№ 193
гр. С., 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20225400500152 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 68/23.03.2022г., постановено по гр.д.№ 1124/2021г. по описа на С.ския
районен съд е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ гр.София, бул.“Мария Луиза“ № 46
да заплати на СТ. Р. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“П.“ № 11, бл.54,вх.Б, ап.18 сумата от
2 314,02 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен
труд за периода от 27.10.2018г. до 27.10.2021г., получени в резултат на преизчисляване на
положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143, сумата от 302,92 лева,
представляваща законна лихва за забава, считано от 01.01.2019г. до 27.10.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска -27.10.2021г. до окончателното
й плащане, както и 400 лева разноски на основание чл.78,ал.1 от ГПК. Осъдена е Главна дирекция
„Гранична полиция“ гр.София, бул.“Мария Луиза“ № 46 да заплати по сметка на СмРС държавна
такса в размер на 142,56 лева и разноски за експертиза в размер на 150,00 лева.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1699/06.04.2022г. от Главна
дирекция „Гранична полиция“ гр.София, представлявана от Директора Деян Моллов чрез
пълномощника му юрисконсулт М. Х. с оплаквания за неправилност, поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че неправилно районният съд е приел, че
е налице празнота в специалната нормативна уредба - ЗМВР и издадените въз основа на него
Наредби, относно преобразуването на часовете положен нощен труд към дневен такъв, която
празнота следва да бъде запълнена от разпоредбите на общото трудово законодателство - КТ и
издадената въз основа на него Наредба за структурата за организацията на работната заплата.
Съдът е приел, че ако се изключи приложението на правилата на Кодекса на труда и издадените
1
въз основа на него подзаконови нормативни актове би се стигнало до различно прилагане на
правилата, касаещи извънредния труд спрямо държавни служители в МВР и спрямо работниците и
служителите, чиито правоотношения се уреждат от КТ. Твърди се, че от заключението на ССчЕ е
видно, че процесиите часове извънреден труд са получени след преобразуването на положения
нощен труд в дневен, но съдът не е изложил мотиви за начина по който са получени тези часове и
защо приема, че те представляват “извънреден труд”. Твърди се, че държавните служители по
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР са специфична категория служители, извършващи специфични дейности
(чл.6, ал.1 от ЗМВР) със специфична насоченост, поради което служебните им отношения се
уреждат от специален закон, а именно ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове,приложимите в случая Наредба №8121з-776/29.07.2016г.(отм), Наредба
№8121з-36/07.01.2020г.(отм.), Наредба №8121з-1174/21.10.2020г.(отм.) и Наредба №8121з-
1353/15.12.2020, регламентираща реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал.З от
ЗМВР. Твърди се още, че видът и условията за заплащане на възнаграждения, натурални
престации и работното време на държавните служители в МВР са предмет на подробна уредба в гл.
VII, раздел VI и VII ЗМВР от 2014 г. (Обн. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014 г., последно изм. и доп. ДВ.
бр.58 от 23 Юли 2019г.), (ЗМВР-2014) и препращане към КТ по тези елементи на служебните
правоотношения на служителите няма.За служителите на МВР, полагащи нощен тред е приложима
разпоредбата на чл.187,ал.1 и 3 от ЗМВР, с които е установена еднаква продължителност на
дневния и нощния труд от 8 часа. От становищата на експерти от МТСП е видно, че
преизчисляването на нощния труд към дневен, каквото е по НСОРЗ не е абсолютно правило. То не
се прилага за всички категории и служители, чиито статут се урежда от КТ и е неприложима по
отношение служителите в МВР, тъй като не са налице предпоставките за прилагането й, поради
което обжалваното решение, с което е уважен предявения иск е неправилно като постановено при
неправилно приложение на материалния закон. Моли да бъде отменено първоинстанционното
решение и бъдат отхвърлени предявените от ищеца искове. Претендира за разноски за двете
съдебни инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговора на въззивната жалба от въззиваемия
СТ. Р. П. чрез пълномощника му адв.И. Г.в, в който се оспорва същата като неоснователна.
