Р Е Ш Е Н И Е
№ 97 02.07.2019
год. гр. СТАРА ЗАГОРА
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на шести февруари година 2019
в открито заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СПАСЕНА
ДРАГОТИНОВА
КРАСИМИР РАЧЕВ
секретар Митка Тодорова,
прокурор ХРИСТО МИШОВ,
като разгледа докладваното от
съдията - докладчик РАЧЕВ
ВНОХД № 1268
по описа за 2018 год. на Старозагорския окръжен съд, за да се произнесе прие за
установено следното:
Производството е на основание
чл. 318, ал. 1 от НПК.
С Присъда № 127 от
01.10.2018 год. по НОХД № 1600/2018 год. по описа на Старозагорски районен съд,
подсъдимия Д.С.С. е бил признат за
виновен за това, че на 21.01.2017 год. в гр. Стара Загора, се заканил с
убийство на другиго, а именно на Г.Н.Н., с думите: "Какво
правите на осмия етаж, ей сега ще ви избия!"
и с действията - хванал свидетел Н. за гърлото и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание
чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.54 от НК е бил осъден и му е било
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от
шест месеца, като по отношение на обвинението, че впоследствие
извадил нож и „намушкал” свидетеля Г.Н.Н. в лявото бедро, е бил признат за невиновен, съответно на основание чл. 304
от НПК и бил оправдан по обвинението
в тази част. Наложеното наказание, на основание чл. 66, ал.1 от НК, е било отложено за изпитателен срок от три години.
Със същата присъда подсъдимия Д.С.С.
е
бил осъден да заплати на частния обвинител и гр.ищец Г.Н., сумата от 2
000лв., представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 21.01.2017 год. до окончателното
изплащане на сумата, както и да заплати
на частния
обвинител и гр. ищец Г.Н., направените по делото разноски, които
включват сумата от 700.00 лв. - за платено възнаграждение на повереника му,
както и направените разноски в хода на съдебното производство в размер на 80.00 лв. - за
явяване на вещите лица в съдебно заседание, както и сумата от 80.00 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на РС – Стара Загора, която сумата представлява дължима държавна такса върху
уважената част на гр. иск и сумата в размер на 380.88 лв. по бюджетна сметка на ОД на МВР – Стара Загора
- представляваща направени разноски
по ДП № 8245-зм-39/2017 год. по описа на Второ РУ при ОД на МВР – Стара Загора,
за комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза.
Недоволен от така
постановената присъда е останал подсъдимия Д.С.С., който е обжалвал съдебния акт, чрез неговия защитник адв. А.А.. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на
постановената присъда, тъй като вмененото престъпление на Д.С. не се доказало
по един безспорен начин. Прави се искане да се отмени изцяло обжалваната присъда
и да се постанови нов съдебен акт, с който да се признае подсъдимия за
невиновен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се моли, ако въззивния съд
признае Д.С. за виновен, да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, като се
замени наложеното наказание с „Пробация“ с пробационни мерки в минимален
размер, както и да се отмени присъдата и в частта, с която Д.С. е осъден да
заплати на частния обвинител и гр.ищец Г.Н. сумата в размер на 2000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди или алтернативно– да се постанови
размер на обезщетение, съгласно евентуално реално претърпените вреди, съгласно съдебната практика.
По делото е постъпила жалба и от гр. ищец и частен обвинител Г.Н.,
чрез неговия повереник адв. Н.М., с която обжалват присъдата както в наказателно-правната,
така и в гражданско-правната й част. Със същата се прави искане втората
инстанция да измени първоинстанционната присъда, като увеличи наложеното наказание на подсъдимия Д.С.
