№ 67
гр. Кюстендил, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20211500500197 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно
обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.Р.А. от АК-
Кюстендил, в качеството му на пълномощник на ***********, с ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление в ***********,
представлявано от управителя М.А., против решение с №260131 от
01.03.2021г. на Районен съд-Кюстендил, постановено по гр.д.№851/2020г. по
описа на този съд.
Решението се обжалва в частта, в която КнРС е осъдил ***********, с
посочени по-горе ЕИК, седалище и адрес на управление, да заплати на
***********, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление в
***********, представлявано от изп.д.И.Д., сума в размер на 2 210.40 лева,
представляваща дължимо възнаграждение по сключен между страните
договор за изработка – поцинкована продукция с номенклатурен номер
№2266 и номенклатура „поцинковане на детайли ЦП-2020-338 К-229801“ по
заводската номерация на ***********, за което е издадена фактура с
№*********** от 11.03.2020г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.08.2020г., до
окончателното изплащане, както и сума в размер на 567.42 лева,
представляваща сторени разноски, съобразно уважената част на иска.
1
Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на такова по същество, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен изцяло, като на жалбоподателя се присъдят сторените в
производството разноски пред двете съдебни инстанции.
Във въззивната жалба се прави оплакване за незаконосъобразност и
необоснованост на решението в атакуваната му част, като се твърди, че
същото е било постановено при нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила. Жалбоподателят счита, че предявеният иск не е
доказан при условията на пълно и главно доказване, тъй като ищцовото
дружество не е доказало твърдението си, че е следвало да извърши
поцинковане на детайли във вида и начина, предварително изработени от
възложителя – ответник. Твърди, че недоказан е останал и обемът на
възложеното, като още в исковата молба не е било конкретизирано
количеството продукция, която ищецът твърди да е приел от ответника. Сочи,
че недоказани са останали и вида и обема детайли, които ищецът твърди да е
предал в изработен вид на ответника, т.е. не е ясно какъв обем от поръчката е
бил изпълнен, както и не е доказал какъв размер на възнаграждение, с оглед
единичните му цени принципно му се е дължал за качествено поцинковане на
приетите детайли. Жалбоподателят твърди също, че е налице неприемане на
поръчката, извършено в рамките на срока по чл.265 ал.3 от ЗЗД.
Анализирайки същността на договора за изработка, изпълнението на този
договор и правата и задълженията на страните по него, дружеството-
жалбоподател твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства за приемането
на работата, а от показанията на свидетелите счита, че е станало ясно, че
протоколи за приемане или предаване на работата не са били подписвани.
Също така, жалбоподателят излага доводи в посока за липса на доказателства
в процеса, ответното дружество да е приело работата, а напротив –
своевременно, в срока по чл.265 ал.3 от ЗЗД, е направило изрично изявление,
че не приема изпълнението, като не го е приело и чрез конклудентни
действия, каквото твърди, че би било налице, при кумулативното наличие на
две предпоставки – възложителят да упражнява фактическа власт върху
изработеното и същото да се експлоатира, според технологичното му
предназначение. Според жалбоподателя, ищецът не е доказал, че ответника е
приел работата, като същевременно последният е доказал, че от доставените
му елементи една част е била върната на ищеца за поправка, а останалата е
била изхвърлена за скрап, доколкото изобщо не е подлежала на поправка, още
по-малко – на експлоатация в съответствие с технологичното й
предназначение. В тази връзка се изразява несъгласие с извода на
първостепенния съд, че ответното дружество не е релевирало възражения в
тази насока, нито е отправило изрично изявление за разваляне на договора.
Сочи се още, че ищцовото дружество не е изпълнило императивното си
задължение да предупреди ответника преди да започне процедурата по
поцинковане, че по предоставените му за поцинковане детайли следва да
бъдат извършени промени (направени технологични отвори), без които
2
възложената работа не може да бъде правилно извършена. При
неизпълнението на това задължение и при изричното изявление на ответника,
че не приема изпълнението, ищецът е изгубил правото си изобщо да
претендира заплащане на възнаграждение, по аргумент за противното от
чл.267 ал.2 от ЗЗД.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответникът по жалбата – ***********,
чрез пълномощника му адв.Б.Б., е подал писмен отговор. В отговора се
изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли потвърждаване
на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за въззивната
инстанция. Твърди се, че обжалваното решение е обосновано и правилно и в
същото са обсъдени събраните по делото доказателства, като правилно е било
установено, че между страните е съществувало облигационно отношение по
договор за изработка, по силата на който ищецът е приел само да поцинкова
продукция на възложителя – ответник, във вида и начина, както е била
изработена. Възразява се, че в производството по делото жалбоподателят не е
спорил за наличието на договор за поцинковане на детайли, представляващи
общо 2 442 кг., с договорено възнаграждение от 1.00 лева на килограм без
ДДС, отговаряща на ценоразписа, представен от самия ответник.