Излагат се доводи, че първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка по
казуса, приложил е относимите правни норми и се произнесъл с валиден и законосъобразен
съдебен акт. Твърди се, че несъстоятелно жалбоподателят се позовава на различни разяснения на
експерти по въпроса за приложението на чл.9,ал. 2 от НСОРЗ и те в никакъв случай не могат да
бъдат обвързващи съда, като правоприлагащ орган. Сочи се, че съдебната практика по въпроса до
момента е еднопосочна и се произнася в полза на лицата предявили такъв тип искове, а в жалбата
не се излагат нови аргументи в противна посока.Твърди се, че размерът на предявения иск е
напълно доказан от приетата по далото експертиза, като доказателства в противната посока не
бяха събрани.Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира за разноски във въззивното производство.
В съдебно заседание жалбоподателят Главна дирекция“Гранична полиция“ чрез
пълномощника си юрисконсулт М. Х. поддържа жалбата си.
Въззиваемият СТ. Р. П. чрез пълномощника си адв.И. Г.в оспорва жалбата.
С.ският окръжен съд като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните в
2
съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
По делото не е спорно и това се установява от представените и приети писмени
доказателства, че страните са обвързани от служебно правоотношение по силата на което през
процесния период от 27.10.2018г. до 27.10.2021г. ищецът С.Р. заема длъжността "Младши
оперативен дежурен в група „Оперативен дежурен център“ в Регионална дирекция „Гранична
полиция“ гр.С., на която е назначен със Заповед № 1249/30.03.2012г. и съгласно чл.142,ал.1,т.1 от
ЗМВР е със статут на държавен служител.
Не се оспорва също, че ищецът е работил на 12-часови работни смени по график, като е
полагал по 8 часа нощен труд за времето от 22.00 до 06.00 часа.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ, която не е оспорена от
страните, се установява,че за процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
/обн.в ДВ бр.60 в сила от 02.08.2016г./ за реда за организацията и разпределянето на работното
време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, Наредба № 8121з-
908/02.08.2018г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР . В
тях е регламентирано, че работното време на държавните служители в МВР се изчислява в
работни дни-подневно, а за работещите на 8,12 или 24-часови смени-сумирано за тримесечен
период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа,
като работните часове не следва да надвишават 8 часа на всеки 24-часов период. В чл.9,ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена по КТ се предвижда, че
при сумирано отчитане на работното време нощните часове се преизчисляват в дневни с
коефициент равен на съотношението на нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, а полученият коефициент е 1,143.
За целия период от 27.10.2018г. до 27.10.2021г. ищецът е положил общо 224 нощни
смени или 1 792 часа нощен труд, от които 46 часа положени на официални празници, които са
начислени по ведомост и са му заплатени без да са преобразувани в дневни, съгласно чл.9,ал.2 от
НСОРЗ. При преобразуване на отработените часове нощен труд в дневен, съгласно посочената в
заключението таблица по месеци, се получава разлика от 256 часа извънреден труд, който не му е
заплатен. Не е ползвана и компенсация във вид на почивка. Извънредния труд за служителите на
МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение на база основна
заплата за работа през работните дни, със 75 на сто увеличение за работа през почивните дни и със
100 на сто увеличение за работа през дните с официални празници. За положеният извънреден
труд през процесния период от 27.10.2018г. до 27.10.2021г. на ищеца се дължи възнаграждение в
размер на 2 314,02 лева, което не е начислено и изплатено. Размерът на законната лихва върху
дължимата сума, считано от І-во число на месеца, следващ тримесечния период за който е
дължимо до 27.10.2021г. е в размер на 302,92 лева, подробно описан в таблица.
С протоколно определение от 23.02.2022г. районният съд по молба на ищеца е допуснал на
основание чл.214,ал.1 от ГПК изменение на размера на предявения иск, като същият се счита
3
предявен за главница в размер на 2 314,02 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 27.10.2018г.до 27.10.2021г. получен при
преизчисляването на положения нощен труд в дневен и мораторна лихва в размер на 302,92 лева
върху главницата за периода считано от І-во число на месеца, следващ тримесечния период за
който е дължимо) до 27.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.10.2021г. до окончателното изплащане на сумите.