на две години „Лишаване от свобода“, като се прецени дали е наложително
приложението на чл. 66 от НК. Считат, че в конкретния случай наказанието не
съответства на извършеното престъпление и постановената присъда е в нарушение
на материалните закони. Молят, да се измени присъдата и в гражданската и част,
като се уважи гражданския иск до пълния размер, предявен пред районния
съд.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че жалбите са неоснователни като счита,
че присъдата на
Районен съд – Стара Загора следва да бъде изцяло потвърдена. Намира, че районния
съд, след направен цялостен анализ на всички доказателства, които са събрани в
хода на съдебното следствие, е стигнал обосновано до изводите си за вината,
авторството, както и индивидуализацията на определената санкция, като е изложил
да това подробни мотиви.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Г.Н.
- адв. М., в съдебно заседание моли,
въззивния съд да се съобрази с аргументите,
изложени в тяхната жалба и да редуцира постановената от районния съд присъда
както в наказателно-правната, така и в гражданската й част, така както са
поискали в жалбата. Частният обвинител и граждански ищец Г.Н. заявява, че
поддържам казаното от адвоката му.
Защитникът
на подсъдимия Д.С. - адв. А. в съдебно
заседание взема становище, че постановената присъда от Старозагорския районен
съд е
неоснователна и недоказана. В случая се касаело за един дългогодишен конфликт
м/у лицата, които многократно са си отправяли взаимни заплахи, поради което не
може да се приеме, че отправената закана може да се приеме за основателна. По
отношение на уважения гражданския иск счита, че същия е недоказан и моли да
бъде отхвърлен, тъй като няма по делото представени никакви доказателства, от
които да стане ясно дали се е променил по някакъв начин живота на гр.ищец -
какви болки, страдания и от какво се е притеснил, за да претендира въобще за някакво
обезщетение. Прави алтернативно искане, ако въззивния съд намери подсъдимия за
виновен, да се приеме, че са налице условията на чл.55 НК.
В даденото право за лична защита подсъдимия Д.С. поддържа казаното
от своя адвокат и няма какво да добави, а в последната си дума заявява, че иска
от съда това, което е казал адвоката му.
След като взе предвид
становищата на страните в проведеното съдебно заседание пред въззивния съд и
след цялостна служебна проверка на НОХ
дело № 1 600/ 2018 год. по описа
на Старозагорския районен съд, настоящата инстанция стигна до извода, че подадените въззивни жалби срещу
съдебен акт на Районен съд – Стара Загора, са неоснователни.
За да постанови присъдата си
спрямо подсъдимия Д.С.С. районния съд е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Д.С.С. бил жител ***, не бил осъждан към момента на инкриминираното деяние,
нито са му налагани административни наказания по реда на чл.78а от НК.
Пострадалият
Г.Н.Н., конституиран като частен обвинител и граждански ищец по делото, също
бил жител *** и живеел заедно с баща си - св. Н.Г.Н. на адрес: ***.
На 21.01.2017 год.
свидетелите Г.Н.
и Н.Г.Н. посетили таванските помещения на жилищната кооперация, в която живеели.
Повод за това бил теч, причинен от неизвестен източник, който създавал редица
проблеми в банята на сем. Н.. Свидетелят Н.Н. и синът му – Г.Н. взели решение
да огледат подробно таванските помещения, тъй като имали съмнения, че там бил
източникът на битовия проблем. Двамата се качили на осмия етаж, взели ключ за
таванските помещения от бившия домоуправител и започнали да проверяват тръбите,
които минавали оттам за течове. След като не установили такива, двамата решили
да проверят банята на своите съседи, които живеели над техния апартамент.
Позвънили на входната врата на ап. 23. Живущата в апартамента св. П.К.Д.
отворила вратата, а съседите й обяснили повода за посещението. Докато
разговаряли за създалия се битов проблем, на етажа пристигнал асансьора и
вратата се отворила. От асансьорната клетка излязъл подсъдимия Д.С., живущ също
на осмия етаж, в ап.24. Още с излизането си, без да бъде провокиран по никакъв
начин от някой от присъстващите на етажа, подсъдимият хвърлил дърва за огрев,
които носил със себе си и осъществил словесна агресия срещу свидетелят Г.Н. и
баща му, като отправил репликата „Какво
правите на осмия етаж…ей сега ще Ви избия”. В този момент свидетелят Н.Н.