Въззиваемият сочи и, че по делото е било установено не само каква и колко
продукция е била възложена на ищеца като изпълнител, но и, че същата вече
изработена поцинкована продукция е била предадена на възложителя.
Оспорва се твърдението на въззивника за липса на приемане на работата, тъй
като в действителност същата била приета в огромната й възложена част, чрез
мълчаливи действия по получаване на цялата продукция, като се твърди, че
връщането на част от същата – от около 300 кг – не е рекламация, нито
възражение за несъответствие на възложеното и изпълненото. Също така се
твърди, че след като за върнатата продукция жалбоподателят се е съгласил да
се направи доработка за негова сметка, то това е показателно, че извършеното
съответства на възложеното. Същевременно, за разликата над 300 кг нямало
никакви възражения и рекламации, като дори и за това количество
възложителят не поискал прилагане на никоя от законовите възможности по
чл.265 ал.1 от ЗЗД, което било сторено едва с писмения отговор на исковата
молба. По отношение на останалите 2 142 кг., жалбоподателят не бил
отправял никакви волеизявления за разваляне на договора в тази част или
изцяло, като се счита, че след като се твърди недостатъците да са били
толкова съществени, то възложителят е следвало да реагира незабавно при
приемане на изработеното, което не е сторил. Въззиваемото дружество
изтъква, че след като възложителят е приел работата и не е направил никакви
възражения за нейното изпълнение, нито волеизявление за разваляне на
договора, то нямало как да се счита, че „в срок“ е възразил, че не приема
изработеното.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото
прецени въззивната жалба за допустима, като подадена в срок, от страна,
която има право на жалба и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
3
въззивна проверка.
КнОС, след като прецени становищата на страните, събраните по
делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема, че
въззивната жалба е неоснователна, а решението на КнРС в обжалваната част
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Съображенията
за това са следните:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК,
извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени
допустимостта му в обжалваните части, в резултат на която проверка намира,
че решението на РС-Кюстендил е валидно и допустимо.
Настоящият съдебен състав на КнОС счита, че формираната и
изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения
материал, поради което и доколкото пред настоящата съдебна инстанция не са
събирани доказателства, на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към
нея. Окръжният съд споделя изцяло и правните изводи на
първоинстанционния съд, които са обосновани и намират опора в
материалноправните норми, приложими към повдигнатия за разглеждане
спор.
По оплакванията във въззивната жалба относно правилността на
атакуваното решение, трябва да се отбележи следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от ***********, с
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление в *********** против
***********, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление в
*********** иск за присъждане на дължимо възнаграждение в размер на
2 930.40лева, с включен ДДС, търсено на основание сключен между страните
договор за изработка – поцинкована продукция с номенклатурен номер
№2266 и номенклатура „поцинковане на детайли ЦП-2020-338 К-229801“ по
заводската номерация на ***********, за което била издадена фактура с
№*********** от 11.03.2020г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.08.2020г., до
окончателното изплащане.
Горната искова претенция е уважена отчасти за сума в размер на
2 210.40 лева, ведно със законната лихва върху нея за периода, за който е
поискана, като за разликата над тази сума искът е отхвърлен, като погасен
чрез извършено съдебно прихващане със сумата от 600.00 лева,
представляваща стойността на разходите, необходими за поправката на
работата на ищеца по неговия ценоразпис, в сила от 17.06.2019г. на върнатата
за рекламация по договора продукция в размер на 300 кг.
