АД е лице
вписано под № 60 в Регистъра на задължените лица издаден от председателя на ДА
„ДРВЗ“, като за периода 01.07.2021 г до 30.06.2022 г. на основание чл.7, ал.1,
т.4, б. „а“ и чл.23 от ЗЗНН е задължено
лице по смисъла на §1, т.11 от ДР на ЗЗНН - "Задължено
лице" е икономически оператор, който създава, съхранява,
обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни
ситуации от нефт и нефтопродукти като част от общото количество запаси за
извънредни ситуации на Република България.
В Разпореждане за създаване
на запаси за извънредни ситуации № Р-12-60/28.04.2021 г. издадено от
зам.-председател на ДА „ДРВЗ“ е посочено, че се издава на основание чл.7, ал.1,
т.8 от ЗЗНН /нормата е относно поддържане на индивидуалните нива на запаси/, чл.
8, ал.2, т.3 от ЗЗНН /нормата е относно съхранение на индивидуални нива на
запаси/, чл.8, ал.5 от ЗЗНН /нормата е
относно делегиране на правомощия/, чл.12 от ЗЗНН /нормата е относно създаване и
поддържане на запаси/, чл.23 от ЗЗНН /нормата е относно създаване, съхраняване
и обновяване на индивидуални нива на запасите/. В диспозитива на Разпореждане № Р-12-60/28.04.2021
г., не е посочено какво се разпорежда защото е записано в т.1: „определян на
„Девня цимент“ АД, нива на запаси за извънредни ситуации“, т.е. има неяснота за
създаване /чл.17, ал.1 от ЗЗНН/ или поддържане на запаси /чл.17, ал.2 от ЗЗНН/
е разпореждането. В т.2 от посоченото разпореждане е посочено „Девня цимент“ АД
да приведе нивото си на запаси за извънредни ситуации в съответствие с определеното
по т.1, като създаде и вложи до
01.07.2021 г. количествата нефтопродукти при спазване условията на чл.30, ал.1
от ЗЗНН. В заглавието на разпореждането е посочено, че е за създаване на запаси
за извънредни ситуации. Заглавието на административен акт не е разпоредителна
част от акта, но в случая съда го възприема като помощно изявление, чрез което
може да се определи волята на издателя на акта. Има несъответствие между
посочената норма - чл. 7, ал.1, т.8 от ЗЗНН, която предвижда издаване на
разпореждане за поддържане на запаси и словесното разпореждане в т.2 от
разпореждането, което е за създаване на запаси. Защитата срещу административен
акт е относно фактите посочени в него, а не срещу посочените правните норми, поради
което съдът приема, че разпореждането следва да се възприеме като такова за
създаване на индивидуални нива на запаси, т.е. то е издадено по реда на чл. 17,
ал.1 от ЗЗНН – за създаване на запаси. Заглавието на разпореждането допълва
този извод.
Съгласно чл. 9, ал.1 от
Наредба № 1/28.07.2014 г. – Проверки за изпълнение на задълженията по чл.17,
ал.1 от ЗЗНН – Проверките по този раздел се извършват индивидуално спрямо всяко
задължено лице относно задължението му до 30 април на текущата година да създаде
запаси за извънредни ситуации в съответствие с определените му с разпореждане
на председателя на агенцията съгласно чл.
8, ал. 2, т. 3 и чл.
12, ал. 1 ЗЗНН нива. Проверките се възлагат със заповед на
съответния директор на ТД "ДР" и се извършват по документи на адреса
на управление на задълженото лице, а при необходимост – на адреса на
местоживеене на лицето, което го представлява.
Следва, че директор на ТД
„ДР“ – Варна е имал компетентност да издаде Заповед № ГМ-59/30.11.2021 г. за възлагане на проверка, тъй като седалището
на „Девня цимент“ е в гр. Девня, т.е. в териториалния обхват на ТД „ДР“ –
Варна, съгласно чл. 17, ал.1 от Устройствен правилник на
Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" - Главната
дирекция има териториални звена: териториални дирекции в София, Бургас, Варна, Велико Търново, Пловдив, Плевен,
както и Централна техническа база.
В Заповед № ГМ-59/30.11.2021 г. на директор на ТД „ДР“- Варна е
посочено, че се издава на основание чл.9, ал.1 от Наредба № 1/28.07.2014 г., следва
че както и съда приема по-горе, проверката е за установяване изпълнението на
задължения по чл.17, ал.1 от ЗЗНН – създаване на определено ниво на запаси.