обяснил, че заедно със сина си са се качвали на покрива. След това подсъдимият
отговорил, че нямат работа там и отново заявил, че ще ги избие. Непосредствено
с отправянето на репликата подсъдимият се насочил директно към свидетеля Г.Н. и
го хванал за гърлото, при което св. Г.Н. успял да отблъсне нападателя си, макар
последния да продължавал да замахва към него и към баща му. В следващият момент
св. Г.Н. успял да наведе главата на подсъдимия С., като с другата ръка го
задържал за плешките, за да не буйства. Непосредствено след това подсъдимият С.
извадил нож и го насочил към левия крак на пострадалия Г.Н., а при
съприкосновението си с крайника на пострадалия му причинил и порезна рана по
лявото бедро. Последният възприемайки наличието на нож в ръката на подсъдимия,
предупредил баща си да внимава. С помощта на баща си, пострадалият съборил на
земята подсъдимия и хванал ръката, с която С. държал ножа. Подсъдимият бил
притиснат от свидетелите Г. и Н.Н., които успели да го задържат на пода, макар
че Д.С. все още да държал ножа в ръката си.
От
непрестанните викове на подсъдимия: „Ще
ви избия!“ излезли и други съседи на посочените лица, сред които св. С.Б.,
живуща в същия вход, но на седмия етаж. След като отворила вратата си, чула св.
Н.Н. да пита: „Защо искаш да убиеш сина
ми!”. След като чула и репликата: „Митьо
пусни ножа!”, много се притеснила и се обадила на телефон № 112, след което
се качила на площадката м/у етажа, на който живее и горния етаж. Тогава видяла,
че подсъдимият С. бил на земята, а св. Н.Н. го държи за краката и повтарял
постоянно на С. да пусне ножа, който последният държал в едната си ръка. На
мястото се отзовали и сина на подсъдимия – св. С.С., както и св. Б.Б., също
живущ във входа и бившият домоуправител на етажната собственост - св. М. Г..
Конфликтът
бил потушен едва след пристигането на полицейски екип. При пристигането си
свидетелите Г., С. и Д. разпоредили на подсъдимия да пусне ножа, който държал.
Подсъдимият стискал ножа и имал гримаса на ярост, но след като ръката на С., с
която държал ножа била натисната от св. С., подсъдимият пуснал ножа.
Пострадалият Г.Н. показал на свидетелите Д.С. и Р.Д. къде бил наранен, при
което служителите на МВР възприели наличието на повърхностни порезни рани по
ръката и единия крак на Г.Н..
На
подсъдимият Д.С. били поставени белезници и бил отведен в сградата на Второ РПУ
- Стара Загора. Хладното оръжие било предадено с протокол за доброволно
предаване, а подсъдимия записал в него, че ножът бил негов.
На
22.01.2017 год. подсъдимият С. бил прегледан от съдебен лекар, за което било
издадено съдебно-медицинско удостоверение на живо лице № 17 от 2017 год., което
било изготвено след личен преглед на Д.С. и запознаване с представена от него
медицинска документация за извършени прегледи на предходния ден - 21.01.2017 год.
Това съдебно-медицинско удостоверение свидетелства за наличието на оток и
кръвонасядане по външния нос, контузия на главата, кръвонасядания по челото,
отоци и кръвонасядания по дясна скулна област на лицето и клепачите на дясното
око. Бил констатиран и кръвоизлив под слизестата обвивка на дясната очница.
Съдебният лекар описва, че констатираните травми и наранявания на С. добре
отговарят да са получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат
получени по начин и време, както съобщил подсъдимия С..