Решението съдържа детайлен теоретичен и съобразен с практиката на
ВКС анализ на правата и задълженията на страните по договора за изработка,
съотнесен към конкретно установените по делото факти и настоящата
инстанция напълно се солидаризира с изведените от районния съд правни
4
изводи. Въззивният съд дължи даване отговор на въпросите, повдигнати като
оплаквания във въззивната жалба, а именно: може ли да се приеме по делото
за доказано, че ищецът по силата на договор с ответника е следвало да
извърши поцинковане на детайли, предварително изработени от възложителя;
доказан ли е обемът на поръчаните да бъдат поцинковани детайли, след като
самият ищец не е конкретизирал количеството им; доказал ли е ищецът вида и
обема детайли, които е предал на ответника-възложител; може ли да се
приеме, че ищецът е доказал единичната цена, дължима за възложената
работа; може ли да се приеме, че работата е приета от възложителя.
Въззивникът твърди, че за всички тези обстоятелства по делото липсват
доказателства, поради което формираните от районния съд изводи за наличие
на предпоставки за заплащане на възнаграждение, са необосновани, като
изтъква липсата на подписани между страните протоколи за приемане и
предаване на работата и липсата на доказателства, че ищецът – изпълнител е
предупредил ответника – възложител, че работата не може да бъде
извършена, без да бъдат направени технологични отвори. Заявява се изрично
неприемане на работата.
По отношение на една съществена част от оплакванията е дължимо да
се отбележи, че съвкупният анализ на събраните от районния съд
доказателства категорично ги оборва. Фактът на сключването на договора
между страните, неговият предмет и дължимото възнаграждение за
изработеното, въпреки формалното оспорване в отговора на исковата молба,
са безсъмнено установими от наличието на издадена и осчетоводена от
ищеца-изпълнител по договора фактура, от представения от ответниак
ценоразпис на услугите, предлагани от ищеца, от приложените по делото
разпечатки от електронна кореспонденция между представители на
дружествата, както и от показанията на разпитаните свидетели. Съвкупният
анализ на фактите, произтичащи от тези доказателствени средства, води до
извода, че ответното дружество извънсъдебно нито е оспорвало наличието на
договор между страните, нито това, че по силата на този договор
подлежащото на поцинковане количество детайли е възлизало на 2 442 кг.
(посочени и в исковата молба), нито е възразявало срещу фактурираната цена
(налице са данни, че фактурата е била предадена, ведно с изработената
продукция), която за съответната работа кореспондира и на наличния по
делото актуален към момента ценоразпис. При положение, че всички
разпитани по делото свидетели – както посочените от ищеца, така и от
ответника – безпротиворечиво твърдят, че детайлите са били предадени за
поцинковане, че такова е било извършено, след което са били изпратени на
възложителя, без от негова страна да има възражение срещу фактурираното
количество и/или цена, правилни и обосновани се явяват формираните от
районния съд правни изводи за доказаност на тези факти. Ответникът-
възложител не е възразявал, че детайлите не са му били върнати или не са
били върнати в цялост, поради което – макар да е вярно соченото от
жалбоподателя, че между страните няма подписани протоколи за приемане и
5
предаване на работата, тези обстоятелства – за приемане и предаване на
работата, няма пречка да бъдат доказвани с всички допустими от
процесуалния закон доказателствени средства.
По отношение на оплакването на въззивника, че ищецът не бил доказал
да е предупредил ответника, че работата не може да бъде изпълнена без да
има технологични отвори по детайлите, които ще бъдат поцинковани, може
да се посочи, че това заключение за недоказаност на соченото обстоятелство е
напълно вярно, но то кореспондира в пълна степен с възприетото от районния
съд разбиране за допуснато от страна на изпълнителя нарушение на
задължението му по чл.260 ал.1 от ЗЗД да предупреди веднага поръчващия,
че част от предоставените за поцинковане детайли са негодни за качествено
изпълнение на възложената работа. Този извод на съда, както и изводът, че
300 кг. от предоставените за поцинковане детайли не са отговаряли на
изискването за качествено изпълнение, стоят в основата на уваженото от съда
възражение за прихващане от дължимото възнаграждение за извършената
работа на стойността на разходите, необходими за поправка на
некачественото количество.
Жалбоподателят, наред с оплакванията, че плащане на възнаграждение
на изпълнителя по договора не се следва въобще, поради липсата на
доказателства за наличието на договор, за изпълнението по него, за
количеството на предоставените за поцинковане детайли, на цената на
уговореното възнаграждение и за предаването на изработената продукция,
прави оплакване, че в срока по чл.265 ал.2 от ЗЗД е заявил, че не приема
работата изцяло, в това число и с подадения в рамките на този срок отговор
на исковата молба, поради некачественото изпълнение.