Нормата на чл.4, ал.1 от Наредба № 1/28.07.2014 г., която предвижда, че
проверка се възлага със заповед на председателя на агенцията или на директора
на ТД „ДР“, ако последния е упълномощен
е обща и не е приложима в случая, с оглед конкретната норма на чл. 9, ал.1 от
Наредба № 1/28.07.2014 г.
От изложеното следва, че
проверката е възложена от орган с материална и териториална компетентност. Неоснователен
е доводът на жалбоподателя, че заповедта за възлагане на проверката е издадена
от некомпетентен орган и поради това е нищожна.
Следва
да се отбележи, че при проверка по чл.17, ал.2 от ЗЗНН, относно спазване
задължение за поддържане на запаси, на основание чл.14, ал.1 от Наредба №
1/28.07.2014 г. тази проверка трябва да се възложи от председателя на ДА “ДРВЗ“,
но в случая е налице проверка относно създаване на определени нива на запаси.
В нормите на чл.17, ал.1 от ЗЗНН и чл.9, ал.1
от Наредба № 1/28.07.2014 г. е посочен различен срок за създаване на запаси,
съответно 01.07. и 30.04., т.е. има противоречие между нормите, поради което на
основание чл. 15, ал.3 от ЗНА, приложима е нормата на чл.17, ал.1 от ЗЗНН, т.е.
запасите следва да се създадат до 01.07.
В Заповед № ГМ-59/20.11.2021 г. на директор на
ТД „ДР“ – Варна, непрецизно е посочено, че се издава на основание чл. 55, ал.1
от ЗЗНН, която норма предвижда, че председателят на агенцията осъществява
контрол върху задължените лица, Държавното предприятие "Държавна петролна
компания" и съхранителите на нефт и нефтопродукти, притежаващи
регистрирани складове по чл.
38,
относно изпълнението на задълженията им по създаването, съхраняването,
обновяването, ползването и възстановяването на запасите по този закон. Въпреки това, както беше отбелязано правомощието
на директор на ТД „ДР“ – Варна да издаде посочената заповед произтича от
нормата на чл. 9, ал.1 от Наредба № 1/28.07.2014 г., поради което допуснатото
нарушение не опорочава издадената заповед, защото изложените факти, които са
налични предпоставят започване на производство по проверка.
В съответствие с чл. 45,
ал.2, т.2 от Наредба № 1/28.07.2014 г. е
определено проверката да се извърши от председател – Н.А. – главен експерт в
сектор КРЗ към отдел УСБКРЗ при ТД ДР – гр. Варна и двама членове: Г.Ж.главен
експерт в сектор КРЗ към отдел УСБКРЗ при ТД ДР – гр. Варна и Н.Н.– началник
сектор КРЗ към отдел УСБКРЗ при ТД ДР – гр. Варна. Посочените служители на ТД
„ДР“ – Варна при ДА „ДРВЗ“ със Заповед № РД-10-155/17.06.2021 г. на
председателя на ДА “ДРВЗ“ са определени на основание чл. 55, ал.4 от ЗЗНН да
осъществяват контролни функции по ЗЗНН за периода 01.07.2021 г. до 30.06.2022
г. за изготвяне на констативни протоколи и АУАН.
Констативен протокол №
ГМ-59/30.11.2021 г. е издаден от компетентна комисия в надлежен състав.
В Оспорения КП №
ГМ-59/30.11.2021 г. издаден от комисия при ТД „ДР“ – Варна са изложени
фактически и правни основания за издаването му и са спазени изискванията на чл.
59, ал.2 , т.1- 6 от АПК. Посочено е, че се издава предписание, а не
задължително предписание, каквото е изискването на чл. 56, ал.1, т.9 от ЗЗНН,
но в случая тази неточност не е нарушила правото на защита на жалбоподателя. Не
е спазено изискването на чл. 59, ал.1, т.7 от АПК, което води до удължаване
срока за оспорване с два месеца, съобразно чл. 140, ал.1 от АПК, т.е. това нарушение
не води до незаконосъобразност на предписанието, защото посочване срока за
оспорване не е част от административния акт.
На основание чл. 10, ал.1 от
Наредба № 1/28.07.2014 г. - Председателят на комисията или определен от него
член предварително уведомява задълженото лице за извършването на проверката и
за неговото задължение за времето на проверката да осигури описаните в т.1-3
условия и документи.
