№ 192
гр. Варна, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело
№ 20223001000109 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, Образувано по въззивна
жалба подадена от ЗД „БУЛ ИНС“ АД-гр. София, чрез адв. Г., и насрещна
въззивна жалба подадена от М. Р. Ч. от гр. София, К.Ч. М. от гр. Варна и Г. Р.
М. от гр. Б., и тримата чрез адв. Н., срещу решение № 435/10.11.2021г.,
постановено по т.д. № 1240/2020год. по описа на ОС – Варна, с което съдът е
осъдил "ЗД "БУЛ ИНС"" АД да заплати на основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 и
чл.84, ал.3 от ЗЗД, следните суми:
-на КР. Ч. М. сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като
пряка и непосредствена последица от загубата на съпруга й Р. Г. М., в
резултат на ПТП от 12.09.2019г., причинено от водача на л. а. „Нисан Микра“
с per. № В 4531 СА, застрахован по задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 13.09.2019г. до окончателното й изплащане, като
отхвърля предявения иск за горницата до пълния претендиран размер от 200
000 лв.;
-на М. Р. Ч. сумата от 112 000 лв. , представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като
пряка и непосредствена последица от загубата на баща й Р. Г. М., в резултат
на ПТП от 12.09.2019г., причинено от водача на л. а. „Нисан Микра“ с per. №
В 4531 СА, застрахован по задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху
1
главницата считано от 13.09.2019г. до окончателното й изплащане, като
отхвърля предявения иск за горницата до пълния претендиран размер от 200
000 лв.;
-на Г. Р. М. сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като
пряка и непосредствена последица от загубата на баща му Р. Г. М., в резултат
на ПТП от 12.09.2019г., причинено от водача на л. а. „Нисан Микра“ с per. №
В 4531 СА, застрахован по задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 13.09.2019г. до окончателното й изплащане,като
отхвърля предявения иск за горницата до пълния претендиран размер от 200
000 лв.;
Отхвърлил е предявения от Д. Г. ИВ. против "ЗД "БУЛ ИНС"" АД иск с
правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 100 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и
непосредствена последица от загубата на брат й Р. Г. М., в резултат на ПТП
от 12.09.2019г., причинено от водача на л. а. „Нисан Микра“ с per. № В 4531
СА, застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата считано от
13.09.2019г. до окончателното й изплащане.
Въззивникът ""ЗД "БУЛ ИНС"" АД, чрез адв. Г., обжалва решението в
частта, с която съдът е осъдил застрахователното дружество да заплати на
ищците, както следва:
-на КР. Ч. М. – разликата на 70 000 лв. до присъдените й 120 000 лв., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 13.09.2019г. до
окончателното й изплащане;
-на М. Р. Ч. – разликата над 60 000 лв. до присъдените й 112 000 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.09.2019г. до
окончателното й изплащане;
-на Г. Р. М. – разликата над 70 000 лв. до присъдените му 120 000 лв., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 13.09.2019г. до
окончателното й изплащане.
Изложил е съображение срещу определеното от съда обезщетение в размер на
140 000лв. за ищцата М. Р. Ч., като счита същото за необосновано завишено-
предвид установеното живеене на ищцата в гр.София.
Наведени са оплаквания и досежно неправилно определения начален момент,
от който следва да се присъди обезщетението за забава, като счита за
приложима в настоящия случай разпоредбата на чл. 497 КЗ. Поддържа
възражението за съпричиняване на пострадалия Р. М., като уточнява, че
следва да се направи отграничение между съпричиняване на ПТП и
съпричиняване на вредоносен резултат. Вещите лица сочат, , че ако Р. М. е
бил с поставен предпазен колан, той със сигурност не би понесъл травми от
съприкосновението с твърдата настилка. Излага, че се налага извода, че макар
Ц. Р. да е причинил ПТП, от което са настъпили установените травматични
2
увреждания, то тяхната тежест и степен на засягане на здравето и живота на
пострадалия, се дължат на не по-малка степен на самия пострадал. Моли
съда да отмени решението в обжалваните му части. Претендират се сторените
по делото разноски за въззивната инстанция. Не се прави искане по
доказателствата.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от М. Р. Ч., К.Ч.