От данните по делото става ясно, че на 11.03.2020г. предоставените за
поцинковане детайли, ведно с издадената на същата дата фактура са били
предоставени на лице, което не е служител на ответното дружество и което е
шофирало автомобила, в който продукцията е била натоварена. Също така,
установява се, че когато на следващия ден, служители на ответното
дружество са прегледали разтоварената продукция са констатирали
отклонение от стандарта. В писмо от 12.03.2020г. от името на ответника е
било изпратено писмо по ел.поща на ищеца, в което е посочено, че на места
покритието не е проникнало добре, особено на стълбите. В отговор е
посочено, че според изпълнителя, качеството на поцинковането е много
добро, както и, че цинковото покритие не „прониква“ в материала, а го
покрива. Предложена е помощ, която би могла да бъде осъществена на място
при изпълнителя. От следващо писмо с дата 17.03.2020г. става ясно, че
ответното дружество уведомява ищеца, че му изпраща обратно детайлите,
„които се нуждаят от поправка“. От показанията на всички свидетели става
ясно, че това са детайли – стълби, количество – 300 кг. До момента на
подаване на писмения отговор на исковата молба – 10.07.2020г., в който при
това има съвсем общо възражение за некачествено изпълнение, за неприемане
на поръчката и за наличие на вземане за стойността на разходите, необходими
6
за поправката на работата (без уточнение вид, количества и стойност),
ответното дружество не е заявявало никакво конкретно възражение срещу
останалата част от продукцията. Последвалата кореспонденция между
страните не я касае.
Съгласно чл.264 от ЗЗД, едно от основните задължения на възложителя
е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той
трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно
изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се
открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. В
случая се твърди, че недостатъците са били очевидни, но по делото липсват
доказателства поръчващото дружество да е направило своевременно
възражение за некачествено изпълнение за детайлите, вън от върнатите за
поправка 300 кг. Съгласно чл.264 ал.3 от ЗЗД, ако не направи такива
възражение, работата се счита за приета, което в конкретния случай
означава, че ответникът е приел работата, с изключение на 300 кг., предмет на
направената рекламация. Правата по чл.265 от ЗЗД и срокът за тяхното
упражняване следва да се тълкуват в логическа връзка със задълженията на
поръчващия, предвидени в чл.264 от ЗЗД. Също така, може да се отбележи, че
в приложение на чл.172 от ГПК, не следва да се кредитират показания на
свидетели – служител и пълномощник на управителя на ответното дружество,
за пълна негодност на извършената работа по отношение на цялата
продукция, при положение, че извънсъдебно подобно твърдение не се
установява да е било заявявано пред изпълнителя.
При така изложените доводи, въззивният съд намира, че разглежданата
жалба е неоснователна и счита, че решението на КнРС в обжалваната му част
следва да се потвърди.
С оглед изхода от въззивното обжалване не се налага ревизиране на
отговорността за разноски, сторени пред районния съд.
За настоящата инстанция не се следват разноски на въззивното
дружество, като сторените такива остават за негова сметка. На въззиваемия се
дължат разноски за настоящата инстанция в размер на 450.00 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение с №260131 от 01.03.2021г. на Районен съд-
Кюстендил, постановено по гр.д.№851/2020г. по описа на този съд, в частта,
в която КнРС е осъдил ***********, с ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление в ***********, да заплати на „***********, с ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление в ***********, сума в
размер на 2 210.40 лева, представляваща дължимо възнаграждение по
сключен между страните договор за изработка – поцинкована продукция с
7
номенклатурен номер №2266 и номенклатура „поцинковане на детайли ЦП-
2020-338 К-229801“ по заводската номерация на „***********, за което е
издадена фактура с №*********** от 11.03.2020г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
04.08.2020г., до окончателното изплащане, както и сума в размер на 567.42
лева, представляваща сторени разноски, съобразно уважената част на иска.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ***********, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление в ***********, да заплати на „***********, с ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление в *********** сумата от 450.00 лева
(четиристотин и петдесет лева), представляваща сторени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8