Ответникът не е представил
доказателства за уведомяване на „Девня цимент“ АД за извършването на проверка,
с което е нарушил чл. 10, ал.1 от Наредба № 1/28.07.2014 г. и чл. 26, ал.1 от АПК. Допуснатото нарушение в случая е съществено, тъй като ако не беше извършено
жалбоподателят би представил доказателства за наличието на неприключили съдебни
производства, относно оспорването на Разпореждане №
Р-12-60/28.04.2021 г. на зам. – председателя на ДА „ДРВЗ“ и Разрешение за
замяна № РЗ-12-72/14.06.2021 г. на председателя на ДА „ДРВЗ. Съответно
ответникът би стигнал до друг правен извод при издаване на оспореното предписание.
След като е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила е налице основание за отмяна на оспореното задължително предписание по
аргумент на чл. 146, т.3 от АПК.
Също така при
уведомяване на жалбоподателя за започналото производство, е следвало да се
съберат доказателства за техническата възможност за осигуряване на съответните
запаси и макар, че първоначалния срок е бил до 01.07.2021 г. да се съобрази
след като КП се издава на 30.11.2021 г. налице ли е техническа възможност за
осигуряване на запасите до 30.12.2021 г. Отделно от това относно определения
срок за осигуряване на запасите до 30.12.2021 г. не са изложени мотиви, които
да обосновават, че в дадения срок от един месец за изпълнение на задължителното
предписание е възможно изпълнението му или същото е изключително необходимо.
Следва, че допуснатото процесуално нарушение по чл. 10,
ал.1 от Наредба № 1/28.07.2014 г. и чл. 26, ал.1 от АПК е довело и до издаване
на административен акт в нарушение на целта на закона
– чл. 6, ал.1 от АПК, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорения
административен акт – чл. 146, т.5 от АПК.
В случая
проверката е по реда на чл. 9 и следващите от Наредба № 1/28.07.2014 т. поради
което общите положения на наредбата предвидени в чл. 2, ал.2 и чл.4 от
посочената наредба не са приложими.
Съгласно чл. 11, ал.1 от
Наредба № 1/28.07.2014 г. - Комисията проверява предоставените от задълженото
лице документи, удостоверяващи създадените запаси за извънредни ситуации и ги
съпоставя с получената от ЦУ информация относно определените му и създадени от
него нива на запаси за извънредни ситуации.
Разрешение за създаване на
запаси за извънредни ситуации № Р-12-60/28.04.2021 г. издадено то зам. –
председател на ДА „ДРВЗ“ и разпореждането да допускане предварителното
изпълнение на същото са обжалвани от „Девня цимент“ АД пред Адм. съд - Варна.
Образувано е адм. дело № 1181/2021 г. по описа на Адм. съд – Варна. Относно
искане на жалбоподателя да отмяна на разпореждането за предварително изпълнение
с Определение № 1455/11.06.2021 г. по адм. д. № 1181/2021 г., изменено с
Определение № 3078/26.11.2021 г. е спряно предварителното изпълнение на Разпореждане
за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-60/28.04.2021 г. издадено от
зам. – председател на Държавна агенция „ДРВЗ“.
Съгласно чл. 60, ал.6 от АПК
– Жалбата срещу разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение се
разглежда незабавно в закрито заседание, като преписи от нея не се връчват на
страните. Тя не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го
спре до окончателното й решаване. Съдът не е спрял допуснатото предварително
изпълнение до окончателното решаване на спора, а е отменил допуснатото
предварително изпълнение, като е използвал изказа „спира предварителното
изпълнение“ на административния акт. От жалбоподателя е нямало искане за
спиране на допуснатото предварително изпълнение до окончателното решаване на
спора. Следва че допуснатото предварително изпълнение на разпореждането не е
било спряно до окончателното решаване на спора, поради което Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации
№ Р-12-60/28.04.2021 г. на зам.-председател на „ДРВЗ“ подлежи на предварително изпълнение до
решаване на спора относно предварителното изпълнение с окончателен съдебен акт.
Като в този случай при евентуално неправомерно предварително изпълнение
жалбоподателя има право на обезщетение по реда на чл.301 от АПК. Към момента не
е налице разрешаване на спора относно предварителното изпълнение с окончателен
акт, защото срещу Определение № 1455/11.06.2021 г. по адм. д. № 1181/2021 г. на
Адм. съд – Варна е подадена частна жалба от зам. – председател на ДА „ДРВЗ“. Образувано
е адм. д. № 1544/2022 г. по описа на ВАС. По изложените съображения чл.233 от АПК не е приложим и не следва да се приеме, че определението, с което е
отменено /спряно/ предварителното изпълнение е породило своето действие.