По-горе
в предварителните сведения се описва, че прегледаният описал как предходния ден
- 21.01.2017 год. сутринта на междуетажната площадка, пред апартамента, в който
живеел в гр.Стара Загора му бил нанесен побой от три познати за него лица, като
бил ударен с твърд тъп предмет, съборен на земята, притискан и удрян, като
съобщил, че след първия удар нямал ясен спомен за инцидента. От приетото по
делото СМУ на живо лице № 15 от 2017 год., издадено на пострадалия Г.Н. се
установява, че освен посочената по-горе порезна рана на лявото бедро, при
прегледа на 21.01.2017 год., след инцидента са констатирани и кръвонасядания и
охлузвания по десния горен крайник в/у китковата става, дланта и пети пръст на
лявата ръка. Посочено е, че описаните увреждания могат да бъдат получени по
време и начин, както пострадалият съобщил, а именно при процесното деяние,
осъществено на същата дата. Бащата на пострадалия също бил освидетелстван, като
в издаденото на негово име СМУ № 16 от 2017 год. се сочи наличието на оток и
контузия на лява поясна област в ляво, както и охлузвания по дясна киткова
област и първи пръст на лявата ръка.
Видно
от заключението на извършена в хода на наказателното производство и приета по делото
комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, подсъдимият Д.С. е
психично здрав. Разбирал е свойството и значението на постъпките си и умеел да
ги ръководи към момента на деянието и към момента на изготвяне на експертното
заключение, респ. подсъдимия Д.С. е годен да участва в наказателното
производство, съответно да носи наказателна отговорност.
Първоинстанционният
съд правилно е приел, че описаната фактическа обстановка е била установена и
доказана по един несъмнен и безспорен начин от приобщения по делото
доказателства, които са били надлежно приети по делото, които са били подробно
изследвани поотделно и в тяхната съвкупност и е стигнал до извода, че имено подсъдимия
Д.С.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.144, ал.3 във вр. ал.1 от НК, с изключение на изтъкнатото за ножа и
причинената от него рана, тъй като с оглед представените по делото медицински
документи се установило наличието на порезна рана, а не на прободна такава, в
областта на лявото бедро, поради което решаващия съд правилно е преценил, че
обсъждането на този въпрос детайлно, е извън предмета на делото, при положение,
че подсъдимият не е обвинен в извършване на каквато и да било телесна повреда.
При индивидуализацията на наказанието решаващия районен съд правилно е
деферинцирал смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и основателно
и законосъобразно е определил наказание „Лишаване от свобода” в размер на шест
месеца.
Съдът правилно е преценил, че са налице предпоставките за прилагане
института на условното осъждане, като съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, е отложил изтърпявянето на същото за изпитателен срок от три години.
При
съвкупната преценка на доказателствата, първоинстанциония съд правилно е приел,
че е налице фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и справедливо е уважил
гражданския иск в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от пострадалия Г.Н., като за разликата до 5000 лв., искът е
отхвърлен, като неоснователен.
На основание чл.189, ал.3, вр. ал.1 от НПК, подсъдимият правилно е
осъден да заплати направените разноски в съдебното производство, във връзка с
платеното възнаграждение за явяване на вещите лице, а именно в общ размер на
80.00 лв., както и сумата от 80.00 лева, представляваща дължима държавна такса
върху уважената част на гражданския иск, които суми да бъдат преведени по
сметка на Районен съд – Стара Загора, в полза на Съдебната власт, а по бюджетна
сметка на ОД на МВР – Стара Загора сума в размер на 380.88 лв., представляваща направени разноски по
досъдебното производство, а в полза на частния обвинител и граждански ищец,
направените от него разноски по делото, включващи платено адвокатско възнаграждение
в размер на 700.00 лева, за ангажирането на повереник.
Предвид изложеното и тъй като
настоящия съдебен състав не констатира основания за отмяна или изменение на
обжалваната присъда намира, че същата е правилна и законосъобразна и като
такава следва да бъде потвърдена.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 334, т. 6, и чл. 338 от НПК, Окръжен съд – Стара
Загора
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 127 от 01.10.2018 год. по НОХД №
1600 /2018 год. по описа на Старозагорски районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.