При така установеното от фактическа страна Въззивният съд направи следните правни
изводи:
Предявените и разгледани облигационни претенции на ищеца пред С.ския районен съд по
реда на чл.178,ал.3,т.1 във вр. с чл.187,ал.5,т.2 (сега ал.7) от ЗМВР са за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд при преизчисляване на положен нощен
труд в дневен през периода от 27.10.2018г. до 27.10.2021г.,ведно с акцесорните претенции за
заплащане на мораторна лихва и законна лихва от подаване на исковата молба. В обхвата на така
посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за
валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно
чл.269,ал.1 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на
изчисляване на заплащането на положените часове нощен труд – дължи ли се превръщане на
часовете, положен нощен труд в дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за
така преобразуваните часове нощен труд и доколко в случая е приложима Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата при наличието на специални норми в ЗМВР и
подзаконовите актове за неговото прилагане.
По делото не е спорно, че между страните съществува служебно правоотношение по ЗМВР,
доколкото ищецът е държавен служител в Регионална дирекция „Гранична полиция“ гр.С. по
смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, поради което приложимият закон, уреждащ този вид
обществени отношения е ЗМВР.
Не е спорно и обстоятелството, че с оглед характера на заеманата длъжност ищецът е
работил на 12-часови смени, като е полагал труд през нощта (от 22.00 до 06.00 часа), по
график,съгласно приложените по делото протоколи за отчитане на отработеното време между
22.00 и 6.00 часа, а отработеното работно време се е изчислява сумирано, за което обстоятелство
също липсва спор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, като съгласно чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР сред предвидените допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на
чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен
период. Съгласно ал.5 от същата разпоредба в редакцията й, обн. В ДВ бр. 81/2016г., действаща за
част от процесния период, (сега ал.7 на чл.187) работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
4
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден, а за служителите, работещи на смени - с възнаграждението за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период, като извънредния труд, според ал.6 в
редакцията й обн.в ДВ бр.81/2016г.(сега ал.7) се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи според чл.187,ал.9( сега ал.10) от ЗМВР.
За част от процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн. ДВ,
бр. 60/2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Преди това са действали Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. в сила от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.
(обн.ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., ДВ бр.40 от 02.06.2015г.) Текстовете
на чл. 3, ал. 3 от трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно чл.31,ал.2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 1,143. В следващите две Наредби №
8121з-592/25.05.2015г. и № 8121з-776/29.07.2016г., както и в издадената впоследствие Наредба №
8121з-36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г. и Наредба №
8121з-1353/15.12.2020г., в сила от 01.01.2021г. последните четири приложими за процесния
период 27.10.2018г. до 27.10.2021г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния
труд в дневен.
С изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60/07.07.2020г., в сила от 11.07.2020г. в
чл.187,ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през
нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.Нощен е трудът от 22.00 часа до 6.00 часа.Приета е нова
ал.4 на чл.187, според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни, с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното работното време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал.1 или с коефициент 1.
Доколкото в действащите за процесния период наредби липсва изрична норма,
предвиждаща превръщането на часовете положен нощен труд в дневен, за разлика от чл.31,ал.2 от
наредбата от 2014г. ,регламентираща, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава с коефициент
1,143, в цитираните наредби, действали през процесния период е предвиден редът за отчитане на
отработеното време между 22.00 и 6.00 часа с изготвянето на протокол и лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане броя на отработените часове, но не е предвиден
алгоритъм за преизчисляване на нощния труд в дневен. Поради това правилно районният съд е
приел, че е налице празнота. Липсата на такава норма обаче не следва да се възприема като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен
труд в дневен, а представлява празнота в уредбата. Съгласно принципните разяснения, дадени в т.
23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група
са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по
отношение на тях. Същото разрешение се отнася и за служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР.
5
Още повече, че ЗМВР съдържа изрична разпоредба- чл.179,ал.1 от ЗВМР, предвиждаща, че на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта
от 22,00 до 6,00 ч., както и чл. 188, ал. 2 ЗМВР, който предвижда, че държавните служители, които
полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на
труда. Следователно при наличие на посочената непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР и предвид изричната разпоредба на чл.179,ал.1 от
ЗВМР, предвиждаща, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение, както и препращането на чл.188,ал.2 от ЗМВР към КТ следва
субсидиарно да се приложи КТ и по специално чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място,т.е. приложим е коефициентът 1,143.
Ето защо положеният от ищеца нощен труд подлежи на възмездяване чрез преизчисляването му с
коефициент 1,143 за част от претендиран период , след като с разпоредбата на чл.188,ал.2 от
ЗМВР за държавните служители, които полагат нощен труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., е
налице изрично препращане към специалната закрила по КТ, а такава се съдържа именно в
чл.140,ал.1 от КТ. Възприемането на обратното разрешение, каквото се твърди във въззивната
жалба, че в действащите за процесния период Наредби не се съдържа текст, който да предвижда
заплащането на положен нощен труд да се увеличава с коефициент 1,143, т.е. 7 часа нощен труд да
се приравняват на 8 часа дневен, а е предвидено 8 часа нощен труд да се равняват на 8 часа дневен
труд, то такова разрешение би довело до лишаване на държавните служители в системата на МВР
от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд, като по този начин би ги поставило в
неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и служителите по трудово
правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл.67,ал.7,т.1
от ЗДСл и чл.261 от КТ. Полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната работа,
нарушава биологичните ритми и е свързано с вредни за организма последици, които се
компенсират чрез допълнителното заплащане и различното отчитане на нощния труд. Горното
тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен и в чл.6 от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС.
По спорния въпрос с оглед формираната противоречива съдебна практика с Разпореждане
от 26.02.2020г. е образувано Тълкувателно дело № 1/2020 г. за приемане от ОСГК на ВКС на
тълкувателно решение по въпроса: "При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд
от служители на Министерството на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса
на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) или следва да се прилагат разпоредбите на
специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове?". Една част от съдебните състави, както и настоящият, приемат,
че в Закона за МВР и в приложимите наредби към него, с изключение на отменената Наредба №
8121з-407/2014г., липсва правна регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен
труд в дневен с коефициент 1, 143 (такъв коефициент е бил регламентиран в отменената Наредба
№ 8121з-407/2014 г.) и поради това следва да се прилагат разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата(чл.9,ал.2), а именно, че при сумирано
6
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време, което според тези съдебни състави е в
съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация. В същия
смисъл е и Решение № 311/08.01.2019 г. по гр. дело № 1144/2018 по описа на ВКС, ІV г.о. по чл.
290 от ГПК.
При наличието на неяснота в правната уредба съдът следва да тълкува закона, като търси
целта на закона съобразно чл. 46 ЗНА. Повече от очевидно е, че единствената цел на законовите
разпоредби относно заплащането на труда на служителите в МВР е да се спази конституционната
повеля на чл. 48, ал. 5 от Конституцията на РБългария заплащането да съответства на извършената
работа. Нощният труд, положен от служителите на МВР, безспорно разстройва биологичния ритъм
на живота и нервната система, обмяната на веществата и нормалния метаболизъм и може да е
вреден за здравето, поради което следва да получи адекватно заплащане. Повече от очевидно е, че
предвиденото в заповед на министъра заплащане от 0,25 лв. на час нощен труд нито има характера
на допълнително трудово възнаграждение, нито съответства по какъвто и да било начин на
конституционното задължение трудовото възнаграждение да е съответно на положения труд.
Тези изводи не противоречат и на постановеното Решение от 24.02.2022г. на съда на ЕС
по дело С-262/2020, образувано по преюдициално запитване от РС- Луковит по дело със същия
предмет на спора. Не може да има спор, че с това решение не се отговаря конкретно на основния
спорен по настоящето дело въпрос относно приложимостта на общата правна уредба на трудовите
правоотношения и в правоотношенията с държавните служители в МВР, доколкото в обхвата на
компетентността на СЕС са включени общностните норми и вътрешноправните разпоредби, които
съдържат такива норми, а не националното право и функцията на този съд е не да тълкува
националните правни норми. Независимо от това следва да се подчертае, че съдът на ЕС е
достигнал до същите правни изводи, въз основа на които по-голяма част от българските съдилища
(в това число и настоящият) до този момент са постановили решенията си, а именно: че чл.8 и
чл.12,б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 04.11.2003г.
относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда ,че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня,
но при всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за защита, под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен
труд. Посочено е, че Директива 2003/88/ЕО макар да не налага да се приеме особена норма, която
специфично да урежда нормалната и пределна продължителност на нощния труд, задължава
държавите-членки да следят да е гарантирано спазването на принципа за защита на безопасността
и здравето на работниците,като в полза на полагащите нощен труд работници да има други мерки
за защита. Както е установено по делото и в натрупана съдебна практика в ЗМВР такива мерки не
са предвидени поради липсата на изрична регламентация за възможността положения труд да бъде
адекватно възмезден. В тази връзка сочените от процесуалния представител на въззивника
"компенсационни механизми“ като това, че служителите, които са първа категория труд ползват
привилегиите по чл.69 от КСО, че имат 30 дни платен годишен отпуск и за всяка прослужена
година получават по 1 ден допълнително до достигане на 40 дни годишен отпуск, че получават
7
обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение, че получават допълнително
възнаграждение за прослужено време, че имат по-благоприятен режим за заплащане на
извънредния труд, че имат право на почивки в работния ден, на междудневна, междуседмична и
почивка в празнични дни, че получават допълнително възнаграждение за храна и ободряващи
напитки, не може да се приеме, че представляват допълнителна защита или обезщетение по
смисъла на Директивата и решението на СЕС по преюдициалното запитване. Тези придобивки
ползват всички държавни служители на МВР, а не само полагащи нощен труд, поради което на
тях не може да се придава качеството на обезщетение, след като не са насочени специално към
категорията служители, полагащи нощен труд, нито пък се предоставят поради и съобразно
продължителността на труда им през нощта. Следователно с оглед даденото в решението на СЕС
разрешение нощният труд на служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР следва да бъде обезщетяван,
но в специалния ЗМВР и наредбите по неговото прилагане не е предвидено такова обезщетение,
което да компенсира своеобразната тежест на нощния труд, нито пък има методология за
изчисление на такова обезщетение, каквато е имало в отменената Наредба от 2014г.
Изводите на въззивния съд не се променят и от възприетото в т.2 от посоченото решение на
СЕС, според което чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага
за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий ,т.е е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съизмерима с тази цел. В мотивите на решението се
приема, че липсата на механизъм в посочените Наредби за преобразуване на нощните часове в
дневни се обяснява със съображения от правен и икономически характер, но подобен аргумент не
може да се приеме, тъй като такива съображения от икономически, политически ,социален или
демографски порядък сами по себе си не представляват цел от общ интерес. В решението на СЕС
е посочено, че ако не е основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в
третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различните категории работници, намиращи се в сходно положение би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националния съд да тълкува
националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната
разпоредба от първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи
признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази
разпоредба и достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел(решение от 6
октомври 2021г. Sumalq С-882/19, EU:C: 2021:800, т.71)
С посоченото изменението на разпоредбата на чл.187,ал.1 и 4 от ЗМВР, обнародвано в
ДВ бр.60/2020г., в сила от 11.07.2020г., с което е предвидено по ал.1, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, както и че
според ал.4, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни, с коефициент 1, а не с коефициент 1,143, както е по КТ и по ЗДСл. неравенството в
третирането на държавните служители в МВР по чл.142,ал.1,т.1,полагащи нощен труд, е
закрепено законово, като не е съобразено с Директива 2003/88 ЕО, с Хартата на основните права
на Европейския съюз, с практиката на СЕС, както и с разпоредбата на чл.179,ал.1 от ЗМВР,
предвиждаща, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна
степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални
8
празници и за времето на разположение и с разпоредбата на чл.188,ал.2 от ЗМВР, която
предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се
ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. По този начин посочените служители в
МВР, полагащи нощен труд се поставят в неравностойно положение спрямо работещите по
трудови договори по КТ и държавните служители по ЗДСл.,полагащи нощен труд. В случая
разликата в третирането на тази категория служители, каквито са полицаите и пожарникарите, не
се основава на обективен и разумен критерий,поставен от законодателя и не е свързана с
допустима от закона цел, която да оправдае по-неблагоприятните условия за полагане на нощен
труд от работещите в публичния сектор, каквито са полицаите и пожарникарите. Както е
посочено в Решението на СЕС по дело С-262/2020, с което се приема, че обяснението за липсата на
механизъм за преобразуване на нощните часове труд в дневни в специалния закон със
съображения от икономически и правен порядък не могат да се приемат като аргументи и не
могат да представляват цел от общ интерес. След като преди отмяната на Наредба № 8121-
407/11.08.2014г. тези служители са били еднакво третирани с останалите държавни служители,
полагащи нощен труд, чиито правоотношения са уредени в ЗДСл. и с тези, работещи по трудови
договори по КТ, а впоследствие със законодателното изменение на чл.187 от ЗМВР,обнародвано в
ДВ бр.60/2020г. и наредбите по неговото прилагане, държавните служители по чл.142,ал.1,т.1 от
ЗМВР са поставени в неравностойно положение, без да е обоснована тази разлика в третирането
им с обективен и разумен критерий, като се приема, че бюджетните съображения не могат да бъдат
такъв критерий, то разпоредбите на чл.187,ал.1 и ал.4 от ЗМВР, които въвеждат разлика в
третирането на определената категория служители, каквито са полицаите и пожарникарите в
сравнение с другите категории работници и служители, намиращи се в сходно положение, са
несъвместими с правото на Съюза и налага съдът да тълкува тези разпоредби като вземе предвид
не само текста, но и контекстът и целта на съответните разпоредби от правото на съюза, както и
цялостното вътрешно право,уреждащо трудовите и служебните правоотношения, респективно
чл.179,ал.1 и чл.188,ал.2 от ЗМВР. Съгласно чл.5,ал.4 от КРБ, международните договори,
ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила са част от вътрешното
право,като те имат предимство пред вътрешните норми, които им противоречат. Като се има
предвид, че т.1 от решението на СЕС посочва, че във всички случаи в полза на тази категория
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното
време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд и след като разпоредбата на чл.179,ал.1 от
ЗВМР изрично предвижда допълнително възнаграждение за полагането на нощен труд, а
чл.188,ал.2 от ЗМВР по отношение на нощния труд препраща към закрилата по КТ, то поради
несъвместимостта на чл.187,ал.4 от ЗМВР с посочените разпоредби от ЗМВР и с правото на Съюза
ще следва да се приложи закрилата по КТ, респективно по чл.9,ал.2 от НСОРЗ и преизчисляването
на часовете положен нощен труд в дневен да става с коефициент 1,143.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по основание и размер, съгласно заключението на вещото лице
по приетата ССчЕ, като сумата от 2 314,02 лева за периода от 27.10.2018г. до 27.10.2021г. се явява
дължима от въззивника, както и сумата от на 302,92 лева, представляваща мораторна лихва за
забава, считано от І-во число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи до
27.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-
9
27.10.2021г. до окончателното изплащане на сумите.
Като е достигнал до същите крайни изводи първоинстанционният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
На основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК ще следва да бъде осъден жалбоподателя
да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на 400
лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 68/23.03.2022г., постановено по гр.д.№ 1124/2021г. по
описа на С.ския районен съд.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР -гр.София, бул.“Мария Луиза“
№ 46 представлявана от Директора Деян Моллов да заплати на СТ. Р. П., с ЕГН **********, с
адрес: гр.С., ул.“П.“ № 11, бл.54,вх.Б, ап.18 съдебни разноски за въззивна инстанция в размер на
400 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10