С Определение №
1721/12.07.2021 г. по адм. д. № 1181/2021 г. е оставена без разглеждане жалбата
от „Девня цимент“ АД, против Разпореждане за създаване
на запаси за извънредни ситуации № Р-12-60/28.04.2021 г. на заместник - председателя
на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и е прекратено
производството по делото. Подадена е частна жалба от „Девня цимент“ АД срещу
посоченото определение, образувано е адм. д. № адм. д. № 1544/2022
г. по описа на ВАС. Споровете по адм. д. № 1181/2021 г. за законосъобразността
на разпореждането за отмяна на разпореждането за предварителното изпълнение и
за законосъобразността на разпореждането за създаване на запаси за извънредни
ситуации не е преюдициален относно настоящия спор, тъй като издаване на
задължително предписание е допустимо във всеки момент, като законосъобразността
на предписанието се преценява на базата на установените факти, т.е. възможно е
органа да издаде предписание и при липса на влязъл в сила административен акт,
като при евентуално оспорване ще се преценява законосъобразността на
предписанието. Това обуславя на липсата на преюдициалност между производството
по издаване на предписанието и това по издаване на административен акт по чл. 17,
ал.1 и чл.25, ал.15 от ЗЗНН.
От изложеното следва, че
„Девня цимент“ АД на основание допуснатото предварително изпълнение на Разпореждане
за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-60/28.04.2021 г. на зам.- председателя
на ДА „ДРВЗ“ е следвало да създаде запас от 7806,058 т гориво, но вида на горивото е определен с
последващ административен акт, който не е влязъл в сила, поради следните
съображения.
С Разрешение за замяна №
РД-12-72/14.06.2021 г. на председател на ДА „ДРВЗ“ е разрешено на „Девня
цимент“ АД да съхранява определеното му с Разпореждане за зам. – председателя
на ДА „ДРВЗ“ № 12-60/28.04.2021 г. ниво
на запаси за извънредни ситуации от котелни горива в размер на 7 806,058
т, под формата на гориво за дизелови двигатели в размер на 7806,058 т. Посоченото
разрешение е оспорено пред Адм. съд – Варна, образувано е адм. д. № 1459/2021
г. С определение 2395/24.09.2021 г. е оставена без разглеждане жалбата и е
прекратено производството по делото. Определението е отменено с определение №
594/25.01.2022 г. по адм. дело № 12248/2021 г. на ВАС и делото е върнато
на Адм. съд – Варна за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Съгласно чл.21, ал.15 от
ЗЗНН - Замяната по ал. 3 – 6 и ал. 8 – 13 се разрешава в 7-дневен срок от
постъпването на искането по ал. 14 с разрешение за замяна на председателя на
агенцията, в което се определят видът, количеството и периодът, за които се
издава разрешението. Председателят на агенцията издава мотивиран отказ за
замяна, който подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. До окончателното произнасяне на съда задълженото лице е
длъжно да поддържа запасите си в съответствие с последните определени от
председателя на агенцията запаси. В случая искането за замяна е уважено и е
постановено Разрешение за замяна № РД-12-72/14.06.2021 г. на председател на ДА
„ДРВЗ“, което подлежи на обжалване по реда на чл. 145, ал.2, т.1 от АПК, като
на основание чл.166, ал.1 от АПК оспорването спира изпълнението на
административния акт. Наличието на оспорване към момента е спряло изпълнението
на Разрешение за замяна № РД-12-72/14.06.2021 г. издадено от председателя на ДА
„ДРВЗ“. Производството по адм. дело № 1459/2021 г. на Адм. съд – Варна също не
е от значение за решаване на настоящия спор, защото както беше отбелязано
производство по проверка може да се проведе във всеки момент за изпълнение на
съответни задължения.
Съгласно чл. 17, ал.1 от
ЗЗНН - Задължените лица са длъжни ежегодно до 1 юли да създадат определените им
нива на запаси за извънредни ситуации по видове и количества в съответствие с
определеното им ниво по чл.
12, ал. 1. От издадените административни актове се установява, че
с Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации №
Р-12-60/28.94.2021 г. е определено количеството на запаса, а с Разрешение за
замяна № РЗ-12-72/14.06.2021 г. е определен вида на запаса. Към 30.11.2021 г. е
било допуснато предварително изпълнение само относно количеството на запаса, но
не и за вида. Както за количеството на запаса, така и за вида няма влязъл в сила
административен акт. Това обуславя незаконосъобразност на предписанието, тъй
като към 30.11.2021 г. не е било налице задължение относно жалбоподателя да
създаде ниво на запаси за извънредни ситуации с определен вид, тъй като само
относно количество е допуснато предварително изпълнение, което макар и
отменено, поради това, че не е разрешен спора с окончателен акт е годно за
изпълнение.