М. и Г. Р. М., чрез адв. Н., с който се изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба с подробно изложени съображения за това. Намира, че в
разглеждания случай не е налице съпричиняване от страна на пострадалия.
Счита за правилно определен началният момент, от който ответното
дружество дължи лихва за забава върху присъденото обезщетение. Моли
съда да остави без уважение въззивната жалба на ""ЗД "БУЛ ИНС"" АД.
Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски и адвокатски
хонорар. Не се правят искания по доказателствата.
Въззивниците М. Р. Ч., К.Ч. М. и Г. Р. М., чрез адв. Н., с насрещна
въззивна жалба обжалват първоинстанционното решение в частта, с която
съдът е приел, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия в размер
на 20 % и е ОТХВЪРЛИЛ исковите претенции за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди на осн. чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД в
следните части:
-по предявения от КР. Ч. М. иск за горницата над присъдената сума от 120
000 лв. до размера от 150 000 лв.;
-по предявения от М. Р. Ч. иск за горницата над присъдената сума от 112 000
лв. до размера от 140 000 лв. и
-предявения от Г. Р. М. иск за горницата над присъдената сума от 120 000 лв.
до размера от 150 000 лв.
Считат обжалваното решение за постановено съобразно правилата на чл. 52
ЗЗД и с общественото разбиране за справедливост в момента, по отношение
размера на определените базови застрахователни обезщетения. Правят
оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваните
части предвид неправилното приложение нормата на чл. 51, ал. 2 ГПК.
Излагат се подробни съображения за това, че в настоящия случай липсва
съпричиняване от страна на пострадалия Р. М., като по делото възражението
за съпричиняване на ответното дружество е останало изцяло недоказано.
Цитира относима към случая съдебна практика на ВКС, постановена по реда
на чл. 290 ГПК. Моли съда да отмени решението в обжалваните му части.
Претендират се сторените по делото разноски, включително и адвокатски
хонорар на осн. чл. 38 ЗАдв. за двете инстанции. Не се правят нови искания
по доказателствата.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ""ЗД "БУЛ
ИНС"" АД, чрез адв. С., с който се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба с подробно изложени съображения за това. Моли съда да
остави без уважение въззивната жалба на М. Р. Ч., К.Ч. М. и Г. Р. М., чрез адв.
Н.. Претендират се съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция. Не
се правят искания по доказателствата.
3
Постъпила е и частна жалба депозирана от М. Р. Ч., К.Ч. М., Г. Р. М. и
Д. Г. ИВ., всички чрез адв. Н., срещу постановеното по т.д. № 1240/2020г. по
описа на ВОС определение № 1691/14.12.2021г., с което съдът е оставил без
уважение молбата на страните за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските. Навеждат се оплаквания за недължимост, в
условията на евентуалност за прекомерност на присъдения на ответното
дружество адвокатски хонорар, с подробно изложени съображения за това.
Молят за изменение на присъденото на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК адвокатско
възнаграждение в полза на ответното дружество, като същото бъде намалено
поради прекомерност, до минимално предвидения размер в Наредба
№1/9.07.2004год. за МРАВ, конкретизирайки размера по отношение на всеки
един от задължените за разноските ищци.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ""ЗД "БУЛ
ИНС"" АД, чрез адв. С., с който се изразява становище за неоснователност на
частната жалба. Счита за правилно определените от съда разноски.
След като разгледа доказателдствата по делото и извърши проверка за
редовността на жалбите, съдът установи следното:
Въззивната и насрещната въззивна жалба са подадени в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при
наличие на правен интерес от обжалването. Частната жалба, като предявена в
срок и редовна, съдът приема за процесуално допустима.
Предвид гореизложеното ВАпС преценява въззивна жалба подадена от
ЗД „БУЛ ИНС“ АД-гр. София, чрез адв. Г., и насрещна въззивна жалба
подадена от М. Р. Ч. от гр. София, К.Ч. М. от гр. Варна и Г. Р. М. от гр. Б., и
тримата чрез адв. Н., срещу решение № 435/10.11.2021г., постановено по т.д.
№ 1240/2020год. по описа на ОС – Варна, за процесуално допустими и
редовни.
В съдебно заседание жалбите се подържат, съответно оспорват чрез
процесуални представители.
След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид
становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази
следното, относно обжалваните части от решението:
Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД
от КР. Ч. М., ЕГН **********, М. Р. Ч., ЕГН **********, Г. Р. М.,
********** и Д. Г. ИВ., ЕГН **********, всички чрез пълномощник, против
"ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от загубата на Р. Г. М.-съпруг и баща на ищците, в резултат на ПТП от
12.09.2019г., причинено от Ц. И. Р. като водач на л. а. „Нисан Микра“ с per. №
В 4531 СА, застрахован по задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ в ответното дружество, като исковете са предявени в размер на
по 200 000лв. Същите пред въззивната инстанция се поддържат в следните
размери: 150 000 лева за съпругата КР. Ч. М.; 140 000 лева за дъщеря му М. Р.
Ч.; 150 000 лева за синът му Г. Р. М..
4
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния
съд, в частите му, с които исковете срещу застрахователното дружество са
отхвърлени в следните размери:
по предявения от КР. Ч. М. иск за горницата над присъдената сума от
120 000 лв. до размера от 150 000 лв.;
-по предявения от М. Р. Ч. иск за горницата над присъдената сума от
112 000 лв. до размера от 140 000 лв. и
по предявения от Г. Р. М. иск за горницата над присъдената сума от 120 000
лв. до размера от 150 000 лв.
Първоинстанционното решение се обжалва в частите му, с които
застрахователят е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди на:
-на КР. Ч. М. – разликата над 70 000 лв. до присъдените й 120 000 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.09.2019г. до
окончателното й изплащане;
-на М. Р. Ч. – разликата над 60 000 лв. до присъдените й 112 000 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.09.2019г. до
окончателното й изплащане;
-на Г. Р. М. – разликата над 70 000 лв. до присъдените му 120 000 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.09.2019г. до
окончателното й изплащане. Решението се обжалва от ответника и относно
определеният начален момент на обезщетението за забава-13.09.2019год.
Следователно, решението като необжалвано е влязло в сила в следните
части:
-по иска на КР. Ч. М. – за присъдената сума от 70 000 лв. и в частта с
която искът е оставен без уважение-за разликата над 150 000лв. до
претендираните 200 000лв.:
-по иска на М. Р. Ч. – за сумата от 60 000 лв. както и частта с която
искът е оставен без уважение, за разликата над 140 000лв. до претендираните
200 000 лв.
-по иска на Г. Р. М. – за сумата от 70 000 лв., както и в частта с която
искът е оставен без уважение-за разликата над 150 000лв. до първоначално
претендираните 200 000лв.:
С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и
предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че
пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътно-
5
транспортното произшествие на 12.09.2019г., вината на водача Ц. И. Р.,
причинената смърт на Р. Г. М.. Това следва и от влязлата в сила присъда № 44
от 11.08.2020г. по НОХД № 659/20г. по описа на ОС - Варна, със
задължителна доказателствена сила за деянието, за неговата противоправност
и за вината на извършителя-с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК..
Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на
автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие, е
сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното
произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени
от Ц. Р. вреди при управлението на лекия автомобил.
Не е спорно че въззивниците К.М., М.Чокоевва и Г. М. са наследници
по закон – съпруга, дъщеря и син на починалия Р. Г. М., механизма на
настъпване на ПТП, както и обстоятелството, че същият е пътувал на задната
седалка без поставен обезопасителен колан. Единствените спорове пред
въззивната инстанция са по размера на обезщетението за неимуществени
вреди на ищцата М.Ч. и наличието на съпричиняване, респективно неговия
размер, както и относно началният момент на възникване на обезщетението за
забава.
По исковете на К.М., М.Ч. и Г. М. за неимуществени вреди от смъртта
на Р. Г. М.: Съдът е определил обезщетение за неимуществени двреди в
следните размери: По исковете за К.М. и Г.М.-по 150 000лв.-обезщетение за
неимуществени вреди, а за М. Ч.-140 000лв. В жалбата на въззивниците
изрично се сочи, че така определеният размер на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди отговаря на критериите за справедливост
съгласно чл.52 от ЗЗД. В жалбата на застрахователя ЗД“Бул Инс“АД се
оспорва и са изложени съображения само срещу определения размер от
140 000лв. на ищцата М.Ч.. Считат същото за несправедливо и с необоснован
завишен размер, съобразно събраните доказателства. Следователно, пред
въззивното производство съдът е сезиран с искане да се произнесе относно
размера на обезщетението за неимуществени вреди единствено на ищеца
М.Ч.. По това възражение съдът съобрази следното:
От първата инстанция са събрани гласни доказателста - показанията на
свидетелите В. Великов, Л. И., Д. Н. и Р.И..
Съдът намира същите преки и непосредствени, депозирани
6
непротиворечиво и убедително, поради което и кредитирани от въззивната
инстанция изцяло, тези на Д.Н. и Р. И. при условията на чл.172 от ГПК. От
показанията на свидетелите се установява, че семейството на починалия Р. М.
е било сплотено и задружно, всички те взаимно са се поддържали неимоверно
много. На семейни събирания са се събирали всички, като починалия Р. е бил
организатор и водещ. Р. е бил много горд със своите деца, бил грижовен и
всеотдаен баща и съпруг, те от своя страна много го слушали и се допитвали
за всичко до него. Р. е бил основна обединителна фигура в семейството, с
голяма обич, отговорност и всеотдайност се е отнасял към всички.
Семейството останало в шок след инцидента. Трагедията, която ги е
сполетяла, се е отразила много зле на всички, много тежко са я преживели.
Все още не могат да го превъзмогнат като загуба и физически и психически.
Относно ищцата М.Ч.:- Освен изложеното, което се отнася за всички членове
на семейството, свидетелите /Великов, Н./ изрично сочат, че същата била
„съкрушена тотално, не знаела на кой свят се намира“. Загубата и се е
отразила много тежко, трябвало й доста време, за да може да се възстанови и
все още не може да осъзнае, че се е случило това нещастие и продължава да
си спомня за починалия си баща. Вследствие на преживяната загуба, ищцата
М.Ч. има страх от шофиране и от возене в автомобил.
От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява,
че между починалия и неговата съпруга и деца-включително и дъщерята
М.Ч., са съществували отношения на привързаност и взаимна подкрепа.
Видно е от показанията на свидетелите, че пострадалият е живеел заедно със
съпругата си и сина си Г.М.. Установява се, задружна семейна среда и
изградена силна привързаност между членовете на семейството. След
загубата на Р.М. са настъпили коренни промени в негативен план в психиката
и в поведението на ищците К., М. и Г., като те все още не могат да преодолеят
смъртта му. За това съдът намира за доказани твърдяните неимуществени
вреди, от внезапната смърт на наследодателя Р.М..
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера
на неимуществените вреди и съобразно Постановление № 4/68г. на Пленума
на ВС, въззивният съд отчита конкретните обективно съществуващи
обстоятелства съобразно указаните от Пленума на ВС общи критерии -
момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на
пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което
претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между
7
пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения и
обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. Следва да се отчита и
обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, като застрахователната сума по договора следва да се има
предвид като един от критериите по приложението на чл.52 ЗЗД.
Р. М. е починал на 62г. в резултат на получени травми при пътно при
пътно-транспортно произшествие на 12.09.2019г., несъвместими със живота.
Към момента на смъртта му съпругата му К. е била на 60г., дъщерята М. на
39год., синът Г. на 36г. Следователно, към момента на ПТП, починалия Р., е
бил жизнен и все още в активна възраст, същото се отнася и за неговата
съпруга, а още повече за неговите деца. Следователно, в лицето на починалия
наследниците ищци са загубили един жизнен и в добро здравословно
състояние човек, в разцвета на силите на ищците. Всички предпоставки за
едни хармонични и продължителни в житейски план отношения между тях и
починалия са били налице. За това и неочакваната смърт на Р.М. се е отразила
много негативно на ищците.
Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства
сочат че семейството на починалия е било задружно и сплотено. Дори и след
като дъщерята М. е заживяла отделно със своето семейство, родители и
дъщеря са запазили силната си връзка и при всяка възможност и повод
същата е била със своите родители. Внезапната и неочаквана смърт на съпруг
и баща е довела до загуба на опора в живота, която починалият им е давал,
повлияло е на качеството им на живот, на емоционалното състояние на
ищците, включително и на ищцата М.Ч..
Отчитайки всички тези обстоятелства, настоящия състав на въззивния
съд приема, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД
обезщетение за понесените от К.М. неимуществени вреди от смъртта на
нейния съпруг е в размер на сумата 160 000лв., на Р. М. -150 000лв., а на М.Ч.
в размер на 140 000лв. Събраните доказателства по делото сочат на
претърпени болки и страдания и от тримата с висок интензитет. Семейството
е било задружно, отношенията по между им са били близки и хармонични,
загубата на съпруг и баща е била внезапна и при трагични обстоятелства, и
неговата липса ще остане завинаги в живота им. Съставът на въззивния съд
определя по-висок размер на обезщетението на съпругата на починалия
изхождайки на първо място от факта, че двамата са били заедно около
четиридесет години. Следва да се отбележи отново, че страните в процеса не
8
оспорват определения размер на обезщетенията за ищците К. и Г.-а именно от
по 150 000лв., а определения размер от 140 000лв. се оспорва единствено от
въззивника ЗД“Бул Инс“АД. По изложените по-горе съображения при
определяне размера на претърпените неимуществени вреди, съдът намира
оплакването на застрахователя за нарушение на чл.52 ЗЗД при определяне
размера на неимуществените вреди на ищцата М.Ч. за неоснователно.
По възражението за съпричиняване:
И двете страни се оплакват от решението в тази му част –ищците
считат, че не е доказано съпричиняване, а застрахователя, че определения от
съда размер е занижен.
При пътно-транспортното произшестие на 12.09.2019г. е причинена
смъртта на Р. М., който е пътувал на задната седалка на лекия автомобил.
В писменият си отговор ответникът е направил изявление за наличието
на съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, тъй като последният
не е използвал обезопасителен колан. Това обстоятелство, установено от
първостепенния съд не е спорно, спори се единствено за последиците, до
които е довело.
Следва да се отбележи, че тежестта на доказване относно наличието на
съпричиняване е на страната, която се позовава на него-в случая на ЗД“Бул
Инс“АД.
Възражението за съпричиняване от страна на починалия Р.М. е
направено своевременно.
Не е спорен пред въззивна инстанция механизмът на настъпване на
пътно-транспортното произшествие. Доказателства за него са събрани от
представени писмени доказателства, както и от приетото от
първоинстанционния съд заключение на комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от
страните и кредитирано от въззивния съд изцяло. Въззивният съд приема за
установен следния механизъм на пътно-транспортното произшествие:
настъпило е на 12.09.2019..20г. на път в участъка между гр.Б. и с.Разделна. На
прав участък водачът на автомобил „Нисан-Микра“ с рег.№ В 5431 АК
изгубил управлението на автомобила, колата навлязла в лентата за насрещно
движение, преминала я, излязла извън платното, Автомобилът е понесъл
челен десен удар и преобръщане по таван през дясна странична част. При
това преобръщане задна лява врата се отворила и тялото на пострадалия Р.М.
9
„изхвърчало“ според свидетелите към храстите край пътя.
В константната и задължителната практика на ВКС последователно е
поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на
чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”
обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с
поведението си за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат, или би се
стигнало до увреждане, но не в такава степен.
Според неоспореното заключение на вещите лица по КСМАТЕ, лекият
амтомобил разполага с триточкови обезопасителни колани на задната
седалка. Според заключението, пострадалият е бил без поставен предпазен
колан, което е в нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Според т.3 от
заключението на вещите лица по КСМАТЕ, при настъпилия челно десен удар
за автомобила с откъсване на предно дясно колело и обръщане по
таван,тялото на пострадалия се е устремило напред и напред в дясно, след
което се е облегнало на дясна задна врата и таван. При използване на
предпазен колан, тялото е следвало да бъде задържано при придвижването му
напред и да не се достигне до изпадане от автомобила.
От заключението, както и според даденото обяснение в о.с.з., следва
извода, че ако пострадалото лице е било с поставен обезопасителен колан, то
получените от него травматични увреждания биха били не толкова тежки и от
друг характер.
Това следва и от установеният механизъм на произшествието.
Първоначалният и най-силен удар, претърпян от л.а. е челен удар с дясната
част на автомобила. Предпазните колани са най-ефективни именно при
предпазване от увреждане при челен удар. При правилно ползване на
обезопасителен колан, същият би задържал тялото към задната седалка,
респективно същото не би получило увреждания от инерционното движение
на тялото вътре в купето на автомобила, вследствие на челния удар. Тялото
не би получило увреждания и от сблъсък със земната повърхност-понеже не
би изпаднало от л. а.
10
Предвид изложеното, съдът прави извода, че поведението на
пострадалия обективно е създало предпоставки и несъмнено допринесло за
настъпване на този вредоносен резултат, като е допуснал нарушение на
правилата за движение, неизползвайки обезопасителен колан съгласно
чл.137а ЗДвП. Следователно, установява се наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилите вреди, което е
предпоставка за приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. За това
възражението за съпричиняване от страна на пострадалият съдът намира за
основателно. Съобразявайки механизма на ПТП и настъпилите увреждания,
съдът определя съпричиняване от страна на пострадалото лице в размер на
20%. С така определения размер на съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, следва да бъде редуциран размера на определеното
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди, на основание
правилото на чл.51 ал.2 ЗЗД. За това е необходимо да се приспадне от
размера на определените обезщетения – 150 000лв. за ищците К. и Г. и
140 000лв. за ищцата М. сума, съответна на степента на съпричиняването-
определените 20 %. След редуциране на обезщетенията с определеният
размер на съпричиняване от 20%, то следващото се обезщетение за
неимуществени вреди е в следните размери: сумата от по 120000 лева за К.М.
и Г.М. до който размер предявеният иск се явява основателен и следва да се
уважи, като претенцията следва да се отхвърли за разликата над сумата
120000 лева до претендирания размер от 150 000 лева, като неоснователен.
Искът на М.Ч. следва да се уважи в размер на 112 000 лева, като претенцията
следва да се отхвърли за разликата над сумата 112000 лева до претендирания
размер от 140 000 лева.
С оглед на така изложеното решението на първоинстнационния съд в
частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от по 120000 лева за
К.М. и Г.М. и сумата от 112 000 лева за ищцата М.Ч., следва да бъде
потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на
окръжния съд, които споделя.
По жалбата на застрахователя, относно началния момент на
обезщетението за забава:
Предвид основателността на предявените искове за главница,
основателни са и акцесорните претенции за присъждане на законната лихва
върху тях. Възражението на ответника - застраховател за неправилно
11
присъждане на лихвите за забава от момента на увреждането е основателно.
Съгласно разпоредбата на чл.493, ал.1 от КЗ застрахователят по застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива и лихвите за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице (по
чл.429, ал.2, т.2 КЗ), какъвто именно е и настоящия случай. В хипотезата на
непозволено увреждане началният момент на обезщетението за забава е
разпореден от законодателя с нормата на чл.84, ал.3 ЗЗД, както е приел
окръжния съд, като лихвите имат компенсаторен характер и по силата на
закона вземането към деликвента става изискуемо и без покана - от деня на
настъпилото увреждане. Следва да се има предвид обаче специалната
разпоредба на чл.429 ал.3 КЗ, според която началният момент на забавата за
застрахователя е по-ранната от двете дати на уведомяването му за
настъпването на застрахователното събитие - от самия застрахован по реда на
чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от увреденото лице.
В случая ищците са представили доказателство, неоспорено от
насрещната страна, че са предявили пред ответното дружество -застраховател
на отговорния за вредите деликвент, застрахователна претенция за плащане
на обезщетение получена на 14.08.2020г. /стр.39/. По делото не е твърдяно и
не е установено с надлежни доказателства, че в предходен момент
застрахователят е бил уведомен от самия деликвент по реда на чл.430, ал.1,
т.2 от КЗ за настъпилото застрахователно събитие, поради което именно
датата 14.08.2020г. следва да се приеме като дата на уведомяване по смисъла
на чл.429, ал.3 КЗ. Ето защо главниците от по 120 000 лева, съответно и 112
000 лева следва да се присъдят ведно със законната лихва от 14.08.2020г. до
окончателното им плащане. С оглед на така изложеното обжалваното
решение в частта му, с която предявените искове са уважени, ведно с лихви за
забава, считано от 13.09.2019год. е неправилно и следва да бъде отменено.
Уважените искове следва да се присъдят със законна лихва, считано от
14.08.2020год. Разноски: С оглед изхода на спора пред въззивна инстанция и
направения извод за неоснователност на жалбите, разноски не се
присъждат.
По частната жалба: Към настоящето производство е присъединено за
разглеждане и частна жалба депозирана от ищците М. Р. Ч., К.Ч. М., Г. Р. М.
и Д. Г. ИВ., всички чрез адв. Н., срещу постановеното по т.д. № 1240/2020г.
по описа на ВОС определение № 1691/14.12.2021г., с което съдът е оставил
без уважение молбата на страните за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските: Относно оплакването за недължимост:
Съгласно постоянната практика на ВКС, в това число т. 1 на ТР № 6 от
06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, за да бъдат присъдени
на страната разноски за адвокатско възнаграждение, следва да бъдат
12
ангажирани доказателства за реалното им заплащане. Представени са
писмени доказателства /стр.92-106/- договори за правна помощ по всеки един
от предявените искове, имащи и характер на разписка за получени суми в
брой, от които може да се направи извод за заплащане на претендираните
суми за процесуално представителство. Поради което претендираните от
ответника разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в полза на упълномощен адвокат и с оглед изхода на
делото, ищците дължат да му заплатят съответно направеното адвокатско
възнаграждение съобразно чл.78 ал.3 ГПК. Относно възражението за
прекомерност на присъдените разноски: Видно е, че разноските са присъдени
в размер близък до минималния, поради което и с оглед на сложността на
делото, не следва да бъдат намалявани. Поради което и молбата за изменение
на решението в частта му за разноските е неоснователна и частната жалба
следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 435 от 10.11.2021г. по търг.дело № 1240/20г.
по описа на Окръжен съд – Варна , в частите, с които съдът е осъдил "ЗД
"БУЛ ИНС"" АД да заплати на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД, присъдените
главници ведно със законната лихва върху съответната главница, считано от
13.09.2019г. до 14.08.2020год., на осн. чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете за присъждане на законна лихва върху
главниците, считано от 13.09.2019год. до 14.08.2020год.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на М. Р. Ч., К.Ч. М., Г. Р. М. и
Д. Г. ИВ., всички чрез адв. Н., срещу постановеното по т.д. № 1240/2020г. по
описа на ВОС определение № 1691/14.12.2021г., с което молбата им за
изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските е
оставена без уважение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14