Съдът отчита, че с
разрешение за съхраняване на запаси за извънредни ситуации в друга държава
членка на Европейския съюз № РЕС-12-28/24.06.2021 г. е разрешено на „Девня
цимент“ АД да съхранява в периода 01.07.2021 г. до 30.06.2022 г. гориво за
дизелови двигатели на територията на Словения. С оглед посоченото разрешение,
основателно административния орган в процесното задължително предписание е
определил, че „Девня цимент“ АД има задължение за създаде на територията на
страната запаси за извънредни ситуации в размер на 3903,029 т, но както вече
беше отбелязано относно вида на горивото не е налице влязъл в сила
административен акт или влязло в сила разпореждане за предварителното му
изпълнение, поради което предписанието е незаконосъобразно. Допуснатото нарушение на материалния закон е
самостоятелно основание за отмяна на оспореното задължително предписание – чл.
146, т.4 от АПК.
Изложеното
обуславя извод за основателност на оспорването, с оглед установените нарушения
на чл. 146, т.2, т.3 и т.4 от АПК, поради което обжалваното задължително
предписание следва да се отмени, съгласно чл.172, ал.2 от АПК.
Предвид изхода на спора искането на ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по арг. на
противното на чл. 143, ал.3 от АПК, поради което се отхвърля от съда.
Жалбоподателят
е заплатил държавна такса 50 лева. Съгласно Договор за правна защита и
съдействие от 13.12.2021 г., сключен между „Девня цимент“ АД и адвокатско дружество „М. и съдружници“, с упълномощен адв. Е.Е. и адв. Ю.М. е договорено
възнаграждение за процесуално представителство пред първа инстанция в размер на
1200 евро без ДДС при курс на БНБ 1 евро = 1.95583 лева. Издадена е фактура №
**********/01.02.2022 г. от АД „М. и съдружници“ с получател „Девня цимент“ АД за
сумата от 2347 лева без ДДС /2816,40 лева с ДДС/ за адвокатско възнаграждение и
за сумата от 63,04 лева /75,65 лева с ДДС/ – разходи, общо 2892,05 лева с ДДС.
Видно от Данни за транзакциите от „Девня цимент“ АД на 04.02.2022 г. е
преведена сумата от 2892,05 лева. Относно сумата за разходи не са представени
доказателства за какви разходи по делото са заплатени 63,04 лева без ДДС /75,65
лева с ДДС/ поради, което посочената сума от 75,65 лева не следва да се
присъжда на жалбоподателя. Процесуално представителство от адвокат е извършено.
От ответника не е направено възражение за прекомерност за стореното възнаграждение
за адвокат, поради което съдът не следва да го намалява, по аргумент на
противното на чл. 78, ал.5 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. На основание §2а от ДР
на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения
следва да се присъди на жалбоподателя заплатеното от него адвокатско
възнаграждение ведно с ДДС представляващо сумата от 2816,40 лева. На
основание чл. 143, ал.1 от АПК, администрацията към която се числи ответника –
ТП „ДР“ – Варна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 2866,40
лева, представляваща заплатена държавна такса и възнаграждение за един адвокат.
Тази сума е посочена и в представения списък на разноските от жалбоподателя.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Предписание в Констативен протокол № ГМ-59/30.11.2021 г.
издадено от комисия от трима служители в Териториална дирекция „Държавен резерв“ – гр. Варна при Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, с което е предписано: „Девня
цимент“ АД, ЕИК *** да създаде на територията
на страната запаси за извънредни ситуации от 3903,029 тона гориво за дизелови
двигатели, които представляват 50 на сто от определените с Разпореждане №
Р-12-60/28.04.2021 г. на зам. – председателя на ДА „ДРВЗ“ 7806,058 т котелно
гориво и Разрешение за замяна № РЗ-12-72/14.06.2021 г. на председателя на ДА
„ДРВЗ“ за 7806,058 т гориво за дизелови двигатели, и е определен е срок за
изпълнение на предписанието 30.12.2021 г.
ОСЪЖДА
Териториална дирекция „Държавен резерв“
– гр. Варна да заплати на „Девня
цимент“ АД, ЕИК *** сумата от 2866,40 лева /двe
хиляди осемстотин шестдесет и шест лв. и 40 ст./, представляваща заплатена
държавна такса и възнаграждение за един адвокат в производството по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: